Открийте богата колекция от поезия в 359knigi — от класически български поети до съвременни автори и преводна световна лирика. Стиховете, които вълнуват, утешават и вдъхновяват, вече са само на няколко клика разстояние.
Разгледайте подбраните заглавия поезия и поръчайте любимите си стихосбирки с бърза и сигурна доставка до всяка точка на Великобритания. Подарете си или на близък човек силата на хубавото стихотворение.
Прескачайки между грубост и нежност, чувствителност и твърдост, Буковски ни разкрива хилядите лица на любовта – нейната себичност и нарцисизъм, нейната тайнственост и болезненост, и в крайна сметка радостта, която тя носи в несекващата си изобилност и изкупителна сила. Чарлс Буковски е легенда в съвременната литература. От пощенски чиновник, тънещ в неизвестност, той се превръща в един от най-четените автори на своето време. Над 45 книги с проза и поезия, написани с безкомпромисна честност и автентично чувство за хумор, документират тъмната страна на Америка. Живот, който започва в Германия през 1920 г., и завършва в Калифорния през 1994 г. – там, където са и героите на наговите произведения. Детството на Буковски е отчайващо и нещастно. Младостта си прекарва в скитничество, черна работа и пиене, докато на 49-годишна възраст е вече писател, който се издържа от книгите си. Буковски категорично е един от най-нестандартните и гениални автори на своето време. " Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно; някои от стиховете му притежават неочаквана красота. Липсата на каквато и да е претенция, на пръв поглед опростената, неримувана поезия, наподобяваща проза, създават опасността за всички поети, които идват след него, да се оправдават за това, че имат стил и звучене като неговите."The Guardian " В стремежа бързо да закачим някакво определение на Буковски, нещо като замаяна от алкохол щастлива случайност, много често пропускаме да отбележим неговата невероятна способност да сътвори прекрасно написан стих. Време е всички онези, които се съмняват в значимостта на Буковски, да преосмислят своите позиции, като оставят настрана предразсъдъците си. Ако успеят да го направят, ще бъдат приятно изненадани."Адам Кърш, The New Yorker
£16.87
Оля Aл-Aхмед е журналист, поет, преводач от руски и арабски език. Aвтор на статии, пътеписи, репортажи, политически анализи и интервюта със световноизвестни личности, както и на две стихосбирки „Огледало“ и „Черното кокиче“. Завършва СУ „Климент Охридски“ в София, специалност „Арабистика“ и магистратура по журналистика и английски език през 1989 г. През 1990 г. специализира в Дамаск съвременна арабска литература. Журналист с дългогодишна практика в редица издания като „Преса“, „24 часа“, „Труд“, „Новинар“, „Стандарт“, „Тракийско слово“, „Словото“, „Трета възраст“, „Марица“ и др. През последните години е била специален кореспондент за Русия и Близкия изток и редактор в отдел „Международна информация“ във вестник „Стандарт“, журналист и експерт връзки с обществеността в БТA, специален кореспондент, автор и редактор в информационна агенция „Факти“, новинар в радио „Фокус“ и автор на редица интервюта и публикации в агенция „Фокус“. Владее свободно арабски, руски, английски и испански. Оля Aл-Aхмед е член на СБЖ, на СИЖБ, на Българската асоциация на журналистите и писателите, пишещи за туризъм (ABUJET), на Международната асоциация на журналистите и писателите, пишещи за туризъм (FIJET), на Международната федерация на журналистите в Брюксел. Носител е на 38 награди за журналистика. Почетен гост-лектор е на Томския държавен университет, на Университета в град Перм и на Държавния университет за хуманитарни науки в гр. Пятигорск в Русия. Носител е на редица отличия и дипломи за обективна журналистика.
£10.69
Написах тази книга с уважение към любовта и с уважение към вас, читателите на поезия. Не съм модерен автор, мисля така, защото пиша, както пишех преди 20, и преди 50 години. Така и обичам. И не качвам стихове във Фейсбук, не съм фен на социалните мрежи. Виждам, чувам и общувам с познатите си лице в лице. Така и обичам. Харесвам мъжкото ръкостискане при среща и още целувам ръка на дамите, с искрено уважение. Така и обичам. Живея с тръпката на днешния ден, колкото и неизмеримо бурен, съкрушителен в неизвестността си, побъркан от алчността на нови войни, на нови страхове. Така и обичам. Вярвам, че поезията все още е изкуство, в което човек намира височината и достолепието на Бог и начина да се докосне до възможното съвършенство в простодневието си. Ако има сетива за това, разбира се. И както обичам, така и пиша. И благодаря, че перото ми още няма нужда да пробива с болка окото ми, за да паша това. Дори с любов.
£5.11
Колко е хубаво, че вече има машина на времето и мога да се връщам назад, когато си поискам! Днес имам рожден ден и ставам на 11г. Баба каза да си пожелая нещо. Зная, че няма да я има, когато навършвам 12г. „Не искам да пораствам“ – и духнах свещичките… „Безтебгловност“
£8.69
Стоян В. Сгурев завършва Софийския университет и получава докторска степен по социология в Станфордския университет. От 2006 година е професор по организационни науки в Париж. Член на Управителния съвет на Галерия „УниАрт“ в НБУ и член на Център „Българо-Европейски културни диалози“. Автор на научни и популярни статии в сферата на изкуството и културата, както и куратор на изложби. През 2023 публикува сборника с поезия „Прорези“.
£7.67
„Виж ме: силна и свободна“ е поетична колекция, създадена от екипа зад която стоят усилията на фондация Emprove. Стихосбирката отразява преживяванията на първата българска общност от жени, преодолели насилие в миналото си – Жените Survivors. Жени, поели към промяна и нов живот.. Вместо срама и социалното табу пред тази тема те избират да превърнат личните си истории във вдъхновение чрез изкуство. „Тази книга не разказва истории отдалеч. Тя говори отблизо – с гласовете на жени, които са решили да се заявят чрез поезия. В нея има гняв и тишина, смях и страх, но най-вече – решимост да се върви напред. „Виж ме: силна и свободна“ е покана да видим истинските лица на смелостта и крехкостта. Това е поезия, която не украсява, а разкрива; която не се опитва да впечатли, а да бъде честна. И точно затова тя има силата да променя.“ Стефан Иванов
£11.00
Мирела Иванова с лекота на духа сменя епохите, взирайки се във времето, хвърля по някой камък във водата, оставя спомените да кръжат наоколо и се удивлява на целостта във възхитителни литании. Самотната игра край първоизвора на едно голямо дете, което разговаря безмилостно със себе си. Поетеса, която е истинско откритие!Ди Цайт Впечатляващо е как Мирела Иванова съумява да въведе и вгради всекидневното в историята, да изпълни с празничност простичките неща – цяло чудо е... Една великолепна авторка. Зюдвест Пресе Важна е спойката, с която човешкото и поетическото естество си дават среща у Мирела Иванова и захранват нейната смелост, та едно на пръв поглед толкова беззащитно момиче да може да изживява, да трансформира поетически и да покорява светове.Младен Влашки Мирела Иванова е от малцината съвременни български творци, необременени от предателства към Словото.Елка Трайкова Да има място за всички. Това е един от скритите поетически девизи на тази поезия. Кредо на поетика, която има, разбира се, етическо потекло. Събирането на парченцата свят в стиха на Мирела Иванова не е просто навик на почерка, а кауза на човешкото съществуване – да приюти, да бъде съпричастна и милостива към всички, да ги съхрани в поетическата памет, да ги спаси от безсловесна празнота и бездарно живеене.Пламен Дойнов Мирела Иванова избира да представи в антология любовната си лирика от 80-те години насам, като прегрупира в циклите „Син период”, „Четива с продължение”, „Трохи”, „Прози” и „Обичах да обичам” ключови творби от „Каменни криле”, „Самотна игра”, „Шепоти”, „Памет за подробности”, „Разглобяване на играчките” , „Еклектики” и “Бавно”. Както винаги, изборът й на заглавия дефинира (иронично) предпочетената стилистика. Мирела Иванова винаги пише за любовта, критикувайки – с непоколебима вярност - традицията на цялата българска (женска) литература. И ако това е отговорът на въпроса „за какво пише?”, то и отговорът на „как пише?” е еднозначен: като постмодернист, който виртуозно ползва жанрове и похвати, за да вложи в тях непривично съдържание. Да смеси възвишено и вулгарно във вероятно най-проходимия и прочувствен постмодерен лирически изказ у нас. Изказ, който подвиква дръзко през трапезата на далеч не само литературната публичност. Всъщност Мирела е гамен на отчаянието и пройдоха на самотността. „Любовите ни” е ярко медиатизирана книга, всъщност поредица от репортажи за карнавализацията на трагизма през последните години. Текстовете й се борят срещу фрагментацията, която превръща самоличността в произволно струпани мигове. Стиховете са увлечени от инерцията, с която нищото – социално и политическо, еснафско и фукливо – ни задръства. Затова Иванова интериоризира и хуманизира формулите и клишетата – тя, примерно, работи в Комитет за изстрадване на нещата… Нейното самоотречение в любовните перипетии е колкото самозащитно, толкова и принудително, съдбовно дори. И заразява. А и няма по-голям комплимент за българските мъже от начина, по който Мирела Иванова ги описва във време, когато говорим ли за любов, винаги говорим за нещо съвсем друго. А Мирела говори за любов - преди всичко като въжделение и като раздяла. Зад изискания й етикет има гняв. Нейната антология ми припомни като свой тотален контрапункт легендарните стихове на Атанас Славов от „Порнографска поема 1968”: „Те не са влюбени, но как се любят”. И макар Любовта вече да е любови, и макар да е потънала в миналото време на глагола, стихотворенията на Мирела продължават да я възпяват.Марин Бодаков Всички сме участници в любовния театър на тази поезия. Защото Мирела Иванова е назовала своята лична юбилейна антология “Любовите НИ” и употребата на това НИ съвсем не е формален жест. Ние също сме въвлечени, това са и нашите любови. И това е съвсем странно за една любовна поезия. Обикновено една такава поезия е изповедна, тя се разгръща най-често в интимна атмосфера, предполага камерност. Тук, в “Любовите ни”, някак любовта е множествена – не просто защото се изповядват дълга и объркана поредица любови, а защото се представят любовността, влюбеността, любенето, пропадането в любовта, издърдорването на любовта, изгубването на любовта, мъката по пропадналата любов, въобще на всички нас, на градските български и европейски хора; ЛЮБОВТА, т.е. любовите ни са превърнати в общосоциален проблем, показани са като център и невъзможна същност на живота ни.Тук, в тази поезия, любовта е за всички нас големият тест за смислеността на битието ни, тя драматично ни саморазкрива, откроява ни като любовници, които най-често не разбират високия смисъл на самите си любовни занимания, които не са в състояние винаги да превърнат нагона си в ерос, да го възвисят и отстояват.проф. Михаил Неделчев ПОЕЗИЯ(ТА) Само миг е:с милостива ръкада събере трохитеот сухоежбината, от пиршествата,да окоси троскотана надеждите, да разтребиотломъците от всичко счупено,да разчисти място,колкото да се свиеш утробно,да се прибереш в себе сиили другаде.
£7.67
Разсмиващ змей. Колекционерка на понеделници. Сапунено семейство. Разносвачи на ухания... Плеяда от чудати създания, които ще ти подарят случки. Защото няма нищо по-лековито и трепетно за човек от това да му се случват неща, да приключенства - като дете и като възрастен.Ще се озовеш в градчето на приятната умора, ще те напръскат със спрей против бързане, ще ти направят собствено море, ще ти подарят попътен вятър. С малките същества, вероятно за първи път ще отидеш на картофен балет и ще плаваш по въздух в сапунен мехур.Рисунките на Ромина Беневенти тихичко отключват селенията на въображението, а там ти ще си в свои води.Мис Моряшки, Обаче и Тумбаче, Господин Гори-Глава, Папийонка и още куп смели и смешни особи нямат търпение да те поведат из страниците на „Малки същества - детски стихотворения за възрастни” от Петя Кокудева.
£7.67
Най-после българският читател може да намери в книжарниците сборник със стихове на Гриша Трифонов. Книгата "Архипелаг" спечели Конкурс на Министерство на културата и е издание на Литературен кръг "Смисъл".Гриша Трифонов (1955 - 2015) е поет, писател, журналист и издател, композитор на много песни по стихове на популярни български поети. Носител на националните литературни награди: "Южна пролет", "Георги Братанов", "Изворът на Белоногата", "Златен ланец", "Славейкова награда", "Иван Пейчев", и международната награда "Цвет радости" за най-добра преводна стихосбирка в Сърбия през 2009 г.
£6.14
„Светът на „След дланите” е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта – сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в „След дланите“ одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост.В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, пренастройва (или разстройва) системите. Може би оттук е и пропълзяващото между редовете усещане за апокалипсис – но не филхармонично тътнещ, а по-скоро сюрреалистично визуален.Надежда РадуловаНа пръв поглед стиховете на Гергана Панчева издават възрастта ѝ. Личи си, че това е поезия на много млад човек, с вкус към предметите и темите, които вълнуват съвременното поколение на 25-30-годишните. В същото време тук става дума за зряла поезия, в която няма нищо излишно. Езикът е изчистен, а зад привидната простота се отварят пространства на смисъл, който изисква житейски опит, голяма наблюдателност, задълбочено търсачество. Неочакваните образи и обрати в книгата я превръщат не просто в запомняща се, но и градят личен почерк, което е рядкост при дебютите.Амелия Личева
£6.14
"Гранитски наистина мисли митопоетично, архетипно, а не просто заема от мита готови елементи и структури. Дали това се дължи на вече задълбоченото му познание за мита? Но Платон, като описва различните начини на придобиване на знание, казва, че поетите сами не разбират какво са написали, защото са придобили дара на Музите като вдъхновение, а не като познание. Така че лудостта (mania) на поетите предполага интуитивно откровение, несъзнателно докосване до архетипите. Гранитски често е споделял, че стиховете му сякаш са продиктувани или ги е видял насън, както се случва с фолклорните певци." Проф. Иван Маразов
£20.00
Поезията на Катерина Василева не прави компромиси нито с личната, нито с обществената съвест, гласът ѝ е отчетливо силен и безпокоен. Човекът в тези стихотворения приема участта да бъде „фуния за световната болка“ и помни, че децата, също като таралежите, се раждат без бодли. Въпреки това авторката търпеливо отглежда увереността, че семената на надеждата и обичта са засети в нас. И ще покълнат. „Земята на големите грешки“ е от онези запомнящи се дебютни книги, които оставят следа в литературната ни памет. Ина Иванова
£7.50
"Гневен и сантиментален, предметен и абстрактен, стихът на Александър Бурмов обърква и завладява без да съзнаваш достатъчно как става това. Ту усложнена и многословна, ту простичка и ясна - това е поезия паракселс. Поезия, която трябва да четеш многократно и можеш да я преоткриваш непрекъснато..." Недялко Йорданов
£17.00
Стиховете на Миглена Дикова се скитат между езиците, митовете и пейзажите на Европа, спират се при нас, за да ни преизпълнят с неочаквано познание и тайнствена природа, със сгъстена тишина, човешки съдби или внезапни свечерявания, и отново се отправят към „ръба на света“, където остават приковани там като незаличим знак, че равновесието на духа е възможно.– Мирела Иванова Светът в поезията на Миглена Дикова е местообиталище на тревожността. Стихотворения, в които погледът на пътуващия градски човек регистрира и набелязва места – знаци: домове и кораби, крайбрежия и сауни... Зад лекотата на поетическия изказ стои философското приемане, че всички сме „вкопчени в заедност“. – Ина Иванова
£7.50
Творбите в тази книга са подбрани по необикновен начин.Поетът Маргарит Жеков е направил приятелски избор от предишни и нови стихотворения на известния поет Георги Константинов.В книгата „Колхида”, съдържаща над сто творби, има стихотворения, писани и преди десетилетия, и преди няколко месеца.
£5.11
„Събрах парчетата от себе си.Завърнах се, но сякаш беше минал век.Проблясва мисъл във душата ми.Домът не място е. Домът ни е човек.“„Слънцето в мен“ е книга за мислите и душата, за любимите места и за хората, които ни очакват там. Родени от непосрещнати изгреви и изпратени залези, стиховете тук са уютни като дом и топли като слънчев лъч.„Изключително емоционален и лъчезарен човек съм, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си. Защото е важно какво ще оставим след себе си и какъв пример ще сме за децата си“ – казва Мария Иванова. Доказва го последните 20 години, които посвещава на детската си мечта да се занимава с журналистика, PR и организация на събития. Едновременно с това не спира да пише стихове. Мария Богомила – творческият псевдоним, който избира за дебютната си стихосбирка, идва от „Мила на Господ Бог“.
£6.13
Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че „ще бъде пролет“, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. „Мъничко време“, в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют…В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира „нескафе с мляко“, придружено от „аромат на филийки“ и ни припомня, че времето за нас, хората, е това, с което изпълваме дните си. И най-добре е да е с обич.Оставяйте нарочно сънищата си недовършени, ни казва Биляна Гецова с топлината на своята поезия. За да има винаги още един любим човек, едно лято и една магична нощ за очакване. И утро, заискряващо след нея.Ива Спиридонова, редактор Във втората поетична колекция, която Биляна Гецова предлага на своите читатели, а именно „Имам толкова недовършени сънища“, продължава снежната приказка, която по най-вълшебен в простотата си начин отстъпва място пред красотата и силата на останалите сезони.Тя предлага билет за „навън“, където се разполага най-дългото утро, в което първите думи произнасят непозналите жаждата цветя, където слънчевите зайчета крият хладните спомени в полета си. Вдишвайки от сутринта с пълни гърди, се издига порасналото слънце и все повече във въздуха заухава на липа, светлосиньото небе намигва към всеки широко отворен прозорец, от който се разбягват тишините и мрачните одежди.Къкрят чайниците и рисуват с пара между дърветата, бурканчето с мармалад е загубило капачката си, дъждът се придвижва плахо превит, всяко листенце е обърната лодка, а в локвите се отразява юни. Намаслени корички и черешови дни падат в обятията на ненаситния детски поглед, времето изчезва от циферблатите, всичко е зад пръски от вода, картина е дъгата, улиците са в музика.А когато градушката прибере слънцето, птиците поемат маршрутите си и меланхолията оцапа първия лист от книгата, тогава любовта идва от топлото. За да стопли съня, за да не чака края, за да предложи вино и две чаши, за да остане и бурята вдъхновение. Тогава отново някой започва да рисува със сняг летния бяг, тогава звукът се превръща в алегро, в стакато, отново мирише на откъснати липови цветове, снегът рисува очи, после още едни, после добавя и малко момиче и топло става и в най-мразовитите дни. Така минават дванайсетте месеца, дано догодина позволите да добавим и куче.Най-уханната книга, която ще стопли вашия февруари и ще ви позволи да добавите още мечти. В своите месеци.Симеон Аспарухов
£6.14
Книгата е на две млади авторки, които пишат под псевдоними. По-популярни са в Инстаграм под името „RED HELL”, където публикуват текстовете си на български и английски и са следвани от близо 7 000 читатели. Думата, с която, може да се опиша поезията им, е ексцентрична. Eдна различна стихосбирка. Книга, която разкрива ясната граница между вечната и токсичната любов. Желаната средина, считана за добродетел. Макар някои от поемите в стихосбирката да са крайни и да контрастират със сладникавата представа за любов – те не я отричат. Поезия, която представя любовта като основен идеал, без форма или правила. Заглавието е в пряка връзка с гражданска война в Англия, наречена „Войната на розите“. Символи на двете воюващи страни са били червена и бяла роза, които в края на войната биват съединени и наречени „Роза на Тюдор“, символизираща единноста. Книгата се състои от две части „Огън“ и „Вода“, които символизират двете страни, а самата книга е единението. Носи лична препратка към авторите и това, че са различни сами по себе си, но се обединяват и правят тази книга реалност.За Aвторите:1. РозаМария Толин е на 18г. от град Плевен. Започва да пише, когато е на 15, а от скоро споделя поезията си публично, но анонимно. През свободното си време се занимава с моделство и гримьорство на свободна практика. С Лиса ги свързва общата страст не само към писането, а и към танците. Започнали много и различни начинания, общата им стихосбирка е един от най-успешните им съвместни проекти.2. ЛисаМая Николова е на 17 г. от град Сливен. Влюбва се в книгите, когато е едва на 12г. и малко по малко открива своя стил и предпочитания. Самата тя започва да пише в още по-ранна детска възраст – в трети клас. Вдъхновена от прочетеното, започва да пише стихотворения. И макар да изоставя тази своя страст за кратко, Роза е човекът, който и напомня, че трябва отново да започне да пише. И ето, че това завръщане към любимото хоби носи на Лиса съвместна дебютна стихосбирка с Роза под името „Войната на розите“. Бъдещите проекти на Лиса са свързани с разработване на роман, който планира от дълги години.
£7.06
Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и „щастлива къща“, жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на „сладкия хляб“, а любимите хора са „дъга, тишина и посока“.Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота – цял, завършен, несъвършен… човешки. Остава само да го видите през палитрата на нейния талант. А тя владее цветовете на истината.Ива Спиридонова
£6.14
Поетичните експерименти на Борис Мархолев заслужават вниманието на читателя не само поради опитното боравене със сонетната архитектоника – все пак авторът е един от отличните преводачи на Шекспировите сонети и на английска поезия изобщо. В неговите „66 сонета“ идейните послания следват естественото развитие на жанра в европейския контекст – от обожествяване на непристъпната любима през еротично наслаждение от постигнатата близост, налице е и стремежът към висшето благоволение на музата от страна на недостойния, земен, по човешки грешен, но всеотдайно верен ѝ поет. В естетическо отношение той отлично представя и развива задължителните сонетни образи, като добавя и свои, съвременни характеристики, диалогизиращи с епохата на постмодерната поезия в европейската литература. Зорница Джоринска, редактор
£5.11
„От тук до края на сърцето“ е първата самостоятелна стихосбирка на авторката Цвета Тодорова. Нейният неподправен стил предизвика сериозен отзвук в социалните мрежи. Цвета започва да пише преди 12 години, като често казва, че не знае дали тя е намерила поезията, или поезията нея. Умелата игра с думи, която е характерна за нейната поезия, дава "храна" за размисъл и разчувства всеки, прочел стиховете .
£7.67
„В настоящото издание съм включила стихотворения от книгите „Целувам камъка“ (ДИ „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1983; Национална награда за поезия „Димчо Дебелянов“), „Озонова наркоза“ (издадена с конкурс на „Свободно поетическо общество“, София, 1994; Национална награда за поезия „Иван Николов“), „Избрах“ (Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2005), както и от неиздадената самостоятелно книга „Сгъстено време“. С това слагам край на писането на поезия – макар именно тя да е поддържала огънчето на живота ми в най-трудните му мигове – и едновременно с това благодаря на всички, близки и далечни, чиято обич и разбиране спасяваше душата ми от често навестяващата ме покруса.“ София Несторовa „Соня Несторова – 50-годишна моя любов и слабост. Висок професионалист, работещ със сърцето и ума си за литературата, дълбока, цялостна, умна и най-важното – талантлива. Готова всеки да посрещне с добра дума и с добра да го изпрати.“ Божана Апостолова „София Несторова – една от най-нежните и мъдри жени в българската поезия, беше се заканила да спре да пише стихотворения. Сега те ще доизвайват нейната „мека извивка“.“ Георги Борисов
£6.65
„Машини“ на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като „Човекът-кукла“, „Наброски върху любовта и времето“, „Каприз“... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и – „Погледни: изкуство и природа са едно.“ Илко Димитров
£6.14
„Празновремие“ е книга, която провокира читателския интерес още със заглавието си. В нея са събрани стихотворения, емблематични за вътрешния светоглед на младата авторка Дарина Шопова-Станчева, поетични откровения, които всеки от нас носи като усещане в себе си, ако спре в забързаното време и се огледа в езерната вода на чувствата си. Празновремието е това, което пропускаме в надпреварата си с времето, незапълнените пространства на битието ни. След всяко стихотворение читателят ще усети как всъщност стих след стих авторката пълни затлачените ручейчета на любовта, болката, недоволството и надеждата, за да потекат те във вените на всеки един от нас. Защото вселената не търпи празно пространство, само чака някой да го подреди и да отвори вратите му за всеки, който има жажда за живот. Влезте, ще се намерите!Маргарита Петкова, редактор
£6.14
Виждате 72 от 449 products
