Открийте богата колекция от поезия в 359knigi — от класически български поети до съвременни автори и преводна световна лирика. Стиховете, които вълнуват, утешават и вдъхновяват, вече са само на няколко клика разстояние.
Разгледайте подбраните заглавия поезия и поръчайте любимите си стихосбирки с бърза и сигурна доставка до всяка точка на Великобритания. Подарете си или на близък човек силата на хубавото стихотворение.
Може да не успееш да контролираш всичкo, коeто ти се случва, но можеш да вземеш решение, че не си победена. Опитай се да бъдеш дъгата над нечий облак. Не се оплаквай. Прави всичко възможно, за да промениш нещата, които не харесваш. Ако не можеш да ги промениш, промени начина си на мислене.Не хленчи никога. Хленченето предупреждава хищника, че жертвата е наблизо.Постарай се да нe умреш, преди да си направила нещо прекрасно за човечеството.Родих едно дете, син, но имам хиляди дъщери. Вие сте черни и бели, еврейки, мюсюлманки, азиатки, испаноезични, индианки и алеутки. Вие сте дебели и слаби, хубави и обикновени, хомо и хетеросексуални, образовани и неграмотни и аз говоря на всички вас. Ето моя дар за вас.
£7.67
Радой беше и си остана извън рамките на обичайното, един необикновен човек, не по мярка и надскочил времето, в което живяхме (...) стърчеше с няколко глави над духовното примиренчество.Рада АлександроваНашата история, социология, национална психология, нашата литература едва ли скоро ще кажат толкова истини по своите предмети, колкото е казал Радой в своето творчество.Светлозар ИговТой беше призван да създава. Да създава стихове, които потушават страховете ни, и да отстоява не идеологии, а идеи…Вихрен ЧернокожевОт творбите на Радой Ралин можем да научим най-важните уроци за случващото се с България и със света от април 1922 година до днес.Георги ЦанковЕдин Радой – така ще се казва мярката за честност и неподкупност във всяко време на корупция, на мошеничество, на лъжа и лицемерие.Недялко Йорданов
£12.78
Поезия, проза, пиеси, писма, статии.Пейо Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден в Чирпан на 1.01.1878 година. Поет, прозаик, публицист, талантлив преводач и интелектуалец,заедно с редакторите на списание Мисъл (1893 - 1907),той ратува за културното и естетическо израстване на българската литература. Участва в македонското националноосвободителното движение от 1902 до 1903. Член на задграничното представителство на ВМРО. Заместник-поддиректор на Народна библиотека през 1905 година, драматург на Народния театър, София от август 1908 до 1913 година.Настоящият том включва цялото Яворово литературно творчество - лирика, проза, спомени, статии и двете му драматургични произведения, уникалния Философско-поетически дневник, а също и лични документи и писма от последната трагична година на неговия живот.
£12.78
Книгата е на английски език.
£10.00
„Любимите песни и стихове, които ни правят българи“ е втората книга от поредицата „Опознай България“. От "Мила родино", “Балканджи Йово”, “Къде си вярна ти, любов народна”, “Стани, стани, юнак балкански”, “Шуми Марица” до стиховете на Яворов, Христо Смирненски и Лилиев - книгата е ценна за всяка библиотека, дом, училище!
£13.00
Хенрик Ибсен (1828–1906) е норвежки драматург и поет, смятан за един от основоположниците на модерната европейска драма. Напуска родината си през 1864 г. и прекарва следващите двадесет и седем години предимно в Италия и Германия, където създава голяма част от най-значимите си произведения. „Пер Гюнт“ (1867), известен днес и с музиката на Едвард Григ, заема ключово място в норвежката, а и в световната литература. Първоначално текстът е замислен като драматическа поема за четене, а не за сценично представяне. Със своя психологизъм, сложни персонажи и новаторска драматургия Ибсен оказва огромно влияние върху развитието на театъра през XX век.
£16.00
„Книга на въпросите“, издадена посмъртно (1974), представлява сбор от поетични фрагменти, обединени в 74 кратки стихотворения, съставени изцяло от въпроси. Едновременно игриви, философски и сюрреалистични, тези 314 въпроса без отговор изследват както всекидневни неща и явления, така и големите екзистенциални теми; приканват читателя да размишлява върху мистерията на света, вместо да търси окончателни отговори. Достъпна за най-младите читатели по своята форма, но неизчерпаема за възрастните по своята дълбочина, често определяна като „поетичното завещание на Неруда“, „Книга на въпросите“ расте заедно с читателите си. Детето, което бях, в мен ли остана, или си отиде? Оризът на кого се усмихва с безбройните зъбчета бели? Кой буди слънцето, заспи ли на леглото си нажежено? Кой гневи вулканите, че храчат огън, леденина и ярост? Къде е краят на дъгата – в душата ти или в простора?
£15.00
Изчезнало време, безкраен просторът -така е в света на летящите хора.Любов, доброта и екстаз без умораосмислят света на летящите хора.И нищо не спира душата, ни взорав свободния свят на летящите хора.Земята - небе, а въздух - опораза нас са в света на летящите хора.Тъй, както пълзиш, ще стигнеш ли скорореалния свят на летящите хора?
£10.23
По повод 110-годишнината от гибелта на Димчо Дебелянов и в навечерието на 140-годишнината от рождението му през 2027 г., издателство РИВА представя луксозна антология с неговата лирика. Съставителството е дело на поета Борис Христов. Изданието - знак на преклонение пред поета, „на Бога най-светлия син“ - съдържа 72 стихотворения на Димчо Дебелянов. Дебелянов, който не се побира само в няколко познати стихотворения Антологията преминава през различни лица на поезията му: ранния устрем и търсенето на светлина, любовта и паметта, самотата и чувството за изгубен дом, предчувствието за смърт и стиховете от фронта. В подбора са както „Черна песен“, „Пловдив“, „Светъл спомен“ и „Златна пепел“, така и „Да се завърнеш в бащината къща“, „Помниш ли, помниш ли...“, „Аз искам да те помня все така...“, „Нощ към Солун“, „Един убит“, „Мир“, „Сиротна песен“ и „Легенда за разблудната царкиня“.
£12.00
По повод 160-годишнината от рождението на Пенчо Славейков издателство РИВА представя луксозна антология с неговата лирика като почит към гениалния поет и знаме на българската модерност. Съставителството е дело на поета Борис Христов. Книгата съдържа 80 стихотворения, сред които произведения, рядко срещани в многобройните издания на Славейков и малко познати на съвременния читател. Познатият и непознатият Пенчо Славейков Подборът проследява необикновено широкия регистър на Славейков: любовната лирика, природния пейзаж, родния свят, философския размисъл, въпросите за твореца, свободата, вярата, смъртта и човешкото достойнство. До емблематични произведения като „Неразделни“ и „Пред острова на блажените“ застават „Рожба на слънцето“, „Обичам“, „Екстаз“, „Поет“, „Баща ми в мен“, „Жрец на живота“, „Химна“, „Псалом на поета“ и редица по-рядко преиздавани стихотворения. За кого е тази антология: за читатели на класическата българска поезия; за почитатели на Пенчо Славейков и кръга „Мисъл“; за читатели, които искат да открият и по-рядко публикувани негови стихотворения; за библиотеки, училища и колекционери на красиви литературни издания; за подарък, който съчетава голяма българска поезия и изискано оформление.
£12.00
В контекста на модернизма стихосбирката и до днес се възприема като култова, предизвикателна, явление, осъществило сериозен пробив в мисленето на едно общество, възпитано в пуритански, строго патриархален дух и насилствено наложена ограниченост в изявата на чувствата. Още със самото заглавие тя предпоставя напрегнато очакване за различна, необичайна, отхвърляна и осъждана дотогава естетика, стилизираща възбудата, сладострастието и откровения емоционален любовен диалог.
£13.00
Днешният човек има спешна нужда да си спомни личното и колективното си минало, за да ползва уроците му. И още по-спешно се нуждае от поумняване. Човекът е най-глупавото същество на планетата ни от гледна точка на създаването на собственото си здраве и щастие. Книгата ми е много емоционална. Тя съдържа много писма до предците, до неверниците, до Земята, до Бог, до учените, до политиците, учителите, лекарите, родителите, хейтърите, осъзнатите... и още много други писма и стихове с терапевтични послания. В нея отново призовавам към отваряне на очите за истините и повишаване на осъзнатостта,... но един човек трудно може да бъде чут. Ако сме много вестителите-посланици, е по-вероятно да стигнем до повече хора и по-светло бъдеще. Мадлен Алгафари
£20.00
Удивителна е способността на Цочо Бояджиев да си играе с традиционни поетически жанрове и да им придава нови измерения. В една предишна книга той ни забавляваше с подобията на късносредновековни ронда и рондели, а сега ни представя великолепен набор от хайку и екфразис – форми разпознаваеми и все пак невзети наготово, а преминали през леярната на един съвременен поет мислител и фотограф (да не пропуснем, особено за тази книга) – с две думи, ренесансова личност. Александър Шурбанов
£6.00
Издателство БЛЕК ФЛАМИНГО ПЪБЛИШИНГ представя драматизацията на романа на Лукас Берфус. Аделина, дъщеря на италиански бежанци, работи в швейцарска фабрика, когато през 1973 година след кратък брак остава сама с дъщеря си Ема. Започва мъчителна битка за оцеляване., докато се запознава с един по-възрастен белгиец и се пренася в неговото имение в Пимонд. Много неща й олекват, но й липсва любов. Един ден белгиецът изчезва заедно с детето. Малко след това се появява един бездомник. Заедно с него Аделина тръгва да търси Ема. Познатият често изчезва, но се връща с пари, храна и вестници, в които се говори за ограбен склад на оръжие. Мъжът я приобщава към своята комуна в Милано и за пръв път тя заживява с хора. С тях се упражнява да стреля и успява да се измъкне от преследването на полицията. Това не е трудно, защото ченгетата са заети. В това време на бомби и насилие една майка търси дъщеря си. Докато бездомникът й съобщава, че в едно имение има мъж с дете.
£9.00
В началото на 2027 година се навършат 230 години от рождението на големия австрийски композитор Франц Шуберт. Издателство БЛЕК ФЛАМИНГО ПЪБЛИШИНГ посвещава тази книга на годишнината с една от последните пиеси, написани от Петер Турини. Докато Шуберт се готви да завладее влюбената в музиката Виена, той потегля с приятелите си на излет в покрайнините на града. В трагикомичната пиеса на Турини композиторът се появява като бъдещия,бог на музиката", но и като плах, въздържан човек. Докато дъщерята на архитект Йозефа фон Вайсборн не отговаря на любовта му, приятелят му Леопод Купелвайзер продължава да настоява той най-накрая да й признае чувствата си. Плахият музикален гений обаче се вцепенява пред нея. Дали ще успее да преодолее страховете си?
£8.00
Георги Господинов – един от ключовите съвременни европейски поети. Евгений ХаритоновТова е просто нов/друг тип лиризъм.Светлозар ИговПоезия, която ни изпълва с тъга по изплъзващата се цялост, по времето, когато светът и думите са ни приемали в естеството си.Бойко Пенчев
£8.18
Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще?Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след „И други истории”.Остро перо и нежен поглед... С Георги Господинов се гмурвате в един въображаем свят, където всяка буква препраща към жена, всяка дума се люлее между тъгата и хумора. Чувствеността винаги е наблизо, а традициите се сблъскват със сегашното.Le Nouvel Observateur, Paris
£8.18
"В живопистта си Ивайло Мирчев често прилага композиционния похват да разделя по хоризонтал полето на картината, като по тази линия разполага редици от дървета или къщи. Сякаш търси равновесието между небето и земята. А използването на infinito като средство за постигане на времева и продължителност, за движението и преливането на една форма в друга в иначе смълчаните пейзажи, за превръщане на мига във вечност е характерен похват на художника. Светлина, прозрачност, хармония, драматични контрасти… „Видимостта“ е пречупена през вътрешното зрение на художника. В сякаш незначителните мотиви се съдържа частица от „божественото намерение“. Дали не поради това сред акварелите на Ивайло Мирчев толкова често се появява образът на Храма? Има някакво вътрешно духовно родство между двамата автори Иван Гранитски и Ивайло Мирчев. Така стихосбирката може да се приеме и като поетичен диалог между тях." - Иван Маразов С картини и рисунки на Ивайло Мирчев.
£15.00
ПредупреждениеЩе дойдат дни – и ти ще спреш да знаеш,сърцето – да подсказва; и дорина глас неспирно да си го повтаряш,ти ще забравиш, ще забравиш ти.Сърцето млъкне ли – какво се случванехае паметта. Пък ти плачи,затуй ли бърза всичко да научиш –за да забравиш, да забравиш ти.На себе си сърди се, клета душо!Очаквах го, откакто те видяхтъй променена. Нещо ми подшушна:тя ще забрави, ще забрави тя.1897Робърт Фрост
£15.33
В стихосбирката си „Свидетел на безименност“ Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по изгубения дом (най-вече в цикъла „Хората от Донбас“), както и мястото и правата на жените в съвременния свят. Човек остава единствено свидетел на разрушителния гръм на бойните действия, но успява ли да събере себе си от пепелта и руините?
£7.67
В чудесните стихове, с които Славица Гаджова Свидерска картографира себе си, откриваме целия свят: от „Охридско“ до „Африканско“ и до „Арктично“ стихотворение, от домашните архиви на телата до убежищата на страха. Свидерска е македонска, но и космополитна поетеса с неповторим творчески почерк. С лекота и непринуденост тя постига завидна дълбочина и високо качество в поезията си. Всяко стихотворение в тази книга е откровение.Владимир Левчев
£8.18
Емили Дикинсън (1830 – 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: „Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна”. Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Интересът, който породи поезията на Емили Дикинсън в прекрасния превод на Люба Константинова, е в основата на издаването на този нов сборник със 161 стихотворения, които излизат за първи път на български език.
£8.18
Неговият сдържан и прецизен изказ е красив, без никога да се поддава на суетата; напомня на течението на безбрежно широко речно устие, чиито води изглеждат неподвижни, но са в състояние да пометат всичко, което се опита да ги спре. Заедно с някои други върхови поетични постижения тази стихосбирка е свидетелство за силата и оригиналността на съвременната латиноамериканска поезия, за нейната впечатляваща способност за обновление, както и за болезнената ѝ, внушителна магистралност.Чисти, ранени и често майсторски, разгърнати в един от най-забележителните цикли в съвременната поезия, стихотворенията от „Магистрала номер две“ на Даниел Калабрезе са истински триумф на поезията, разбирана като изкуство не на думите, а на онова, което думите никога не са били в състояние да ни кажат.Тази стихосбирка чертае маршрут, който е едновременно географски и мисловен, биографичен и метафизичен, и който в крайна сметка се възвишава като всеобхватна метафора за живота, за пътуването, а оттам и за изгубването.Вдъхновението за нея идва от един конкретен пейзаж, затова е проникната от странна религиозност, от носталгия по някакво несъществуващо място, по едно време, към което човек никога няма да се върне, така както никога не влиза два пъти в една и съща река. Тази радикална невъзможност се таи в общото начало на утопията, мечтата и злощастието. Раул Зурита
£8.18
МИЛЕ СТОИЧ (1955, Драгичина, Босна и Херцеговина) завършва философския факултет в Сараево, след което работи като редактор и вестникар. По време на войната в Босна и Херцеговина е принуден да емигрира. Преподава във Виенския университет. През 2005 г. се Завръща в Сараево, където днес живее и работи. Миле Стоич е автор на повече от тридесет книги с поезия, проза и есеистика. Носител е на редица литературни награди. На литературния фестивал Croatia Rediviva през 2019 г. е удостоен с маслинов венец за цялостно творчество. Негови творби са преведени на множество европейски езици. На българските читатели е известен със стихосбирката Небесен пансион, издадена от „Панорама" през 2011 г. През последното десетилетие публикува стихосбирките Това, кoeтo остана от нас и Ще дойдат други, а през 2021 г. представи своята поезия в том със събрани стихотворения под заглавие Музи и Еринии.
£6.14
Книгата, която държите в ръце, се състои от уводен текст и стихове на четири от най-представителните хетероними на Фернандо Песоа – Алберто Кайеро, Рикардо Рейш, Алваро де Кампуш и самият Песоа. Обемът, с който са представени отделните хетероними, е приблизително пропорционален на обема на цялото им творчество.Подборът е направен със стремеж да се избере от огромното творчество на Песоа онова, което предава духа на цялото. Консултирал съм се с множество антологии на португалски и испански (между тях на Октавио Пас и Алваро дел Помбо). Стремях се също да не преповтарям съществуващите български преводи на Георги Мицков от 1994 г. и на Румен Стоянов от 2014 г., макар че е неизбежно да има някои съвпадения. Неминуемо някаква роля са играли и моите лични предпочитания.Уводният текст е сравнително обширен, понеже Песоа е слабо познат у нас, особено що се отнася до философския смисъл на хетеронимите и поетичното им значение. Текстът анализира тези аспекти в контекста на периода 1910 – 1930 г., който вероятно е най-вълнуващият в европейската култура от Ренесанса насам.
£14.32
Мария Георгиева (София, 1987) е преводачка от португалски език. Превежда съвместно с проф. Цочо Бояджиев съвременни португалски поети, сред които Филипа Леал, Мануел де Фрейташ, Педро Мешиа, Жоао Луиш Барето Гимарайш, Нуно Жудисе и др. Цочо Бояджиев (Троян, 1951) е философ, историк, преводач и поет, професор по история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Сред превежданите от него автори са Аристотел, Плотин, Марсилио Фичино, Тома от Аквино, Майстер Екхарт, Братя Грим, Мартин Хайдегер и много други.
£5.11
„Дуински елегии“ – един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка „Дуино", който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на цикъла: Някой ден, осенен от жестоко прозрение,ще запея – възхвала тържествена за благосклонните ангели. Поетът завършва елегиите цели десет години по-късно – през мразовития февруари на 1922-ра, който прекарва в писателска треска в кулообразната постройка замъка „Мюзо“ – мрачно имение от XIII век в швейцарския кантон Валис. Подпомаган от меценати, които поемат грижата за всичко насъщно – за светлината на свещите, писалището, зеленчуците в чинията, които икономка сервира веднъж дневно – Рилке работи като обсебен, за да завърши творбата на живота си, която за него е повече от поредната стихосбирка. Елегиите са неговото завещание, те са поезия, „насочена към сърцето“. След шестгодишното прекъсване между 1915-а и 1921-ва, когато светът е потънал в развалини, от Рилке се излива удивителен поток скръбни писма, в които поетът задава най-големите въпроси на живота. От кой мрак произхождаме? В кой мрак потъваме след краткия си престой на бял свят? Какво ни свързва с безкрайната вселенска шир? И за какво точно сме на тая земя? Каква задача ни е дадена? „Дуински елегии“ излизат в лайпцигското издателство „Инзел Ферлаг“ през 1923 г. Настоящото издание е блестяща поетическа версия, дело на Кирил Кадийски, големия наш майстор на поетическия превод, сам известен и оценен като поет не само у нас, но и в чужбина. Томът съдържа десетте елегии, както и шестнайсет други стихотворения на Рилке. В приложение са добавени откъси от "Писма до един млад поет" в превод на Мария Енчева, от "Флорентински дневник" и "За поета" в превод на Бисерка Рачева.
£12.27
Гьоко Здравески е един от ярките представители на средното поколение поети в Република Северна Македония и е добре познат на съвременната литературна сцена в родината му, а и извън нея. Според редица литературни критици поезията му се характеризира с шармантна авангардност, като резултат на отворения му ум и рафинираната му чувствителност. Това е екзистенциална поезия със силна метафоричност, енигматична лапидарност и медитативност. Характерно за поезията му е също така рядко срещаното съчетание между тишината и съзерцателността на „вътрешния човек“ и безпокойството на духа, дори бунтът срещу неправди в социума, но не на повърхностно ниво. По думите на един от неговите литературни рецензенти „той гледа нещата от високо, а черпи от дълбоко думите“. Може да се каже, че Гьоко Здравески е търсач в поезията. До този момент у нас не е публикувана негова книга и на практика той е непознат за българските читатели. В настоящото издание са включени стихотворения от почти всички негови книги, както и няколко нови. Роман Кисьов
£7.67
„Стиховете на Капитана“ е сборник с любовни стихотворения, посветени на Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри. Това е едно от най-забележителните му произведения, публикувано за първи път анонимно в Неапол през 1952 г., тъй като по това време той все още е женен. Самоличността на автора е разкрита едва през 1963 г. и книгата се утвърждава като едно от най-великите произведения в испано-американската литература. Страстно чувствена и изригваща с цялата еротична мощ на една нова любов, творбата се е превърнала в класика за влюбените читатели по света. Провъзгласих те за царица. Има по-високи от теб, по-високи. Има по-чисти от теб, по-чисти. Има по-красиви от теб, по-красиви. Но ти си царицата. „Стихове на Капитана“ се превежда за първи път на български език.
£11.76
Обхватът на антологията е голям и във времето, и в пространството. Тя започва със самото зараждане на съвременния английски език и неговата литературна битност през XIV век с творчеството на Джефри Чосър, за да стигне до произведенията на поети, които творят и днес. Разпростира се от Англия през Уелс, Шотландия и Ирландия до Америка и Австралия. При този широк размах, естествено, немалко заслужаващи внимание автори и творби ще останат извън подбраните, но изчерпателността в едно подобно начинание едва ли е възможна и при най-добро желание. По-важно е да кажем дали е достатъчно обосновано свързването в едно на цял спектър национални традиции. Разбира се, тенденцията във всяка от тях е към обособяване и самоопределение, но те произхождат от общ корен и са като едно широко разклонено дърво. Соковете, които напират от корена към клоните, са едни и същи. Влиянията са взаимни, алюзиите и отпратките изплитат гъста мрежа от връзки. Ритмите и интонациите, характерната подтекстовост, хуморът и иронията минават безпрепятствено насам и натам, за да поддържат дълбоко вътрешно единство в многообразието на непрестанно менящите се форми. Понякога е трудно да се определи категорично кой поет на коя нация принадлежи – от САЩ към Англия се прехвърлят завинаги Т. С. Елиът и Силвия Плат, от Англия в САЩ се преселват У. Х. Одън и Том Гън. Всички включени тук творци принадлежат на една свръхнация, езика на Чосър. И все пак всеки поет се отличава със свой собствен глас. Александър Шурбанов
£15.29
Но какво да кажа аз за Поезията? Какво да кажа за тези облаци, за това небе? Гледам, гледам, гледам ги, гледам го и толкоз. Разбираш, че един поет не може да каже нищо за Поезията. Остави това на критиците и на професорите. Но нито ти, нито аз, нито който и да е поет знаем какво е Поезията. Ето, погледни. Аз държа огъня в ръцете си. Разбирам го и работя идеално с него, но не мога да говоря за него без литература. Разбирам всички поетики; бих могъл да говоря за тях, ако не менях мнението си на всеки пет минути. Не знам. Може би един ден ще харесвам много посредствената поезия, както днес лудо харесвам (харесваме) посредствената музика. Ще изгарям Пантеона през нощта, за да започна да го издигам на сутринта и винаги да го оставям недовършен. В беседите си понякога съм говорил за Поезията, не мога да говоря единствено за моята поезия. И не защото не съзнавам какво правя. Напротив, ако е истина, че съм поет благодарение на Бога – или на дявола, – такъв съм и благодарение на техниката и усилието, благодарение на това, че много добре съзнавам какво е поема. - Фредерико Гарсия Лорка Зелена, любя те зелена.Зелен ветрец. Зелени клони.Гемията в морето тихои конят буен в планината.Препасана със тъмна сянка,бленува бледа на балкона,зелена плът, коса зелена,с очи като сребро студено.Зелена, любя те зелена.Под циганския грейнал месецнещата във захлас я гледат,а тя не може да ги види. Всички неща имат своята тайна, а поезията е тайната на всички неща. - Федерико Гарсия Лорка
£11.76
£8.69
Пътуват с моя флот мнозина и в тая весела дpужинa дocтигa вceки дo целта, дoкaзвaйки, че глупocттa е волна и безгрижна. Цял свят сякаш тук се е събрал! Ще пpeдизвикa мoйтa книжкa и смях, и не една въздишка, ще я пpeлиcтвaт мъдреци, но и събратята глупци и вceки, кoйтo зачете я, ще се oткpиe вътре в нея.
£21.47
Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. Лириката му отрежда място до имена като Александър Блок, Владимир Маяковски, Анна Ахматова, Осип Манделщам. За него Марина Цветаева казва: „Пастернак е голям поет. Сега той е най-големият между всички”. Пастернак не принадлежи към никоя школа. Но той не е и родоначалник на школа, той може да има само епигони, но не и последователи. Той не може да бъде учител, защото изповядва идеята, че творецът се учи сам от всичко край него – културни напластявания, природа, човешки взаимоотношения, собствени грешки и увлечения. Пастернак е поет за истинските ценители, защото нравствените проблеми, които го тревожат, душевните трепети и терзания, които споделя, имат за цел да издигнат читателя, да го възродят. И по този начин Пастернак е в унисон със знаменитата максима, че „поетът трябва да върви пред тълпата!“ Неразбиранията отдавна са минало, горчилките поетът е отнесъл в гроба, останала е лириката, която за сетен път ни доказва, че за истинския поет всяко време е добро, стига той да има смелостта да гледа нещата в очите и да слуша своя собствен глас. Из послеслова на Кирил Кадийски
£12.27
Книгата съдържа: Книгата Поезия на Модернизма отговаря на държавните образователни изисквания и на действащата учебна програма. Създадена е в помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи изучава се в часовете по литература в 9. клас.
£5.11
Карлос Кардозо е един от най-изтъкнатите и награждавани поети на своето поколение и се смята за представител на новата поетика в Бразилия. С отчетлив стил на писане и глас, неговата литературна продукция е оригинална и уникална. Стиховете му са превеждани и публикувани в страни като Португалия, Франция, Испания, Италия, Колумбия, Мексико, Украйна, България и други държави. Когато четеш поезията на Карлос Кардозо, усещаш цялата красота на латиноамериканската култура, дори светоусещане и действителност. Поетичните му творби имат символен, знаков оттенък и олицетворяването им с най-доброто от съвременната латиноамериканска поезия е неизбежно. Те следват една световна мантра за добра поезия и в същото време слагат своя отпечатък на самородния дух на бразилците. Тъкмо това преплитане и открояване на културите прави поезията на Карлос Кардозо устойчива на времето във всичките му измерения... Румяна Емануилиду
£7.67
Ако не знаех къде е роден Кафка, бих могъл да предположа, че в Кавказ. Това е „неговото" място. Там има много материал за биолого-литературни експерименти. От най-духовното до физиологичното, от напредничавото до нелепото, от безкрайното до абсолютното, нулевото.Добре дошли в Кавказ! Ако искате любов - моля! А когато любовта се умори, ненавистта няма да ви кара да я чакате дълго.Трудно е да разбереш Кавказ и да останеш себе си. Затова се обърнах към Кафка и дори реших да преименувам, временно, в негова голяма чест, цялата география на Кавказ.От автора„Писателят с български корени Василий Димов е автор на няколко книги от така наречената експериментална проза. Днес той заема своето място в съвременната европейска литература. За мен е безспорно най-мистериозният и независим човек от най-новата руска литература.Лично аз го уважавам и заради факта, че той, завършил факултета по журналистика на Московския държавен университет, предпочита самотна писателска, усърдна, не бърза работа. Без да забравя, че живее на видно място, във вятъра на промяната, който обърна много от колегите и връстниците му, искащи да се справят с времето, да вървят в крак с него или „преди напредъка“. Няколко пъти книги на Василий Димов бяха номинирани за наградата Букър. Но, уви, оставил този литературен плавателен съд, който се стреми към вечността, писателят не беше загубен във времето, а разтворен в космоса. Само от време на време в Москва, самият той не е обвързан с никакви „партии” или „посоки”. Един българин по рождение, роден в Измаил – Украйна, кръстен в Грузия, който говори няколко европейски езика, Василий Димов продължава да изследва, понякога безмилостно, душата на народа, на чиято земя е станал православен християнин.Помня, че след излизането на романа „Тбилисимо”, който е преведен на няколко езика, включително на грузински, читателската публика бе разделена на два лагера. Някои нарекоха Димов „този, който познава грузинската душа”, а други – „руският шпионин с грузинската фобия”.Виртуозната вербална връзка на неговите текстове (с пълната им независимост) извиква в паметта ми имената на други „литературни отшелници” – Евгени Харитонов, който почина или, слава Богу, е жив днес някъде в Канада, Саша Соколов, чиято проза също изглежда много сложна и едвам възможна да се чете. Е, кой казва, че четенето е забавление? „Четенето е най-доброто учение”– тази стара фраза все още е вярна, без значение какво и как пише писателят.Текстовете на Василий Димов могат да се харесат или не, но едно е сигурно – няма да объркате този автор с друг писател. Дори да ви е трудно да ги четете – при неговите книги това е почти работа и наистина не е забавление. Но е работа здравословна и ползотворна.Мелодичността, фината хармония на неговите полу-поетични-полу-прозаични линии впечатляват и привличат сериозните читатели да узнаят повече за тази мистериозна реалност, която майсторът толкова умело изгражда. Вярвам, че те ще могат да преодолеят и този безспорно сложен, но наистина иновативен текст, с вътрешно единство и “невидим за света на сълзите”.В прозата на Димов аз лично намирам и следи от влиянието на германските експресионисти от края на 40-те години на миналия век, докато някои от неговите паралели и параграфи имат нещо общо с лиричните заклинания на съвременния руски автор, „дервиша” от Таджикистан Тимур Зулфикаров.Многообразните текстове на Димов обаче позволяват на всеки читател да направи свое собствено откритие. Такъв е случаят и с „Кафказус”. Бих казал, че това е висококачествена, истинска, а не пластмасова и бляскава литература.С голям интерес продължавам да следя работата на писателя Василий Димов и препоръчвам творчеството му и неговото издаване в България.“Евгений Попов – писател и драматург, един от основателите и председател на Руския ПЕН център, асоцииран член на Шведския ПЕН център
£6.14
В „Движение“ авторът организира стихотворенията по дните от седмицата, придавайки по-плътна наративна динамика на ежедневието, на движението само по себе си. Основните теми са конкретната и метафизичната представа за света, които са основани върху ежедневието. Изненадващо у древните народи е било разбирането им за фино емпирично напрежение у Човека през дните от седмицата. Те не само решават да назоват дните на имената на небесни тела и богове, но променят и техния ред. В реда на дните от седмицата, създаден от древните, връхната точка е Марс, вторник (ден на войната), а най-спокойна е съботата (ден за почивка и свободно време). Интуицията им да променят естествената последователност на Космоса е възпроизвела циклично повтаряща се история, пораждаща смисъла и движението.
£9.20
В стиховете на Ян Полковски ясно е изразена грижата за европейското културно наследство, заплашено от поругаване, разпиляване или съзнателно унищожаване в името на идеологията на нихилизма. Този мотив, общ за поезията на Милош, Херберт и Ружевич, е подплатен със страха, че прогоненият от Европа и толкова пъти предаван Бог може наистина да си е тръгнал. Плашеща безплодна пустиня – ето визията за Европа, обща за по-старото поколение поети. Ян Полковски доживява вече не заплахата, а случващата се катастрофа на западния свят, чийто символ е пламтящата катедрала „Нотр Дам“ или унищожаването на „неправомерните“ книги на Астрид Линдгрен в Швеция.
£9.20
Та тъй венчали се с камбанен звън, с камбанен звън щастливо се венчали. Но нямало камбанен звън в сърцето на Ани. Сякаш все край нея стъпки отеквали – незнайно откъде – и сякаш някой й нашепвал нещо неразбираемо. Самичка вкъщи не искала да я оставят, нито обичала самичка да излиза. Или седял цял ден в ждрелото с поглед в морето вперен – корабокрушенец, жадуващ за платно. Но ден след ден се нижели – и ни платно, ни дявол, а само този изгрев със стрели от пурпур между папрати и палми, и скални откоси – искрящ отблясък на изток по водите и отблясък по неговия остров, и отблясък пак по водите, но на запад вече; а най-накрая едрите звезди, закръглени на свода, океанът с бездънния си рев и пак стрелите на изгрева, но ни едно платно! Така един път през звъна в ушите, макар и отдалеч, той сякаш чул да бият енорийските камбани и без да разбере защо, изтръпнал, в миг скочил, а като видял отново великолепния омразен остров, ако не чувал Онзи, що навред присъства тъй, че ни една душа, която иска да говори с Него,
£12.27
Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от ”Завещанията“ на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на ”Плеядата“; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в ”Трагедиите“ на Агрипа д’Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият – като нравите на епохата – блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат златни люспици, единствената утеха за цели десетилетия, когато реката на френската изящна словесност е мъкнела само пясък; но тук са и огромната перла на луната, извлечена от сините лагуни на романтизма, и всички ”огърлици от вятър и звезди“ на Бодлер, и слоновата кост на парнасистите, и цветните сънища на сюрреалистичното ни съвремие. Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие. За да ти ги дам щедро в мига, когато капакът се затвори и аз разбрах, че ключът от това ковчеже е единствено в твоите ръце. Кирил Кадийски Из антологията ”От Вийон до Виан“ Първият том на антологията съдържа стихотворения от трубадурите до Артур Рембо и символистите.
£20.45
Тази антология, без да е панорамна и независимо че не обхваща цялата съвременна македонска поезия, представя една достатъчно широка и автентична картина на тази поезия, на абсолютно всички нейни поколения с техните ярки представители… Концепцията ми на съставителство бе да акцентирам на най-характерното за тази поезия, да покажа ясно изразения ѝ духовен характер, но в нейното многообразие и многопластовост – нейните мистични, метафизични и херметични пластове, или пък християнско-религиозни, но също и философско-екзистенциални или сюрреалистични, а дори и абсурдистки на места пластове, изразени в поезията на различните македонски поети… А първоосновата на всички тези поетически пластове, както и техният покров (алфата и омегата на тази поезия) в крайна сметка е Слънцето (на душѝте), или Словото… Така антологията „Портал на Слънцето“ се явява своеобразен портал, вход към едно духовно обиталище, осветено от светлината на Словото.Роман Кисьов
£7.67
След излизането на „Гарванът” през 1845 г. Едгар Алън По (1809 – 1849) става толкова разпознаваем, че децата го следват по улиците с възгласи, а той се обръща и ги стряска с отговор „Никога вече!”. Популярността на поемата е такава, че започват да я използват за реклама. Нищо от това обаче не носи пари на поета. По свидетелства от епохата той бил толкова беден, че носел единственото си палто закопчано до брадичката, за да скрие овехтялата си риза. Рисунка на корицата: Иван Милев, проект за корица на „Гарванът“ от 1921 г.Преводач: Елин Пелин
£7.67
Никос Енгонопулос (1907-1985). Един от най-значимите представители на гръцкия сюрреализъм като поет и като художник. С 9 цветни картини извън текста.
£7.67
„Обединяващото заглавие „Роман за Лисан“ се използва още в ХІІІ в. по повод на група разкази за животни, с централен конфликт около вечното единоборство между Лисан и вълка Изангрен. Всички тези разкази се придържат до единна форма на стихосложение – осмосричен стих с т.нар. плоски рими. Създадени в периода 1171–1250 г., те са дело на двадесетина анонимни автори. Всъщност някои текстове назовават двама от тях – Пиер дьо Сен Клу и Ришар дьо Лизон, – но доколкото не знаем нищо повече от техните имена, те не носят никаква информация за тълкуване на творбите. По-късно разказите за Лисан биват групирани в браншове, включени в три основни сбирки (колекции). Сборно разказите надхвърлят 30 000 стиха. Настоящото издание представя за пръв път на български най-ранните старофренски текстове за Лисан в обем от 8410 стиха – около една четвърт от цялото.Разказите за Лисан са създадени в Златния век на средновековната художествена словесност във Франция – период на среща на високата култура с фолклора, на авторското творчество с анонимната традиция. От тази среща се ражда литература със свеж хумор. Подобно на сатурналиите и карнавалите, смехът в разказите за Лисан обръща за кратко време наопаки – сякаш на игра – картината на света, без да го отхвърля.“Стоян Атанасов
£9.71
Подобно на редица поети от втората половина на XIX век след Бодлер, Емил Верхарен (1855 - 1916) - един от основоположниците на символизма и ярка фигура в белгийската франкофонска литература, също опитва перото си в писането на поезия в проза. Между 1886 и 1895 година той създава четиридесет и шест творби. Същинска лаборатория за поетическо изкуство и модернизъм, този жанр се превръща в повод за експериментиране с гранични изразни форми.Повечето от тези творби са публикувани за пръв път в три популярни франкофонски списания за литература, изкуство и наука по онова време: „Сосиете нувел“ (1886 – 1894), „Валони“ (1890 ‒ 1891) и „Кок руж“ (1895). През 1926 година Андре Фонтен ги подрежда хронологично и ги публикува в специално издание на „Меркюр дьо Франс“, озаглавено „Импресии – първа серия“. По-късно Фонтен пише: „Мисленето и изкуството на Верхарен могат да бъдат разбрани в тяхната цялост единствено от онези, които се интересуват и от неговите поеми в проза – най-съкровеното допълнение към чувствата, изразени още по-изящно в стиховете му“ (Verhaeren et son oeuvre, Mercure de France, Paris, 1929, p. 147).
£8.18
Откъс от „Горски цар”:Кой с коня си вихрен препуска в нощта? Това е бащата с дете до гръдта. Притиснал сина си към топлия скут, над него той бди и го пази от студ.– Какво ти е, чедо, защо се боиш?– Там дебне ни Горския цар, татко, виж!Корона е сложил, опашка развял…– Не се плаши, сине, мъгла си видял.– Детенце прекрасно, ръката си дай!Очакват ни чудни игри в моя край. Брегът ми с красиви цветя е богат, а майка ми шие ти златен халат.– О, татко мой, татко, не чуваш ли ти как тихичко Горския цар ми шепти?– Не, сине, недей да се плашиш – в нощта вихрушката гони куп сухи листа.
£10.23
Има имена на автори в нашата литература, пък и в други литератури, които не само участват в процесите, определящи нейното състояние и развитие, но са в основата им. Такъв автор е Надя Попова. Защото тя е не само талантлив, доказал себе си поет, но и един от най-добрите преводачи от руски език и на руски език от български, публицист с ярко перо, автор на проблемни статии, на отзиви за книги, есета, предговори към книги на наши и чужди автори.Познаваме преводите на Надя Попова на руски поети - класици и съвременници, между които Владислав Ходасевич, Марина Цветаева, Олег Шестински, Андрей Вознесенски, Йосиф Бродски, Белла Ахмадулина, на световноизвестния философ Николай Бердяев, на именития писател криминалист Сергей Устинов, пиесите на не по-малко известния драматург Анатолий Крим и още, и още първенци на руското художествено слово.
£12.78
Виждате 48 от 417 products
