Открийте богата колекция от поезия в 359knigi — от класически български поети до съвременни автори и преводна световна лирика. Стиховете, които вълнуват, утешават и вдъхновяват, вече са само на няколко клика разстояние.
Разгледайте подбраните заглавия поезия и поръчайте любимите си стихосбирки с бърза и сигурна доставка до всяка точка на Великобритания. Подарете си или на близък човек силата на хубавото стихотворение.
£6.14
Марко Погачар е хърватски поет, роден през 1984 г. в град Сплит. Дипломирал се е във философския факултет в Загреб със специалност сравнително литературознание и световна история. Публикува поезия, проза, есеистика и литературна критика. Негови текстове са преведени на тридесет езика. Носител е на много хърватски и международни литературни награди. Автор е на стихосбирките „Вихрушки над Санта Крус”, 2006, „Послания към обикновените хора”, 2007, „Предметите”, 2009, „Черна покрайнина”, 2013, „Земя Земя”, 2017, на книги с есета, публицистика и пътеписи. Марко Погачар е автор, който изпитва границите на езика. В поезията си винаги прави нещо рисковано. В контекста на модерната хърватска поезия неговите стихове се открояват със своята енергия, с комбинацията на напрегнатост и меланхолия, ярост и примирение. Погачар създава поетично пространство, в което се разпознават следите на нови значения и нова чувствителност.
£8.69
В цъфналата ръж Идейки си запъхтянавечерта веднъж,Джени вир-водица станав цъфналата ръж. Джени зъзне цяла,Джени пламва изведнъж.Бърза, мокра да колене,в цъфналата ръж. Ако някой срещне някойв цъфналата ръжи целуне този някойнякого веднъж, то нима ще знае всякойде, кога веднъжнякога целувал някойв цъфналата ръж?
£7.67
Прескачайки между грубост и нежност, чувствителност и твърдост, Буковски ни разкрива хилядите лица на любовта – нейната себичност и нарцисизъм, нейната тайнственост и болезненост, и в крайна сметка радостта, която тя носи в несекващата си изобилност и изкупителна сила. Чарлс Буковски е легенда в съвременната литература. От пощенски чиновник, тънещ в неизвестност, той се превръща в един от най-четените автори на своето време. Над 45 книги с проза и поезия, написани с безкомпромисна честност и автентично чувство за хумор, документират тъмната страна на Америка. Живот, който започва в Германия през 1920 г., и завършва в Калифорния през 1994 г. – там, където са и героите на наговите произведения. Детството на Буковски е отчайващо и нещастно. Младостта си прекарва в скитничество, черна работа и пиене, докато на 49-годишна възраст е вече писател, който се издържа от книгите си. Буковски категорично е един от най-нестандартните и гениални автори на своето време. " Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно; някои от стиховете му притежават неочаквана красота. Липсата на каквато и да е претенция, на пръв поглед опростената, неримувана поезия, наподобяваща проза, създават опасността за всички поети, които идват след него, да се оправдават за това, че имат стил и звучене като неговите."The Guardian " В стремежа бързо да закачим някакво определение на Буковски, нещо като замаяна от алкохол щастлива случайност, много често пропускаме да отбележим неговата невероятна способност да сътвори прекрасно написан стих. Време е всички онези, които се съмняват в значимостта на Буковски, да преосмислят своите позиции, като оставят настрана предразсъдъците си. Ако успеят да го направят, ще бъдат приятно изненадани."Адам Кърш, The New Yorker
£18.00
Оля Aл-Aхмед е журналист, поет, преводач от руски и арабски език. Aвтор на статии, пътеписи, репортажи, политически анализи и интервюта със световноизвестни личности, както и на две стихосбирки „Огледало“ и „Черното кокиче“. Завършва СУ „Климент Охридски“ в София, специалност „Арабистика“ и магистратура по журналистика и английски език през 1989 г. През 1990 г. специализира в Дамаск съвременна арабска литература. Журналист с дългогодишна практика в редица издания като „Преса“, „24 часа“, „Труд“, „Новинар“, „Стандарт“, „Тракийско слово“, „Словото“, „Трета възраст“, „Марица“ и др. През последните години е била специален кореспондент за Русия и Близкия изток и редактор в отдел „Международна информация“ във вестник „Стандарт“, журналист и експерт връзки с обществеността в БТA, специален кореспондент, автор и редактор в информационна агенция „Факти“, новинар в радио „Фокус“ и автор на редица интервюта и публикации в агенция „Фокус“. Владее свободно арабски, руски, английски и испански. Оля Aл-Aхмед е член на СБЖ, на СИЖБ, на Българската асоциация на журналистите и писателите, пишещи за туризъм (ABUJET), на Международната асоциация на журналистите и писателите, пишещи за туризъм (FIJET), на Международната федерация на журналистите в Брюксел. Носител е на 38 награди за журналистика. Почетен гост-лектор е на Томския държавен университет, на Университета в град Перм и на Държавния университет за хуманитарни науки в гр. Пятигорск в Русия. Носител е на редица отличия и дипломи за обективна журналистика.
£10.69
Написах тази книга с уважение към любовта и с уважение към вас, читателите на поезия. Не съм модерен автор, мисля така, защото пиша, както пишех преди 20, и преди 50 години. Така и обичам. И не качвам стихове във Фейсбук, не съм фен на социалните мрежи. Виждам, чувам и общувам с познатите си лице в лице. Така и обичам. Харесвам мъжкото ръкостискане при среща и още целувам ръка на дамите, с искрено уважение. Така и обичам. Живея с тръпката на днешния ден, колкото и неизмеримо бурен, съкрушителен в неизвестността си, побъркан от алчността на нови войни, на нови страхове. Така и обичам. Вярвам, че поезията все още е изкуство, в което човек намира височината и достолепието на Бог и начина да се докосне до възможното съвършенство в простодневието си. Ако има сетива за това, разбира се. И както обичам, така и пиша. И благодаря, че перото ми още няма нужда да пробива с болка окото ми, за да паша това. Дори с любов.
£5.11
Колко е хубаво, че вече има машина на времето и мога да се връщам назад, когато си поискам! Днес имам рожден ден и ставам на 11г. Баба каза да си пожелая нещо. Зная, че няма да я има, когато навършвам 12г. „Не искам да пораствам“ – и духнах свещичките… „Безтебгловност“
£8.69
Стоян В. Сгурев завършва Софийския университет и получава докторска степен по социология в Станфордския университет. От 2006 година е професор по организационни науки в Париж. Член на Управителния съвет на Галерия „УниАрт“ в НБУ и член на Център „Българо-Европейски културни диалози“. Автор на научни и популярни статии в сферата на изкуството и културата, както и куратор на изложби. През 2023 публикува сборника с поезия „Прорези“.
£7.67
„Виж ме: силна и свободна“ е поетична колекция, създадена от екипа зад която стоят усилията на фондация Emprove. Стихосбирката отразява преживяванията на първата българска общност от жени, преодолели насилие в миналото си – Жените Survivors. Жени, поели към промяна и нов живот.. Вместо срама и социалното табу пред тази тема те избират да превърнат личните си истории във вдъхновение чрез изкуство. „Тази книга не разказва истории отдалеч. Тя говори отблизо – с гласовете на жени, които са решили да се заявят чрез поезия. В нея има гняв и тишина, смях и страх, но най-вече – решимост да се върви напред. „Виж ме: силна и свободна“ е покана да видим истинските лица на смелостта и крехкостта. Това е поезия, която не украсява, а разкрива; която не се опитва да впечатли, а да бъде честна. И точно затова тя има силата да променя.“ Стефан Иванов
£11.00
Мирела Иванова с лекота на духа сменя епохите, взирайки се във времето, хвърля по някой камък във водата, оставя спомените да кръжат наоколо и се удивлява на целостта във възхитителни литании. Самотната игра край първоизвора на едно голямо дете, което разговаря безмилостно със себе си. Поетеса, която е истинско откритие!Ди Цайт Впечатляващо е как Мирела Иванова съумява да въведе и вгради всекидневното в историята, да изпълни с празничност простичките неща – цяло чудо е... Една великолепна авторка. Зюдвест Пресе Важна е спойката, с която човешкото и поетическото естество си дават среща у Мирела Иванова и захранват нейната смелост, та едно на пръв поглед толкова беззащитно момиче да може да изживява, да трансформира поетически и да покорява светове.Младен Влашки Мирела Иванова е от малцината съвременни български творци, необременени от предателства към Словото.Елка Трайкова Да има място за всички. Това е един от скритите поетически девизи на тази поезия. Кредо на поетика, която има, разбира се, етическо потекло. Събирането на парченцата свят в стиха на Мирела Иванова не е просто навик на почерка, а кауза на човешкото съществуване – да приюти, да бъде съпричастна и милостива към всички, да ги съхрани в поетическата памет, да ги спаси от безсловесна празнота и бездарно живеене.Пламен Дойнов Мирела Иванова избира да представи в антология любовната си лирика от 80-те години насам, като прегрупира в циклите „Син период”, „Четива с продължение”, „Трохи”, „Прози” и „Обичах да обичам” ключови творби от „Каменни криле”, „Самотна игра”, „Шепоти”, „Памет за подробности”, „Разглобяване на играчките” , „Еклектики” и “Бавно”. Както винаги, изборът й на заглавия дефинира (иронично) предпочетената стилистика. Мирела Иванова винаги пише за любовта, критикувайки – с непоколебима вярност - традицията на цялата българска (женска) литература. И ако това е отговорът на въпроса „за какво пише?”, то и отговорът на „как пише?” е еднозначен: като постмодернист, който виртуозно ползва жанрове и похвати, за да вложи в тях непривично съдържание. Да смеси възвишено и вулгарно във вероятно най-проходимия и прочувствен постмодерен лирически изказ у нас. Изказ, който подвиква дръзко през трапезата на далеч не само литературната публичност. Всъщност Мирела е гамен на отчаянието и пройдоха на самотността. „Любовите ни” е ярко медиатизирана книга, всъщност поредица от репортажи за карнавализацията на трагизма през последните години. Текстовете й се борят срещу фрагментацията, която превръща самоличността в произволно струпани мигове. Стиховете са увлечени от инерцията, с която нищото – социално и политическо, еснафско и фукливо – ни задръства. Затова Иванова интериоризира и хуманизира формулите и клишетата – тя, примерно, работи в Комитет за изстрадване на нещата… Нейното самоотречение в любовните перипетии е колкото самозащитно, толкова и принудително, съдбовно дори. И заразява. А и няма по-голям комплимент за българските мъже от начина, по който Мирела Иванова ги описва във време, когато говорим ли за любов, винаги говорим за нещо съвсем друго. А Мирела говори за любов - преди всичко като въжделение и като раздяла. Зад изискания й етикет има гняв. Нейната антология ми припомни като свой тотален контрапункт легендарните стихове на Атанас Славов от „Порнографска поема 1968”: „Те не са влюбени, но как се любят”. И макар Любовта вече да е любови, и макар да е потънала в миналото време на глагола, стихотворенията на Мирела продължават да я възпяват.Марин Бодаков Всички сме участници в любовния театър на тази поезия. Защото Мирела Иванова е назовала своята лична юбилейна антология “Любовите НИ” и употребата на това НИ съвсем не е формален жест. Ние също сме въвлечени, това са и нашите любови. И това е съвсем странно за една любовна поезия. Обикновено една такава поезия е изповедна, тя се разгръща най-често в интимна атмосфера, предполага камерност. Тук, в “Любовите ни”, някак любовта е множествена – не просто защото се изповядват дълга и объркана поредица любови, а защото се представят любовността, влюбеността, любенето, пропадането в любовта, издърдорването на любовта, изгубването на любовта, мъката по пропадналата любов, въобще на всички нас, на градските български и европейски хора; ЛЮБОВТА, т.е. любовите ни са превърнати в общосоциален проблем, показани са като център и невъзможна същност на живота ни.Тук, в тази поезия, любовта е за всички нас големият тест за смислеността на битието ни, тя драматично ни саморазкрива, откроява ни като любовници, които най-често не разбират високия смисъл на самите си любовни занимания, които не са в състояние винаги да превърнат нагона си в ерос, да го възвисят и отстояват.проф. Михаил Неделчев ПОЕЗИЯ(ТА) Само миг е:с милостива ръкада събере трохитеот сухоежбината, от пиршествата,да окоси троскотана надеждите, да разтребиотломъците от всичко счупено,да разчисти място,колкото да се свиеш утробно,да се прибереш в себе сиили другаде.
£7.67
Разсмиващ змей. Колекционерка на понеделници. Сапунено семейство. Разносвачи на ухания... Плеяда от чудати създания, които ще ти подарят случки. Защото няма нищо по-лековито и трепетно за човек от това да му се случват неща, да приключенства - като дете и като възрастен.Ще се озовеш в градчето на приятната умора, ще те напръскат със спрей против бързане, ще ти направят собствено море, ще ти подарят попътен вятър. С малките същества, вероятно за първи път ще отидеш на картофен балет и ще плаваш по въздух в сапунен мехур.Рисунките на Ромина Беневенти тихичко отключват селенията на въображението, а там ти ще си в свои води.Мис Моряшки, Обаче и Тумбаче, Господин Гори-Глава, Папийонка и още куп смели и смешни особи нямат търпение да те поведат из страниците на „Малки същества - детски стихотворения за възрастни” от Петя Кокудева.
£7.67
Най-после българският читател може да намери в книжарниците сборник със стихове на Гриша Трифонов. Книгата "Архипелаг" спечели Конкурс на Министерство на културата и е издание на Литературен кръг "Смисъл".Гриша Трифонов (1955 - 2015) е поет, писател, журналист и издател, композитор на много песни по стихове на популярни български поети. Носител на националните литературни награди: "Южна пролет", "Георги Братанов", "Изворът на Белоногата", "Златен ланец", "Славейкова награда", "Иван Пейчев", и международната награда "Цвет радости" за най-добра преводна стихосбирка в Сърбия през 2009 г.
£6.14
„Светът на „След дланите” е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта – сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в „След дланите“ одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост.В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, пренастройва (или разстройва) системите. Може би оттук е и пропълзяващото между редовете усещане за апокалипсис – но не филхармонично тътнещ, а по-скоро сюрреалистично визуален.Надежда РадуловаНа пръв поглед стиховете на Гергана Панчева издават възрастта ѝ. Личи си, че това е поезия на много млад човек, с вкус към предметите и темите, които вълнуват съвременното поколение на 25-30-годишните. В същото време тук става дума за зряла поезия, в която няма нищо излишно. Езикът е изчистен, а зад привидната простота се отварят пространства на смисъл, който изисква житейски опит, голяма наблюдателност, задълбочено търсачество. Неочакваните образи и обрати в книгата я превръщат не просто в запомняща се, но и градят личен почерк, което е рядкост при дебютите.Амелия Личева
£6.14
"Гранитски наистина мисли митопоетично, архетипно, а не просто заема от мита готови елементи и структури. Дали това се дължи на вече задълбоченото му познание за мита? Но Платон, като описва различните начини на придобиване на знание, казва, че поетите сами не разбират какво са написали, защото са придобили дара на Музите като вдъхновение, а не като познание. Така че лудостта (mania) на поетите предполага интуитивно откровение, несъзнателно докосване до архетипите. Гранитски често е споделял, че стиховете му сякаш са продиктувани или ги е видял насън, както се случва с фолклорните певци." Проф. Иван Маразов
£20.00
Поезията на Катерина Василева не прави компромиси нито с личната, нито с обществената съвест, гласът ѝ е отчетливо силен и безпокоен. Човекът в тези стихотворения приема участта да бъде „фуния за световната болка“ и помни, че децата, също като таралежите, се раждат без бодли. Въпреки това авторката търпеливо отглежда увереността, че семената на надеждата и обичта са засети в нас. И ще покълнат. „Земята на големите грешки“ е от онези запомнящи се дебютни книги, които оставят следа в литературната ни памет. Ина Иванова
£7.50
"Гневен и сантиментален, предметен и абстрактен, стихът на Александър Бурмов обърква и завладява без да съзнаваш достатъчно как става това. Ту усложнена и многословна, ту простичка и ясна - това е поезия паракселс. Поезия, която трябва да четеш многократно и можеш да я преоткриваш непрекъснато..." Недялко Йорданов
£17.00
Стиховете на Миглена Дикова се скитат между езиците, митовете и пейзажите на Европа, спират се при нас, за да ни преизпълнят с неочаквано познание и тайнствена природа, със сгъстена тишина, човешки съдби или внезапни свечерявания, и отново се отправят към „ръба на света“, където остават приковани там като незаличим знак, че равновесието на духа е възможно.– Мирела Иванова Светът в поезията на Миглена Дикова е местообиталище на тревожността. Стихотворения, в които погледът на пътуващия градски човек регистрира и набелязва места – знаци: домове и кораби, крайбрежия и сауни... Зад лекотата на поетическия изказ стои философското приемане, че всички сме „вкопчени в заедност“. – Ина Иванова
£7.50
Творбите в тази книга са подбрани по необикновен начин.Поетът Маргарит Жеков е направил приятелски избор от предишни и нови стихотворения на известния поет Георги Константинов.В книгата „Колхида”, съдържаща над сто творби, има стихотворения, писани и преди десетилетия, и преди няколко месеца.
£5.11
„Събрах парчетата от себе си.Завърнах се, но сякаш беше минал век.Проблясва мисъл във душата ми.Домът не място е. Домът ни е човек.“„Слънцето в мен“ е книга за мислите и душата, за любимите места и за хората, които ни очакват там. Родени от непосрещнати изгреви и изпратени залези, стиховете тук са уютни като дом и топли като слънчев лъч.„Изключително емоционален и лъчезарен човек съм, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си. Защото е важно какво ще оставим след себе си и какъв пример ще сме за децата си“ – казва Мария Иванова. Доказва го последните 20 години, които посвещава на детската си мечта да се занимава с журналистика, PR и организация на събития. Едновременно с това не спира да пише стихове. Мария Богомила – творческият псевдоним, който избира за дебютната си стихосбирка, идва от „Мила на Господ Бог“.
£6.13
Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че „ще бъде пролет“, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. „Мъничко време“, в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют…В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира „нескафе с мляко“, придружено от „аромат на филийки“ и ни припомня, че времето за нас, хората, е това, с което изпълваме дните си. И най-добре е да е с обич.Оставяйте нарочно сънищата си недовършени, ни казва Биляна Гецова с топлината на своята поезия. За да има винаги още един любим човек, едно лято и една магична нощ за очакване. И утро, заискряващо след нея.Ива Спиридонова, редактор Във втората поетична колекция, която Биляна Гецова предлага на своите читатели, а именно „Имам толкова недовършени сънища“, продължава снежната приказка, която по най-вълшебен в простотата си начин отстъпва място пред красотата и силата на останалите сезони.Тя предлага билет за „навън“, където се разполага най-дългото утро, в което първите думи произнасят непозналите жаждата цветя, където слънчевите зайчета крият хладните спомени в полета си. Вдишвайки от сутринта с пълни гърди, се издига порасналото слънце и все повече във въздуха заухава на липа, светлосиньото небе намигва към всеки широко отворен прозорец, от който се разбягват тишините и мрачните одежди.Къкрят чайниците и рисуват с пара между дърветата, бурканчето с мармалад е загубило капачката си, дъждът се придвижва плахо превит, всяко листенце е обърната лодка, а в локвите се отразява юни. Намаслени корички и черешови дни падат в обятията на ненаситния детски поглед, времето изчезва от циферблатите, всичко е зад пръски от вода, картина е дъгата, улиците са в музика.А когато градушката прибере слънцето, птиците поемат маршрутите си и меланхолията оцапа първия лист от книгата, тогава любовта идва от топлото. За да стопли съня, за да не чака края, за да предложи вино и две чаши, за да остане и бурята вдъхновение. Тогава отново някой започва да рисува със сняг летния бяг, тогава звукът се превръща в алегро, в стакато, отново мирише на откъснати липови цветове, снегът рисува очи, после още едни, после добавя и малко момиче и топло става и в най-мразовитите дни. Така минават дванайсетте месеца, дано догодина позволите да добавим и куче.Най-уханната книга, която ще стопли вашия февруари и ще ви позволи да добавите още мечти. В своите месеци.Симеон Аспарухов
£6.14
Книгата е на две млади авторки, които пишат под псевдоними. По-популярни са в Инстаграм под името „RED HELL”, където публикуват текстовете си на български и английски и са следвани от близо 7 000 читатели. Думата, с която, може да се опиша поезията им, е ексцентрична. Eдна различна стихосбирка. Книга, която разкрива ясната граница между вечната и токсичната любов. Желаната средина, считана за добродетел. Макар някои от поемите в стихосбирката да са крайни и да контрастират със сладникавата представа за любов – те не я отричат. Поезия, която представя любовта като основен идеал, без форма или правила. Заглавието е в пряка връзка с гражданска война в Англия, наречена „Войната на розите“. Символи на двете воюващи страни са били червена и бяла роза, които в края на войната биват съединени и наречени „Роза на Тюдор“, символизираща единноста. Книгата се състои от две части „Огън“ и „Вода“, които символизират двете страни, а самата книга е единението. Носи лична препратка към авторите и това, че са различни сами по себе си, но се обединяват и правят тази книга реалност.За Aвторите:1. РозаМария Толин е на 18г. от град Плевен. Започва да пише, когато е на 15, а от скоро споделя поезията си публично, но анонимно. През свободното си време се занимава с моделство и гримьорство на свободна практика. С Лиса ги свързва общата страст не само към писането, а и към танците. Започнали много и различни начинания, общата им стихосбирка е един от най-успешните им съвместни проекти.2. ЛисаМая Николова е на 17 г. от град Сливен. Влюбва се в книгите, когато е едва на 12г. и малко по малко открива своя стил и предпочитания. Самата тя започва да пише в още по-ранна детска възраст – в трети клас. Вдъхновена от прочетеното, започва да пише стихотворения. И макар да изоставя тази своя страст за кратко, Роза е човекът, който и напомня, че трябва отново да започне да пише. И ето, че това завръщане към любимото хоби носи на Лиса съвместна дебютна стихосбирка с Роза под името „Войната на розите“. Бъдещите проекти на Лиса са свързани с разработване на роман, който планира от дълги години.
£7.06
Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и „щастлива къща“, жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на „сладкия хляб“, а любимите хора са „дъга, тишина и посока“.Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота – цял, завършен, несъвършен… човешки. Остава само да го видите през палитрата на нейния талант. А тя владее цветовете на истината.Ива Спиридонова
£6.14
Поетичните експерименти на Борис Мархолев заслужават вниманието на читателя не само поради опитното боравене със сонетната архитектоника – все пак авторът е един от отличните преводачи на Шекспировите сонети и на английска поезия изобщо. В неговите „66 сонета“ идейните послания следват естественото развитие на жанра в европейския контекст – от обожествяване на непристъпната любима през еротично наслаждение от постигнатата близост, налице е и стремежът към висшето благоволение на музата от страна на недостойния, земен, по човешки грешен, но всеотдайно верен ѝ поет. В естетическо отношение той отлично представя и развива задължителните сонетни образи, като добавя и свои, съвременни характеристики, диалогизиращи с епохата на постмодерната поезия в европейската литература. Зорница Джоринска, редактор
£5.11
„От тук до края на сърцето“ е първата самостоятелна стихосбирка на авторката Цвета Тодорова. Нейният неподправен стил предизвика сериозен отзвук в социалните мрежи. Цвета започва да пише преди 12 години, като често казва, че не знае дали тя е намерила поезията, или поезията нея. Умелата игра с думи, която е характерна за нейната поезия, дава "храна" за размисъл и разчувства всеки, прочел стиховете .
£7.67
„В настоящото издание съм включила стихотворения от книгите „Целувам камъка“ (ДИ „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1983; Национална награда за поезия „Димчо Дебелянов“), „Озонова наркоза“ (издадена с конкурс на „Свободно поетическо общество“, София, 1994; Национална награда за поезия „Иван Николов“), „Избрах“ (Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2005), както и от неиздадената самостоятелно книга „Сгъстено време“. С това слагам край на писането на поезия – макар именно тя да е поддържала огънчето на живота ми в най-трудните му мигове – и едновременно с това благодаря на всички, близки и далечни, чиято обич и разбиране спасяваше душата ми от често навестяващата ме покруса.“ София Несторовa „Соня Несторова – 50-годишна моя любов и слабост. Висок професионалист, работещ със сърцето и ума си за литературата, дълбока, цялостна, умна и най-важното – талантлива. Готова всеки да посрещне с добра дума и с добра да го изпрати.“ Божана Апостолова „София Несторова – една от най-нежните и мъдри жени в българската поезия, беше се заканила да спре да пише стихотворения. Сега те ще доизвайват нейната „мека извивка“.“ Георги Борисов
£6.65
„Машини“ на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като „Човекът-кукла“, „Наброски върху любовта и времето“, „Каприз“... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и – „Погледни: изкуство и природа са едно.“ Илко Димитров
£6.14
„Празновремие“ е книга, която провокира читателския интерес още със заглавието си. В нея са събрани стихотворения, емблематични за вътрешния светоглед на младата авторка Дарина Шопова-Станчева, поетични откровения, които всеки от нас носи като усещане в себе си, ако спре в забързаното време и се огледа в езерната вода на чувствата си. Празновремието е това, което пропускаме в надпреварата си с времето, незапълнените пространства на битието ни. След всяко стихотворение читателят ще усети как всъщност стих след стих авторката пълни затлачените ручейчета на любовта, болката, недоволството и надеждата, за да потекат те във вените на всеки един от нас. Защото вселената не търпи празно пространство, само чака някой да го подреди и да отвори вратите му за всеки, който има жажда за живот. Влезте, ще се намерите!Маргарита Петкова, редактор
£6.14
...Благодарение на теб забравих какво е да си сам и никой да не те разбира......Как успяваш да опишеш как се чувствам дори когато самата аз не го осъзнавам?...Ако раят на думите имаше главен ангел - това щеше да си ти...
£7.06
За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се случи и на ближния. Рада Асенова има всичко това и още нещо – думите, с които пише своите светли приказки за доброто. И репортажите си за звездните празници там горе, на небето. Седмото.Ива СпиридоноваТази книга е кислород. Буквално! Дишането е не просто процес и функция на организма, а начин, чрез който се възприемат историите на Рада Асенова. Истории са – действителни и биографични, но не разобличаващи личността или литературния образ, а огледални. Рикошет от точни и очаквани думи. „Репортажът“ разкрива теми, в които всички ние се намираме, мислим за тях непрекъснато, стараем се да дадем своя принос в тях и в никакъв случай не сме безразлични, единствено леко уплашени. Авторката разговаря с читателя във всяко стихотворение, всяко следващо отваря нова врата, представляваща продължение на диалога ни в предходното, с условието, че можем да се върнем винаги и малко назад. Редовете не бива да се щурмуват, защото в тях лежат въпроси, чиито отговори ние ще дадем, преосмисляйки собствения си живот. В него е цветно, има огнище, пътища и завои, има зима, и птици, звезди, море, любов и молитви… Всичко, което се намира под едно небе е познато и близко, очакване, сбъдване, изживяване – то стои и наблюдава как се справяме и колко още можем. Защото оттам идваме и там се връщаме. Точно така. На седмото небе. Заслужен кръговрат и прегръдка от вселената. Рада Асенова вярва в това, аз също. И не сме сами.Симеон Аспарухов
£6.14
Следя поезията на Владимир Левчев от съвместното ни пребиваване в изд. „Народна култура”. Още в крехкостта на онези негови години бях силно впечатлен от проявеното завидно майсторство в емблематичната му (според усещането ми) книга „Кой сънува моя живот”. Впечатляваше ме деликатността и изтънчената чувствителност в атмосферно-импресионистичното звучене на поезията му, проникната от освободеността и широтата на личната му култура и споходилите го интереси към будизма и ранното християнство. Сам беше преводач на най-хубавата част от „Махабхарата”, санскритската поема „Бхагавадгита”.И сега в „Писмо в небето” виждам тази многосъставна линия възобновена, но този път зачената от синовна съпричастност към буквите и словото с любопитната орнаментика на старобългарските образци. И нататък това втурнато разточителство от идеи, образи и метафори, сред облика на този наш разрушителен и алогичен свят. С неизбежния епилог на една интелектуална молитва, осенена от възклика на множество мисловни и културни визии. За мен Владимир Левчев е между най-утвърдените и отстояващи представители на поколението от 80-те.Иван Теофилов
£5.11
А всяка поредна драмани поучава на пътче не злотоспи под камък Човечествапод камънаците спят
£6.14
£7.67
Книгата съдържа 30 стихотворения и 26 графики на автора.
£6.65
£5.11
„Л(you)бов” е дебютната поетична книга на Лина Роскин – нежното създание, което споделя красивите нюанси на душата си. Потопете се в нейния свят, в който поезията не просто ромоли на български и на английски, а шепти на универсалния език на любовта. Цветовете обич, които тя споделя, са допълнени с естетическа черно-бяла фотосесия, която синтезира омаята на физическото с емоцията на духовното.Следвай ме в настроенията ми диви. Аз имам няколко лица.Гледай ме, показвам ти без думикак сменям в мен сезони с лекота.Снимка на корица: Пламен Гаврилов, @plam_visuals
£2.56
ТАНЦУВАЩА ЖЕНАЕдна жена сама танцува в бараоблечена в тютюнев дими сякаш Господ вири на китараи сякаш той е нейният любиммъжете жадно я поглъщата други шушнат осъдителноно тя към тях не се обръщаи танцът й е недействителенсъс три уискита в главататя бяга от един фантомна топка свита е душатаа чувствата са жалък гномаз я обичам и прегръщами искам да съм в този бари да й кажа не не се обръщайза любовта ти няма цяр
£5.11
Стихосбирката му „Старците умират в края на света“ (2013) получава две национални награди: съпътстваща на името на Христо Фотев и наградата „Дамян Дамянов“. През 2019 г. фондация Terra Culta издава в Словакия сборник с негови стихове, Potopa svetla, в превод на Катарина Седлакова. Стиховете му са превеждани на полски, словашки, турски, румънски, руски, английски, немски, испански. Председател е на сдружението на писателите в Добрич, главен редактор на списание „Антимовския хан“. Женен, с брада.
£6.65
„За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв – невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него – да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си „Три стръкчета нежност“.Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с които е разказал за младостта и нейните пориви, възходи и падения, чрез очите на големия човек. Същият, чиито очи гледат обаче назад и вадят спомените с болка и ги обличат в мъдрост и прозрение. И тъкмо заради това е невъзможно да бъде поставена пауза, да намерим мястото, където да отдъхнем и да помислим.Невъзможно е да отворим книгата и да спрем за малко, за да погледнем през прозореца, защото самата тя е прозорец – към онова, което всички сме имали, губили, постигали, онова, което е давало криле на всеки от нас, но и задавяло неведнъж. Любовта не е миг, любовта не е спомен за мига, тя съществува дори тогава, когато мислим, че я няма. Може да бъде разказана от всеки, но е важно кога. Александър Хикс говори за нея навреме. А кой е той? Така и не разбрах, но помня любовта в книгата му.“Симеон Аспарухов, редактор
£6.65
„Това е шестата книга от цикъла правни поеми, които уважаваният учен, университетски преподавател и общественик проф. Огнян Герджиков представи на българската публика през последните пет години. Почерпил вдъхновение от творението на австрийския адвокат д-р Август Плешнер фон Айхщет, който през 1896 г. издава в римуван текст Австрийския граждански кодекс, 119 години по-късно проф. Герджиков пресъздаде в стихове общата част на българското гражданско право в своята Гражданскоправна поема. И не спря дотук… Гражданскоправната поема постави началото на правен поетичен цикъл, продължил с Вещна, Облигационна, Семейна и Наследствена поема. По неповторим начин в уникална изразна форма един от най-изявените цивилисти на нашето съвремие направи читателите съпричастни на разума и мъдростта на гражданското право във всичките му отрасли...Обект на творческото вдъхновение на автора сега е Търговският закон. Проф. Герджиков е професионално много свързан с този закон, защото е един от неговите „създатели“ при изработването и приемането му през 1991 г. Той е автор на първия Коментар на Търговския закон, по който цяло едно поколение юристи започна изучаването на търговското право след неговото възстановяването като нормативна уредба и университетска дисциплина през 90-те години. А неговите Търговски сделки, претърпели четири издания до момента, са настолно помагало за студентите по търговско право. Както самият той в характерния си забавен и самоироничен стил казва: „… закона търговски. Наброски май имам по него“Така елегантно, без шум и фанфари почесвам аз моето его“.из предговора на доц. д-р Таня Бузева
£10.23
ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПРОЧИТИма такива любови! И… слава Богу! Предпоследната ми я причини Красимира Макавеева. От първото прочетено стихотворение, което ме блъсна челно. А това, което взаимно си причинихме като редактор и автор покрай тази книга, не ми се е случвало от години. Тези редове може да са отредени за сериозна литературна критика, но аз няма да пожелавам на авторката бъдещи творчески успехи. Ще ù поднеса моите съболезнования. Защото Поезията е болезнено мероприятие. А за нея е твърде късно да се върне на изходното здравословно положение. Дано да ù стигнат сърцата, за да износи тази поезия. И… дано твоите сърца да са достатъчни, Читателю, защото независимо дали ще си „безумен“ или „бездумен“ – няколко сърца ще ти трябват.Камелия Кондова, редактор
£6.14
След като в своята първа стихосбирка Калоян Христов ни разкри някои съдбовни "Съвпадения", във втората си поетична книга той не прави крачка напред, а навътре като ни разкрива човешките измерения на тези Съвпадения.Така Прахът, този изконен образ на тленността и на смъртта, се превръща в символ на Любовта.В „Солени молекули“ Калоян Христов измества своите лирически погледи от природната Вселена към човешкия Космос и тези погледи създават нови светове.Иван ХристовКалоян Христов е роден през 1997 г. Средното си образование завършва в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност "Българска филология" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Преподавател е по български език и литература. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com.През 2018 г. излиза първата му книга с поезия - "Съвпадения". Негови стихове са публикувани във в. "Литературен вестник", сп. "Нова асоциална поезия", сп. "Литературен свят", сп. "Пламък", алм. "Зорница", LiterNet и др. По покана на музикантите от група "SoulBmoll" пише текста на песента "Нова посока", която става част от първия албум на групата.Носител е на Първа награда за поезия в Националния конкурс "Никола Вапцаров" (2019) и на Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс "Море" (2020). Финалист в международния поетичен конкурс "Мили Дуели" (2019).
£5.11
Независимо дали Вегас, Хавай или Хавана. Декорът не винаги е място. Понякога тук и сега е невидимо, усеща се само отвътре. Неизбежно е да не си представяме фетиши, сцени, бойни полета, картинни платна, начала и завършеци, но не те диктуват ритъма на живота. Те носят свят от черно до бяло. Такава е правдата на дявола – „влачим сенките със себе си“. А цветът е в човека. Ако знае как да обича. И неизбежното преоткриване е да обикнеш отново, в празнотата на настоящето. Само така може да падне завесата, скрила онова, което мислим за чуждо клише – че любовта чака на една ръка разстояние, че цял живот е пред очите ни, че ние я отдалечаваме, извървявайки ненужно много стъпки по чужди улици, високи стълбища и стръмни нанадолнища. Които обаче ни отдалечават от днес с теб, от днес до теб, от днес в теб. Отдалечават ни от тази любов въпреки и преди всичко, отвъд мястото, времето, извън тялото, дори любовта – некрасивата, отричаната, „две сходни части/на сбъркано цяло“. Тази, която не е пропаганда, а която ни кара да се чувстваме като малки богове.Настоящето не е ад, но бихме могли да го превърнем в такъв мизансцен, ако не различим всяко свое камъче в него „по пътя към вечното лято“. Настоящето е „с теб да се шляем до края на пътя, / и да попиташ: /„Оттук накъде?“Симеон Аспарухов, издател
£6.14
Истината е, че всички сме резултат от нечие лечебно творчество. Защото човешката болка никога не е една и съща. Само творец може да я открие и отстрани.Затова и Хипократовата клетва не е обичайно изричане на морални правила. Тя е зов за опазване на човешкото многообразие. Тя спасява всеки какъвто е. Отваря врата към живота, без привилегии и предпочи-тания.Пред изпитанието на пандемията видяхме нашите медици в цялата им хуманна същност. Убедихме се, че не събитието създава героите, а те го създават. Тяхната всеотдайност отстрани естествено вниманието ни от дребните боричкания за власт, за да осъзнаем, че истинското съгласие може да се гради върху убежде-нието, че човешкият живот е най-висшата ценност. Матей Стоянов е роден на 29 януари 1940 г. в Бургас. След като завършва българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”, той сменя доста работни места. Започва като редактор във „Външни новини“ в БНР, след това е журналист в „София прес“, преминава през издателство „Народна младеж“, за да стигне и до вестник „Народна младеж“. Междувременно работи две години като редактор в Студия за игрални филми. Отново се връща в „София прес“, където завежда културния отдел на вестник „София нюз“, а след това е главен редактор на комиксовото издание „Дъга“. Около десетина години е в елитното сп. „София“, както и във вестник „Столица“. Две години завежда културния отдел на община „Лозенец“, за да завърши кариерата си като генерален директор на „Български циркове“. Автор е на много текстове за песни, на няколко поетични и белетристични книги и романи, сред които „Млечна зрелост“, „Артистично лято“, „Ники Франсето и Алес гут“.
£5.11
£6.14
„Преосмислянето на нещата от реалността, способността да ги одухотворява, да им придава многозначност – това са характерни черти в творчеството на Христина Мирчева, които бележат и последната й стихосбирка „Риф“. Отново се срещаме с фината чувствителност на авторката, с умението й да придава нова тежест на понятията. Отчетлив е образът на акробата, балансиращ над бездната - над дребнавата суетност и рутината. „Риф“ е книга на изящната сетивност и фантазиите, на дълбоките, изстрадани послания.“, Проф. д-р Ивона Карачорова
£6.14
И когато всяко едно стихотворение достигне своя край, до точка!, то това е най-дълбоката точка на поезията. На този тип поезия: поезията–заклинание. Читателят е постигнал равновесие, може да слезе от стихотворението и да продължи, тих и щастлив, своето съществуване. Да продължи да се бори с живота, разбран и обичан. Защото за Мария поезията е ласкаво средство, а не арогантна цел, и не самоцел. Защото за нея е важно да общува. Защо след Мария, и без Мария, е с поезията. Тази книга е за Мария и мен, за Мария и теб. И за нас.През 1993 г. нашият учител Никола Георгиев публикува статията „Приложност и неприложност на българската литература“. В нея той описа вечното напрежение между ангажираност и неангажираност, между неуютно изкуство за себе си и уютно изкуство за другите. И отбеляза първите симптоми на отслабването на интереса към читателя след 1989 г., на отслабване на доверието към литературата изобщо. Махалото беше сменило посоката.Ето какво беше написал любимият професор:„Не ще и дума, променя се и литературата вътре в себе си. Появиха се и продължават все по-често да се появяват произведения, наситени с литературно (и не само литературно) себепрезрение – активно презрение към жанрови, стилови, изобразителни принципи, презрение към литературността. Демонстрира се отказ да се слушат и използват думите на поезията и изкуството. Цикълът на поета Борис Христов „Честен кръст“ започва така: „Затварям ви за думите, уши, резето спускам. Не искам в моя дом да се говори за изкуство...“. Почти сартъровска отврата. И сривът е толкова по-рязък, колкото по-високо е било официалното въздигане или обикновената простосмъртна почит към литературата в България. (...) Така вървят засега нещата в българския литературен живот. А накъде ще продължат? Не зная.“Аз пък, съвсем нескромно, зная. Стихотворенията на Мария се стремят да утешат, успокоят и окуражат човека. Те пречистват приложността на поезията. Мария се грижи за читателя, защото и той е човек като нея. Той също се нуждае от обновление. И от правото да се обикне. С това категорично заглавие Мария ни връща обикновената обич към литературата, прочее, каква ликуваща обич. Дори когато цитира на подбив. Дори когато прихваш, а тя се шегува със себе си. Или се самовъзпалява. Мария лекува, Мария ликува.И, без да иска, Мария ни припомня, че не бива да привилегироваме нито една от двете точки на литературната амплитуда. За да я има литературата изобщо. Голямото махало трябва свободно да се движи от приложност към неприложност, и обратното... От „Книга на Мария“ към „Книга за нас“. Тук се редуват уж сериозни с уж смешни стихотворения. Но всъщност има и едно малко, емоционално махало, вътре, в почти всяко едно стихотворение, и то се движи от униние към тайнствена бодрост. Ако не е бодрост, ще е истина. И наистина в тези творби има анархистична воля за радост. Радост не само от живота, от споделения, все по-детски, живот, но и от триумфа на римата, от майсторството в привидната лекота на стиха, от привидната лекота на смеха, от песничката на меката есен... От възможността на глас да прочетеш тези стихотворения на любим човек – и да му кажеш с думите на Мария подобре това, което искаш да му кажеш… Да сте поезия.Махалото се завръща. Това махало. И звучи като стотици звънчета. Като нас.Марин Бодаков
£6.65
£6.14
Това малко книжно тяло е големият творчески дебют на арх. Иваномир Цанков – стихосбирка, с която той уверено прекрачва прага на поетичното пространство, където последна и най-вярна оценка дава единствено времето. В този шарен калейдоскоп от теми, образи, герои и фрагменти от пъзела на човешкия живот са събрани и ветровитото детско хвърчило, и „книжките с най-хубавите приказки“, и китарата, която „ще се наплаче“ и кучето, „ненаучено на „Дръж!“ и „Донеси го!“. Там живеят неговите „чудаци“: клошарят от „махленския канал“, „непоправимите каръци“, рибарят с прокъсаната мрежа, художникът с пейзажа, самотният мъж от бара, босоногата Фея, както и героят, „който не успях да бъда“. Там има златни залези, графитени клони, слънчогледови надежди, разцъфнали пролети и закъснели срещи. На „празен бряг“ стоят следи от „лятно минало“ с вкус от „устните на късните момичета“, целувани от „оркестрите без имена последни“. И ехото „Оставаме, оставаме, оставаме…“ .Чудесно е, когато сред суетата на шумния свят, в който живеем, успееш да чуеш нов и непознат глас, който да те изненада с мощта на таланта си и разпознаваемия си поетичен тембър. Така говори Иваномир Цанков в първата си поетична книга, наречена „Диатриби“. С думи за забравяне или за разказване, но при всички случаи в непрестанен диалог с читателя. Защото освен всичко друго, поезията е онази форма на комуникация, при която говорим на езика на сърцата си. А те никога не мълчат.Ива Спиридонова, редактор
£6.14
Виждате 96 от 452 products
