Описание
„Дуински елегии“ – един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка „Дуино", който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика.
Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на цикъла:
Някой ден, осенен от жестоко прозрение,ще запея – възхвала тържествена за благосклонните ангели.
Поетът завършва елегиите цели десет години по-късно – през мразовития февруари на 1922-ра, който прекарва в писателска треска в кулообразната постройка замъка „Мюзо“ – мрачно имение от XIII век в швейцарския кантон Валис. Подпомаган от меценати, които поемат грижата за всичко насъщно – за светлината на свещите, писалището, зеленчуците в чинията, които икономка сервира веднъж дневно – Рилке работи като обсебен, за да завърши творбата на живота си, която за него е повече от поредната стихосбирка. Елегиите са неговото завещание, те са поезия, „насочена към сърцето“.
След шестгодишното прекъсване между 1915-а и 1921-ва, когато светът е потънал в развалини, от Рилке се излива удивителен поток скръбни писма, в които поетът задава най-големите въпроси на живота. От кой мрак произхождаме? В кой мрак потъваме след краткия си престой на бял свят? Какво ни свързва с безкрайната вселенска шир? И за какво точно сме на тая земя? Каква задача ни е дадена?
„Дуински елегии“ излизат в лайпцигското издателство „Инзел Ферлаг“ през 1923 г.
Настоящото издание е блестяща поетическа версия, дело на Кирил Кадийски, големия наш майстор на поетическия превод, сам известен и оценен като поет не само у нас, но и в чужбина. Томът съдържа десетте елегии, както и шестнайсет други стихотворения на Рилке. В приложение са добавени откъси от "Писма до един млад поет" в превод на Мария Енчева, от "Флорентински дневник" и "За поета" в превод на Бисерка Рачева.
