Открийте богата колекция от поезия в 359knigi — от класически български поети до съвременни автори и преводна световна лирика. Стиховете, които вълнуват, утешават и вдъхновяват, вече са само на няколко клика разстояние.
Разгледайте подбраните заглавия поезия и поръчайте любимите си стихосбирки с бърза и сигурна доставка до всяка точка на Великобритания. Подарете си или на близък човек силата на хубавото стихотворение.
...Благодарение на теб забравих какво е да си сам и никой да не те разбира......Как успяваш да опишеш как се чувствам дори когато самата аз не го осъзнавам?...Ако раят на думите имаше главен ангел - това щеше да си ти...
£7.06
За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се случи и на ближния. Рада Асенова има всичко това и още нещо – думите, с които пише своите светли приказки за доброто. И репортажите си за звездните празници там горе, на небето. Седмото.Ива СпиридоноваТази книга е кислород. Буквално! Дишането е не просто процес и функция на организма, а начин, чрез който се възприемат историите на Рада Асенова. Истории са – действителни и биографични, но не разобличаващи личността или литературния образ, а огледални. Рикошет от точни и очаквани думи. „Репортажът“ разкрива теми, в които всички ние се намираме, мислим за тях непрекъснато, стараем се да дадем своя принос в тях и в никакъв случай не сме безразлични, единствено леко уплашени. Авторката разговаря с читателя във всяко стихотворение, всяко следващо отваря нова врата, представляваща продължение на диалога ни в предходното, с условието, че можем да се върнем винаги и малко назад. Редовете не бива да се щурмуват, защото в тях лежат въпроси, чиито отговори ние ще дадем, преосмисляйки собствения си живот. В него е цветно, има огнище, пътища и завои, има зима, и птици, звезди, море, любов и молитви… Всичко, което се намира под едно небе е познато и близко, очакване, сбъдване, изживяване – то стои и наблюдава как се справяме и колко още можем. Защото оттам идваме и там се връщаме. Точно така. На седмото небе. Заслужен кръговрат и прегръдка от вселената. Рада Асенова вярва в това, аз също. И не сме сами.Симеон Аспарухов
£6.14
Следя поезията на Владимир Левчев от съвместното ни пребиваване в изд. „Народна култура”. Още в крехкостта на онези негови години бях силно впечатлен от проявеното завидно майсторство в емблематичната му (според усещането ми) книга „Кой сънува моя живот”. Впечатляваше ме деликатността и изтънчената чувствителност в атмосферно-импресионистичното звучене на поезията му, проникната от освободеността и широтата на личната му култура и споходилите го интереси към будизма и ранното християнство. Сам беше преводач на най-хубавата част от „Махабхарата”, санскритската поема „Бхагавадгита”.И сега в „Писмо в небето” виждам тази многосъставна линия възобновена, но този път зачената от синовна съпричастност към буквите и словото с любопитната орнаментика на старобългарските образци. И нататък това втурнато разточителство от идеи, образи и метафори, сред облика на този наш разрушителен и алогичен свят. С неизбежния епилог на една интелектуална молитва, осенена от възклика на множество мисловни и културни визии. За мен Владимир Левчев е между най-утвърдените и отстояващи представители на поколението от 80-те.Иван Теофилов
£5.11
А всяка поредна драмани поучава на пътче не злотоспи под камък Човечествапод камънаците спят
£6.14
£7.67
Книгата съдържа 30 стихотворения и 26 графики на автора.
£6.65
£5.11
„Л(you)бов” е дебютната поетична книга на Лина Роскин – нежното създание, което споделя красивите нюанси на душата си. Потопете се в нейния свят, в който поезията не просто ромоли на български и на английски, а шепти на универсалния език на любовта. Цветовете обич, които тя споделя, са допълнени с естетическа черно-бяла фотосесия, която синтезира омаята на физическото с емоцията на духовното.Следвай ме в настроенията ми диви. Аз имам няколко лица.Гледай ме, показвам ти без думикак сменям в мен сезони с лекота.Снимка на корица: Пламен Гаврилов, @plam_visuals
£2.56
ТАНЦУВАЩА ЖЕНАЕдна жена сама танцува в бараоблечена в тютюнев дими сякаш Господ вири на китараи сякаш той е нейният любиммъжете жадно я поглъщата други шушнат осъдителноно тя към тях не се обръщаи танцът й е недействителенсъс три уискита в главататя бяга от един фантомна топка свита е душатаа чувствата са жалък гномаз я обичам и прегръщами искам да съм в този бари да й кажа не не се обръщайза любовта ти няма цяр
£5.11
Стихосбирката му „Старците умират в края на света“ (2013) получава две национални награди: съпътстваща на името на Христо Фотев и наградата „Дамян Дамянов“. През 2019 г. фондация Terra Culta издава в Словакия сборник с негови стихове, Potopa svetla, в превод на Катарина Седлакова. Стиховете му са превеждани на полски, словашки, турски, румънски, руски, английски, немски, испански. Председател е на сдружението на писателите в Добрич, главен редактор на списание „Антимовския хан“. Женен, с брада.
£6.65
„За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв – невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него – да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си „Три стръкчета нежност“.Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с които е разказал за младостта и нейните пориви, възходи и падения, чрез очите на големия човек. Същият, чиито очи гледат обаче назад и вадят спомените с болка и ги обличат в мъдрост и прозрение. И тъкмо заради това е невъзможно да бъде поставена пауза, да намерим мястото, където да отдъхнем и да помислим.Невъзможно е да отворим книгата и да спрем за малко, за да погледнем през прозореца, защото самата тя е прозорец – към онова, което всички сме имали, губили, постигали, онова, което е давало криле на всеки от нас, но и задавяло неведнъж. Любовта не е миг, любовта не е спомен за мига, тя съществува дори тогава, когато мислим, че я няма. Може да бъде разказана от всеки, но е важно кога. Александър Хикс говори за нея навреме. А кой е той? Така и не разбрах, но помня любовта в книгата му.“Симеон Аспарухов, редактор
£6.65
„Това е шестата книга от цикъла правни поеми, които уважаваният учен, университетски преподавател и общественик проф. Огнян Герджиков представи на българската публика през последните пет години. Почерпил вдъхновение от творението на австрийския адвокат д-р Август Плешнер фон Айхщет, който през 1896 г. издава в римуван текст Австрийския граждански кодекс, 119 години по-късно проф. Герджиков пресъздаде в стихове общата част на българското гражданско право в своята Гражданскоправна поема. И не спря дотук… Гражданскоправната поема постави началото на правен поетичен цикъл, продължил с Вещна, Облигационна, Семейна и Наследствена поема. По неповторим начин в уникална изразна форма един от най-изявените цивилисти на нашето съвремие направи читателите съпричастни на разума и мъдростта на гражданското право във всичките му отрасли...Обект на творческото вдъхновение на автора сега е Търговският закон. Проф. Герджиков е професионално много свързан с този закон, защото е един от неговите „създатели“ при изработването и приемането му през 1991 г. Той е автор на първия Коментар на Търговския закон, по който цяло едно поколение юристи започна изучаването на търговското право след неговото възстановяването като нормативна уредба и университетска дисциплина през 90-те години. А неговите Търговски сделки, претърпели четири издания до момента, са настолно помагало за студентите по търговско право. Както самият той в характерния си забавен и самоироничен стил казва: „… закона търговски. Наброски май имам по него“Така елегантно, без шум и фанфари почесвам аз моето его“.из предговора на доц. д-р Таня Бузева
£10.23
ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПРОЧИТИма такива любови! И… слава Богу! Предпоследната ми я причини Красимира Макавеева. От първото прочетено стихотворение, което ме блъсна челно. А това, което взаимно си причинихме като редактор и автор покрай тази книга, не ми се е случвало от години. Тези редове може да са отредени за сериозна литературна критика, но аз няма да пожелавам на авторката бъдещи творчески успехи. Ще ù поднеса моите съболезнования. Защото Поезията е болезнено мероприятие. А за нея е твърде късно да се върне на изходното здравословно положение. Дано да ù стигнат сърцата, за да износи тази поезия. И… дано твоите сърца да са достатъчни, Читателю, защото независимо дали ще си „безумен“ или „бездумен“ – няколко сърца ще ти трябват.Камелия Кондова, редактор
£6.14
След като в своята първа стихосбирка Калоян Христов ни разкри някои съдбовни "Съвпадения", във втората си поетична книга той не прави крачка напред, а навътре като ни разкрива човешките измерения на тези Съвпадения.Така Прахът, този изконен образ на тленността и на смъртта, се превръща в символ на Любовта.В „Солени молекули“ Калоян Христов измества своите лирически погледи от природната Вселена към човешкия Космос и тези погледи създават нови светове.Иван ХристовКалоян Христов е роден през 1997 г. Средното си образование завършва в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност "Българска филология" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Преподавател е по български език и литература. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com.През 2018 г. излиза първата му книга с поезия - "Съвпадения". Негови стихове са публикувани във в. "Литературен вестник", сп. "Нова асоциална поезия", сп. "Литературен свят", сп. "Пламък", алм. "Зорница", LiterNet и др. По покана на музикантите от група "SoulBmoll" пише текста на песента "Нова посока", която става част от първия албум на групата.Носител е на Първа награда за поезия в Националния конкурс "Никола Вапцаров" (2019) и на Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс "Море" (2020). Финалист в международния поетичен конкурс "Мили Дуели" (2019).
£5.11
Независимо дали Вегас, Хавай или Хавана. Декорът не винаги е място. Понякога тук и сега е невидимо, усеща се само отвътре. Неизбежно е да не си представяме фетиши, сцени, бойни полета, картинни платна, начала и завършеци, но не те диктуват ритъма на живота. Те носят свят от черно до бяло. Такава е правдата на дявола – „влачим сенките със себе си“. А цветът е в човека. Ако знае как да обича. И неизбежното преоткриване е да обикнеш отново, в празнотата на настоящето. Само така може да падне завесата, скрила онова, което мислим за чуждо клише – че любовта чака на една ръка разстояние, че цял живот е пред очите ни, че ние я отдалечаваме, извървявайки ненужно много стъпки по чужди улици, високи стълбища и стръмни нанадолнища. Които обаче ни отдалечават от днес с теб, от днес до теб, от днес в теб. Отдалечават ни от тази любов въпреки и преди всичко, отвъд мястото, времето, извън тялото, дори любовта – некрасивата, отричаната, „две сходни части/на сбъркано цяло“. Тази, която не е пропаганда, а която ни кара да се чувстваме като малки богове.Настоящето не е ад, но бихме могли да го превърнем в такъв мизансцен, ако не различим всяко свое камъче в него „по пътя към вечното лято“. Настоящето е „с теб да се шляем до края на пътя, / и да попиташ: /„Оттук накъде?“Симеон Аспарухов, издател
£6.14
Истината е, че всички сме резултат от нечие лечебно творчество. Защото човешката болка никога не е една и съща. Само творец може да я открие и отстрани.Затова и Хипократовата клетва не е обичайно изричане на морални правила. Тя е зов за опазване на човешкото многообразие. Тя спасява всеки какъвто е. Отваря врата към живота, без привилегии и предпочи-тания.Пред изпитанието на пандемията видяхме нашите медици в цялата им хуманна същност. Убедихме се, че не събитието създава героите, а те го създават. Тяхната всеотдайност отстрани естествено вниманието ни от дребните боричкания за власт, за да осъзнаем, че истинското съгласие може да се гради върху убежде-нието, че човешкият живот е най-висшата ценност. Матей Стоянов е роден на 29 януари 1940 г. в Бургас. След като завършва българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”, той сменя доста работни места. Започва като редактор във „Външни новини“ в БНР, след това е журналист в „София прес“, преминава през издателство „Народна младеж“, за да стигне и до вестник „Народна младеж“. Междувременно работи две години като редактор в Студия за игрални филми. Отново се връща в „София прес“, където завежда културния отдел на вестник „София нюз“, а след това е главен редактор на комиксовото издание „Дъга“. Около десетина години е в елитното сп. „София“, както и във вестник „Столица“. Две години завежда културния отдел на община „Лозенец“, за да завърши кариерата си като генерален директор на „Български циркове“. Автор е на много текстове за песни, на няколко поетични и белетристични книги и романи, сред които „Млечна зрелост“, „Артистично лято“, „Ники Франсето и Алес гут“.
£5.11
£6.14
„Преосмислянето на нещата от реалността, способността да ги одухотворява, да им придава многозначност – това са характерни черти в творчеството на Христина Мирчева, които бележат и последната й стихосбирка „Риф“. Отново се срещаме с фината чувствителност на авторката, с умението й да придава нова тежест на понятията. Отчетлив е образът на акробата, балансиращ над бездната - над дребнавата суетност и рутината. „Риф“ е книга на изящната сетивност и фантазиите, на дълбоките, изстрадани послания.“, Проф. д-р Ивона Карачорова
£6.14
И когато всяко едно стихотворение достигне своя край, до точка!, то това е най-дълбоката точка на поезията. На този тип поезия: поезията–заклинание. Читателят е постигнал равновесие, може да слезе от стихотворението и да продължи, тих и щастлив, своето съществуване. Да продължи да се бори с живота, разбран и обичан. Защото за Мария поезията е ласкаво средство, а не арогантна цел, и не самоцел. Защото за нея е важно да общува. Защо след Мария, и без Мария, е с поезията. Тази книга е за Мария и мен, за Мария и теб. И за нас.През 1993 г. нашият учител Никола Георгиев публикува статията „Приложност и неприложност на българската литература“. В нея той описа вечното напрежение между ангажираност и неангажираност, между неуютно изкуство за себе си и уютно изкуство за другите. И отбеляза първите симптоми на отслабването на интереса към читателя след 1989 г., на отслабване на доверието към литературата изобщо. Махалото беше сменило посоката.Ето какво беше написал любимият професор:„Не ще и дума, променя се и литературата вътре в себе си. Появиха се и продължават все по-често да се появяват произведения, наситени с литературно (и не само литературно) себепрезрение – активно презрение към жанрови, стилови, изобразителни принципи, презрение към литературността. Демонстрира се отказ да се слушат и използват думите на поезията и изкуството. Цикълът на поета Борис Христов „Честен кръст“ започва така: „Затварям ви за думите, уши, резето спускам. Не искам в моя дом да се говори за изкуство...“. Почти сартъровска отврата. И сривът е толкова по-рязък, колкото по-високо е било официалното въздигане или обикновената простосмъртна почит към литературата в България. (...) Така вървят засега нещата в българския литературен живот. А накъде ще продължат? Не зная.“Аз пък, съвсем нескромно, зная. Стихотворенията на Мария се стремят да утешат, успокоят и окуражат човека. Те пречистват приложността на поезията. Мария се грижи за читателя, защото и той е човек като нея. Той също се нуждае от обновление. И от правото да се обикне. С това категорично заглавие Мария ни връща обикновената обич към литературата, прочее, каква ликуваща обич. Дори когато цитира на подбив. Дори когато прихваш, а тя се шегува със себе си. Или се самовъзпалява. Мария лекува, Мария ликува.И, без да иска, Мария ни припомня, че не бива да привилегироваме нито една от двете точки на литературната амплитуда. За да я има литературата изобщо. Голямото махало трябва свободно да се движи от приложност към неприложност, и обратното... От „Книга на Мария“ към „Книга за нас“. Тук се редуват уж сериозни с уж смешни стихотворения. Но всъщност има и едно малко, емоционално махало, вътре, в почти всяко едно стихотворение, и то се движи от униние към тайнствена бодрост. Ако не е бодрост, ще е истина. И наистина в тези творби има анархистична воля за радост. Радост не само от живота, от споделения, все по-детски, живот, но и от триумфа на римата, от майсторството в привидната лекота на стиха, от привидната лекота на смеха, от песничката на меката есен... От възможността на глас да прочетеш тези стихотворения на любим човек – и да му кажеш с думите на Мария подобре това, което искаш да му кажеш… Да сте поезия.Махалото се завръща. Това махало. И звучи като стотици звънчета. Като нас.Марин Бодаков
£6.65
£6.14
Това малко книжно тяло е големият творчески дебют на арх. Иваномир Цанков – стихосбирка, с която той уверено прекрачва прага на поетичното пространство, където последна и най-вярна оценка дава единствено времето. В този шарен калейдоскоп от теми, образи, герои и фрагменти от пъзела на човешкия живот са събрани и ветровитото детско хвърчило, и „книжките с най-хубавите приказки“, и китарата, която „ще се наплаче“ и кучето, „ненаучено на „Дръж!“ и „Донеси го!“. Там живеят неговите „чудаци“: клошарят от „махленския канал“, „непоправимите каръци“, рибарят с прокъсаната мрежа, художникът с пейзажа, самотният мъж от бара, босоногата Фея, както и героят, „който не успях да бъда“. Там има златни залези, графитени клони, слънчогледови надежди, разцъфнали пролети и закъснели срещи. На „празен бряг“ стоят следи от „лятно минало“ с вкус от „устните на късните момичета“, целувани от „оркестрите без имена последни“. И ехото „Оставаме, оставаме, оставаме…“ .Чудесно е, когато сред суетата на шумния свят, в който живеем, успееш да чуеш нов и непознат глас, който да те изненада с мощта на таланта си и разпознаваемия си поетичен тембър. Така говори Иваномир Цанков в първата си поетична книга, наречена „Диатриби“. С думи за забравяне или за разказване, но при всички случаи в непрестанен диалог с читателя. Защото освен всичко друго, поезията е онази форма на комуникация, при която говорим на езика на сърцата си. А те никога не мълчат.Ива Спиридонова, редактор
£6.14
Умишлено се наех да напиша няколко изречения за стихосбирката на Евелина Митрева, след като читателят е затворил и последната страница. Предговорите понякога подлъгват. Насочват вниманието в нещо, което може да не ги оправдае. Думите на Евелина трябва да бъдат прочетени насаме, непредубедено, за да бъдат преосмислени и да легнат на точното си място в съзнанието или подсъзнанието на този, който е отворил сетивата си за тях. Дали ще ви хареса Злата Вещица, дали ще се съгласите с авторката, че в морето на живота всеки е кормчия на собствената си съдба, че вълните трябва да се преодоляват, когато са високи, а не да се давиш в плиткото, сред калта, която може да е уютна, но ти зацапва стъклото, през което гледаш на света и на себе си, че удобството да живееш в хотел се заплаща с липса на място под слънцето, но любовта е най-тленното и най-безсмъртното нещо в живота ни, стига да я опазиш от скуката и да имаш сили да си тръгнеш навреме, ще решите вие. Евелина Митрева дава своите отговори. Надявам се да се припознаете в тях. Поне в един. Това ще е напълно достатъчно. Защото зад реброто винаги стои сърцето.Маргарита Петкова, редактор
£6.14
Плахостта и нетърпението от първата стихосбирка тук вече се превръщат в една завоювана територия, която Даниела Табакова защитава и отстоява пред себе си е пред света. Израстването на поетесата ще зарадва взискателния вкус на читателите, които разбират от истинска поезия, изказана по категоричен начин и със защитено талантливо вдъхновение. Понякога, за да защитиш доброто, е необходимо да вземеш куршум назаем. Даниела Табакова ви го дава.Маргарита Петкова, редактор
£6.14
Всеки стих е портрет на автора, описващ истинска, вътрешна борба – битката между любов за обич и любов за страст.Първият вид – верен на вечност, поставен на пиедестал. Вторият вид – осъден на страдания, носещ съблазън, заедно със стенанията на сърцето и тялото. Изборът за всеки остава личен, а книгата дава само огледалото.
£7.06
Виждате 96 от 449 products
