Описание
Тези убедителни, дръзки стихотворения описват детството и родителството по могъщ начин. И също далеч отвъд описанието, те се обръщат към детството като към откровение: не само временното състояние, през което всички ние преминаваме, но и предизвикателството на чудото, което децата произвеждат в нас. Всеки читател може да се доближи до това чудо и да го преживее чрез лиричните, вълнуващи творби на Емили Гросхолц.Еван Боланд, поетеса, Ирландия„Детство“ от Емили Гросхолц ми напомня колко очарователно, въодушевяващо и в същото време смиряващо бе за мен да съм родител. Тези стихотворения ни дават крила, за да летим от Килиманджаро до Париж и към Карибите с нашите деца и карат разликите във физическите ни размери да изчезнат чрез уголемяване на молекулите и смаляване на Вселената. С машина на времето ни водят на разходка, която започва в древността, спирайки се в ерата на динозаврите, след това в палеолитния период на Алтамира, връщайки ни накрая през хилядолетията до наши дни. Те замразяват времето и пространството, парадоксално разтапяйки всичко в единна точка, в която помня всяко от децата си и себе си, сгушени заедно, или вгледани в очите на другия, или опитващи се да поправим катастрофи, понякога чрез плач. Необходимо ли е да споменавам, че тази единна точка е също позната като бъдеще, надежда или любов? Една от причините, поради която толкова много японци и американци решиха да „осиновят морално“ хиляди деца, осиротели от атомната бомба, унищожила Хирошима, може да е била, защото са знаели тези истини и са споделяли гледните точки, които „Детство“ е уловило по толкова красив начин.Тадатоши Акиба, кмет на гр. Хирошима
