Описание
Затворих очи в желанието си да задържа за по-дълго видяното. Знаех, че след кратко време нищо няма да бъде същото. Белотата ще се превърне в спомен… Но по-важното беше преодоляването на съмненията, болката, чувството за безнадеждност. Усетих прилив на свежест, която сякаш избърса праха от нещо излиняло и сега можех да дишам свободно, с пълни гърди. Осъзнах дълбокия смисъл на „същото“– една доза белота! Повече не ми беше нужно! И днес тя ми е достатъчна!
Дария Манева продължава да следва пътя на своите дълбоки прозрения, свързани с преоткриването на стари като света истини. Прави го по свой начин – проникновено, искрено, емоционално. След стихосбирките: „Дали ще има“ (2009), „Равновесие“ (2012), „По следите на времето“ (2014), „Пътеки“ (2016), „Пулс“ (2017), „Накъде“ (2018), „Възможното“ (2019), „На разсъмване“ (2020), „Надежда за светлина“ (2021), „Очакване“ (2022), „Може би…“ (2023), „Някой ден…“ (2024), новата книга на Дария Манева, „Преодоляване“, е вече факт. Сега вниманието е насочено както към зримия, изпълнен с колизии свят, така и към преосмислянето на своето „аз“. То е резултат от онова преодоляване, което прави личността по-истинска, по-богата и неповторима. - Доц. д-р Нина Белова
Преодоляване
Докога ще следваш, човече,своето единствено „аз“,докога ще вярваш, че вечеидва твоят най-звезден час…
Отмина залези, изгреви,отиде си от теб любовта,загърбил старите пориви,обрече се на самота.
Преди да настъпи мигана твойто ликуващо „аз“,чуй тъжната своя душа,почувствал вина в този час…
Със сетната глътка любов,ако тихо `и кажеш: „Прости…“,повярвай, че изгрева нов,ще видиш със други очи…
Художник на корицата и илюстрациите: Ася Толедо.
