Издателство Коала Прес

В науката за пословиците се твърди, че както крилатите фрази, така и афоризмите са създадени въз основа на първични пословици. Сигурно е така, но както вече бе отбелязано, пословичната им основа много често не се разпознава, така че самите те се приемат за първични образувания. Но докато крилатите фрази по структура и по съдържание (поучителни, мъдри) – са толкова близки до пословиците, че по-често не се различават от тях, голям брой от афоризмите носят пародиен характер. Авторите на подобни афоризми са измежду най-известните поети и писатели, философи, учени и политици и са международно разпространени.Hronologisch aufgelistet von der Antike bis zu neuester Zeit - Подредени хронологично от Aнтичността до съвремието.

Прочетете повече по-малко

Добрият афоризъм е мъдростта на цял а една книга, събрана в едно-eдинствено изречени е./Der gute Aphorismus ist die Weisheit eines ganze n Buches in einem einzigen Satz.Проф. д-р Руска Симеонова, родена 1929 г., е дългогодишен преподавател в Катедрата по германистика и скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е езиковед с главни теоретични направления: Фонетика и Фонология, Лексикология със словообразуване, фразеология и семантика, Общо езикознание и Констрастивна лингвистика.

Прочетете повече по-малко

Затворих очи в желанието си да задържа за по-дълго видяното. Знаех, че след кратко време нищо няма да бъде същото. Белотата ще се превърне в спомен… Но по-важното беше преодоляването на съмненията, болката, чувството за безнадеждност. Усетих прилив на свежест, която сякаш избърса праха от нещо излиняло и сега можех да дишам свободно, с пълни гърди. Осъзнах дълбокия смисъл на „същото“– една доза белота! Повече не ми беше нужно! И днес тя ми е достатъчна! Дария Манева продължава да следва пътя на своите дълбоки прозрения, свързани с преоткриването на стари като света истини. Прави го по свой начин – проникновено, искрено, емоционално. След стихосбирките: „Дали ще има“ (2009), „Равновесие“ (2012), „По следите на времето“ (2014), „Пътеки“ (2016), „Пулс“ (2017), „Накъде“ (2018), „Възможното“ (2019), „На разсъмване“ (2020), „Надежда за светлина“ (2021), „Очакване“ (2022), „Може би…“ (2023), „Някой ден…“ (2024), новата книга на Дария Манева, „Преодоляване“, е вече факт. Сега вниманието е насочено както към зримия, изпълнен с колизии свят, така и към преосмислянето на своето „аз“. То е резултат от онова преодоляване, което прави личността по-истинска, по-богата и неповторима. - Доц. д-р Нина Белова Преодоляване Докога ще следваш, човече,своето единствено „аз“,докога ще вярваш, че вечеидва твоят най-звезден час… Отмина залези, изгреви,отиде си от теб любовта,загърбил старите пориви,обрече се на самота. Преди да настъпи мигана твойто ликуващо „аз“,чуй тъжната своя душа,почувствал вина в този час… Със сетната глътка любов,ако тихо `и кажеш: „Прости…“,повярвай, че изгрева нов,ще видиш със други очи… Художник на корицата и илюстрациите: Ася Толедо.

Прочетете повече по-малко

„За първи път в българската поезия срещаме творчество с такава – бих я нарекъл програмна, съсредоточеност в античното митологично, библейско и историческо наследство“…Светлозар Игов„В тази мощна сбирка, мрачна медитация за „катастрофата на постоянството“, българският поет Антон Баев предприема емоционално пътешествие към сърцевината на меланхолията – благодатната меланхолия, за разлика от пробития далак на бунтарството – напомняйки ни, че тъгата е диалектическо допълнение на радостта, а сдвояването на тези противоположности е необходимо за създаването на литература и философия“.Джордж Уолъс, САЩ ****

Прочетете повече по-малко

На моя бащаИма още думи за вричане,преди залезът да потъне в морето;има още пътеки за броденесъс спомена за детето.Има още молитви за шепненес надежда за прошка, благословия;има още сълзи неизплакани,преди себе си да откриеш…На този, за когото почтеността и всеотдайността бяха начин на живеене.На този, който ми дари своята обич, вяра и духовна сила. Така пътуването ми към себе си стана възможно.На този, който и след края на земния си път продължава да бди над мен. Книгите ми, издадени години след това: „Дали ще има“ (2009), „Равновесие“ (2012), „По следите на времето“ (2014), „Пътеки“ (2016), „Пулс“ (2017), „Накъде“ (2018), „Възможното“ (2019), „На разсъмване“ (2020), „Надежда за светлина“ (2021), са плод на преодолени във времето изпитания и светло пречистване. Дължа това на своето духовно начало – моя баща!Поглеждам към небето и с обич прошепвам: „Благодаря!“Дария Манева

Прочетете повече по-малко

Ще се завърне ли любовта на крилете на сини пеперуди… Ще намери ли пристан в нежността на две очи и в топлината на две ръце – „Може би…“. Порив към извисеност над злобата и пошлостта и стремеж към светлина ще открие читателят в новата стихосбирка на Дария Манева.Доц. д-р Нина БеловаМъдрост, изящество, простор са стиховете на Дария Манева. Те изплитат фините нишки на истини, с които душата преоткрива себе си, другите, смисъла на живота. За да светне – пречистена и умиротворена от споделеното.Д-р Ружа МаринскаВ „Може би…“ Дария Манева „върви все нагоре, заслушана в свойта душа“ и ту философски мъдра и отсъждаща, ту романтично „закичена с пенливи цветя“ отново ни зарежда със светло очакване.Мая Керезова – филолог, преводачСтихосбирката „Може би…“ е скрито дихание и нежно послание за тайните на живота, в който всичко е възможно. Тя е сетиво на душата, където сини пеперуди са устремени към светли хоризонти, за да вдъхват любов, надежда и чистота.Николина Георгиева – филолог

Прочетете повече по-малко

Дария Манева е родена в Нова Загора. Завършва Българска филология и Философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Дългогодишен преподавател по Български език и литература в Пловдив. Издава стихосбирките: „Дали ще има“(2009), „Равновесие“ (2012), „По следите на времето“ (2014), „Пътеки“ (2016), „Пулс“ (2017), „Накъде“ (2018), „Възможното“ (2019), „На разсъмване“ (2020), „Надежда за светлина“ (2021), „Очакване“ (2022), „Може би…“ (2023), „Някой ден…“ (2024). В новата си стихосбирка „Някой ден…“ Дария Манева продължава да разглежда проникновени, дълбоко философски проблеми: дали някой ден човекът ще отвори прозореца на душата си и ще открие себе си; може би светът някой ден ще излезе от порочния кръг на безвремието; навярно любовта някой ден ще се завърне, за да превърне съществуването в живеене… Отговорът на тези и други екзистенциални въпроси би могъл да се открие в съкровените стихове. Художник на корицата и илюстрациите Ася Толедо.

Прочетете повече по-малко

Миглена Георгиева е родена в Родопите. Автор е на седем стихосбирки, сред които „Небесни весла“, „Омайниче в тревата“, „Щурец под снега“, „Отвъд спокойствието“. През 2000 година е класирана на трето място в Националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе. Докато е в Родопите, издава две лирически книги на родопско наречие. Понастоящем членува в Дружеството на пловдивските писатели. Тишината като четкате добавякъм утрешния ми ден.Една звезда се отронваи влива меката си светлинав пръстите ми…Докато те чакаммежду две солени вълнида ми кажеш истинското имена това море…

Прочетете повече по-малко

Когато погледна към звездите, винаги се замислям дали сме сами в този огромен свят. Ако и вие мислите като мен, нека ви отведа далеч оттук, отвъд звездите, до един друг свят. Света на Конфедерацията.Междугалактически съюз на различни чудновати същества, в който ние, земляните, ще изиграем голяма роля. Историята ни изпраща в бъдещето, където Земята с нейните обитатели са надскочили развитието и различията си. Обединени заедно, те се включват в междугалактическа федерация, която обещава още повече подем и благоденствие, но не всичко е прекрасно, както изглежда.Конфедерацията е под заплахата на неизвестен враг, който се опитва да промени структурата ѝ отвътре. Прибягнала до крайни действия, федерацията се обръща за помощ към Куберт. Той е тикнат в затвор за престъпници против Конфедерацията, въпреки че е бил част от нейно секторно звено. В началото той отказва, но щом разбира, че неговата любима е в беда, се съгласява, решен да преобърне света, за да я открие и спаси. Докато стигне до нея, Куберт разбира много болезнени истини за себе си, които никога досега не е знаел.

Прочетете повече по-малко

Спас Господов вървеше по обратния път от Седемте хълма за Малък пазар.Някога, много отдавна, бе тръгнал през нивите към големия град с хълмовете. Босоног, мършав младеж с почернял от слънцето врат шляпаше по прашния път и си мислеше за думите на баща си: „Понякога, синко, животът е по-силен от нас. Но само понякога. Запомни го и не се предавай!“Спас го прегърна и едва не се разплака, беше 18-годишен. А баща му го тупна по гърба, стисна с яката си корава длан рамото му и му посочи пътя.„Който не вижда собствения си път, ще бъде премазан от него!“ – каза му, шляпна го по потния врат и затвори портата на селската къща край Марица.А реката течеше мътна това лято, рибата не кълвеше и Спас Господов разбра, че е време да хване собствения си път.Точно тогава го жилна змията – малко над глезена. Не я видя, но я чу да се промушва в храстите. Спас Господов извади ножката от задния си джоб, кибрита – от предния, запали клон и обгори острието, после стисна зъби и изряза парче месо около двете малки червени точици. Разпори ръкава на ризата и превърза глезена.И за първи път в живота си се запита какво ли се случва с човек, когато умре. Махна с ръка и се отказа да търси отговор.Това ухапване определи живота му. Сестрата, която два часа по-късно му би инжекция с ваксина, едно младо чернооко момиче с къса коса и дълга тънка шия, с касинка на главата и бяла манта с къси ръкави, стана негова съпруга…В разказите на Антон Баев има отблясъци от Шехерезадиното изкуство на живота като разказ. Игрива фриволност и трагична патетика, драматични напрежения и комични разреждания, пречистваща усмихнатост или мрачен сарказъм се вплитат в любовните романи на героите, за да ни представят чрез тържеството на любовта или трагедиите на любовта несекващите енергии на живота.Задъхано от опиянението на собственото си въображение, разказното сладкодумство на Антон Баев като че си играе с различни наративни техники – събитията понякога като че се разказват сами, друг път са оцветени от сказовия колорит на определен разказвач, който се крие и показва зад различни повествователни маски – на отделни герои, на различни наблюдатели и коментатори или в някаква паноптична гледна точка без определена идентичност.Светлозар ИговЕдна от най-зрелите и силни книги на поета и писател Антон Баев. Майсторско вплитане на всекидневие и мит, каквото виждаме в най-добрите образци на литературата. Магическото просветва между редовете и прави онова, което е пред очите ни, да се разклонява и обраства със смисли, да търси излаз към възвишеното. Лекотата, с която се четат тези разкази, е още по-удивителна предвид тяхната дълбочина и многопластовост. Внимателният читател ще открие най-важните гласове от българската и световна разказваческа традиция. И още – школуване при устните истории, които всички сме слушали от нашите предшественици.Георги ГосподиновИзданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Прочетете повече по-малко

Както отбелязва Чехов, ако една пиеса е добра, достатъчно е тя да бъде прочетена. Артистите, режисьорът и сценографията са напълно излишни. Това е и единственото ми основание да издам тази книга – тест за домашен театър, каквото всъщност е четенето. Четенето е сцена, думите са актьори, ако се опра на другия театрален пилон. Струва ми се, че трагикомедията е модерен опит да се съчетае изкусността на трагиците с изкуството на комиците. Известно е, че Чехов е смятал пиесите си за комедии, но те са поставяни като трагедии. Какво се е получило с моите четири опита за εἰρωνεία и още толкова антракта? Най-вероятно – трагикомични инцести. Приятно четене! АБ

Прочетете повече по-малко

0.0

Прочетете повече по-малко

33 стиха на (за)минаване; 10 разказа с посвещения; 11 Canti Dei Morti. Книга за изпращането и оставането, за четирите посоки на света N-E-W-S, които могат да бъдат прочетени като новина, но и като S-E-W-N (пришит - на английски) за W-E-N-S (желание - на датски), за голобрадите ангели и брадатите герои, които се бръснат, като ги качат на небето - тази пета посока на света, понеже там е чисто и светло, за бабите и за дядовците, които са били майки и бащи, а преди това момичета и момчета, за страховете ни и надмогването им, защото Колумб не може да умре... "Колумб не може да умре!" - продължават да викат децата в последния ред на тази трагична и светла книга, защото как да видиш светлината на отвъдното, ако не си напуснал мрака на отсамното... "Казват: през смъртта се минава по-лесно, ако си представим, че е ново раждане в неизвестен за нас свят, който ни предстои да откриваме..." "Може би, ако прехвърлиш 60-те, иде време за горест.Тази книга е писана след допира до смъртта, отвъд. Колко близо са родилният вик и оплакването.От тях се ражда музиката.И всичко идва по местата си.Мисля, че онова memento mori е съкратено от опознай смъртта, за да я помниш.Само хората се задържат дълго до покойника.Само те остават в стаята му с последни снимки, чаша, хапчета, безсъние.Тази книга е опит за опознаване на смъртта." Антон Баев

Прочетете повече по-малко

Романовият сюжет Оренда - Силата на непознатия владетел на Маргарита Недева е амбициозен опит да се въплъти в събития и да се изрази чрез образи оня исторически, присъщ на българското племе дух, който има много имена, но винаги съдържа битийната и ментална енергия на българския народ. Оренда е едновременно мощта на историческото съществуване, духът на народа, езикът на общуването между българите и тяхната историческа мисия, а също и пророчество за бъдещото съществуване на същия този народ. И още: Оренда е името на оня далечен отрязък от нашата история, ознаменуван с името на Тервел и неговите наследници, а според авторката Оренда е името, с което дълголетният български дух е пребъдвал до днес и ще продължава да пребъдва в идните времена.На вселенски език „Оренда“ значи безсмъртен.

Прочетете повече по-малко

Първата прозаична книга на Маргарита Недева привлича читателския интерес с приповдигнатия стил и романтична интерпретация на българската история, стъпила обаче върху достатъчно задълбочени научни търсения. Внушението на текста произтича от паралела на двата събитийни потока – средновековен и съвременен – олицетворени от два типа носители на познанието за доброто и за неговия код. Такова е впечатлението на читателя при едно по-повърхностно възприемане на текста. Но задълбочим ли се в опита си да разберем внушението на книгата, ще усетим формулата на нашето историческо развитие: България, държава с огромна някога територия, през вековете постепенно е превърнала територията си в история. И сега в скромните ѝ граници бушуват идеи, спомени, генетично предавани послания, поведенчески и мисловни стереотипи, които обаче имат за своя пресечна точка идеята за човешкото и за световното добро. Прочетете тази шеметна книга. Отдайте ѝ част от времето си и тя ще ви възнагради с топлотата на историческия сказ и с трепета на съвременната чувствителност. И съм сигурна, че ще повярвате: кодът на Доброто е заключен във всеки от нас! Неда Антонова

Прочетете повече по-малко