Гениалният руски (по негови думи – съветски) писател Венедикт Ерофеев е роден през 1938 г. отвъд Полярния кръг, на Колския полуостров, „от тъжна майка и баща веселяк“. Най-големите му заслуги към човечеството (като изключим класическите му литературни произведения) са неговият принос към митологизирането на водката, иновативният му подход към коктейлите и превръщането на Курската гара в Москва в култово място за поклонение, което и до днес приютява тълпите от опиянени читатели и други ексцентрици, объркали се по пътя за Кремъл.
Безсмъртната поема в проза „Москва-Петушки“ се появява на бял свят през 1970 г. и почти моментално се превръща в легенда, която се предава от уста на уста, а самиздатският ѝ вариант бързо прескача границите на тогавашния Съветски съюз. Комитрагичната изповед на алкохолика-философ Веничка Ерофеев е публикувана за първи път в Израел през 1973 г., а в СССР, по ирония на съдбата, е отпечатана (със съкращения) за първи път в списание „Трезвост и култура“ едва през 1989 г.
До смъртта на своя създател „Москва-Петушки“ си остава любимото му произведение – в едно от последните си интервюта Ерофеев заявява:
„Чета я и се смея като дете. Днес не бих могъл да я напиша, сериозно. Тогава просто ми изби отвътре…“
Всичко на тоя свят трябва да се извършва бавно и неправилно, та да не може да се възгордее човек, а да бъде тъжен и смутен.
Защото в човека има не само физическа страна: в него има и духовна страна, а има – на всичко отгоре – и страна мистическа, свръхдуховна.
Та аз всяка минута очаквах, че насред площада ще ми се додрайфа откъм всяка от гореспоменатите три страни.
Из „Москва-Петушки“
