"Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с темки, разръфани обуща. Криому се ще там да се пристъпва само по цвички или сличен чепищи. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не в така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов, когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причините са в свободата и в хлорофила." - Бойно Ламбовски
Независимостта е свободата да избираме зависимостите си. Аз си признавам, че съм зависим от провокациите на Христо Стоянов Периодично се нуждая да бъда разтърсван, изненадван, вбесяван, очарован и смайван от историите и прозренията му. Свободолюбието на българите, според Христо и тази книга, е в свободата да си търсим нови освободители и поробители. Вашият смирен раб горещо ви препоръчва тези стихове. Те са опасни предупреждавам могат да ви доведат до освобождаване от самите себе си! Или пък да вы направят роб на Христовите думи." - Любен Дилов-син
Христо Стоянов е нестандартен отвсякъде. По начин на живот. По начин на оцеляване. В едно съм сигурен че е явление в българската литература. Първата му стихосбирка, за която съм писал и рецензия, в великолепна. Както и следващите пет. Както и почти всичко, написано от него, в кущукащия му ямбо-корео-дактилен-амфибрахий. Той в поет по призвание и по душа. И понеже знае отлично, че времето за по в младостта, премина в други, по-прозаични жанрове. И там е добър, но го няма очарованието на младостта и метафоричните й гирлянди. А и да бъркам. Това е само един малък зрителен ъгъл към Христо Нестандартния. Какво е мястото му в българската литература, ще решава бъдещето. Но ако трябва този път да се позова на Черноризец Храбър, живи сме още ние, които го позе. И трябва да се смятаме блажени за това." - Ангел Малино