Кога за последен път изслушахте някого или някой наистина ви изслуша?
Дългогодишният репортер на New York Times Кейт Мърфи задава този въпрос на хора от пет континента и отговорът неизменно е дълга, неудобна пауза. Всеки търси в съзнанието си кой наистина ги е изслушал, без да поглежда или да се взира в телефона си, или да се намесва, за да изрази мнение. Мнозина признават, че самите те не са много добри слушатели и дори не могат да опишат какво означава да си добър слушател.
Макар да живеем в свят, в който технологиите позволяват постоянна цифрова комуникация и възможности за свързване, изглежда, никой наистина не слуша или дори не знае как. И това ни прави по-самотни, по-изолирани и по-малко толерантни от всякога. Слушател по професия, Мърфи иска да разбере как стигнахме дотук.
Тя се гмурва надълбоко с достъпни аргументи от психологията, неврологията и социологията на слушането, за да обясни защо не слушаме, какви са последиците и как можем да обърнем тенденцията. Намира солидно потвърждение на тезата си чрез някои свои събеседници, заслужили званието най-добър слушател: агент на ЦРУ, модератор на фокус група, барман, радиопродуцент и топ продавач на мебели.
Слушането често се смята за тихия аналог на говоренето, но според Мърфи е по-мощната позиция в комуникацията. Ние се учим, когато слушаме. Това е начинът, по който се свързваме, сътрудничим, съчувстваме и се влюбваме. Дори да го приемаме за даденост, колко добре слушаме, кого и при какви обстоятелства определя кои сме ние и пътищата, които поемаме в живота.
Културно наблюдение, научно изследване и вълнуващ призив за действие, пълен с практически съвети, посланието на Вие не слушате е: време е да спрем да говорим и да започнем да слушаме.
Някои имена и детайли в тази книга са променени, за да се защити поверителността на определени лица.
