Времето тече, а ние танцуваме срещу течението. Танцът ни унася, а течението ни отнася. В смъртта.
„Валс” е отражение на усещането у днешните хора, че бъдещето им е отнето. Когато се опитваме да спрем времето, то ни заобикаля. Вече тридесет и пет години се опитваме да върнем времето. Самоубийствено. Както самоубийствено отменихме енергетичното си бъдеще, като спряхме строежа на атомната електроцентрала „Белене“, където се преплитат съдбите на героите от „Валс“.
Метаморфозите на дунавския остров Персин от затвор в гигантска, устремена към бъдещето строителна площадка и отново в руина, обречена на потъване от лицемерната еко-чума на глобалистите, отразява житейското крушение на поколения хора, чиито съдби потъват, заедно с построеното от тях в дълбините на времето. Или в дълбините на Дунава, където са притаени потънали градове с потънали страсти и копнения. И героите на повествованието бродят из тези потънали градове и желания, за да намерят убежище от реалността, която вече не създава, защото не обича, а потребява.
Действието на романа се развива от петдесетте години на двадесети век до наши дни, у нас, в Европа и Китай. Героите му са от различни поколения и националности, които преживяват нравствените и социалните превратности на времето. В безмилостния геноцид на прехода от хуманизъм към глобализъм. Времето, което непрекъснато ни напомня, че съществуваме само тук и сега. А ние непрекъснато създаваме илюзии, с които да го изпреварим.
Аспарух Николов е режисьор, писател, изследовател, преподавател в НАТФИЗ и продуцент.
