Описание
Наскоро установилата се в Нормандия Сандрин е помолена да изпразни дома на баба си, живяла сама недалеч от брега на малък остров. Когато пристига на това сиво и студено място, Сандрин открива няколко възрастни обитатели, живеещи в нещо като затворено общество. Всички те описват баба ѝ като очарователен и сърдечен човек – твърдения, които са много далеч от представите на Сандрин. И все пак атмосферата на острова е изключително странна.След няколко часа, прекарани на него, Сандрин разбира, че обитателите му пазят тайни... Нещо или някой ги ужасява.Но защо тогава никой от тях не напуска острова? Какво се е случило с децата от набързо затворения летен лагер през 1949 г.? Коя всъщност е била баба ѝ? Няколко дни по-късно Сандрин е открита лутаща се на континента – цялата покрита в кръв, която не е нейна. Но чия е тогава?
СЕПТЕМВРИ 2019Франсоа Вилмен отвори вратата на аулата, предоставена му от факултета в Тур, и покани студентите да се настанят на амфитеатрално разположените пейки.– Добре дошли – започна той, като постави лаптопа си на катедрата и го включи в мрежата. С бежовия си вълнен костюм, издължен силует, олисяло теме и добре поддържана бяла брада професорът приличаше на един известен английски актьор. Разбира се, поради младата си възраст малко от лицата, присъстващи в залата, знаеха кой е Шон Конъри. Но Вилмен поддържаше тази прилика с немалко удоволствие – забавлявашесе с тяхното невежество, както ерудитът се радва на простотията на необразования.Изчака всички да седнат, после, когато слушателите му насочиха вниманието си към него, намали осветлението в залата и започна лекцията.– На тази втора лекция ще ви запозная със случай от осемдесетте години, който съм нарекъл „Убежището Сандрин“. Както миналия път, първо ще изложа фактите, после ще преминем към въпросите. Предупреждавам ви, излишно е да търсите информация в интернет или да се ровите в младата си памет, за да си спомните случая. Няма следа от него никъде. И в края на лекцията ще разберете защо…
