За съзнанието като явление всички са единодушни: можем да си представим какво е да сме себе си. И все пак фактът, че преживяваме света по субективен начин, остава една от най-големите загадки на природата. Как е възможно умствените ни операции да са съпроводени от чувства, мисли и усещане за самоличност? Как би изглеждало едно научно изследване на нашия вътрешен живот, когато сме толкова близо до него, а перспективата ни е като на риби в морето? В „Светът се явява“ Майкъл Полан проследява некартографирания континент на съзнанието, представяйки коренно различни перспективи – научни, философски, литературни, духовни и психеделични, – за да се види какво може да научим от всяка от тях по тези въпроси.
Полан ни среща с авангарда на невронауката, където учените разработват по-крайни (и по-малко материалистични) теории за съзнанието; с ботаници невробиолози, търсещи първия проблясък на съзнанието в растенията; с учени, които се надяват да вградят чувства в изкуствен интелект, и с психолози и романисти, стремящи се да уловят преживяването на потока на съзнанието ни.
„Светът се явява“ ни отвежда в лабораториите на собствения ни ум и ни показва как можем да използваме по-добре дара на осъзнатостта, за да се свържем със света и с най-дълбоката си същност.
