Описание
Светлана Николова е авторка с утвърден литературен глас и ярко, разпознаваемо писане. Първата й книга с поезия излиза през 2014 г. – „Дъждовни магистрали“, следва стихосбирката „На раменете ми“ (2023) и сборникът с разкази „Очите на Марта“ (2025), които са много добре приети от читатели и литературна критика.
„Прераждане на Белоногата“ е знакова за нейното творчество, тъй като авторката е общественик и носител на национален приз „Доброволец на годината“ (2022) за опазване на културното наследство, по специално за грижата за националната културна ценност „Изворът на Белоногата“ до град Харманли.
В „Прераждане на Белоногата“ поетесата осъществява рядко срещан баланс между митологично мислене и съвременна лирическа чувствителност. В нея има поезия, която не следва тенденции, а изгражда трайно и значимо литературно присъствие, благодарение на таланта на Светлана Николова.
ЖЕНСКА КРЪЧМА
Над света са надвиснали дни – гъсти вежди,иде зима. Бавно в кръчмата лятото гасне,с чанти, пълни с болка, картофи и прежда,влизат жените и сядат по своите маси.
С навити ръкави на роклите сипват ракия.Дълго мълчат или се карат на времето,а в душите си режат, изплитат и шиятдрехи, истории и понякога себе си.
Кръчмата е без врата, но с олтари по ъглите – мирише на родилна зала и пръст от гробище.Жените събират от пода живота разхвърляни го натъпкват обратно в кожата му.
Някое дете се втурва, наранено от бързане,една от тях става, без да пита чие е – натопява кърпа в ракия и го превързва.Ракията е за раните. Те не близват от нея.
Пазят главите си трезви за пияния свят.Навън зимата празнува свойто рождение,а в кръчмата – като Атласи – жените крепятравновесието между кръщение и погребение.
