"Една проведена неотдавна широкопредставителна анкета показа, че 120 години след появата си "Под игото" продължава да бъде най-четената и най-почитаната книга в България. А и извън националните граници немалко книголюбци, ако не са я чели, поне ще са чували за нея. Разгънете коя да е международна енциклопедия и дори да не намерите никакво друго позоваване на България, сигурно ще видите, че Иван Вазов (1850 - 1921) е представен и че неговият принос в отечествената му и в световната цивилизация се свърза през последното десетилетие на XIX век и тук ще се съсредоточим именно върху този начален период в издигането на "Под игото" до неговия изключителен статус на най-значителната българска книга.
Вазов пише своя роман в Одеса, където живее и работи в изгнание през втората половина на осемдесетте години на XIX век. Пълният текст излиза на три части в новосъздадения "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" през 1889 и 1890 г. Още от тук той привлича вниманието на четящите българи. В печата се чуват призиви произведението час по-скоро да се публикува и в отделна книга, за да стигне до всички, а не само до гилдията на учените и литераторите. Дори в "Свобода", вестника на стамболовистите, които по политически причини не хранят особени симпатии към автора, още след първия брой на Сборника се появява статия със следното съдържание:
"Ако се съди по първата част, романът е толкова прекрасен, художествен, щото той може да се нарече перла на българската белетристика... На подобно произведение трябва да се даде най-голяма разпространеност, за да има възможност всякой да го чете и да се наслаждава на него."
Но ето, че въпреки тези разумни гласове, цели четири години след като излизат и трите части, да самостоятелно издание на романа в България не се стига..."
Из предговора на книгата
