Вземи най-известната сграда на света. Приеми, че не са били извънземни. А сега опитай да обясниш как точно е станало — с думи, които издържат.
Ще ти трябват два милиона и триста хиляди каменни блока, всеки колкото малка кола. Кариера, от която да ги вадиш, и река, по която да ги караш. Двайсет години без прекъсване. И около двайсет хиляди души, които всеки ден трябва да ядат хляб и да пият бира — а някой трябва да ги е изпекъл и сварил, преди слънцето да изгрее.
И тогава ще осъзнаеш къде е била истинската трудност: не в камъка. Никой не е изобретил начин да вдигне блок — вдигали са блокове и преди това. Трудното е било друго. Да знаеш колко зърно ти трябва след девет месеца. Да записваш кой е дошъл на работа и кой не. Да местиш храна, инструменти и хора така, че никой да не чака. Двайсет години. Без нито един лист, който днес бихме нарекли график.
В тази книга Джулиан Крос тръгва от най-стария въпрос, който всеки си е задавал, и открива под него нещо много по-голямо — как човечеството изобщо прави огромни неща. От пирамидата през катедралата и Панамския канал до завода за микрочипове ще видиш една и съща задача, решавана отново и отново. И ще видиш колко често се проваля.
Отговорът на въпроса от заглавието ще те изненада — и няма нищо общо с камъка.
