Също като Дъглас Адамс, авторът на "Как да живеем безопасно в научнофантастична вселена" Чарлс Ю е много забавен...Той опакова разказа за самотния техник на машини на времето в блестящи пластове великолепна мета-научна фантастика. - Андър Монсън, New York Times Book Review
МВ31 (Малка вселена 31) се намира в покрайнините на художествената измислица, където парадоксът флуктуира като борсовия пазар, самотни сексботове примамват провалилите се герои, а пътуването във времето е сериозен бизнес. Всеки ден хората се качват в своите машини на времето и се мъчат да направят единственото, което не бива да правят – да променят миналото. И тук се явява Чарлс Ю, сервизен техник на машини на времето – отчасти за да ги ремонтира, отчасти за да консултира пътниците и да ги спаси от самите тях. Буквално. Когато не приема обаждания от клиенти или не успокоява шефа си Фил (а той наистина се нуждае от ъпгрейд), Ю посещава майка си (затворена в едночасов цикъл, тя приготвя все една и съща вечеря) и търси баща си, който е изобретил пътуването във времето и после е изчезнал. Придружен от ТАМИ, операционна система с ниско самочувствие, и Ед, несъществуващо, но онтологично валидно куче, Ю пътува из времето в търсене на онзи единствен ден, когато двамата с баща си могат да се срещнат в спомените си. Ключът може би се крие в книгата, която е получил от бъдещия си аз. Заглавието й е „Как да живеем безопасно в научнофантастична вселена” и авторът е той. Някъде вътре е информацията, която може да му помогне – и дори да му спаси живота.
