И още близки планове от света на театъра и театъра на света. От Китай до Южна Африка и САЩ, от Канада до Япония, и, разбира се, от стария континент, с акцент върху Източна Европа. Театър, лично преживян, осмислен и споделен. Трета част от разказа за една дългогодишна любов - на авторката към театъра. След „На театър по света“ и „Още театър, още свят"
„Най-добрите образци и на театъра, и на критиката сами по себе си представляват допълнително време, добавено към живота ни - време за преосмисляне на собствените ни често прибързани думи, дела и помисли.
С тази допълнителна „доза" време, която ни дават, те обръщат нашата вътрешна посока на движение в този разлитащ се свят. И (поне за малко) тя става центростремителна: навътре в нас, в същността на човешкото, на живота и на света, такъв какъвто ни е даден от Бога. Така, отново сме заедно с изначалната си същност. Тоест, отново сме цели, тъй както сме устроени сглобени в едно. Отново сме в състояние да бъдем едно и с другите около нас. Като съпреживяваме онова, което им се случва, така сякаш се случва на самите нас. Тогава, някъде в невидимото - там, където се отива само през сърцето започват да се преплитат нашите въображения, мисли и мечти. Единение на духовно ниво - т.е. запазване на вътрешната ни, човешка гравитация не е ли това последният наш шанс да постигнем толкова необходимия днес обрат на посоката - от центробежна към центростремителна?!"
проф. д-р Калина Стефанова
