Описание
Настоящото издание събира най-значимите текстове на революционера и излиза по случай 145-годишнината от неговата гибел. Подборът на текстовете е направен от литературния историк проф. д.ф.н. Николай Аретов от Института за литература към Българската академия на науките.С помощта на тази книга съвременният читател ще се запознае с „Политическа зима“, „Народът – вчера, днес и утре“, „Наместо програма“ и други важни Ботеви творби, поставяни от изследователите сред най-високите образци на българската журналистика.Откъс от предговора на Николай АретовБотевата публицистикаБотевата проза е предназначена за вестниците, които издава и на които сътрудничи. Тя се разгръща в различни жанрове, преди всичко публицистични. В широкия смисъл на думата публицистика означава публикации за актуални събития, предназначени за вестниците и списанията, а днес – и електронните медии. В по-ново време медиите се стремят да разграничат ясно информационните от коментарните си рубрики. При Ботев, както и при Каравелов и другите бунтовни издания, това разграничение не е актуално, информацията винаги е предадена от една ясно заявена и страстно защитавана позиция, свързана с идеята за революция.Публицистиката изгражда свои начини да се обръща към публиката, които, естествено, се променят във времето, а и зависят от идеите и предпочитанията на авторите. Но като цяло, за нея е характерно по-директното формулиране на посланията и търсенето на ефектни изразни средства. Въпреки че са насочени към конкретни лица, а не към някаква по-широка група читатели, частните писма също могат да имат публицистичен характер. Това важи в пълна сила за Ботевите писма, които много често по идейни внушения и изразни средства не отстъпват на публикациите му в печата. Някои от тях, и специално писмата, свързани със заминаването на четата и отправени до съпругата му Венета, до близки приятели и до капитана на кораба „Радецки“, могат да се разглеждат като публицистика от най-висока класа.Изданията от епохата на Възраждането се разделят на две големи групи. Едните са публикувани в рамките на Османската империя и са принудени да се съобразяват с цензурата. Те често биват спирани, ако не отговарят на изискванията на правителството, и особено на Вселенската патриаршия. Затова редакторите им са принудени често да скриват своите възгледи, да говорят с езопов език и да правят редица верноподанически жестове. Но няма да е съвсем точно, ако се приеме, че само по цензурни причини цариградските вестници и списания не призовават за революция. Българското общество като цяло, включително и вестникарите, бавно и мъчително достига до идеите за свобода, за извоюване на независима държава. Втората група, към която принадлежат всички издания, които Ботев редактира и на които сътрудничи, виждат бял свят извън пределите на Османската империя. Те също са принудени да се съобразяват с цензурата на държавите, в кои-то излизат, и с обратите в международната политика и също биват спирани от властите. Все пак в тях открито звучат призиви за борба и свобода. От друга страна, революционно настроените емигрантски издания могат да достигнат до българските читатели само нелегално и това чувствително ограничава тяхната реална публика, а оттам – и влиянието, което изследователите са склонни да преувеличават. И емигрантските, и цариградските издания често спират и по финансови причини, а и в резултат на конфликти между различните групи в българското общество.Въпреки усилията на десетки изследователи творчеството на Ботев не е напълно каталогизирано. Това важи специално за прозата му и за кратките хумористични текстове. По правило Ботев не подписва статиите си или, по-рядко, използва псевдоними – Михал, a+b+c+d. Същото се отнася и до Каравелов, затова авторизирането на текстовете им в „Свобода“ и „Независимост“ все още не е окончателно завършено. Особено трудна задача е разделянето на фейлетоните от общата фейлетонна рубрика „Знаеш ли ти кои сме?“. При нея гледните точки на най-авторитетните изследователи се разминават.
