Издателство Българска История

Във времена, когато личността на Левски е обект на спекулации и сензации, а и все повече се дистанцира от нашата действителност, подобна книга е повече от необходима. „Писмата на Левски“ е точно такова, каквото се очаква да бъде – луксозно издание с твърди корици, което да заеме почетно място в семейната ни библиотека. Чрез него всеки ще има възможност да се докосне до епистоларното наследство на Апостола, но също и да се запознае с неговите мисли, желания и тревоги. Книгата съдържа 60 избрани писма. В първата част на изданието ще откриете автентичните им изображения от архива на Националната библиотека, а във втората – разчетен текст, запазващ изцяло оригиналния изказ и правопис. Именно тази автентичност ще помогне на читателя за осмислянето на човека Васил Кунчев, призван да се превърне в героя Левски. Множеството пояснителни бележки внасят контекст в съдържанието и добавят огромна научна стойност на написаното. Нещо повече – разчитането и подборът на писмата е дело на изтъкнатите специалисти Цветолюб Нушев и Тодорка Томова, посветили живота си на изследване на документалното наследство на Апостола.

Прочетете повече по-малко

Издава се по повод 150 години от избухването на Априлското въстание! Априлското въстание е най-значимата проява на българското националноосвободително движение – събитие, изпълнено с примери на героизъм, саможертва, но и трагедия. Същевременно това е страница от историята ни, която все още е изпълнена с множество спорни и неизвестни въпроси. Чрез задълбочен, но критичен преглед на съществуващите източници, проф. Пламен Митев излага тези проблеми на преден план и анализира клишета и твърдения, които традиционно приемаме за истина. Книгата започва с предисторията на бунта, разглеждайки състоянието на революционното движение в навечерието на Източната криза. След това преминава към създаването на Гюргевския комитет, решението за вдигане на ново въстание и множество аспекти, свързани с неговата подготовка и осъществяване, както и последиците при потушаването му. Изданието увековечава паметта на героите от онази епоха, но същевременно позволява да преосмислим фактите на Априлското въстание в опит да достигнем до обективната истина за онези събития.

Прочетете повече по-малко

Описаното не е сюжет на исторически роман, а суровата действителност за България в края на Първата световна война. Човекът, чиято самоотверженост успява да предотврати фаталните събития, е Андро Лулчев. Неговите спомени „Септемврийски дни“ се явяват безценно свидетелство за епохата. Водени от завета на Борис Дрангов „Умри – другаря спаси!“, главният герой и неговите съмишленици дават пример за това как с единство могат да бъдат преодолени и най-големите трудности. Книгата излиза за първи път от 1926 г. насам.

Прочетете повече по-малко

Една българка се оказва в плен на политическите интриги между България и Югославия в края на 40-те години. Заминала за Скопие като студентка, тя е принудена да направи непосилен избор между свободата и българското си самосъзнание. Взетото решение ще я изпрати в ада на Титова Югославия – там, където волята на всеки инакомислещ бива пречупена, а надеждата му за живот – отнемана. Мемоарите на Благородна Божинова разказват за нейните мъчителни 16 месеца в концлагера Герово и показват еднозначно как за тоталитарната власт често човешкият живот няма стойност. Книгата е започната през 60-те години, но успява да види бял свят едва след падането на комунистическия режим. Днес, за първи път от две десетилетия, изданието излиза на литературния пазар, с което забравената история на тази достойна българка получава шанса да бъде разказана отново.

Прочетете повече по-малко

„Преглед на печата. 100 интригуващи статии от старите вестници (1884 – 1943)“ представя част от колекцията на Антонио Станоев. На страниците са поместени факсимилета от някои от най-известните и тиражирани вестници за периода, но също така и изключително редки и ценни издания, които днес трудно биха били открити дори в библиотеките. Колко разпространено е комарджийството в Царска България, до какви мерки прибягват партиите, за да спечелят изборите, какво е да прекараш един час с легендата Дан Колов и каква е идеята за воден път от София до Солун – това е само една малка част от любопитните материали, намерили място в изданието. Книгата предлага един по-задълбочен поглед върху състоянието на тогавашните медии и начина, по който те са отразявали както големите събития, така и всекидневните битови затруднения на българина.

Прочетете повече по-малко

Тази книга е своеобразен учебник по мъжество. Авторът не се задоволява просто да преразказва забравените разкази за героите ни, а прекарва три години в разговори с техните наследници и в четене на хиляди разсекретени документи на Държавна сигурност, за да добави нови и изключително ценни моменти от животописа им. Кунчев проследява бойния път на един съвременен български командос и неговото куче Божурка, начело на отряд американски морски пехотинци, дълбоко в най-враждебната част на Афганистан – бастионът на талибаните, провинция Хелманд.Това е и много лична книга, написана в момент на изпитания за нейния създател. Тогава самият той се вкопчва в образците на героизъм, за които разказва, за да посрещне това, което съдбата му е приготвила, с високо изправено чело, по примера на тези преди нас.

Прочетете повече по-малко

Изпълнението на кой прочут певец довежда до масовото недоволство на софиянци? Какви животни се ловят в Борисовата градина в началото на XX век? С какво се храни цар Фердинанд? Всичко това и още много любопитни истории ще научите от книгата на Петър Мирчев „София тъжна и весела. Спомени на едно софиянче“. Това не е просто поредното издание за историята на столицата, а увлекателна разходка из нейните улички, махали и емблематични места. Син на бежанци от Македония, авторът ни разказва за напрегнатите години на Първата световна война, минава през трудното десетилетие след Ньойския мирен договор и достига до годините, в които София по нищо не отстъпва на големите европейски градове. Посредством спомените му ще се срещнем с народния поет Иван Вазов, ще посетим зоопарка, ще се повозим на трамвай и ще отидем на футболен мач. Тази книга ще заплени дори и читателите, които нямат никаква връзка със столицата. В нея са поместени общочовешки истории и ситуации, които могат да се случат навсякъде, а поставени в историческия контекст на една романтична

Прочетете повече по-малко

В края на XIII век България е само сянка от предишната си мощ. Татарските ханове на Златната орда считат държавата за свой васал, а ромеите не се свенят да се намесват във вътрешната ѝ политика. Могъщите боляри признават само формално властта на Търново и изглежда, че империята на Иван Асен II никога няма да се възроди. Тогава на престола се възкачва Тодор Светослав Тертер – син на цар Георги Тертер. За няколко години с твърда ръка той успява да стабилизира България и отново да я превърне във водеща сила на Балканите. Въпреки постиженията му, признати от съвременници и историци, владетелят остава в сянката на своите предшественици.

Прочетете повече по-малко

Балканската война. Българската армия освобождава Родопите. Получавайки сведения за приближаването на огромна противникова войска, Главното командване заповядва на 21-ви Средногорски полк да се оттегли от позициите си. Командирът подполковник Владимир Серафимов е поставен пред наглед нерешима дилема – дали да се подчини и да остави местното население на произвола, или да се съпротивлява с всички средства и с цената на много загубени животи? Именно подвигът на „Средногорци“, останал в историята под името Родопската Шипка, е в основата на романа „Балканският лъв“. Автор е Владимир Черноземски – внук на Серафимов, а вдъхновение за написаното той черпи от личния архив на дядо си. Книгата преплита по неповторим начин реалните личности и събития с художествените сюжети. Героизмът и страданията на българския войник са представени в контраст с интригите и разкоша, завладели софийския царски дворец. Романът ни сблъсква и с неизбежните житейски противопоставяния – любов и омраза, вярност и предателство, смелост и малодушие, пречупени през личната съдба на главните действащи лица.

Прочетете повече по-малко

Главният герой е отражение на своите съвременници с техните стремежи, надежди и страхове. Съдбата му е сходна с тази на десетки борци за свобода, завършили живота си на бесилото. Светозар Акендиев Димитров, както е рожденото име на писателя, отделя специално внимание в творчеството си на националноосвободителните борби и чрез силата на литературата прави читателя съпричастен с тях.Oригиналното издание на романа "Бачо Киро" излиза в две части през 1936 и 1937 г. и се радва на голям интерес. За съжаление, съдбата на Змей Горянин след 9 септември 1944 г. е злощастна. Той е осъден от т.нар. Народен съд, а книгите му са включени в списъците с вредна литература. След години на забвение историята на Бачо Киро отново е пред вас, за да напомни за примера на един бележит българин.

Прочетете повече по-малко

Индже войвода, превърнал се в символ на хайдушкото безстрашие и непокорство срещу османското иго, е една от емблематичните фигури в българската националноосвободителна борба. С неговото име се свързват множество легенди и подвизи, които намират отражение във фолклора. Едноименният роман от Константин Петканов е исторически разказ за юначния и борбен дух на българина по време на кърджалийството в края на XVIII и началото на XIX век. С дарбата си на белетрист авторът умело рисува образите на българските първенци като Вълко Бимбелов, Маринчо Згурев и дядо Никола Узуна, които мечтаят за родна земя, свободна от деребеите и султаните, под властта на техен, собствен „български цар“. Такъв владетел те виждат в лицето на Индже Стоян – хайдутин и кърджалия, превърнал се в народен закрилник. Тази книга на Петканов майсторски съчетава истинската историческа личност на героя с неговия легендарен образ, превръщайки го в трагична фигура на идеали и съпротива.

Прочетете повече по-малко

Има литературни произведения, останали в историята не само със своите художествени качества, но и с огромното влияние, което имат върху обществото. Когато става въпрос за епохата на Българското възраждане, безспорен пример в това отношение е поемата на Георги Раковски „Горски пътник“. Отпечатана за пътви път в Нови Сад преди повече от век и половина, тя е първият художествен текст, възпяващ хайдушкото движение. Сюжетът на възрожденската творба заимства случки и преживявания от биографията на видния деец на националноосвободителното движение, а произведението бързо се превръща във вдъхновение за редица изтъкнати революционери. Легендарният Хаджи Димитър заявява, че „след прочитането на „Горски пътник“ ние станахме политически хайдути“ - осъзнати борци за свобода. Неслучайно литературната критика приравнява значението на текста за българската национална митология с това на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.

Прочетете повече по-малко

Никола Беловеждов е роден на 25 октомври 1856 г. в Копривщица. След завършване на Пловдивското класно училище става преподавател в родния си град. Познанството му с Тодор Каблешков, Найден Попстоянов и други революционни дейци води до неговото привличане към каузата, в резултат на което взема участие в Априлското въстание като член на Копривщенския комитет. Той е заловен от османските власти и заточен на остров Родос. Там успява да дочака Освобождението. До смъртта си на 4 ноември 1930 г. Никола Беловеждов се занимава с учителство и обществена дейност, завещавайки ни своите спомени, носещи името „Първата пушка“.За предговор Настоящите записки съм написал още в 1879 г., когато се завърнах от заточение. През 1892 г. досъбрах още някои сведения за биографиите на апостолите Каблешкова и Бенковски (Хълтева). Всичко съм записал тъй, както го зная, както е било – нищо няма измислено, нищо изкривено. Да издавам тези си записки не мислех сега, ала, по настояване на комитета „Апостол Тодор Л. Каблешков“ в Копривщица, решиха да ги напечатя. В тези записки читателят ще види как е станало въстанието в 1876 г., което докара освобождението на България от петстотингодишното робство: той няма обаче да срещне тук нито хвалби към едни, нито укори към други, заслужили на отечеството патриоти. Той ще види, че копривщени са изпълнили честно дълга си към отечеството, а ако някои ги укоряват в нещо, аз не искам от тези укорители друго, а да направят пък те сега нещо по-добро и по-патриотично, защото и днес България се нуждае от дела велики, искрени, патриотични.София, 4 април 1901 г.Никола Беловеждов

Прочетете повече по-малко

„Модата е взета вместо цивилизацията.“ Това послание отправя Добри Войников в предговора на своята комедия „Криворазбраната цивилизация“, завършена в Букурещ през май 1871 г. Тя разглежда тема, която е актуална и днес – за сблъсъка между традиционната и външната култура, за отношенията между родното и чуждото.В произведението авторът порицава онова разбиране за цивилизованост и култура, което се изчерпва с механичното подражаване на последните моди и тенденции, заради които човек дори е склонен да забрави своя род и обичаи. Така тази „мнима цивилизация“ се оказва способна да заблуди слабите и суетни умове, а това от своя страна води до отхвърляне на моралните добродетели и замяната им с пороци.Горната характеристика не се отнася само до българите. Тя е определение за всеки народ, който се стреми да догони по-развитите и напреднали от него с няколко прибързани крачки. Целта, която Войников си поставя с пиесата, е да поправи вредите от тази криворазбрана цивилизация, като чрез силата на хумора изкара на преден план нейните недостатъци и изведе от тях съответните поуки.

Прочетете повече по-малко

Настоящото издание събира най-значимите текстове на революционера и излиза по случай 145-годишнината от неговата гибел. Подборът на текстовете е направен от литературния историк проф. д.ф.н. Николай Аретов от Института за литература към Българската академия на науките.С помощта на тази книга съвременният читател ще се запознае с „Политическа зима“, „Народът – вчера, днес и утре“, „Наместо програма“ и други важни Ботеви творби, поставяни от изследователите сред най-високите образци на българската журналистика.Откъс от предговора на Николай АретовБотевата публицистикаБотевата проза е предназначена за вестниците, които издава и на които сътрудничи. Тя се разгръща в различни жанрове, преди всичко публицистични. В широкия смисъл на думата публицистика означава публикации за актуални събития, предназначени за вестниците и списанията, а днес – и електронните медии. В по-ново време медиите се стремят да разграничат ясно информационните от коментарните си рубрики. При Ботев, както и при Каравелов и другите бунтовни издания, това разграничение не е актуално, информацията винаги е предадена от една ясно заявена и страстно защитавана позиция, свързана с идеята за революция.Публицистиката изгражда свои начини да се обръща към публиката, които, естествено, се променят във времето, а и зависят от идеите и предпочитанията на авторите. Но като цяло, за нея е характерно по-директното формулиране на посланията и търсенето на ефектни изразни средства. Въпреки че са насочени към конкретни лица, а не към някаква по-широка група читатели, частните писма също могат да имат публицистичен характер. Това важи в пълна сила за Ботевите писма, които много често по идейни внушения и изразни средства не отстъпват на публикациите му в печата. Някои от тях, и специално писмата, свързани със заминаването на четата и отправени до съпругата му Венета, до близки приятели и до капитана на кораба „Радецки“, могат да се разглеждат като публицистика от най-висока класа.Изданията от епохата на Възраждането се разделят на две големи групи. Едните са публикувани в рамките на Османската империя и са принудени да се съобразяват с цензурата. Те често биват спирани, ако не отговарят на изискванията на правителството, и особено на Вселенската патриаршия. Затова редакторите им са принудени често да скриват своите възгледи, да говорят с езопов език и да правят редица верноподанически жестове. Но няма да е съвсем точно, ако се приеме, че само по цензурни причини цариградските вестници и списания не призовават за революция. Българското общество като цяло, включително и вестникарите, бавно и мъчително достига до идеите за свобода, за извоюване на независима държава. Втората група, към която принадлежат всички издания, които Ботев редактира и на които сътрудничи, виждат бял свят извън пределите на Османската империя. Те също са принудени да се съобразяват с цензурата на държавите, в кои-то излизат, и с обратите в международната политика и също биват спирани от властите. Все пак в тях открито звучат призиви за борба и свобода. От друга страна, революционно настроените емигрантски издания могат да достигнат до българските читатели само нелегално и това чувствително ограничава тяхната реална публика, а оттам – и влиянието, което изследователите са склонни да преувеличават. И емигрантските, и цариградските издания често спират и по финансови причини, а и в резултат на конфликти между различните групи в българското общество.Въпреки усилията на десетки изследователи творчеството на Ботев не е напълно каталогизирано. Това важи специално за прозата му и за кратките хумористични текстове. По правило Ботев не подписва статиите си или, по-рядко, използва псевдоними – Михал, a+b+c+d. Същото се отнася и до Каравелов, затова авторизирането на текстовете им в „Свобода“ и „Независимост“ все още не е окончателно завършено. Особено трудна задача е разделянето на фейлетоните от общата фейлетонна рубрика „Знаеш ли ти кои сме?“. При нея гледните точки на най-авторитетните изследователи се разминават.

Прочетете повече по-малко

В настоящото ново луксозно издание на „Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева“ са поместени десетки кореспонденции с най-ранна дата 1903 г. и най-късна – 1911 г., непосредствено преди смъртта на Славейков. Запазен е автентичният език на бележития поет, нанесени са единствено промени, засягащи съвременните граматични норми. В бележки под линия са добавени липсващи в предходните две издания отделни пасажи и изречения в някои от писмата. В края на книгата са публикувани допълнителни писма, с цел по-детайлно представяне на определени периоди и събития.Писмата на Пенчо Славейков съвпадат с най-продуктивния период в творческата му кариера. Той публикува сборника с лирически миниатюри „Сън за щастие“ (1906 г.), ново издание на сборника „Епически песни“ (1907 г.), антологията „На острова на блажените“ (1910 г.), шедьовъра „Кървава песен“ (макар и незавършена), а малко преди смъртта си е номиниран за Нобелова награда от Алфред Йенсен.Разлиствайки това безценно епистоларно наследство, читателят ще остане с впечатлението, че тази трескава дейност едва ли би била възможна без неговата възлюбена, но и съмишленица в поезията, Мара Белчева.

Прочетете повече по-малко

За добро или за лошо, ние българите винаги сме отдавали голямо значение на това какво е мнението на чужденците, посетили страната ни, и как те биха я оценили. В опит да покаже, че никой не познава родината по-добре от самите нас, един от литературните ни класици – Любен Каравелов, създава пътеписа си „Записки за България и българите“. Произведението му е най-подробното описание на българските земи, нрави и обичаи, правено от нашенец в годините преди Освобождението. Смесвайки своите спомени с исторически и географски факти и свидетелства за народните традиции, авторът предлага на вниманието ни интригуващ поглед върху родното минало. Публикувани за пръв път на руски език като поредица в периодичния печат, записките са събрани в общо издание през 1930 г. Книгата е отговорът на Каравелов за неточните и тенденциозни описания на чуждестранните пътешественици, често срещани през XIX век. Чрез нея той дава на читателите зад граница една обективна оценка за тогавашното развитие на българските земи, а в същото време възпитава българите в любов към Отечеството.

Прочетете повече по-малко

Имената на Димитър и Константин Миладинови се нареждат сред най-значимите в епохата на Българското възраждане. Техният сборник „Български народни песни“, издаден през 1861 г. в Загреб със съдействието на хърватския епископ Йосип Юрай Щросмайер, остава един от безценните паметници на националната ни култура. Със своите 665 песни и над 23 000 стиха той обхваща цялото многообразие на българския живот – от юнашките подвизи и любовните трепети до сватбените и жетварски ритуали. В тях звучи неподправеното творчество на народа – просто, ясно и силно, както самите автори го определят. Настоящото издание има за цел да направи труда на Братя Миладинови достъпен за широката аудитория. Това е поредната книга на сдружение „Българска история“, която възкресява спомена за класическите възрожденски творби и ги представя в съвременен, високоестетичен вид – с изискан дизайн, луксозно оформление и дълбоко уважение към българската книжовна традиция.

Прочетете повече по-малко

Юбилейно издание 200 години

Прочетете повече по-малко

Опустошителната гражданска война за трона на Източната римска империя, водена между Йоан Кантакузин и императрица Анна Савойска, превръща османските турци в печеливша страна. Новата военна сила в Мала Азия, от услугите на която се възползват всички участници в конфликта, бързо разширява владенията си. От незначителен бейлик, скоро тя се превръща в угроза за Балканския полуостров.Около три десетилетия по-късно младият благородник Ивaниша е призован да замине в България от влашкия княз Дан. Син на българка, но роден на север от Дунава, младежът трябва да се представи пред новия си суверен – цар Иван Шишман, и да участва в боевете срещу османските нашественици.Напускайки родното си село в полите на Карпатите, начело на малка дружина, главният герой поема към някогашното царство на Асеневци, за чието могъщество е слушал от дете. Действителността към края на XIV век обаче изглежда различнa и не след дълго Иваниша попада във водовъртеж от събития, в които всеки преследва своя интерес, независимо от цената.Един роман за силата на любовта и разрухата на човешките взаимоотношения. Роман за малкия човек в голямата история.

Прочетете повече по-малко