В „Евтопия“ описвам създаването, утвърждаването и устройството на измислена от мен държава със същото име. Действието се развива в нашия век. Дал съм неограничена воля на фантазията си, сякаш, за да се опитам да докажа, че никой и по никакъв начин не може да ни открадне мечтите. Никой не може да ни забрани фантазирането. Затова съм описал субективните си визии как трябва да бъде организирано едно идеално според мен общество и как трябва да е устроена една също идеална държава на бъдещето. - Иван Спиридонов
В Евтопия се стремим да се доближим до Божието съвършенство – народът ни да е щастлив, хората да са добри и да правят добро на ближните си, справедливостта и нормалността да са всеобхватни. Но предизвикателствата на злото, дяволското, винаги ще са живи и ще мамят човека отново да е алчен, самовлюбен, да завижда, да е лаком, похотлив, мързелив и гневлив. С това трябва да продължим да се борим и тази борба винаги ще я има. Възможно е и нашата система в един момент да стане непригодна, да остарее и на нейно място ще трябва да дойде друга, която още по-добре се бори със злото, тъй като то, злото, има склонност постоянно да се променя към още по-голямо зло. За да побеждава винаги доброто, то трябва да е много здраво защитено. И тази здрава защита на доброто не е в промяната, а в съхранението. Символ на съхранението е вярата в Бог, тоест в Доброто. Колкото по-дълго една обществена система успее да запази вярата от вечните попълзновения на Злото, толкова по-успешна е тя. Създаденото с вяра в Бог е достатъчно добро. То трябва просто да се пази от развала, много строго да се пази, за да успее да си остане Добро и да побеждава постоянно усъвършенстващото се зло. - Серафим – член на висшия съвет на Евтопия
