Книгата изследва статута на въображението през Ренесанса и как той се променя по време на Реформацията. Тя се опитва да обхване концепциите на една фантастична епоха, нейния апогей и нейния залез.
Чрез теориите на неоплатониците като Пико дела Мирандола, Марсилио Фичино и Джордано Бруно Кулиану анализира магията, определяйки я като наука за въображаемото. Така той очертава портрета на ренесансовия магьосник – велик манипулатор. Във връхната си точка на развитие магията е метод за контрол върху човека и масите, основан на задълбочено познание на личните и колективните еротични стремежи. Всичко може да бъде манипулирано от въображението; Кулиану разпознава в магията далечния предшественик не само на психоанализата, но също така и на приложната психосоциология и социологията на масите.
Реформацията, а след нея и Контрареформацията успяват да наложат радикална цензура на въображаемото и тя в крайна сметка елиминира магията. Според Йон Кулиану тази цензура дава шанс на точните науки и модерната технология да се развиват.
В предговора си Мирча Елиаде изрично подчертава, че интерпретациите на Йон Кулиану са нови и оригинални.
Книгата е издадена на френски език в парижкото издателство „Фламарион“ през 1984 г.
