След повече от трийсет албума и над шейсет години мисля, че е време да отделя истината от мита: закланите пилета, забраните и горенето на плочи, евангелистките атаки, спиритическите дъски Уиджа, призраците и вещиците, възкресенията и рекламните номера, травеститите, крадците, наркоманите и безнадеждните алкохолици, обесванията и преживяванията на косъм от смъртта – всичко това ще бъде разкрито такова, каквото наистина е било.
Ще си призная и докъде всъщност са стигали зависимостите ми, за годините, които почти не помня, за творческия процес, подхранван от алкохол, наркотици и телевизия, която вървеше денонощно, за лудото ми катерене към върха и ужасното падане обратно надолу. Искам да разкажа откъде се появиха Cold Ethyl, гилотината и мъртвите бебета, за най-добрите и най-лошите си рецензии, за чувството за вина и съжалението, които изпитвах, когато хора бяха наранявани или умираха, за живота на път, докато накрая колелата не се откачиха, за това какъв романтик съм всъщност и как съм останал женен цели петдесет години, дори след като жена ми ме нападна с тиган.
Искам да говоря и за Бог. Спокойно, няма да ви размахвам Библията под носа. Просто искам да разкажа как открих, че Той живее в мен.
Алис, този непоправим лъжец, толкова дълго беше гласът в ухото ми – шепнеше ми лъжи и сладки празни приказки, представяше се за по-добрата ми съвест и за моето вдъхновение, преструваше се, че е самият аз. Ето защо мисля, че е редно да представя и двете страни на историята: ангелът на едното рамо, дяволът на другото.
