Описание
Това малко книжно тяло е големият творчески дебют на арх. Иваномир Цанков – стихосбирка, с която той уверено прекрачва прага на поетичното пространство, където последна и най-вярна оценка дава единствено времето. В този шарен калейдоскоп от теми, образи, герои и фрагменти от пъзела на човешкия живот са събрани и ветровитото детско хвърчило, и „книжките с най-хубавите приказки“, и китарата, която „ще се наплаче“ и кучето, „ненаучено на „Дръж!“ и „Донеси го!“. Там живеят неговите „чудаци“: клошарят от „махленския канал“, „непоправимите каръци“, рибарят с прокъсаната мрежа, художникът с пейзажа, самотният мъж от бара, босоногата Фея, както и героят, „който не успях да бъда“. Там има златни залези, графитени клони, слънчогледови надежди, разцъфнали пролети и закъснели срещи. На „празен бряг“ стоят следи от „лятно минало“ с вкус от „устните на късните момичета“, целувани от „оркестрите без имена последни“. И ехото „Оставаме, оставаме, оставаме…“ .Чудесно е, когато сред суетата на шумния свят, в който живеем, успееш да чуеш нов и непознат глас, който да те изненада с мощта на таланта си и разпознаваемия си поетичен тембър. Така говори Иваномир Цанков в първата си поетична книга, наречена „Диатриби“. С думи за забравяне или за разказване, но при всички случаи в непрестанен диалог с читателя. Защото освен всичко друго, поезията е онази форма на комуникация, при която говорим на езика на сърцата си. А те никога не мълчат.Ива Спиридонова, редактор
