Евгения Иванова е професор по политически науки и доктор по културология. За разнообразие – заедно с академичните си изследвания – пише и художествена проза. Издала е четири сборника с разкази и новели и три романа. Един от тях – „Фото Стоянович“ – получава през 2008 г. наградата „Вик“ за роман на годината. „101 дни приключения с Тео“ е първата ѝ детска книга, която става и за пораснали деца. А Тео е съвсем истински.
Започнах да съчинявам тези истории, когато се разрази пандемията и заживяхме в оскъден свят: къщата ни на село, двора, апартамента в София. Това беше. Вярно, че междувременно Тео придоби и къща на море, но още го усвоява – морето. Не е лесно. Придоби и сестричка, още по-трудна за усвояване. За малко се появиха един селски панаир, една библиотека и един университет. Иначе – сгушени в оскъдния си свят – преживявахме едни и същи преживелици, които никак не приличаха на приключения. Най-обикновени преживелици (Тео не знае, че им казват „ежедневие“). Затова се наложи да измислям: чудеса, чудовища, динозаври и други животни (основно кучета), говорещи дървета, вещици, магьосници, призраци, съкровища. Станах майстор на превръщането. Вече мога да превръщам всичко във всичко. Мога и да призовавам. Призовах някои любими герои на Тео от филмчетата и книжките: Спондж Боб и Патрик, Дори и Немо, таралежа Соник, жабчето Фридеман, целия Пес патрул. Дори използвах някои съвсем познати приказки, ама ги попреправих.
И Тео се научи да преправя.
Като няма друго...
