Ако Истанбул имаше един-единствен литературен глас, то това несъмнено щеше да бъде този на Орхан Памук. Роден през 1952 г. в заможно, но постепенно разпадащо се светско семейство в сърцето на турската метрополия, Памук прекарва младостта си с мечтата да стане художник. Вместо това обаче, той улавя цветовете и сенките на родния си град чрез думите, превръщайки се в първия турски автор, отличен с Нобелова награда за литература (2006 г.). Неговото творчество е меланхоличен и дълбок мост между Изтока и Запада, между изгубения блясък на Османската империя и модерна Турция.