Издателство Потайниче

В „Цвете мое“ са събрани 200 стихотворения от Къци Вапцаров, писани в продължение на четири десетилетия – от студентските му години през 1985 г. до най-новите му творби от 2025 г. Макар поезията да присъства в живота му отдавна, издателство „Потайниче“ публикува за първи път негова стихосбирка. Изданието включва и няколко превода от руски и английски език. В тези стихове авторът се вълнува от теми като Бог, надеждата, любовта, копнежа и красотата – както на природата, така и на човешката душа. Някои творби са интимни и съзерцателни, други – закачливи, иронични или изпълнени с чувство за хумор. Разнообразието им носи духа на различните периоди, през които са създавани, и разкрива промените в емоционалния и духовния свят на автора. Къци Вапцаров приема тази книга като нещо дълбоко лично и се надява стиховете в нея сами да намерят своите читатели и да достигнат до хора, с които ще завибрират на една честота. Тази книга разкрива една по-нежна, емоционална и съзерцателна страна от света на Къци Вапцаров – различна от познатия му публичен образ и способна да изненада читателя.

Прочетете повече по-малко

За 14-годишната Даяна животът се променя, когато майка ѝ заминава за чужбина с друг мъж, а тя отива заедно с баща си в нов град - София, където започва 8. клас в елитно училище. Обезкуражена, изпълнена с тревоги и съмнения, Даяна се впуска в търсене на онази връзка, която да излекува раната в душата ѝ, зейнала след предателството на майка ѝ. Отначало тя почти не забелязва момчето, с което е израснала като с по-голям брат - Марто.Марто е първокурсник в НСА и е убеден, че животът му дължи даровете си, стига само да ги поиска. В преследване на удоволствия и свалки за една нощ, той се оказва впримчен във връзка с красивата Кати - актриса и модел от украински произход. Отношенията им са захранвани от похот и илюзии, докато в мислите му не се промъква Даяна. Привличането между Марто и Даяна се задълбочава, но те потъват в дълбоки младежки страсти и са изправени пред загуба, която заплашва да ги раздели завинаги.

Прочетете повече по-малко

София, средата на 1990-те.  Градът с уплаха и съмнение се приспособява към стремглавия ритъм на промените. Въздухът е упоен с аромат на надежда. Свободата дава криле на едни и вбесява други. Животът става труден, но за сметка на това – невъобразимо пъстър и увлекателен… Шестнайсетгодишно момиче с име на нежно цвете не се завръща вкъщи една вечер. Гузната новобогаташка съвест и просташкият цинизъм на родителите рисуват апокалиптични картини в съзнанието им. Полицията в лицето на симпатичен младши лейтенант се заема със случая. Ревнивият баща в опит да покаже величината на комплексарското си его намесва и по-висше полицейско началство. Безутешната майка пък решава да включи в търсенето и частен детектив с екзотично име, за когото това е… първият случай.

Прочетете повече по-малко

Продължителната зима и липсата на работа не са в състояние да обезсърчат младия частен детектив. И наистина – първите попълзновения на пролетта му донасят и нов клиент в лицето на близък приятел. Заплетеният случай на откраднатата римска монета изправя пред сложни предизвикателства любовта на Пирин, моралните му принципи и лоялността му към близките и приятелите. Ще съумее ли да помогне, без да нарани някого; ще успее ли да се ориентира в лабиринта от тайни и нездрави интереси, без да се изложи на опасности; ще се справи ли сам, или ще продължи да разчита на познанствата си с хора от всички социални пластове?

Прочетете повече по-малко

В тази потресаваща изповед една майка ни разкрива бруталния абсурд на българското здравеопазване - такъв, какъвто го е преживяла през 2017 - 2018 г., когато синът ѝ се разболява и умира от левкемия. Абсурд на институционално ниво - в организацията, или по-скоро липсата ѝ, в болничните заведения. Абсурд и на личностно ниво - в отношението на част от лекарите и медицинския персонал към пациента и близките му. Ще ми се да вярвам, че за изминалите години оттогава ситуацията се е променила към по-добро, но със сигурност има още много какво да се желае, за да не бъде диагнозата "рак на практика присъда за толкова хора.Христо Пацов, издателство ПотайничеДиагноза или присъда е левкемията? Посвещавам този разказ на сина си Борислав Костов, който завинаги остана на 21 години! Преплетох диагнозата и лечението на Борислав в Хематологията в София през призмата на въображението си. Като майка, как да приема смъртта на детето си? Как да продължа да живея? В стремежа си да осмисля загубата му, намесих Бог и един измислен "по-добър" свят. Какво бихме направили, ако разберем, че сме изправени пред открехнатата врата на Отвъдното? Ще се пазарим със Създателя да отложи датата и часа на нашата смърт? Ще се примирим, че краят на живота ни е неизбежен и наближава? Ще помогнем ли на някого с каквото можем? Всеки сам избира как да живее, но Друг избира кога да умрем...Цветелина Костова

Прочетете повече по-малко

Книгата на София Иванова "Нека ти разкажа" има за цел да разгърне чрез кратки истории, мисли и диалози проблемите, чувствата, емоциите, победата над страха, пътя на човек, чул страшната диагноза рак.

Прочетете повече по-малко

БОЛКА срещу ВЯРА. Разтърсващ разказ за нечовешките изпитания на едно семейство – от борбата за дете до спечелената битка за неговото оцеляване! Този разтърсващ разказ за нечовешките ми трудности да родя дете, а впоследствие да съм на косъм да го загубя, посвещавам на всички, които по пътя ми бяха до мен, помогнаха, жертваха се и ми вдъхваха вяра. Посвещавам я и на всички онези, които са загубили вяра, или смисъл за живот. Отчаянието е лош пътеводител. Низ от невероятни „случайности“ поставени от съдбата бяха онези трохички, с които Хензел ръсеше през тъмната гора, за да намери пътя обратно. Благодаря за тези скъпоценни трохички и за щастието да ги открия. Благодаря за чудото – Вяра, която се справи с физическата болка, навакса в развитието си; не се предаде, когато беше подигравана, унижавана и отхвърляна от връстниците си. Разказът ми е призив за толерантност и доброта към по-слабите, различните… Следите, които оставяме след себе си, са по-ценни от самия живот. Жулиета Маринова Истинската история във „Вяра“ на Жулиета и Вяра Маринови е дълбоко личен и разтърсващ разказ за житейските предизвикателства, които преодолява тяхното семейство. Още от самото начало читателят съпреживява тежките изпитания, през които Жулиета и съпругът ѝ преминават, докато се сдобият с дете, но ударите от съдбата не спират дотук. Тригодишната им дъщеря Вяра е диагностицирана с тежък мозъчен тумор. Авторките ни показват, че истинската сила идва от вярата, която се стреми към надеждата, и че безусловната любов е пътят, който преодолява дори и най-големите трудности.

Прочетете повече по-малко

Authors: Yordan YovkovAleko KonstantinovHristo SmirnenskiIvan VazovMara BelchevaBoyan BioltchevKalin TerziyskiYoto PatzovKiril TopalovEmil AndreevDimil StoilovVessel TsankovSofi StamboVeneta TerzievaEkaterina AsparouhovaPetar PavlovGeorgi KonstantinovNatalia NedyalkovaPetar ChukhovDesislava TsvetkovaBoryana KalistrinaDimitar SabovIvan Suhivanov Translators: Jivka GanevaAtanas MihalevDesislava TsvetkovaVladimir DinevEkaterina AsparouhovaIvanka Georgieva Römer

Прочетете повече по-малко

"С теб се познаваме от години, минахме през сезоните на детството, младостта, зрялата възраст и сме на прага на мъдростта. Срещнахме се по пътя и аз си взех нещичко от тебе - думичка, смях, усещане за съдбовност, обич, приятелство, размах и увереност, че не е било случайно.Новата ми книга е в ръцете ти. Ето, връщам ти това, което си взех - стих, в който ще откриеш себе си. Не съм се щадила, претворих всичко, което ме развълнува, което преживях, което ме засипа в едни особени сезони - любов, среща, раждане, смърт... война... Сезони, които ме водеха по безлунните пътеки, където търсех себе си и... теб!"Росилина Хесапчиева

Прочетете повече по-малко

Книгата с тристишия, почти хайку, от Георги Якимов.

Прочетете повече по-малко

…приеми поясненията под черта към някои от „случайните думи от речника“, употребени като заглавия, с доза чувство за хумор и като приложени тук единствено за целта на стиховете – не като съмнение в твоята читателска ерудиция, а като необходим контекст в експеримента на един homo ludens… в играта на думи и смисли (защото всички понякога обличаме костюма на „играещия човек“)…

Прочетете повече по-малко

„Облачна, с рокля, шита от дъжд, очите – небесна волтова дъга“ – така се запознах с Бела, добре де – с лирическата ѝ героиня. При очна ставка с автора – беше още по-красиво. Просто… Бела мисли в метафори. Затова ѝ е неизбежна срещата с Поезията. Бях щастлив съучастник в появата на бял свят на „ЕГОистини“ – като редактор. Още ме държи поетичният ѝ свят, сигурна съм, че и теб, читателю, няма да те пусне лесно.Камелия КондоваБела Бенова е автор на пътеписа „По пътя на пулсиращата светлина“, сборника стихове и миниатюри „Врати“ и експерименталния есеистичен дневник „Гостенка в миналото“, всички илюстрирани с авторски фотографии. Инженер по образование, ала пътешественик по призвание, Бела разказва и с думи, и с образи всички любови, от които най-голямата – Морето, винаги я връща в родния ѝ град Варна. В „ЕГОистини“ са събрани брЕГОве, снЕГОве, нЕГОдувания, тЕГОби и други алЕГОрии на „Аз“-а.

Прочетете повече по-малко

Когато ме последвашЩе те призова в прозрачното...Ще чуеш само шепотана пеперудени крила...После ще е безтегловности безгранична радост...Върховете не са недостижими,за онези, които познават летежа...Те са призовани да бъдатнякъде, където ще възпламеняткладите на свободата,за да бъдем отново истински...Когато те повикам, ще се замислишдали трябва, реално ли е...Не можеш да устоишна онзи глас от вечността,отекващ в най-дълбокото...в сърцето...Дланите са по-интимниот голотата...Оголените нервни окончания,докосвани са от детайлите...на незабележими сенки,отразяващи се, само в очите...Когато ме последваш...Там!Ще бъда крехка като глухарче...Не позволявай на вятърада ме съблече...вместо теб!Екатерина Глухова

Прочетете повече по-малко

СОФИЯСофия –мястото където си се влюбил,където са разбили сърцетои носа ти.Където цигуларят на Седмочислениците кара да спреш,където можеш да оставиш сърцето сив метрото, на Витошкаили дори на бабката,от която си купи чесън.София е цветназа онези, които имат очи да я видят.

Прочетете повече по-малко

малката вечер е хваналадърветата за ръцетеи танцува с тяхв ритъма на вятърапразнотата на ноемврисе простира по улицитеопакова сградителампитеплочките на тротоарапоглъща студа и той омеква в гърдите ѝградът е облечен в късна самотаи тя така му отивавсяко жълто листо на асфалтае обещаниеза тиха и дълбока зимавсяко око на нощтае буднои гледа през тебхоризонта

Прочетете повече по-малко

Денят започва с ехото от сутринтаи споменаза хиляди умрели дни,предшествали смъртта на вечерта.Измивам сухите очис вода от мисли и молитвикъм скъпа светлинаи тайна от дъга.Посрещам утрешните изгревии залезите на забравени слънца,защото чувам шепота на вятъра:„Ти си господарка във света.“Нахлузвам чистите сандалии с повика на небесните колонииздигам се към острото на синевата,високото на планинските подкови.Обличам небесата.В бяло-облачни къделиизпредена пара от цветятаи нежни трели,извити гласове -на птиците децата.Почивам сии лягам във тревата.Аз съм приказна позлатаот слънчеви сълзи.Аз съм майка на земята.Творение от обич и лъчи.Възлюбено в сърцетона божествени очи. септември 1998

Прочетете повече по-малко

От моето сърце за твоето. Скъпи читателю, тази книга не се чете с ума, а със сърцето. Всяка дума е минала през моето сърце, за да стигне и до твоето. Изживей думите ми както ги усетиш. Разбери ме както ти самият пожелаеш. Ако те разплача - излей чувствата си, за да ти олекне. Ако те усмихна - предай тази усмивка нататък.Изпитала съм хиляди емоции, докато пиша. Желая само да достигнат до теб в правилния момент. И ако днес тази книга е в ръцете ти, той е дошъл. Оставих част от себе си тук. Ако сега решиш да разлистиш страниците, знай само, че всъщност разлистваш и сърцето ми. Благодаря ти, че ми помагаш да сбъдна мечтата си. Благодаря ти, че четеш.Симона Божинова

Прочетете повече по-малко

Очите и светят с мрачния блясък на предвечните вулкани, лапите ѝ дълбаят каньони и пещери, въртопи и подмоли, мускулите ѝ набъбват от дъждове и порои… Ту е бяла от облаци, ледове и ябълков цвят, ту е зелена от ракити и елши, ту е синя от зенита на небето, ту е златна от жита и есенни гори…Тя ни е родила и опитомила в едни времена, които май само нощните звезди помнят. Хората, които го забравят, ходят немили-недраги по житейския си друм. Ще разберем ли някога, че нищетата ни не е на трапезата или в портмонето? Ще си спомним ли, че сме деца на Ламята, която с всеки изгрев поглежда към нас с окото на Слънцето и ни се радва цял миг, преди да го скрие под клепача на нощта?Този живот се живее с любов, воля и сила.Опитайте, ще стане.Другото не е живот. Йото Христов Пацов е роден на 28.12.1949 г. в София. Завършил ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ – Велико Търново. Работил в периодичния печат – в. „Вечерни новини“, Бюро на агенцията по печата „Новости“ в България, в. „Народна младеж“, в. „Работническо дело“, сп. „Съвременен показател“, , сп. „Авто ревю“, в. „Психо“, в. „Деловата седмица“, сп. „Стил на живот“, сп. „Ексклузив“, сп. „Св. Валентин“, в. „Фактор“, сп. „Усури“, в. „Окото“, сп. „Икономика, бизнес, финанси“, в. „Наслука“, в. „Рибар“, сп. „Лов и риболов“ и др. Бил е преподавател и секретар на Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“. Кореспондент на чуждестранни печатни издания, в т. ч. и военен кореспондент. Член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на ловците и риболовците в България.

Прочетете повече по-малко

Разказите в „Невъзможната“ са резултат от творческата енергия по тема, вълнувала авторката Магдалена Георгиева повече от 20 години – темата за невъзможната любов. Разположени в различни епохи – от Античността до съвремието, облечени в различни костюми, героите са разкъсвани от пагубни страсти. Човешките взаимоотношения са опънати до краен предел в борбата на изгарящата любов с непреодолимите етични или житейски препятствия. Всеки от деветте разтърсващи разказа е илюстриран от художничката Дияна Нанева в характерния ѝ стил.Илюстрации: Диана Нанева

Прочетете повече по-малко

Когото и от съселяните на Артелерон Худин да попитате, със сигурност ще ви каже, че старецът, както е изразът – си е вързал гащите. Все пак той разполагаше със своята пенсийка на ветеран от войната, живееше на хубаво място в спретната къщурка, нищо че не бе негова, пък и косата му още си бе на мястото. А освен всички тия благинки Худин се радваше и на практически неограничени количества алкохол, въртеше тайна търговия заедно със стар свой приятел и най-вече нямаше никакво намерение да умира скоро, понеже беше безсмъртен.Според него обаче тези факти сами по себе си не бяха изцяло положителни. Къщата, предоставена му за непостоянно ползване по заслуги, вече направо си плачеше за ремонт. Освен това поради естеството на неговото безсмъртие по-скоро му се налагаше да пие, за да живее, отколкото обратното.Ситуацията съвсем се прецака, когато гореспоменатият бизнес партньор бе обвинен в убийство, а Худин се оказа принуден от местните властници да открие и да се справи със… своя другар. И така, меко казано, му се отвори работа…

Прочетете повече по-малко

Дано живееш в интересни времена! е първото от три древни проклятия. Другите две са: Дано привлечеш вниманието на властите! и Дано намериш онова, което търсиш!. Именно това се случва на героите в тези новели. Странните им светове, уж далечни от нашия, всъщност са съвсем близки. Писателите - с малки изключения - не са войници и не размахват мечове или пистолети. Перото е тяхното оръжие. Тази книга е вик срещу несвободата и фанатизма във всичките му форми, както в обществен план, така и в междуличностните отношения; както в политиката и религията, така и в семейството и приятелството. Лавиращ между фентъзи и антиутопия, жанрът навярно можем да определим като приказна дистопия. Странните светове може да ви изненадат, да ви ядосат, да ви натъжат или да им се посмеете, но няма да ви оставят безразлични. А в някои от героите може дори да се разпознаете.

Прочетете повече по-малко

Мъж на средна възраст попада в затвора. Докато се мъчи да оцелее и да се пребори с чувството за вина, не подозира, че е жертва на заговор на свръх секретна престъпна организация. Крайната и цел е да получи достъп до света на мъртвите, за да се добере до техните тайни с користни цели. Членовете и нямат представа, че те, от своя страна са част от сложния план на могъщ демон да освободи любимата си и себе си от оковалото ги проклятие. Първата книга приспива вниманието на читателя с монотонността на затвора. Той е напълно неподготвен за бясното препускане през митологията, квантовата механика и философията, което следва. Героите спират само колкото да си поемат дъх и да изпият халба бира или няколко бутилки вино. Срещаме се с познати и непознати богове и хора.Научаваме неизвестни факти за познати събития и опознаваме събития, които не сме и сънували, че са се случили. Получаваме практични съвети за съвременните методи да се свържеш с Луцифер Сатанаилов, с богинята на която се кланят зъболекарите и разбираме защо Мерлин няма фамилно име. Ставаме свидетели на възхода и падението на Пернатата Змия, на спасяването на Мойрите, Тримата Глупаци и расата на разумните, но влюбчиви до смърт Октоподи. Разбираме кой яде от векове тъмната страна на Луната, как е създадена една от най-известните статуи и защо Екстра Джинът и Аладин никога няма да се задомят.Това е книга за приятелството, любовта и несломимия човешки дух. Написана с неподражаемо чувство за хумор и голяма доза самоирония, тази история така и не разкрива загадката – кой все пак е нейният автор?

Прочетете повече по-малко

0.0

Прочетете повече по-малко

През пукнатините на реалността се чуват четири гласа. Това са техните истории. Подслон за блуждаещия ум е сборник с фантастични разкази от четирима автори, които търсят смисъл в разпада, хаоса и отраженията на реалността. Делян Недев разказва истории, в които тялото е костюм, съзнанието - валута, а моралът - разменна монета. Диляна Йорданова съчетава фина психология и социална сатира в светове, които тревожно напомнят нашия. Стоян Новаков наднича зад фасадата на технологичното съвършенство и пита: Какво има от другата страна?. Явора Руменова ни води в светове след края им, където мълчанието тежи повече от думите. Четири гласа. Един сборник. Подслон за блуждаещия ум е фантастиката, която не бяга от реалността, а я доразвива и подлага на необичайни експерименти.

Прочетете повече по-малко

Автомобилната катастрофа отнема живота на Кери, съпругата на Робърт Фриймън, а самия него променя в нещо… различно. Свръхестествено същество, способно да манипулира времето и пространството. Без да осъзнава мащаба на способностите му, правителството се опитва да залови Робърт, за да го използва за собствени цели. Тогава той разкрива пред света своето пророчество за предстоящата Трета световна война и Времевия парадокс, в който живее и го изправя пред невъзможен избор. Да се върне в миналото, за да избегне катастрофата и спаси Кери, и така да се лиши от способностите си. Или да ги използва, за да избави човечеството от ядрения апокалипсис в бъдещето. Изборът на едното означава да загуби другото. И докато Робърт е хванат във Времевия парадокс, а Земята е изпепелена, радиоактивна пустош без живот… …може би все още има надежда да се промени вече случилото се бъдеще? Бъдещето има гадното свойство да се извива и съпротивлява, докато възстанови първоначалната си форма. Нужно е много повече от нов Месия, дори той да притежава свръхчовешки, богоподобни способности. Трябва да се променят и хората, за да избегнат предопределената им съдба. Но ако това се случи, ще бъдат ли хора и след това? Робърт намира решение на Времевия парадокс. Решение, толкова лесно, но и толкова жестоко…

Прочетете повече по-малко

В сборника с ужаси от български автори "Измерения на болката" са включени разкази от: Алекс Цонков, Анна Гюрова, Димитър Маргаритов, Димитър Цолов, Елена Зелена Бърдарова, Елена Павлова, Мария Пеева, Мария Раднева, Милен Димитров, Нина Митева, Ралица Пейкова, Явор Цанев. Съставител и редактор е Милен Димитров. Разказите са маркирани с тагове за улеснение на читателя. ...Историите се носят през пространство-времето, като преплитат в себе си минало, настояще и бъдеще, фентъзи, фантастика, паралелни светове и реализъм, а страхът в тях се проявява освен във фантастичното и непонятното, така и в чисто човешкото битие, където разноликите герои влизат в схватка както с външни сили, така и със самите себе си... Милен Димитров

Прочетете повече по-малко

Човек колкото и да се стреми да гледа само напред и нагоре, миналото му намира начин да го застави да изслуша или да преговори уроците си...

Прочетете повече по-малко

След вълнуващите си перипетии в Париж детективът Пирин Вихренски се завръща в София с надежда за безметежно късно лято. Още на аерогарата обаче го очаква нов случай – близките на загинало при нещастни обстоятелства момиче се усъмняват в прекалено бързо приключилото следствие и се опитват да потърсят цялата истина. Той не може да откаже новото предизвикателство, въпреки че това определено го изправя пред дилема в личния му живот. Последвалите главоломни събития ще преобърнат романтичните му представи за морето и искрените човешки отношения и ще поставят на изпитание решимостта му да довежда разследванията си докрай, независимо колко скъпо може да му излезе всичко това...

Прочетете повече по-малко

Инспектор Даниел Целов не харесва празниците – стажът му в полицията го е убедил, че именно тогава броят на тежките престъпления нараства. Затова не остава особено изненадан, когато служебно телефонно позвъняване прекъсва другарската му среща навръх 24 май и го отвежда в апартамента на мъртвец с картонена парти шапчица на главата и свещичка, оформена като цифрата 1, в стиснатата му шепа...

Прочетете повече по-малко

Шестата книга от поредицата за детектива Пирин Вихренски ни въвлича в поредния му случай, където този път той няма водеща роля, но получава възможността да работи заедно с много близък човек. Разгадаването на загадката, търсенето на истината и желанието за възстановяване на справедливостта отново ще запратят Пирин и постепенно формиращия се негов екип във водовъртеж от непредвидени ситуации. Те ще се сблъскат с неочаквано коварни противници и ще им се наложи бързо да вземат съдбоносни решения.

Прочетете повече по-малко

Настъпването на пролетта и предстоящото мечтано пътуване изпълват душата на Пирин Вихренски с радостни трепети. Детективът се сдобива и със странен, но много интригуващ случай, дошъл от най-неочаквано място… Още по-неочаквано събитие внася допълнително объркване в цветното му ежедневие, но и му предоставя възможност да разбули някои тайни от миналото. Като капак на всичко буреносни облаци се струпват връз идиличния му и безпроблемен интимен свят...Ще намери ли Пирин достатъчно енергия да се справи с предизвикателствата? Ще съумее ли да постигне идеалния баланс между личното и професионалното, между морала и егоизма? Какво ще пожертва и какво ще спечели в стремежа си да научи истината?Илюстрации: Диана Нанева

Прочетете повече по-малко

Получил материална подкрепа от баща си, Пирин се впуска в търсене на помещение за първия си офис. Същевременно близък негов приятел е сериозно оплетен в странна и сложна финансова игра. Въпреки очевидната си неопитност в тази сфера, частният детектив се чувства задължен да помогне.И както всеки път досега, навлизането в сърцевината на случая ще срещне Пирин с неповторими и колоритни образи от всички социални прослойки...

Прочетете повече по-малко

Диана не е от жените, които чакат да бъдат спасени. Обикновено сама предизвиква бедствия, а после ги оправя с чаша бърбън, инат и сарказъм. Когато трима престъпници, които самата тя е пратила зад решетките, се появяват мистериозно, животът ѝ отново се превръща в луда екшън комедия с неочаквани съюзници, неканени ухажори и фонтан от адреналин. Смешен, дързък и болезнено искрен, Не искам трупове в хола! е първият роман от поредицата Ако нещо може да се обърка... на Валентина Вълчева. За съвременната жена, която отказва да бъде слаба, дори когато светът гори под краката ѝ.

Прочетете повече по-малко

Кир Велики. Вечност е трета книга от монументалната поредица „Персия“ от Цветан Колев. Персийският владетел Кир Ахеменид се е превърнал в най-могъщия монарх в Азия, много по-могъщ от своите велики предшественици Ашурбанипал и Навуходоносор. Завладял непревземаемия Вавилон и подчинил източните царства, разширил империята си до необозримост, пред стохилядната армия на Великия цар, Царя на царете стои само един съперник – Египет, за да може той да се почувства Господарят на света. А след покоряването му владетелят мечтае да покаже и другата си същност – на Кир Ахеменид строителя. Но пророчеството, изречено от юдейския мъдрец Даниил, е друго: „Сърцето ти те води към земята на фараоните, но ти ще тръгнеш в обратната посока и тогава светът ще загуби един от своите най-ценни синове...“.

Прочетете повече по-малко

Историята започва през VI век пр.н.е. – време, в което светът чертае границите си, а владетелите постоянно са нащрек за короната и главата си. В този вълнуващ и мистериозен период главна роля играе цар Кир, създал една от най-големите империи, познати в древността – Персийската.Животът на могъщия владетел е предсказан в пророчества и е обвит в легенди.Неговият дядо, мидийският цар Астиаг, сънува, че собственият му внук един ден ще отнеме властта му. Затова нарежда на свой доверен служител да убие детето. Историята, която следва това драматично начало, превръща внука в една от най-знаменитите личности на своето време – Кир Велики. Изправя го пред армиите на могъщи държави, за да ги победи, и го повежда по пътя му към хилядолетна слава на храбър пълководец и мъдър владетел.

Прочетете повече по-малко

Бъдещето е предначертано, а следващото съдбоносно пророчество вече е казано. На престола ще се качи владетел от изтока, персиец, мъдрец, създател, избавител. Започва възходът на Кир Велики, владетел на Ахеменидското царство, господар на Персийската империя – най-голямата, съществувала в света дотогава.Исторически роман, който пресъздава с точност събития, управленски модели, военни стратегии и действия от бурните времена на далечното минало, 6 века преди Новата ера.

Прочетете повече по-малко

На моя свят валчестите витски камъни и шъшкъните никога не свършват. - Ъгленска поговорка "Шъшкъни“ е книга за онези хора и случки, които изглеждат обикновени и незначителни, но всъщност очертават смисъла на нашето съществуване. С тънък хумор, житейска мъдрост и неподражаем разказвачески стил, майсторът на късия разказ Йото Пацов за пореден път ни пренася в паралелнама реалност на село Ъглен. През ежедневието на коло- ритните герои, през скръб и радости достигаме до простички, но дълбоки философии. Историите от "Шъшкъни" предлагат избистрен фокус върху същественото в живота, благодарение на когото ще погледнете с други очи на света, който уж добре познавате.

Прочетете повече по-малко

Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача… Танцът на светлините и сенките… Това са тоновете и боите, с които често борави Василен. Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване Василен Васевски оставя за читателя без лимит и без преднамереност. Защото те са вплетени в съдбата ни от раждането до сетното и са част от кръговрата. Втъкани са във времето, а то е котка… Миролюб Влахов – Миролич

Прочетете повече по-малко

Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега.Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми мисли падаха и измръзваха до смърт.Така сутрин след сутрин, плъзгайки се по мраморното начало на деня, се отдалечавах все повече от дома си. Бащата ме дърпаше напред като вълшебен елен с широк и силен гръб. Гръб, широк колкото ръцете ми, разтворени за прегръдка. Гръб, който едва не разпукваше сивия му балтон. Никога не можеше да закопчае съвсем копчетата му. Понякога по време на сутрешното пътуване пак заваляваше сняг. Тогава поглеждах нагоре и виждах Дядо Боже, който държеше в ръката си голяма солница и ни посоляваше – мен и него, които така се бяхме забъркали в гозбата на живота, че трябваше да се дърпаме един друг. Той мен през преспите, аз него през пътища, по които се губехме заедно.

Прочетете повече по-малко

Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш се защо са розовите очила - ами защото през тях светът е объл и мек, без остри ъгли и дори зелените богомолки са нежни и любящи.Иван Вакрилов

Прочетете повече по-малко

Пътят – той е в приказкитe за златното момиче и за тримата братя, в книгите за Алиса и магьосника от Оз. А някой ден изскача от страниците и те дръпва: „Хей, тръгвай, не се бави, да те видим и теб колко пари струваш“. И ти потегляш, под стъпките ти – зелена трева, сухи листа, пясък, камънаци. Гледаш – надолу – бездна, нагоре– небе. Да паднеш – не искаш, да полетиш – не умееш. Вървиш, а не знаеш накъде. Пътят те плаши, но те и одарява. Един от даровете му са историите. В книгата ви очакват сюжети и герои, които срещнах по пътя си. Ценка Пенева

Прочетете повече по-малко

"Никога, ама никога не задавай въпроси на мъж, когато се прибере. Особено ако го е нямало дълго. Единственото, което може да питаш, е дали е гладен. Но и то не е задължително. Върнал ли се е – това е отговорът на всичко."

Прочетете повече по-малко

Валерия никога не е живяла в бащина къща. Никога не е чувствала уюта и топлината на истински дом. За това не е чудно, че след смъртта на майка си решава да потърси корените си, които са в китното селце Българе, в сърцето на Родопите.Ще може ли младата девойка да излекува раните в душите на новооткритото си семейство? Рани, нанесени от майка ѝ. Ще успее ли да излекува и собственото си наранено сърце? И ще се сбъдне ли най-съкровеното ѝ желание? Ще открие ли най-после дом?

Прочетете повече по-малко

По/стъпките му е роман, изпълнен с много хумор, философски разсъждения, исторически равносметки, политически заговор, любов, омраза, всякакъв вид алкохол... и едно шиле.Във възможното близко бъдеще по време на ежегодния пешеходен поход „По стъпките на Ботевата чета“ традиционно присъства и представителна войскова част. Десетимата войници са ненавършили 40 години мъже – адвокат, данъчен инспектор, художник, патоанатом, съдия, университетски преподавател, одитор, двама далавераджии и бивш депутат. По пътя от Козлодуйския бряг до връх Околчица, където е лобното място на поета революционер, ги командват вечно пиян полковник и проклет капитан. Всеки преживява своите лични драми, осветени от лагерните огньове.Накратко – хумористично-философска история за седем дни от живота на дванайсет зрели мъже. Или нещо съвсем друго?

Прочетете повече по-малко

Пътят към Ада е осеян с добри намерения! Когато решава да се върне в родния си Видин, Шарки има простичък план – да отвори свой нощен клуб, с който да намери една изгубена част от себе си. Какво може да се обърка? Оказва се – всичко! Попада в стари истории и нови взаимоотношения между някогашните ѝ съученици. Нещата излизат от контрол. Преди да се усети, е изправена пред необходимостта да нарушава човешки и божии закони – заради собствените си разбирания или заради очите на един свещеник. Нищо чудно, че през повечето време има нужда от двойна водка в „Ада“, за да понася себе си и да не крещи по другите. А когато се озовава посред нощ на държавната граница начело на група нелегални мигранти, нуждата от водка и крясъци става още по-натрапчива. Защото всеки носи свой собствен ад. И твоят може би не е толкова горещ, колкото онзи на хората, бягащи от война, глад и сигурна смърт. Осъзнаваш, че ако се вгледаш в тълпата от бегълци, започваш да виждаш лица, а зад тях – съдби. My Hell е от романите, в които сякаш няма невинни. На дневен ред излизат вечно актуалните въпроси за човечността, за законите, за омразата, за вярата… За избора между измамно правилното и очевидно грешното, което обаче ще ти помогне да живееш в мир със себе си, пък било то и в затвора. Ако и вие някога сте имали своите съмнения, своите грешки, които бихте направили отново, своите причини да заспивате трудно… добре дошли в „Ада“! И наздраве!

Прочетете повече по-малко