Издателство Факел

Това е книга за една версия на бъдещето, която не бива да се случва. „Анатомията на един дрон“ е най-новата книга на Николай Русев, чиито творби станаха известни с мрачния хумор, изтънчената сатира и „битово-приключенска фантастика“ в съвременния свят. Във фокуса му и този път попадат безумията на реалността, в която вече нищо не е това, което изглежда. „Човек трябва да бъде особено внимателен с книгите предупреждения. Обикновено те са достатъчно незабележими в момента, в който се пишат, и стават плашещо точни в момента, за който са били писани. „Анатомията на един дрон“ е точно такава книга – на разлома между сегашното предположение и евентуалната бъдеща истина. Вече всички усещаме раните на новото нормално по телата си. Цялото ни съзнание отказва да приеме това нормално за нормално и въпреки това то си пробива път към бъдещето ни.“ (Емил Йотовски)

Прочетете повече по-малко

Божидар Богданов е роден на 30 януари 1963 г. в с. Деков, обл. Плевен. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий". Печата предимно в „Литературен вестник“ и „Литературен форум", както и в сп. „Пламък", сп. „Летописи“, сп. „Море“, алм. „Света гора“, литературните портали Liternet" и "Факел". Автор е на 15 книги със стихотворения, по-важните от които са: "Българско народностно тяло" (1997), „Дим над библиотеката", (1998), „Хекзаметри" (2003), „Интериори" (2004), „Демиургически упражнения" (2006), „Метафизика на движенията" (2013), "Птеродактили" (2015) и „Кула“ (2016). През 2007г. е номиниран е за наградата „Иван Николов" на изд. „Жанет 45“, а през 2015 г. за наградата „Николай Кънчев". През 2010 г. става носител на „Златно дунавско перо" на общ. Свищов и СБП. Присъства в антологии на съвременната поезия. Негови текстове са превеждани на руски, унгарски и хърватски език. Членува в Сдружение на българскиписатели. През 2023 г. излезе романът му „Роман(с)“, а през 2024 г. стихосбирката „Изгреви, залези...".

Прочетете повече по-малко

Годините на ранния и зрелия социализъм. Когато, дори и другарите от ЦК търсеха услугите на частника шивач, наречен „Царя на панталоните“. С ушитите от него костюми те се открояваха от далеч. Изглеждаха елегантни, сякаш извадени от моден журнал. По разните пленуми и конгреси ме взаимно се разпознаваха. Оглеждаха се недовер- чиво, а после за всеки случай си кимаха навъсено... По същото време най-красивите момичета се омъжваха за най-примерните комсомолци. Същите, които зорко следяха, да не поемем по лошия път. Самите те уверено крачеха по булеварда на Доброто и след време станаха изявени демократи, проспериращи бизнесмени и милионери! Разкази за недалечни, но вече отминали времена. За най-хубавите години! Тези на нашата младост!

Прочетете повече по-малко

Целта на настоящето изследване е да проникне в сложния човешки и творчески съюз между проф. Александър Балабанов – един от най-изявените български интелектуалци през първата половина на ХХ век, и много младата авторка на поезия и проза Люба Ганчева, на която той дава поетичното име Яна Язова. За да бъде правомерен на тези двама творци, на тяхната уникална двойка, изследователският подход се опира на схващането им, че истината за писателите се съдържа в техните произведения. Аналитичният прочит на творбите, които те създават през времето на своята любовна свързаност, показва безрезервната преданост, с която Професорът внедрява в съзнанието на младата Яна Язова своята огромна философска и литературна култура, а тя, от своя страна, дава нов живот на наученото в романите „Ана Дюлгерова“, „Капитан“, „Александър Македонски“, „Соления залив“, превръщайки личносттана Балабанов в прототип на най-важните си литературни герои.Проф. Дора Колева е автор на книгите: „За поетиката на Багряна“ (1983), „Лириката на 60-те години. Стилови тенденции и многообразие“ (1998), „В художествения свят на Андрей Германов“ (2000), „Лириката на Павел Матев“ (2001), „Блага Димитрова: човек, общество, всемир“ (2003), „Български писатели. Естетика и поетика“ (2004), „Атанас Далчев – поетът-философ“ (2014).

Прочетете повече по-малко

Васил Славов е роден в София. Завършва английска филология в СУ "Климент Охридски". Първата му стихосбирка излиза от печат през 1989 г. Същата година заминава за САЩ, където специализира литературна критика и креативно писане.До заминаването си публикува поезия, преводи и критически материали в повечето литературни издания в България. Представян е с авторски стихове на английски в САЩ и Великобритания. Автор на няколко поетични и белетристични книги. Автор на няколко поетични и белетристични книги между които белетристичните сборници "Фургоните на Адамсбърг" (1998 г.), "Записки на препарирания" (2001 г.), поетичните книги "Бич Божи" (1992 г.), "Американа" (2010 г.), "Звяр" (2014 г.), "Следверие" (2017 г.), "Ням" (2021 г). През 2023 г. излиза от печат автобиографичният му роман "Строфи на кръвта".

Прочетете повече по-малко

Михаил Григоров е роден през 1951 г. в град Средец, Бургаска област. Завършил е Техническия университет във Варна. Публикува стихове от 1972 г., а като автор присъства в повече от двайсет поетични антологии. Издал е стихосбирките: „Междугария", "Начала на любовта", „Стихопрози“, „Корабна статуя“, „Крила на сезоните" и „Езически празник". Има национални и международни награди за поезия. Негови стихове са превеждани на руски, италиански и английски език, като през 2023 г. в САЩ излиза стихосбирката му „The Blue Flame Poems" („Стихотворенията на синия пламък"). Михаил Григоров е член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Живее в София.

Прочетете повече по-малко

В романа е пресъздадена голямата любов между двама поети – българин и рускиня, опитали се да избягат от кошмарите и комплексите на своите нации. Но ще успеят ли? Освен вечните теми за любовта и смъртта, на романовите страници ще откриете прелюбопитни подробности за живота в Москва, Подолск и Рязан, както и за белоруската столица Минск. За по-опитните читатели са препратките към класически текстове и автори класици, състоянието на литературния живот у нас и в Русия и пр.

Прочетете повече по-малко

"Баничанската Света Богородица" е роман за живота и участта на българите в Македония през втората половина на 19 в. и началото на 20 в., когато на тази страдална земя се води величава борба за свобода и народност. Много мъка, много печал носи в душата си главната героиня Цвята. Животът е низ от драматични събития, срещи със смъртта, но и осъзнат стремеж към големия смисъл да се живее. Опора за своя житейски оптимизъм тя намира във вярата в Бога. Мерило за нравственост у македонския българин е отдадеността в борбата за опазване на българското чрез извоюване на църковна независимост и отхвърляне на османската тирания. Превърнала дома си в тайно убежище на революционери, баба Цвята не е жената, която само ще сготви вечеря, ще изпере дрехите им и ще се прибере в стаята си. Тя влиза в диалог с комитите, спори с тях... Ако възхищението ѝ към апостола Гоце Делчев, към Пейо Яворов и Васил Пасков е безрезервно, тя се възмущава пред Яне Сандански от започналите братоубийства в македонското движение. Романът "Баничанската Света Богородица" не може да се чете спокойно.

Прочетете повече по-малко

0.0

Прочетете повече по-малко

"Градът, където е роден емигранта, кънти завинаги в душата му с онзи непредаваем звук на строшеност. На строшена камбана от черквата на Семинарията. Това е тоналността, диезът, скриптенето на поезията, затисната от невъзвратимост. Там е резиденцията на паметта и обиталището на поета, който пише разкази. Превежда душа. Възможно ли е? Васил Славов е поет, който трябваше, беше длъжен да каже за своя град, а и за всички нас, безвестните обитатели на онова, отминалото време. За Софийските хора от някогашния Лозенец. След нас няма да остане много, но важното той го съхранява с тези свои разкази. Това е поезия в проза за читателите, които искат да узнаят за онези, които са живели тогавашното време, да чуят онзи звук на строшеност, но и на сърдечна болка и любов към света, в които бяхме захвърлени по Божия милост - за оставането и напускането. Прочетете тази книга, тя е важна." - Д-р Любомир Канов

Прочетете повече по-малко

Опаловите часове са най-истинското време от денонощието. Настъпят ли вечер, когато слънцето още не се е скрило и отблясъците му осветят небето, облаците стават ту ефирно розови, ту гълъбови - прелестни са. Граничните състояния на деня и нощта. А има ли граница, има и спирка. Дали времето спира, или ти спираш, не е ясно. Но спираш и се вглеждаш в себе си, в света. Опаловите часове са заредени с алюзии на действителността. Те внушават по заобиколен начин това, което става с героите в книгата, с живота им, в паралел със съдбите им. Четеш едно нещо, а си представяш друго. Като в мъгла, когато пред очите ти се изправя страховитото с размити очертания. Доближиш ли го обаче, се оказва, че е съвсем друго и не толкова страшно. Тъкмо затова са опаловите часове, за да дадат възможност на осезанието да проникне по-дълбоко от зрението. Когато можем да се избавим от тайните и страховете си.

Прочетете повече по-малко

Георги-Момчилов Попов е роден през 1957 г. в София. Син, внук и правнук на артисти визионери, завършва средно образование по дизайн и вътрешна архитектура. Успоредно учи и фотография. Първите му публикации обаче го насочват към изкуството на словото. След не съвсем старателно студентство през 1985 г. успешно се дипломира във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", специалност Българска филология. Университетът във Велико Търново е организатор и домакин на първата му самостоятелна фотоизложба (1981). Следващите две (1982 и 1986) са показани в София. От 1982 г. се труди на журналистическото поприще - вестниците "Ехо", "Свободен народ", "Български писател", еко-списания, "Гора", а в нови дни и в "168 часа". Поради чист и смел изказ белетристиката му до 1989 г. рядко е печатана. Автор е на шест книги, някои в световни библиотеки: "Интимности в пейзажа" (1992), "Копринената Мег" (1993), "Танц с вятъра" (1994), "Ерос и Потури" (1996), "София - европейска дестинация" (2007), "Скритата София" (2023).

Прочетете повече по-малко

Изправени сме пред третата книга на Христо Слави Рачев – „Сара и другите“, роман за съдбите на четирима българи, имали смелостта да напуснат България и потърсят щастие в Америка, Швейцария, Франция и Англия. Еротичните и интимни дневници изграждат роман изповед, наситен с приключенията на Крис, Ивон, Мария и Цветан. Социология, секс и морал, майсторски преплетени, и над тях блести Сара с травматичната си красота и загадъчна мисия. „Сара и другите“ е роман, който забавлява, поднася съдби, факти и събития, в търсене на избавление героите преследват утопичния мит да изградят своето New Village. Самият автор е живял няколко години в Америка, знае как трептят звездите на непознатия небосвод и как под тях се ражда психологията на оттеглянето. Романът на Христо Слави Рачев е наситен с драматични събития и обрати, лесно ще откриете литературния му вкус и ведър смях. Събитията са заплетени в перипетиите на най-непредвидимото чудо – наречено живот. Дали всичко, което предприеме човекът, не се обръща срещу него. Книга, която буди размисъл накъде сме се запътили.

Прочетете повече по-малко

Тази книга няма за цел да разкрива всеизвестни истини за бригадирското движение. Тя е непринуден разказ от първо лице, който носи своето свидетелство за времето на соца: нищо не е премълчано за онази действителност, но без капка озлобление или желание за реваншизъм. Въпреки че пред очите ни са злощастно разбити завинаги любовните илюзии на две млади жизнени същества.

Прочетете повече по-малко

„Принц“ е вторият роман н на писателя Валентин Меламед. Авторът е много сладкодумен разказвач, честен и откровен биограф на времената, които е преживял, на събитията, които описва, защото не е само техен свидетел, но и пряк участник в тях. Това обяснява предпочитанията му към реални, а не измислени сюжети, към истински житейски случки и откровени любовни истории. „Принц“ е безпределно искрено, безхитростно, художествено четиво, достъпно за широк кръг читатели, които харесват автори с ироничен и самоироничен стил на изложение. Както в романа „Бригадата“, и тук В. Меламед редува саркастични сцени от социалистическото ни минало с разтърсващи със своя драматизъм ситуации от днешната действителност. Писателският чар на този автор се дължи и на умението му да ни отвежда отвъд пределите на отделните факти, в тяхната взаимосвързаност и неизбежност. За успеха на този „Приц“ има определено значение и кинематографичният език на повествованието, в което невидимата камера на „оператора“ не просто ни показва, а ни въвлича в разказа. Румен Леонидов

Прочетете повече по-малко

Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме!За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва.Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо пърпоренето на мотора ѝ. Виждам я как тършува из водите на океана. Наднича за риби. А те вероятно се стрелкат около нея - сребърни, волни и никак не искат рибарят да ги улови. Той със сигурност пуши и чака търпеливо, знае - все някоя ще изгуби разсъдък и ще скочи в мрежата му. И тогава точицата на хоризонта ще наедрее, шумът ѝ ще стане по-гърлен, ще замирише на моторно масло и ще я чуя как пристъргва в кея...Из книгата

Прочетете повече по-малко

Милан Йованович е роден през 1967 г. Завършва Юридическия факултет на Белградския университет през 1994 г., а три години по-късно полага адвокатския изпит пред Комисията на Министерството на правосъдието на Република Сърбия. Автор е на романите "Монах" (2002), "Воин" (2003, 2010), "Зимуване на брега" (2004), "Теодора" (2005, 2013), "Господар" (2007), "Безсъние" (2011), "Малкия двор" (2012), "Стъклена мастилница" (2015), "Книга правила (2017), последния му роман "Пламък на свещта" (2020), както и два сборника с разкази. Публикувал е проза в редица списания, представен е и в различни чуждестранни антологии. Носител е на литературната награда "Андра Гаврилович" и Златната значка на Културно-просветната асоциация на Сърбия. В момента живее в Мюнхен. През 2014 г. излизат на българки език историческите му четива "Теодора" и "Стъклената мастилница" (2020). "В началото на този необичаен роман младият проповедник и лечител Лука, ученик на апостол Павел в град Ефес, рисува едновременно два портрета: единият ще го прослави, а другият ще го изправи пред съда на християнската общност.Като ни води през различни дестинации в периода от 2000 години, авторът поставя въпроса дали през цялото това време вярващите са славили иконота, която свети Лука е изписвал, докато пред статива му е седяла майката на Исус, или другата, която е рисувал паралелно?Съставен от деветнадесет свидетелства (12 мъже и 7 жени), колкото са били учениците на Христос според раннохристиянския документ "София на Исус Христос", романът ни предлага интересни и замислящи се отговори на много въпроси, за които официалната история няма еднозначен отговор."Проф. д-р Милан Димитриевич

Прочетете повече по-малко

"Аврамовият мост" е новият проман на Вивиана Асса, чиято предишна книга "Моят Шабат" - донесе голямата награда на Националния литературен конкурс "Христо Г. Данов". Сюжетът проследява стара семейна сага, разиграла се в началото на миналия век, в която са преплетени интересни човешки съдби. В центъра на драмата е греховната любов на млада бургаска еврейка, която се влюбва в красив и богат турчин и забягва в Цариград, като зарязва мъжа си и двете си малки деца. Той е сладкодумен и артистичен чешит и става любимец на малкия Бургас. А защо моста над реката, пресичаща някогашния Карабунар, и до днес се нарича Аврамовия мост, ще разберете, ако прочетете книгата.

Прочетете повече по-малко