Издателство АРС

Историите,които измислихме,за да прикрием сходствата си.Твърде малко, но така значими.Зорница Иванова е родена през 1996 г. в град Варна. Завършва медийни и комуникационни науки във Вестфалския Вилхелмс университет в Мюнстер, Германия. Предстои й завършване на магистърска програма „Бизнес комуникации“ към Нов български университет. В момента живее и работи в София.Победител в категория поезия на литературен конкурс „Пурпурно перо“ - издания 2021. Ръкописът „Хроники на сходствата“ е отличен на конкурс за дебют на издателска група Арс и Scribens.

Прочетете повече по-малко

Съдържание:

Прочетете повече по-малко

От какво е направентози свят,щом се побира целиятв една дума?Стихотворенията, поместени в книгата, са неозаглавени. Включени са в три цикъла (всеки от които съдържа по 11 текста): „Не е тъга, разбира се“, „А дядо много вярва в залеза“, „Животът упорито изоставаше“. Читателят е „свидетел“ на разделянето на тъгата от нейното отсъствие, на непреодолимата загуба от вярата и миналото, които остават, на статичната ни представа за живота от динамиката на живеенето. Разделянето им е само условно, тъй като е въведено така, че да се възприема едновременно като преживяване и като осъзнаване, което „струва двойно“. Александър Христов Камелия Панайотова е родена на 17.03.1999 година в Провадия. Учи английска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Отличавана е в конкурси за поезия, разкази, есета. Нейни творби са публикувани в „Литературен вестник“, „Тийн вестник“, списание „Й“ u други.

Прочетете повече по-малко

Макар и почувствала своята история като готова за разказване след няколкогодишен живот в Европа, тази книга не се заиграва с високата нота на носталгията, нито с обертоновете на отсъствието. Тя е съвършено изсвирена по партитурата на смиреното следовничество на търсенето на смисъла., Валентин Дишев В такива следобеди ми идва да пишаЦялост, безвремие и цикличност, събират множеството си значения в едно-единствено – свободата. Свободата като висш стремеж на човешката природата, търсена съзнателно или несъзнателно. Свобода извън всякакви граници – географски, времеви, мисловни и духовни.Неслучайна може би е препратката на заглавието на книгата – „В такива следобеди“, към гореизложената теза. В следобедите времето тече по друг начин, понякога дори спира - моментите на равносметка след добре свършената работа през сутринта и моментите преди вечерта да ни прегърне в уютната си гръд. Те са именно този преломен момент, след който денят ще се превърне в нощ. Те са границата, на която можем да си позволим да ходим по ръба и да се насладим на всяка крачка. Следобедите имат различни измерители – последната капка кафе, паднала от кафемашината в чашата (трето кафе за деня), парещ слънчев лъч, спускащ се в залязваща траектория, пръските от току-що отхапано парче сочен плод, всичко това и още много – на забавен каданс. Следобедите не са за всеки – те са привилегия само на свободните.Кога започваме да остаряваме? И как непреходността на залезите (в случая), изгревите, движението на облаците в небето, полетът на птиците и т.н. ни напомнят младостта - нашата младост, тази на всички преди нас и тази на всички след нас? Давайки ни поглед към младостта като непреходна величина, авторът ни освобождава от тежестта на остаряването:В стъкленицата на вечерта - последни капки слънце.Забравили сме как да се държим в присъствието на тази радост,кристална, завинаги по-младаот самите нас.Кога губим себе си и кога се намираме отново? Губенето и намирането – като безкраен цикъл, даващ ни опора, въпреки своето движение, даващ ни надежда и освобождаващ ни от собствените ни рамки и страхове:Сега е време даотмисля собственото тялоот пейзажа тук.Това е бавен процес, толкова бавен, чесе превръща в обратното на сбогуване.Заключването на един-единствен миг в целия му колорит в няколко стиха, даващо ни усещането за безкрайност и свързаност:Тъплата пулсира в горещия следобед,малкият площад ще се разпадне на златни, сладки трохи.Струва ми се, че чувам тиктакането на твоя часовник;подземен марш на войници.Край църквата наднича заливът.Ти се навеждаш да ме целунеш. Една тънка бяла лодкапълзи на юг.Посягам да я хвана в шепа.Тези няколко стиха дават чувството, че всичко изброено става сега, в този момент - този момент, който никога няма да се повтори, но завинаги ще бъде заключен тук, в тези думи. Много ми хареса посягането към лодката - действието, което остава незавършено - не виждаме резултата, не знаем дали наистина ръката я е хванала, тази хартиена или не лодка. Стихотворението в своята цялост оставя усещане за безкрайност и мащабност, важност – всяко едно от изброените действия има своето значение тук и сега, и отвъд времето. Оттук - и усещане за цялост, и свързаност с всичко и всички около нас, и вътре в нас. Ние сме част от цялото и то е част от нас.И отново – човекът в търсене на свобода. Нейното намиране и по-скоро – постигане - връх в човешкия стремеж, освобождаване, дори каратзис, преминавайки през времеви, географски, мисловни и духовни параметри. Търсещият свобода е най-блажен от всички, защото той вече я има, тя го спохожда и тук, и отвъд:Заминаването и връщането се събират на върха на времето.Игла е то, поне понякога - съшива граници -хастар от всичките години, в които си обичал,от гарите, където си подслушвал страхове;география, в която дишат едновременнобезсолното небе над Фландрия и онзи вятърв София през март, избистрящ зимата до сол.И помниш смътно, че всичко е по-хубавов мига преди да бъде сбъднато.Опитваш се да бъдеш милостив към себе си,което сякаш значи да разшиеш сам - и нежно -това, което някога си смятал свое,и да наречеш разшиването свобода.Ваша,Даниела08.01.22 г., гр. София

Прочетете повече по-малко

МояМоята тъга е тъгата на сухите фонтани.Моята тъга е тъгата на пустите къщи.Моята тъга е обикновена като чайката,грабеща всичко по плажа.Давам ѝ само една троха и тя никоганяма да ме напусне.Пейчо Кънев

Прочетете повече по-малко

Велимир Красимиров Макавеев е роден през 1996 г. във Враца, работи и живее в София. Публикуван е в Литературен вестник, Кръстопът, алманаха Море, Свободно поетическо общество, Нова социална поезия, испанската антология на български поети Ла Тортуга и английската поетична антология Inspiration revisited, както и в Theophron Journal.Сънища в градината е първата му книга с поезия.

Прочетете повече по-малко

Яна Монева е родена 1975г. в Стара Загора. Завършва психология в СУ Климент Охридски. Работи като юнгиански психотерапевт. Има публикации в Литературен вестник, сп. Съвременник, Кръстопът, Но Поезия и други. През 2006 г. печели наградата на Тракийското дружество в конкурса Южна пролет. Има две предишни книги - Отвътре и Пристанища и стаи за напускане.

Прочетете повече по-малко

„Краят на думите“ е книга с поезия и диалог между текстовете на Мила, и картините на Галина Димитрова – художник, който също дебютира, но в ролята на илюстратор.Думите са премислени, но и дръзки, събрани отвън, от пропътуваното и видяното, но изтръгнати и отвътре, от дълбокото на болката, затова ни заразяват с автентичността си.“

Прочетете повече по-малко

Поезия, която знае, че сме направени от рани и светлина. Ренета Бакалова черпи от дълбинното, от неизповедимото, от утаеното в болката. Там, където и майката, и влюбеният, и войникът са разпнати между силите на съзиданието и жестокостта. Точно там светът оцелява с всеки от нас отново и отново. И търси помирение. Чуйте сложния, самотен звук, уловен в тези стихотворения. Звукът между свободата и оковите. Ина Иванова

Прочетете повече по-малко

"Земя 2.0" на Ана Мария Гърбич е за онези, които търсят фокус за поколението, оставено без идеологическа опора, поколението, опитващо да се събере, разрушавайки рецидивите на "стария свят". Книга за постюгославските травматичности, но и за езика като апарат за идеологическо етикетиране... И всичко това - през задпределно напрягане на емпатията, през смелостта да застанеш уязвим и незащитен пред болката и разпада, да търсиш цялост без да отхвърляш, идентичност без бягство.

Прочетете повече по-малко

Георги Анев е роден през 1990 г. в град София. Завършва 133 СОУ А. С. Пушкин и следва специалност Кино и телевизия в Нов Български Университет. Първият му роман - Децата на Феникса: приказка-кошмар - излиза през 2014 г. Последван е от сборника с фантастични повести Звездни гроздове, илюстриран от художничката Ина Христова. Работи в жанровете магически реализъм и спекулативна литература.

Прочетете повече по-малко

Калин Василев е автор е на сборника с разкази „Опити за любов и щастие“ (2012), с който печели конкурсите „Хермес“, „Светлоструй“ (2012) и „Южна пролет“ (2013). За следващата му книга с разкази -„Авангардни безделници“ (2014 г.) е отличен в конкурса „Голямата книга на малкия град“ и награден от сдружение „Книги без граници“ (2015). Лауреат е на редица конкурси, сред които „Романът на бъдещето“, част от кампанията „Голямото четене“ на БНТ, два пъти заема второ място на конкурса за кратка проза на LiterNet и eRunsMagazine. Получава почетния медал на Югозападния университет „Неофит Рилски“ за високи резултати в литературата. Има призови места в конкурсите „Рашко Сугарев“, „Ирелевант“, „Млад разказвач“ и др.

Прочетете повече по-малко