Издателство Критика и хуманизъм

„Баща“ – липсата на пълен член при тази толкова важна дума би могла да изглежда парадоксална, когато се знае, че авторката на тази книга е не кой да е, а дъщерята на психоаналитика Жак Лакан – Сибил Лакан (1940-2013). Тя е третото му дете, родено от неговия първи брак. Чрез това заглавие Сибил избира да назове собстве¬ния си избор: „да говоря за бащата, какъвто бе за мен Жак Лакан, не за човека изобщо, а още по-малко – за психоаналитика“. А какво значи подзаглавието „ П ъ з е л “ и дали то по-скоро не е осмеляване да се налучка опипом нов жанр? Отношението на която и да е дъщеря към нейния б а щ а – дори в случаите, когато тази връзка бива етикетирана като щастлива – може би винаги носи в себе си някакво късче от ада. А какво става, ако по този начин обичта на детето бива наранена в самото „място“ на извиране на езика? Тази книга, съставена от ту ослепително режещи, ту меки проблясъци – пробужданията на паметта, – не може да бъде определена нито като роман, нито като автобиография, нито като мемоари. Тя е пъзелът от парченцата желание да изра¬зиш себе си, да бъдеш автентична, – свирепо желание, тъкмо чрез което може би една жена завоюва собствения си език. И свят. Книгата съдържа цветни илюстрации от художничката Ирина Джонкова.

Прочетете повече по-малко

Това е историята на живота на най-известната пациентка на Зигмунд Фройд, станала истински легендарна под псевдонима „Дора“: Ида Бауер – Ида. Завладяващо разказана не от кого да е, а от нейната правнучка Катарина Адлер. Коя е „Дора“, що за човек е тя – този класически Случай №1 на Фройд? Докога в живота на Дора/Ида остава дирята от срещата? Шанс или травма е лечението на странния професор? Съвсем младата Ида го прекъсва и лишава малко известния по онова време доктор от удовлетворението – както казва самият той – да я освободи напълно от нейните страдания. Океанът от лични и световни събития, който я люлее между бреговете на три континента, изличава ли белязалите я като момиче срещи? Катарина Адлер, правнучката, разказва с деликатност и проникновен психологизъм, с остро око за детайла историята на един забележителен живот, който сякаш е започнал истински едва след като Ида е затворила зад гърба си вратата на кабинета на Фройд. Но потрепва ли неговата сянка по пътя на Ида/Дора от Виена през Париж и Казабланка до Ню Йорк и Чикаго – път, белязан от политически сътресения, от нейната еврейска идентичност, от страстта й към музиката…? Един биографичен роман за семейна история, за женско самоопределение и за началата на психоанализата, изпъстрен с реални исторически личности.

Прочетете повече по-малко

Към структурните изменения на модерността Кой е по-силният стремеж днес: да си или да не си „като другите“? Стандартният човек със стандартния си живот става непривлекателен. Новата „мяра на всички неща“ е автентичният субект с оригинални интереси, уникално изработена биография, заобиколен от особени предмети и впуснал се в неповторими събития… Постигането на подобна изключителност всъщност се е превърнало от субективно желание в… обществено очакване! Мащабът на „специалното“ се прилага спрямо всичко: как живееш, какво ядеш, къде и как пътуваш, как оформяш собственото си тяло, приятелския си кръг. Животът не просто се живее, той бива куриран. Андреас Реквиц оформя този набор от разнородни феномени в модел. Негова водеща теза е: извършва се структурно изменение в обществото, при което социалната логика на общото отстъпва за пръв път пред социалната логика на особеното. Него той описва с понятието „сингуларност“. Четенето на тази проницателна книга ще ви помогне да откриете смисъла в явления, които на пръв поглед изглеждат несвързани. Тя е полезна – и предизвикателна – за всеки, който се интересува от силите, оформящи нашия свят днес. Андреас Реквиц е професор по социология в Хумболтовия университет в Берлин. Определят го като един от най-интересните социални мислители на нашето време, а тази книга – като най-добрия текст в областта след култовата работа на Фредрик Джеймисън Постмодернизмът, или културната логика на късния капитализъм.

Прочетете повече по-малко

Как технокапитализмът експлоатира нашата субективност Дали емоцията носи… печалба? Всякакви семинари – за овладяване на гнева, генериране на радост, надмогване на мъка – предлагат всякакви техники, които да произведат един подобрен Аз. Той бива едновременно и произвеждан, и консумиран. А тази „двойна дейност“ бележи ключова промяна на културата и идентичността. Ева Илуз изследва как емоциите се консумират от… технологиите. И се произвеждат пак от тях. Не, те – и най-вече изкуственият интелект – не заличават емоционалността. Тъкмо обратното: биват безпрецедентно емоционализирани. А емоциите започват да носят печалба. Икономиката, културата и политиката се пренасочват към емоционалния Аз. Това може да звучи като научна фантастика. Но вече е нашият свят. Ти – с твоите емоции – стоиш в центъра на технологиите днес. И може би тук е ключът към разбирането на онова, което ни готви бъдещето. Ева Илуз е звезда на световната социална наука и хуманитаристика, а тази книга е базирана на нейния принос в известните „Щутгартски лекции за бъдещето“. Тя е професор по социология в Еврейския университет в Йерусалим и научен директор в Европейския център по социология и политически науки в Париж. За своето творчество е получила множество отличия, сред които научната награда „Анелизе Майер“ на фондация „Александър фон Хумболт“ и наградата „ЕМЕТ“ за социални науки. Досега е представяна на български език с текста си „От парадокса на освобождението до отхвърлянето на либералните елити“ (в нашето издание Големият регрес. Международен дебат за духовната ситуация на времето, 2017). Книгата е написана в сътрудничество с Йонас Фердинанд – социолог, който работи в пресечната точка между проблемите на труда, технологиите и икономиката в индустрията на видеоигрите. Изследванията му се фокусират върху това как развиващата се институционална рамка на сектора влияе върху стандартизацията на творческите практики и оформя субективността на работещите.

Прочетете повече по-малко

Това е новата (четвърта) книга с поезия на Васил Балев. Васил Балев (роден през 1985 г.) е автор на книгите със стихове Злак (2011), Стихотворения (2014) и Тежест (2019). Печели наградата за поезия на Фондация „Св. Климент Охридски“, както и „Иван Николов“. Пиесата му Свлачище е номинирана за „Икар“ за драматургия. Текстът е поставен в Театрална работилница „Сфумато“. възможно е да се събудиш през нощтаи да откриеш, че едната ти ръка се е загубила да се опиташ да отидеш до прозорецано да не можеш да си спомниш как да видиш, че луната е разляла локва мляко върху подаи мисълта ти като попова лъжичка безпомощно се лута там възможно е да се почувстваш толкова самотенче да поискаш да си бебе, спящо в стара вазакоето смуче уморените цветя в един момент ти вече нямаш правото да казваш „аз“въпросът „кой“ е капка в неизвестно езерочиито концентрични кръгове съвсем естествено заглъхват какво си тиосакатен човешки торс, изровен от съняна който след две хиляди години някой ученби придал комично завишена стойност и въпреки това отнякъде животът стържекато разнежваща съблазън наясно си, че твоята ръка е заживяла под леглоточе в този миг си води записки, напълно независимо от теб и ти почти се умиляваш, като виждашкак нейният ужасно грозен, тенекиен пръстен(кой знае откъде го е намерила)едва-едва проблясва в тъмнината

Прочетете повече по-малко

Автопортрет с вятър необязден вятърът е вихър от прах листа треви и мушички една жена седнала под дървото неподвижна тялото трепти ръцете ѝ искат нещо да изразят но пръстите са свити навътре в дланта като птица която не може още да лети в короната на дървото с остри тънки листа гъсто едно до друго врабчета цвърчат главата на жената е прозрачна мислите се виждат как стоят на малки столчета сиво-сини и си шушукат врабчетата отгоре са свят от перушина и слава мушичките понякога се обаждат с глас който вятърът усилва и обгръщат като коса главата ѝ там където са очите има малки лилави сенки, лапички от спомени изведнъж тялото ѝ запява (без глас) това е песен (без думи) откъде знае тази песен тялото ѝ? вятърът казва, че сигурно откъдето идва и той, но никой не пита вятъра откъде идва

Прочетете повече по-малко

Поезия, с илюстрации от Рейнолдс Стоун Колцина от нас са допускали или знаели, че Айрис Мърдок, майсторката на художествена проза и на няколко философски съчинения, е писала и поезия? Представя ни я за пръв път на български език тази колекционерска книжка в лимитиран тираж, с цветни илюстрации, отпечатана на специална хартия, с чийто нюанс искаме да помогнем на едно деликатно пътуване назад, към времето на писане на стиховете. Както подобава на заглавието, книгата представя една цяла година, месец по месец, през избрана за всеки месец… птица. Като полъх от птиче или ангелско крило, в тих и мъдър летеж на сърцето, в минималистичен – някои биха казали “дзен” – стил. Всеки месец в книгата оживява през гласа на различна птица чрез превода на поетесата Мария Каро (Мария Добревска). Другата отличителна черта на изданието е, че всеки екземпляр от книгата е придружен с картичка за различен месец от годината. Читателят би могъл дори да посочи екземпляр с картичка за кой месец избира! Пишете ни, ако в любимата ви книжарница няма месеца, който бихте искали да имате в книжката за себе си или за важен за вас човек. Пишете ни, когато поръчвате книгата оттук, с картичка за кой месец бихте искали да я получите. Илюстрациите за всяко стихотворение/месец са отпечатъци от гравюрите на британеца Рейнолдс Стоун, създадени тъкмо заради стиховете на Мърдок. А кой е Рейнолдс Стоун и каква е страстта, която свързва Айрис с птиците, а Рейнолдс – с нея, можете да прочетете в двата микропослеслова на книгата. Те са написани от Мария Добревска, преводачката, и от Антоанета Колева.

Прочетете повече по-малко

Познаваме Хана Арент като една от световните публични интелектуалки от първи ранг. Познаваме образцовата й политическа ангажираност. Познаваме нейното несравнимо по силата си историческо свидетелстване за времето й. Познаваме дълбоката й философия на vita activa, този отличителен белег на човешкото. Но ето че с тази книга Арент застава пред нас с друго свое лице: до неотдавна почти напълно тайно, уязвимо, деликатно – поетичното. Тази книга представя хронологично всички стихотворения, написани от Арент и извадени от нейните архиви, дневници и лична кореспонденция. Издадената преди двадесетина години на български нейна кореспонденция с Мартин Хайдегер едва-едва открехна прозорец към поетичния и свят. И ето ни сега изцяло в него. А тази толкова забележителна фигура на ХХ в. – но все така и на нашето време – придобива неподозирано очарование. Много от липсващите парченца в пъзела на цялостното и виждане за човешкия ни свят най-сетне са като по чудо в ръцете ни. За да постигнем завършена картина. И после може би да се разпознаем в нея.

Прочетете повече по-малко

Събраните тук истории са само четири, но в тях читателят, който обича неподражаемия стил на Томас Бернхард, ще бъде зарадван да намери много от любимото: разказите са хем комични, хем мрачни; хем стоплящи като прегръдка, хем злостни като ритник.В едната история умираШТият Гьоте копнее да му доведат от Кеймбридж философа Витген­щайн, реално живял много по-късно от него.В другата млад мъж се затваря в кула да чете и се питаме кой точно е Монтен.Третата иронизира, а на места директно подиграва импулса да се бяга от миналото, от себе си.В четвъртата самият разказвач бива преслед­ван от най-големия си враг:… родината.Четири миниатюрни модела, в които се оглеж­да мощта на неподражаемия Бернхард и които ни напомнят – къде с нежност, къде с ожесто­чение, – че авторът, макар да твърди, че мрази историите/разкази, всъщност създава техни гениални образци.

Прочетете повече по-малко

Тази книга е сборник есета, който заема заглавието си от най-прочутото сред тях и е публикуван след смъртта на толкова известния и така ексцентричен автор. Присъщото на Перек желание да подрежда и изброява нещата тук се разпростира върху какви ли не области - от собственото му писане през модата до начина да подреждаш библиотеката си, оттам до очилата, а от тях - до готварски рецепти, комбиниращи по привидно безброй начини едни и същи продукти...На някои места сме в дълбокото на литературата, на други таксономичният световъртеж ни захвърля право в социологията на всекидневието, на трети се изправяме пред чисто философска игра с понятия, а другаде сме изумени от някакъв неокачествим жанр работене с емпирични дреболии - радост, каквато си доставя всеки от нас по различни поводи и в различни мащаби по пътя на най-важната ни задача на този свят: самопознанието.Есетата представят Перек в пълния блясък на неговата запазена марка писане и ни въртят с различна скорост около един копнеж, признат ето така: "Толкова изкусително е да поискаш да разпределиш целия свят според един-единствен кодекс...".

Прочетете повече по-малко

Що за жанр са микроскриптите на Роберт Валзер, една от най-големите фигури на европейската литература на XX в.? Какво е това безпрецедентно по формата си писане, съчетано с майсторство, което ни оставя понякога в неудър­жим смях, понякога в сълзи и без дъх? Върху късчета хартия – от подложки за бира, от облепени с марки пощенски пликове, от визитни картички, от откъснати парчета от календари… – Роберт Валзер, този най-висок връх в литературата на Швейцария, пише през последните години от живота си кратки литературни произведения. Но по онова време никой не подозира какви са тези привидно безсмислени драсканици. Години по-късно е разгадано, че представляват едномилиметрови бук­вички, които изграждат микроистории – цял разказ върху няколкосантиметрова лентичка! За това издание ние подбрахме малка част от микро­скриптите на Валзер. В тях се вижда как под повърхността на привид­но прозаични “парчета” тече истинска поезия или блясва поглед към духа на епохата. Един неподражаем писател ни представя тип писане, което дръз­ко застава на ръба на жанровете. Текстовете са придружени с десетки цветни репродукции на оригиналните късчета хартия, върху които са писани – те носят повече дух от каквато и да било илюстрация. Книгата е и с уникална двойна корица, по идея на художничката Яна Левиева. Придружена е с текста на Валтер Бенямин, посветен на Валзер, както и с послеслов, който го поставя в днешен и тукашен контекст. Роберт Валзер (1878-1956) е едно от най-високите лица на швейцарската културна история, обожаван от Валтер Бенямин, Франц Кафка, Херман Хесе и мнозина други от редицата най-велики писатели. Сред шедьоврите му е и повестта Разходката (бълг. издание от 2014 г.).

Прочетете повече по-малко