Разгледайте всички книги, налични в 359knigi — нашата пълна колекция българска литература за всеки вкус. Тук ще откриете художествена и нехудожествена литература, детски книги, поезия, класика и съвременни заглавия от водещи български издателства, събрани на едно място.
Поръчайте любимите си книги онлайн с бърза и сигурна доставка в цяла Великобритания. Независимо дали търсите подарък или ново заглавие за себе си, в 359knigi ще намерите точно това, което искате, където и да се намирате в UK.
Пропита от духа на орфизма е новата стихосбирка на Иван Гранитски. Тя е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, премиkават една в друга. Ние стоим пред "бездни от противоречия" и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е "свободата" - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото. (Иван Маразов)
£15.34
Къси стихове, кратки – като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах – Толкова много прах, открива Александър Байтошев. Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати – стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев… Митко Новков Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия „аз“, в новата стихосбирка на Александър Байтошев ясно е заявено противодействието на болката и отчуждението: любовта и изкуството. Стихотворенията на Байтошев са първични, сурови и жестоки, но също така насочени към другия, прегръщащи и обичащи, защото в пълнота изследват човешката природа. А това е единственият начин човекът да продължи напред във вътрешните и външните си катаклизми, да опознае природата си. Иван Димитров
£7.16
Дария Манева е родена в Нова Загора. Завършва Българска филология и Философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Дългогодишен преподавател по Български език и литература в Пловдив. Издава стихосбирките: „Дали ще има“(2009), „Равновесие“ (2012), „По следите на времето“ (2014), „Пътеки“ (2016), „Пулс“ (2017), „Накъде“ (2018), „Възможното“ (2019), „На разсъмване“ (2020), „Надежда за светлина“ (2021), „Очакване“ (2022), „Може би…“ (2023), „Някой ден…“ (2024). В новата си стихосбирка „Някой ден…“ Дария Манева продължава да разглежда проникновени, дълбоко философски проблеми: дали някой ден човекът ще отвори прозореца на душата си и ще открие себе си; може би светът някой ден ще излезе от порочния кръг на безвремието; навярно любовта някой ден ще се завърне, за да превърне съществуването в живеене… Отговорът на тези и други екзистенциални въпроси би могъл да се открие в съкровените стихове. Художник на корицата и илюстрациите Ася Толедо.
£5.11
Миглена Георгиева е родена в Родопите. Автор е на седем стихосбирки, сред които „Небесни весла“, „Омайниче в тревата“, „Щурец под снега“, „Отвъд спокойствието“. През 2000 година е класирана на трето място в Националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе. Докато е в Родопите, издава две лирически книги на родопско наречие. Понастоящем членува в Дружеството на пловдивските писатели. Тишината като четкате добавякъм утрешния ми ден.Една звезда се отронваи влива меката си светлинав пръстите ми…Докато те чакаммежду две солени вълнида ми кажеш истинското имена това море…
£6.50
"Да се разтвориш въведна Сълза.Сияйната Лунада те събуди. Да ти попее Славея,а ти да си Вода.И Ин. И Ян! И ЛадияДушата да погали. Да чуеш Всичко - Звуции Трептения...Водата е ХармонияИ помни."Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия).
£7.67
Сътворени извън рамката на традиционния жанр, тези оригинални епитафии звучат като съвременни поетични притчи, пронизани от философски прозрения. Изненадващо не краят, а началото, и не затвореният кръг на материалния свят и тленността, а – отвореният вертикал на духовния път, прераждането и новите форми на живот стоят в сърцето на впечатляващите „Епитафии“ на Роман Кисьов.
£7.67
„Без мен“ е новата книга на поета и драматург Стефан Иванов, която излиза след близо десетгодишна пауза. „Без мен“ е и първата книга на новото издателство „Кота 0“, което бе представено в началото на годината от петимата писатели, които стоят зад него. Издателството е създадено от Иван Димитров, Захари Захариев, Стефан Икога, Стефан Иванов и Светослав Тодоров. Освен издателски проект, „Кота 0“ е амбициозно начинание, под чийто знак ще се провеждат и различни литературни четения в страната.„Без мен“ включва както стихотворения и сънища, така и фрагменти, спомени, бележки от пътувания и записки: „Опитах се да събера последното десетилетие в цялост, за да не се разпилее и за да мога да видя лицето му и да чуя гласа му. Малко самонадеяна амбиция, може би, но нямах и друг избор, за да продължа напред. Мисля, че този опит не засяга само мен.“ – казва Стефан Иванов. Редакторът на книгата – поетът Марин Бодаков, пише за поезията на автора: „Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Новата му книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София – точно тази, до която вече нямам достъп. И същевременно изпитвам дълбока сигурност в общуването със Стефан, защото имаме обща литературна памет. Но това, което най-много ме вълнува, е натрапливото сегашно време в стихотворенията му: като назовава, поетът отвоюва нашето всекидневие от нищото. А то ни обсажда все по-плътно. Сякаш ни уверява, че ни има. Това е колкото банално, толкова и съдбовно. Назовава доброто – и го има. А доброто най-често е закрилящото. Назовава лошото – и го има. И го обезврежда, като го нарича, допълвайки опита на Константин Павлов за убийство чрез премълчаване. Изрежда, изрежда, изрежда... и човек си мисли, че поетът ще стигне до критичната маса на преобръщането. Но преобръщане е цялото стихотворение, което ти казва: „Абе, има те...“ Стихотворението е паспорт. Не знам дали приятелите на Стефан Иванов, на които са посветени стихотворенията, подозират колко той е самотен и любопитен в самотата си. И как стихотворението, дори когато е угнетено със социалност, прегръща.“
£10.23
Дебютната стихосбирка на Румен Павлов ни отвежда в нови места. Привидно всичко е същото, обаче е подредено напълно необичайно. Жестоко напрежение слепя думите още по-плътно една в друга, вбива ги. Стихотворението имплодира. Не се налага да разбираме всичко. Знаем само, че с неподправен трагизъм Румен започва своята светла битка за собствените си истини. Марин Бодаков
£6.14
Имаше някога (а понякога го има и сега) едно разбиране за поезията, че след като е лирика, трябва да е тъжна, меланхолна, все едно е вдовица с посивели коси под черна забрадка. Слава Богу, този невнятно отгде явил се маниер, днес сякаш потъва в забвение – поезията продължава да е съприкосновение с вечното, но съприкосновение ведро, играещо, лудуващо. Което не го прави лекомислено, напротив – тази книга предлага на читателя да погледне живота с по-други очи, не само с материалните.Тук е същността и на поетичните вдъхновения на Ана-Мария Герасимова: с бистър и закачлив поглед, тя кани връстниците си, а и всички останали, да видят битието си и в неговата възвишеност, в неговата дарственост и царственост. И да му БлагоДарят, както тя обича да пише. И както аз ще завърша за нейната поезия: БлагоДаря ти, Ана-Мария, за тези светли стихове, които – да... помнят, че има тъмнина, но не ѝ се дават.Митко НовковПоезията на Ана-Мария е фонтан от любов, от надежда, от търсене, намиране, отново разбъркване и прекрачване с още едно квадратче към сърцето. И така, докато пъзелът не се нареди. Сякаш приел форма от редовете ѝ той ухае на жасмин, усмихва се, плаче, вярва в доброто и остава винаги по някой ред недописан. Фразата ѝ е бърза, модерна, накъсана, но и напевна. Носи заряда на нова, но и отдавна позната мисъл. Да се потопим в нейния свят е като да знаем вече всичко за него, но и да разберем още нещо за себе си. Да сме завинаги млади и заедно с нея да танцуваме без граници, маски и други затвори.Йоана Мирчева
£6.65
Виолета Пенушлиева представя новата си книга „Глава в облаците“. Това е юбилейната ù – 20-а поредна стихосбирка. Отново се редуват стихове и хайку. За нея краткият стих е ключът на поезията. Обсебва я хайку мигът, който трябва да се улови. Хайку определя като Дъха на Природата. Може би за това критикът академик Марин Кадиев отбелязва: „Поетесата търси неуловимото зад видимото, търси вътрешните измерения на нещата.“ А приживе големият поет Димитър Стефанов беше казал за нея: „Стихът на Виолета Пенушлиева е ярко съвременен и ни казва нещо ново.“ Виолета Пенушлиева е редактор в раздел „Поезия“ на Съюза на независимите български писатели, на който е и главен секретар. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди.
£10.17
Поезия, която знае, че сме направени от рани и светлина. Ренета Бакалова черпи от дълбинното, от неизповедимото, от утаеното в болката. Там, където и майката, и влюбеният, и войникът са разпнати между силите на съзиданието и жестокостта. Точно там светът оцелява с всеки от нас отново и отново. И търси помирение. Чуйте сложния, самотен звук, уловен в тези стихотворения. Звукът между свободата и оковите. Ина Иванова
£7.67
Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо. Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Нейни стихотворения са носители на награди и са публикувани в редица издания. Ева е лауреат на националната награда за дебютна литература Южна пролет, 2022 г. с книгата си Съвсем друга история, която същата година е номинирана и за литературни награди Перото.
£7.67
Стихотворения - прозорци към града, но и към света. Прозорци към себе си, но и към другия (другите). Към светлината на утрото, но и на нощта. Градска поезия с вселенски измерения. Петър Чухов
£7.67
Книгата на Валери Манолов е поема за раздялата като вечно възвръщаща се любов. Изключително сдържана и пестелива като емоция, тя изследва с възхитителна откровеност как в безпределния свят на самотата човек трябва да носи не тъгата и скръбта по отминалата любима, а цялата и ненакърнима идея за любовта. Поетическият език на Валери Манолов е чист, крехък, все по-рядко срещан в умозрителните упражнения из българската литературна нѝва. Александър Секулов „Силуети на раздялата“ е книга, написана сякаш на границата между съня и реалността. В онзи миг на пробуждането, в който очертанията на света са като новородени и в който миг не е ясно кое е по-действително – любовта, която си е отишла, или онази, която току-що е дошла. Йордан Велчев
£7.16
Кирил Кадийски не казва като Декарт „никой преди мен“, тъкмо обратното, той знае като Паскал, че смисълът е по-скоро бленуване, което упорството би одобрило. Оттук и повторението, формалният стремеж, рамката на сонета, която странно окриля бунта, като приглушена радост, като оная краткотрайност на мечтите, подобна на хрущенето на шумата под стъпките в гората. Този гръко-славянски глас, който знае как да свърже Балканите със средиземноморска Европа чрез своята сияйна култура и пламенна поезия, зазвучава силно, вдъхновява и завладява слушателя, както правеше навремето неговият сънародник - великият бас Борис Христов: сила в тревожното, превъзходство в сърцераздирателното. Не само един силен български поетически глас, но и глас, чието ехо оживява и отвъд границите. Тиери дьо Ла КроаИз „Син на Тракия“ Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото. Цанко Лалев
£11.25
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. Рисунки на Кольо Карамфилов, правени на коляно, в дома на Елин или в ъгъла на някой бар. Трапчинки безразсъдство, по-силни от смъртта. Към вас, които за пръв път ще прочетете стихотворение от Елин Рахнев – позволете ни да ви кажем, че съществувате. Позволете ни да ви разтворим в неговите метафори, блусове и канели. Награди: През 1992 г. с дебютната си стихосбирка „Съществувам“ Елин Рахнев печели първа награда на конкурса за поезия „Веселин Ханчев“, а през 1999 г. за стихосбирката „Октомври“ печели наградата „Иван Николов“. Елин Рахнев има две награди „Икар“ за драматургия – за пиесите „Боб“ (1999) и „Фенове“ (2003). През 2011 г. печели и „Аскеер“ за текста на пиесата „Тест“.
£15.29
"Книга, която няма да те спаси, но ще седне до теб, когато вече няма какво да се каже. Ще те пита дали си ял, ще те хване за ръка преди да се разплачеш, ще се разсмее първа, когато ситуацията е за смях от ужас. Това е гласът на поколение, което се учи да обича, да скърби и да се съпротивлява сред руините на личното и общото. Не е манифест, не е утеха, не е лозунг. Книгата вижда и си спомня това, което понякога съзнателно или инстинктивно се забравя, за да оцелее сърцето. С гняв, грижа, черен хумор и безпощадна нежност, тези стихотворения изричат онова, което често се премълчава. Казват го кротко, рязко и докрай." - Стефан Иванов
£7.65
Като се родиш през пролетта край морето, животът ти се свежда до два периода - лято и очакване на лято. Лятото е гмуркане в морето, а не-лятото - копнеж по тези дни. Всички думи се раждат там, на този бряг, парчета от дълга песен, която върви през летния следобед и през зимните утрини. В нея се оплитат случайни погледи през закътани дворчета, смокини, бели ризи и моряшки фланелки, напоени със сол и вятър. И над всичко това слънце и тъга, която извира от копнежа по детството на лятото. Време, което няма да се върне, време, което още предстои.На юг от устните, на запад от морето е дебютната книга на Свилен Иванов с поезия, под редакцията на Валентин Дишев. Свилен Иванов е роден във Варна. Завършва Френската гимназия, Българска филология в СУ и Приложен и корпоративен маркетинг в ИУ - Варна. Работи като учител по български език и литература, репортер в Дарик радио и вестник Капитал, а в момента е преподавател по маркетинг и комуникации в ИУ - Варна.Сценарист е на редица анимационни филми за деца (Лятото на Гъбелко, Любовна ръченица, Вълшебното копче и много други). Автор е на детската книжка Загадките на млечния път, както и на повече от 60 научни монографии, книги, учебници, статии и доклади; лауреат на наградата Паница за журналистика за 2003 година.
£7.67
В стихове и откровения най-обичаната българска поетеса дава своите отговори на важни въпроси на живота. „Първият въпрос, който помня, е „Докога?!“, последван от името ми, ту галеното, ту цялото, в зависимост от възрастта. Докога ще продължаваш да си правиш каквото си наумиш? Докога ще пресичаш булеварда диагонално? Докога през едното ухо ще ти влиза, а през другото излиза? Докога всички налице, а ти наопаки?... И никога не съм давала отговор на този въпрос. Просто не е стоял пред мен – аз си знам, че това, което правя и мисля, е така. И мога да обясня защо, ако ме изслушат. Защото винаги, каквото и да направя, съм отговаряла за постъпките си. Плащала съм си с лихвите за грешките и съм била безотговорно щастлива с резултатите. Както се случи. Нали трябва да благодариш и за меда, и за жилото, иначе не става... За да извадиш меда от кошера на живота си, ще понесеш къде повече, къде по-малко ужилвания. Битието е кристално ясно, ние го замъгляваме с дъха си – ту учестен от гняв и болка, ту замрял в блаженство и сладостност. А отговорите идват сами, ако правилно си задаваш въпросите. Та „Докога, Маргарито?“ съдържа моите отговори пред живота. Може някой от тях да е дълго търсеният от вас самите.“ – Маргарита Петкова Изданието е в чест на 70-годишнината на поетесата. ПРИТЧА Ще настъпя змията, когато я срещна.Ще размажа главата й със петата си боса.Нямам никаква мания за безпогрешност,нямам общо ни с принца, ни с просяка.Нямам бивши заслуги към бивши режими,ни сегашни към днешни предтечи.Имам своето собствено българско имеи едната чест, дето е речено.А дали се страхувам – няма нужда от отговор:герой мама не ме е родила,нито пъпът ми хвърлен е в огъня –да не си знам ни смелост, ни сила.С бабаити аршин не умея да меря,не предавам бабаитлъци.От безсилие често изпадам в истерия,да си трия сълзите ми служат юмруците.Но ще стисна душицата своя за гърлотои дай Боже, щом срещна змията,ще настъпя главата й – няма отърване,нито избор – зад мен са децата ми. * * *Хайде тази нощ да се напиемв някоя най-долнопробна кръчма!Все едно с вино или с ракия –дявол взел! – какво да е!Поръчвай!Хайде да строшим във пода чашите!Да запеем стара тъжна песен...Удари дори с юмрук по масата –нека всички да ни гледат стреснато!Нека зад гърба ни да говорят –целуни ме силно пред очите им!Направи скандал на сервитьораи хвърли в лицето му парите!Нека си шушукат укоризнено,че вървиме из града прегърнати!Съблечи насред площада ризата си!На ръце ме изнеси по стръмното!Нещо направи веднъж, за бога!Изкрещи в нощта: „За мен си всичко!“...Иначе не знам дали ще могаутре пак така да те обичам.
£17.00
Рене Карабаш е като рок звезда, но в литературата. - Йоана Мирчева, GO GUIDE Думите ѝ удрят като жилави камшици, след които остава парене по кожата. - Кристина Димитрова, Webcafe Ако човек просто я слуша или чете, тя сякаш е на нашата земя от много по-отдавна. - Петра Денчева, ELLE Шумна и тиха, заземена и летяща. - Тина Философова, IMPRESSIO Рене Карабаш превзе световната сцена с романа си „Остайница“. - Мирослав Майер, FORBES
£7.80
ПредупреждениеЩе дойдат дни – и ти ще спреш да знаеш,сърцето – да подсказва; и дорина глас неспирно да си го повтаряш,ти ще забравиш, ще забравиш ти.Сърцето млъкне ли – какво се случванехае паметта. Пък ти плачи,затуй ли бърза всичко да научиш –за да забравиш, да забравиш ти.На себе си сърди се, клета душо!Очаквах го, откакто те видяхтъй променена. Нещо ми подшушна:тя ще забрави, ще забрави тя.1897Робърт Фрост
£15.33
В стихосбирката си „Свидетел на безименност“ Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по изгубения дом (най-вече в цикъла „Хората от Донбас“), както и мястото и правата на жените в съвременния свят. Човек остава единствено свидетел на разрушителния гръм на бойните действия, но успява ли да събере себе си от пепелта и руините?
£7.67
В чудесните стихове, с които Славица Гаджова Свидерска картографира себе си, откриваме целия свят: от „Охридско“ до „Африканско“ и до „Арктично“ стихотворение, от домашните архиви на телата до убежищата на страха. Свидерска е македонска, но и космополитна поетеса с неповторим творчески почерк. С лекота и непринуденост тя постига завидна дълбочина и високо качество в поезията си. Всяко стихотворение в тази книга е откровение.Владимир Левчев
£8.18
Емили Дикинсън (1830 – 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: „Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна”. Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Интересът, който породи поезията на Емили Дикинсън в прекрасния превод на Люба Константинова, е в основата на издаването на този нов сборник със 161 стихотворения, които излизат за първи път на български език.
£8.18
„Фантасмагория“ е сатирична поема от Луис Карол, отпечатана за първи път през 1869 г. Заглавието той заема от Магическия фенер на илюзиониста Етиен-Гаспар Робъртсън, чиито представления са много популярни в Англия през 19 век. Разделена е на песни (cantos), което е характерно за дълги, сериозни произведения. “Божествена комедия” на Данте например. Това ѝ придава известно достолепие, докато всъщност се въртим в абсурдния спектакъл на обществения ред. Сюжетът е простичък. Един малък призрак посещава къщата на някой си мистър Тибс. Срещата им, може да се каже, е съдбовна.Разбира се, поемата е по-скоро забавна, отколкото страшна. Чуден калейдоскоп от политика, право, образование, възпитание, архитектура, литература, предразсъдъци, правила, изобщо всичко, за което се досещате. Лекотата, с която Луис Карол ни води през тази история, е присъща само на човек, който е приел играта като най-високо занимание на ума. Това е причината „Фантасмагория“ да бъде харесвана и от децата, и от възрастните. „Много ме бива да изобретявам разни неща“, казва Белият конник на Алиса. И това е самата истина. Сред многобройните изобретения на Карол е дори Скрабъла.„Фантасмагория“ е поема-игра. Математическо уравнение на обществото, за чието решение Карол използва думи. Дали изобщо има отговор е спорно, защото така или иначе числовите стойности от двете страни на равенството трябва да са еднакви. Не можем да избягаме от Огледалото.Теменуга Маринова- преводач ,Теменуга Станчева- художник на корицата и илюстрациите
£7.67
Неговият сдържан и прецизен изказ е красив, без никога да се поддава на суетата; напомня на течението на безбрежно широко речно устие, чиито води изглеждат неподвижни, но са в състояние да пометат всичко, което се опита да ги спре. Заедно с някои други върхови поетични постижения тази стихосбирка е свидетелство за силата и оригиналността на съвременната латиноамериканска поезия, за нейната впечатляваща способност за обновление, както и за болезнената ѝ, внушителна магистралност.Чисти, ранени и често майсторски, разгърнати в един от най-забележителните цикли в съвременната поезия, стихотворенията от „Магистрала номер две“ на Даниел Калабрезе са истински триумф на поезията, разбирана като изкуство не на думите, а на онова, което думите никога не са били в състояние да ни кажат.Тази стихосбирка чертае маршрут, който е едновременно географски и мисловен, биографичен и метафизичен, и който в крайна сметка се възвишава като всеобхватна метафора за живота, за пътуването, а оттам и за изгубването.Вдъхновението за нея идва от един конкретен пейзаж, затова е проникната от странна религиозност, от носталгия по някакво несъществуващо място, по едно време, към което човек никога няма да се върне, така както никога не влиза два пъти в една и съща река. Тази радикална невъзможност се таи в общото начало на утопията, мечтата и злощастието. Раул Зурита
£8.18
МИЛЕ СТОИЧ (1955, Драгичина, Босна и Херцеговина) завършва философския факултет в Сараево, след което работи като редактор и вестникар. По време на войната в Босна и Херцеговина е принуден да емигрира. Преподава във Виенския университет. През 2005 г. се Завръща в Сараево, където днес живее и работи. Миле Стоич е автор на повече от тридесет книги с поезия, проза и есеистика. Носител е на редица литературни награди. На литературния фестивал Croatia Rediviva през 2019 г. е удостоен с маслинов венец за цялостно творчество. Негови творби са преведени на множество европейски езици. На българските читатели е известен със стихосбирката Небесен пансион, издадена от „Панорама" през 2011 г. През последното десетилетие публикува стихосбирките Това, кoeтo остана от нас и Ще дойдат други, а през 2021 г. представи своята поезия в том със събрани стихотворения под заглавие Музи и Еринии.
£6.14
Книгата, която държите в ръце, се състои от уводен текст и стихове на четири от най-представителните хетероними на Фернандо Песоа – Алберто Кайеро, Рикардо Рейш, Алваро де Кампуш и самият Песоа. Обемът, с който са представени отделните хетероними, е приблизително пропорционален на обема на цялото им творчество.Подборът е направен със стремеж да се избере от огромното творчество на Песоа онова, което предава духа на цялото. Консултирал съм се с множество антологии на португалски и испански (между тях на Октавио Пас и Алваро дел Помбо). Стремях се също да не преповтарям съществуващите български преводи на Георги Мицков от 1994 г. и на Румен Стоянов от 2014 г., макар че е неизбежно да има някои съвпадения. Неминуемо някаква роля са играли и моите лични предпочитания.Уводният текст е сравнително обширен, понеже Песоа е слабо познат у нас, особено що се отнася до философския смисъл на хетеронимите и поетичното им значение. Текстът анализира тези аспекти в контекста на периода 1910 – 1930 г., който вероятно е най-вълнуващият в европейската култура от Ренесанса насам.
£14.32
Поетът и художник Циприан Камил Норвид (1821-1883) е последната голяма фигура на Полския романтизъм. За разлика от по-възрастните Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и Зигмунт Красински, той трудно попада в канона на литературата. Голямото му преоткриване се случва едва в последните години на ХIХ век, а през 1907 година Норвид е вече наречен „първият полски символист“. Настоящото издание с творби на „тъмния“ голям класик на полската литература предлага нов подбор и нови преводи, дело на големия полски българист Войчех Галонзка и на мъдрия български поет Петър Първанов.
£7.67
Мария Георгиева (София, 1987) е преводачка от португалски език. Превежда съвместно с проф. Цочо Бояджиев съвременни португалски поети, сред които Филипа Леал, Мануел де Фрейташ, Педро Мешиа, Жоао Луиш Барето Гимарайш, Нуно Жудисе и др. Цочо Бояджиев (Троян, 1951) е философ, историк, преводач и поет, професор по история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Сред превежданите от него автори са Аристотел, Плотин, Марсилио Фичино, Тома от Аквино, Майстер Екхарт, Братя Грим, Мартин Хайдегер и много други.
£5.11
„Дуински елегии“ – един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка „Дуино", който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на цикъла: Някой ден, осенен от жестоко прозрение,ще запея – възхвала тържествена за благосклонните ангели. Поетът завършва елегиите цели десет години по-късно – през мразовития февруари на 1922-ра, който прекарва в писателска треска в кулообразната постройка замъка „Мюзо“ – мрачно имение от XIII век в швейцарския кантон Валис. Подпомаган от меценати, които поемат грижата за всичко насъщно – за светлината на свещите, писалището, зеленчуците в чинията, които икономка сервира веднъж дневно – Рилке работи като обсебен, за да завърши творбата на живота си, която за него е повече от поредната стихосбирка. Елегиите са неговото завещание, те са поезия, „насочена към сърцето“. След шестгодишното прекъсване между 1915-а и 1921-ва, когато светът е потънал в развалини, от Рилке се излива удивителен поток скръбни писма, в които поетът задава най-големите въпроси на живота. От кой мрак произхождаме? В кой мрак потъваме след краткия си престой на бял свят? Какво ни свързва с безкрайната вселенска шир? И за какво точно сме на тая земя? Каква задача ни е дадена? „Дуински елегии“ излизат в лайпцигското издателство „Инзел Ферлаг“ през 1923 г. Настоящото издание е блестяща поетическа версия, дело на Кирил Кадийски, големия наш майстор на поетическия превод, сам известен и оценен като поет не само у нас, но и в чужбина. Томът съдържа десетте елегии, както и шестнайсет други стихотворения на Рилке. В приложение са добавени откъси от "Писма до един млад поет" в превод на Мария Енчева, от "Флорентински дневник" и "За поета" в превод на Бисерка Рачева.
£12.27
Гьоко Здравески е един от ярките представители на средното поколение поети в Република Северна Македония и е добре познат на съвременната литературна сцена в родината му, а и извън нея. Според редица литературни критици поезията му се характеризира с шармантна авангардност, като резултат на отворения му ум и рафинираната му чувствителност. Това е екзистенциална поезия със силна метафоричност, енигматична лапидарност и медитативност. Характерно за поезията му е също така рядко срещаното съчетание между тишината и съзерцателността на „вътрешния човек“ и безпокойството на духа, дори бунтът срещу неправди в социума, но не на повърхностно ниво. По думите на един от неговите литературни рецензенти „той гледа нещата от високо, а черпи от дълбоко думите“. Може да се каже, че Гьоко Здравески е търсач в поезията. До този момент у нас не е публикувана негова книга и на практика той е непознат за българските читатели. В настоящото издание са включени стихотворения от почти всички негови книги, както и няколко нови. Роман Кисьов
£7.67
„Стиховете на Капитана“ е сборник с любовни стихотворения, посветени на Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри. Това е едно от най-забележителните му произведения, публикувано за първи път анонимно в Неапол през 1952 г., тъй като по това време той все още е женен. Самоличността на автора е разкрита едва през 1963 г. и книгата се утвърждава като едно от най-великите произведения в испано-американската литература. Страстно чувствена и изригваща с цялата еротична мощ на една нова любов, творбата се е превърнала в класика за влюбените читатели по света. Провъзгласих те за царица. Има по-високи от теб, по-високи. Има по-чисти от теб, по-чисти. Има по-красиви от теб, по-красиви. Но ти си царицата. „Стихове на Капитана“ се превежда за първи път на български език.
£11.76
Обхватът на антологията е голям и във времето, и в пространството. Тя започва със самото зараждане на съвременния английски език и неговата литературна битност през XIV век с творчеството на Джефри Чосър, за да стигне до произведенията на поети, които творят и днес. Разпростира се от Англия през Уелс, Шотландия и Ирландия до Америка и Австралия. При този широк размах, естествено, немалко заслужаващи внимание автори и творби ще останат извън подбраните, но изчерпателността в едно подобно начинание едва ли е възможна и при най-добро желание. По-важно е да кажем дали е достатъчно обосновано свързването в едно на цял спектър национални традиции. Разбира се, тенденцията във всяка от тях е към обособяване и самоопределение, но те произхождат от общ корен и са като едно широко разклонено дърво. Соковете, които напират от корена към клоните, са едни и същи. Влиянията са взаимни, алюзиите и отпратките изплитат гъста мрежа от връзки. Ритмите и интонациите, характерната подтекстовост, хуморът и иронията минават безпрепятствено насам и натам, за да поддържат дълбоко вътрешно единство в многообразието на непрестанно менящите се форми. Понякога е трудно да се определи категорично кой поет на коя нация принадлежи – от САЩ към Англия се прехвърлят завинаги Т. С. Елиът и Силвия Плат, от Англия в САЩ се преселват У. Х. Одън и Том Гън. Всички включени тук творци принадлежат на една свръхнация, езика на Чосър. И все пак всеки поет се отличава със свой собствен глас. Александър Шурбанов
£15.29
Но какво да кажа аз за Поезията? Какво да кажа за тези облаци, за това небе? Гледам, гледам, гледам ги, гледам го и толкоз. Разбираш, че един поет не може да каже нищо за Поезията. Остави това на критиците и на професорите. Но нито ти, нито аз, нито който и да е поет знаем какво е Поезията. Ето, погледни. Аз държа огъня в ръцете си. Разбирам го и работя идеално с него, но не мога да говоря за него без литература. Разбирам всички поетики; бих могъл да говоря за тях, ако не менях мнението си на всеки пет минути. Не знам. Може би един ден ще харесвам много посредствената поезия, както днес лудо харесвам (харесваме) посредствената музика. Ще изгарям Пантеона през нощта, за да започна да го издигам на сутринта и винаги да го оставям недовършен. В беседите си понякога съм говорил за Поезията, не мога да говоря единствено за моята поезия. И не защото не съзнавам какво правя. Напротив, ако е истина, че съм поет благодарение на Бога – или на дявола, – такъв съм и благодарение на техниката и усилието, благодарение на това, че много добре съзнавам какво е поема. - Фредерико Гарсия Лорка Зелена, любя те зелена.Зелен ветрец. Зелени клони.Гемията в морето тихои конят буен в планината.Препасана със тъмна сянка,бленува бледа на балкона,зелена плът, коса зелена,с очи като сребро студено.Зелена, любя те зелена.Под циганския грейнал месецнещата във захлас я гледат,а тя не може да ги види. Всички неща имат своята тайна, а поезията е тайната на всички неща. - Федерико Гарсия Лорка
£11.76
£8.69
Пътуват с моя флот мнозина и в тая весела дpужинa дocтигa вceки дo целта, дoкaзвaйки, че глупocттa е волна и безгрижна. Цял свят сякаш тук се е събрал! Ще пpeдизвикa мoйтa книжкa и смях, и не една въздишка, ще я пpeлиcтвaт мъдреци, но и събратята глупци и вceки, кoйтo зачете я, ще се oткpиe вътре в нея.
£21.47
Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. Лириката му отрежда място до имена като Александър Блок, Владимир Маяковски, Анна Ахматова, Осип Манделщам. За него Марина Цветаева казва: „Пастернак е голям поет. Сега той е най-големият между всички”. Пастернак не принадлежи към никоя школа. Но той не е и родоначалник на школа, той може да има само епигони, но не и последователи. Той не може да бъде учител, защото изповядва идеята, че творецът се учи сам от всичко край него – културни напластявания, природа, човешки взаимоотношения, собствени грешки и увлечения. Пастернак е поет за истинските ценители, защото нравствените проблеми, които го тревожат, душевните трепети и терзания, които споделя, имат за цел да издигнат читателя, да го възродят. И по този начин Пастернак е в унисон със знаменитата максима, че „поетът трябва да върви пред тълпата!“ Неразбиранията отдавна са минало, горчилките поетът е отнесъл в гроба, останала е лириката, която за сетен път ни доказва, че за истинския поет всяко време е добро, стига той да има смелостта да гледа нещата в очите и да слуша своя собствен глас. Из послеслова на Кирил Кадийски
£12.27
Книгата съдържа: Книгата Поезия на Модернизма отговаря на държавните образователни изисквания и на действащата учебна програма. Създадена е в помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи изучава се в часовете по литература в 9. клас.
£5.11
Карлос Кардозо е един от най-изтъкнатите и награждавани поети на своето поколение и се смята за представител на новата поетика в Бразилия. С отчетлив стил на писане и глас, неговата литературна продукция е оригинална и уникална. Стиховете му са превеждани и публикувани в страни като Португалия, Франция, Испания, Италия, Колумбия, Мексико, Украйна, България и други държави. Когато четеш поезията на Карлос Кардозо, усещаш цялата красота на латиноамериканската култура, дори светоусещане и действителност. Поетичните му творби имат символен, знаков оттенък и олицетворяването им с най-доброто от съвременната латиноамериканска поезия е неизбежно. Те следват една световна мантра за добра поезия и в същото време слагат своя отпечатък на самородния дух на бразилците. Тъкмо това преплитане и открояване на културите прави поезията на Карлос Кардозо устойчива на времето във всичките му измерения... Румяна Емануилиду
£7.67
Ако не знаех къде е роден Кафка, бих могъл да предположа, че в Кавказ. Това е „неговото" място. Там има много материал за биолого-литературни експерименти. От най-духовното до физиологичното, от напредничавото до нелепото, от безкрайното до абсолютното, нулевото.Добре дошли в Кавказ! Ако искате любов - моля! А когато любовта се умори, ненавистта няма да ви кара да я чакате дълго.Трудно е да разбереш Кавказ и да останеш себе си. Затова се обърнах към Кафка и дори реших да преименувам, временно, в негова голяма чест, цялата география на Кавказ.От автора„Писателят с български корени Василий Димов е автор на няколко книги от така наречената експериментална проза. Днес той заема своето място в съвременната европейска литература. За мен е безспорно най-мистериозният и независим човек от най-новата руска литература.Лично аз го уважавам и заради факта, че той, завършил факултета по журналистика на Московския държавен университет, предпочита самотна писателска, усърдна, не бърза работа. Без да забравя, че живее на видно място, във вятъра на промяната, който обърна много от колегите и връстниците му, искащи да се справят с времето, да вървят в крак с него или „преди напредъка“. Няколко пъти книги на Василий Димов бяха номинирани за наградата Букър. Но, уви, оставил този литературен плавателен съд, който се стреми към вечността, писателят не беше загубен във времето, а разтворен в космоса. Само от време на време в Москва, самият той не е обвързан с никакви „партии” или „посоки”. Един българин по рождение, роден в Измаил – Украйна, кръстен в Грузия, който говори няколко европейски езика, Василий Димов продължава да изследва, понякога безмилостно, душата на народа, на чиято земя е станал православен християнин.Помня, че след излизането на романа „Тбилисимо”, който е преведен на няколко езика, включително на грузински, читателската публика бе разделена на два лагера. Някои нарекоха Димов „този, който познава грузинската душа”, а други – „руският шпионин с грузинската фобия”.Виртуозната вербална връзка на неговите текстове (с пълната им независимост) извиква в паметта ми имената на други „литературни отшелници” – Евгени Харитонов, който почина или, слава Богу, е жив днес някъде в Канада, Саша Соколов, чиято проза също изглежда много сложна и едвам възможна да се чете. Е, кой казва, че четенето е забавление? „Четенето е най-доброто учение”– тази стара фраза все още е вярна, без значение какво и как пише писателят.Текстовете на Василий Димов могат да се харесат или не, но едно е сигурно – няма да объркате този автор с друг писател. Дори да ви е трудно да ги четете – при неговите книги това е почти работа и наистина не е забавление. Но е работа здравословна и ползотворна.Мелодичността, фината хармония на неговите полу-поетични-полу-прозаични линии впечатляват и привличат сериозните читатели да узнаят повече за тази мистериозна реалност, която майсторът толкова умело изгражда. Вярвам, че те ще могат да преодолеят и този безспорно сложен, но наистина иновативен текст, с вътрешно единство и “невидим за света на сълзите”.В прозата на Димов аз лично намирам и следи от влиянието на германските експресионисти от края на 40-те години на миналия век, докато някои от неговите паралели и параграфи имат нещо общо с лиричните заклинания на съвременния руски автор, „дервиша” от Таджикистан Тимур Зулфикаров.Многообразните текстове на Димов обаче позволяват на всеки читател да направи свое собствено откритие. Такъв е случаят и с „Кафказус”. Бих казал, че това е висококачествена, истинска, а не пластмасова и бляскава литература.С голям интерес продължавам да следя работата на писателя Василий Димов и препоръчвам творчеството му и неговото издаване в България.“Евгений Попов – писател и драматург, един от основателите и председател на Руския ПЕН център, асоцииран член на Шведския ПЕН център
£6.14
Ибрахим Камбероглу (1952) е роден в с. Врани кон, Търговищко. Първите си стихове публикува в България, в излизащи на турски език вестници и списания. През 1981 г. успява да посети Турция със съпругата си, където двамата получават политическо убежище, но дъщерите им остават в България като заложници.От 2001 до 2010 г. Камбероглу живее в Лион, където става член на Френския клуб на поетите „Пандора“. Изключително самокритичен, публикува рядко, преди всичко в периодични издания.Автор е на две стихосбирки „Другият бряг на живота ми“ (2002) и „Резюме на живота ми“ (2018). Установява се в Истанбул, на мраморното крайбрежие, недалеч от Текирдаг.
£4.09
В „Движение“ авторът организира стихотворенията по дните от седмицата, придавайки по-плътна наративна динамика на ежедневието, на движението само по себе си. Основните теми са конкретната и метафизичната представа за света, които са основани върху ежедневието. Изненадващо у древните народи е било разбирането им за фино емпирично напрежение у Човека през дните от седмицата. Те не само решават да назоват дните на имената на небесни тела и богове, но променят и техния ред. В реда на дните от седмицата, създаден от древните, връхната точка е Марс, вторник (ден на войната), а най-спокойна е съботата (ден за почивка и свободно време). Интуицията им да променят естествената последователност на Космоса е възпроизвела циклично повтаряща се история, пораждаща смисъла и движението.
£9.20
В стиховете на Ян Полковски ясно е изразена грижата за европейското културно наследство, заплашено от поругаване, разпиляване или съзнателно унищожаване в името на идеологията на нихилизма. Този мотив, общ за поезията на Милош, Херберт и Ружевич, е подплатен със страха, че прогоненият от Европа и толкова пъти предаван Бог може наистина да си е тръгнал. Плашеща безплодна пустиня – ето визията за Европа, обща за по-старото поколение поети. Ян Полковски доживява вече не заплахата, а случващата се катастрофа на западния свят, чийто символ е пламтящата катедрала „Нотр Дам“ или унищожаването на „неправомерните“ книги на Астрид Линдгрен в Швеция.
£9.20
Та тъй венчали се с камбанен звън, с камбанен звън щастливо се венчали. Но нямало камбанен звън в сърцето на Ани. Сякаш все край нея стъпки отеквали – незнайно откъде – и сякаш някой й нашепвал нещо неразбираемо. Самичка вкъщи не искала да я оставят, нито обичала самичка да излиза. Или седял цял ден в ждрелото с поглед в морето вперен – корабокрушенец, жадуващ за платно. Но ден след ден се нижели – и ни платно, ни дявол, а само този изгрев със стрели от пурпур между папрати и палми, и скални откоси – искрящ отблясък на изток по водите и отблясък по неговия остров, и отблясък пак по водите, но на запад вече; а най-накрая едрите звезди, закръглени на свода, океанът с бездънния си рев и пак стрелите на изгрева, но ни едно платно! Така един път през звъна в ушите, макар и отдалеч, той сякаш чул да бият енорийските камбани и без да разбере защо, изтръпнал, в миг скочил, а като видял отново великолепния омразен остров, ако не чувал Онзи, що навред присъства тъй, че ни една душа, която иска да говори с Него,
£12.27
Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от ”Завещанията“ на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на ”Плеядата“; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в ”Трагедиите“ на Агрипа д’Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият – като нравите на епохата – блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат златни люспици, единствената утеха за цели десетилетия, когато реката на френската изящна словесност е мъкнела само пясък; но тук са и огромната перла на луната, извлечена от сините лагуни на романтизма, и всички ”огърлици от вятър и звезди“ на Бодлер, и слоновата кост на парнасистите, и цветните сънища на сюрреалистичното ни съвремие. Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие. За да ти ги дам щедро в мига, когато капакът се затвори и аз разбрах, че ключът от това ковчеже е единствено в твоите ръце. Кирил Кадийски Из антологията ”От Вийон до Виан“ Първият том на антологията съдържа стихотворения от трубадурите до Артур Рембо и символистите.
£20.45
Поемата "Гарванът" носи световна слава Едгар Алан По и се превръща в едно от най-знаковите му произведения. Поемата е основа на множество препратки и заемки в популярната култура. Оказва влияние и вдъхновение на много съвременни творци в литературата, киното, музиката.Едгар Алан По е роден на 19 януари 1809 г. в Бостън, САЩ. От дете е сирак. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно през 1827 г. с малка стихосбирка, подписана анонимно. Известен е най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии, и е сред първите американски писатели, които пишат разкази. Създател е на детективския жанр в литературата, а творчество му спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр. Освен това е първият известен щатски писател, опитващ се да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Това обаче довежда до финансови затруднения. После сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. През 1845 г. огромен успех му носи поемата Гарванът. Умира на 7 октомври 1849 г. в Балтимор при неизяснени обстоятелства.
£6.14
Тази антология, без да е панорамна и независимо че не обхваща цялата съвременна македонска поезия, представя една достатъчно широка и автентична картина на тази поезия, на абсолютно всички нейни поколения с техните ярки представители… Концепцията ми на съставителство бе да акцентирам на най-характерното за тази поезия, да покажа ясно изразения ѝ духовен характер, но в нейното многообразие и многопластовост – нейните мистични, метафизични и херметични пластове, или пък християнско-религиозни, но също и философско-екзистенциални или сюрреалистични, а дори и абсурдистки на места пластове, изразени в поезията на различните македонски поети… А първоосновата на всички тези поетически пластове, както и техният покров (алфата и омегата на тази поезия) в крайна сметка е Слънцето (на душѝте), или Словото… Така антологията „Портал на Слънцето“ се явява своеобразен портал, вход към едно духовно обиталище, осветено от светлината на Словото.Роман Кисьов
£7.67
Виждате 1200 от 5447 products
