Описание
В стихове и откровения най-обичаната българска поетеса дава своите отговори на важни въпроси на живота.
„Първият въпрос, който помня, е „Докога?!“, последван от името ми, ту галеното, ту цялото, в зависимост от възрастта. Докога ще продължаваш да си правиш каквото си наумиш? Докога ще пресичаш булеварда диагонално? Докога през едното ухо ще ти влиза, а през другото излиза? Докога всички налице, а ти наопаки?... И никога не съм давала отговор на този въпрос. Просто не е стоял пред мен – аз си знам, че това, което правя и мисля, е така. И мога да обясня защо, ако ме изслушат. Защото винаги, каквото и да направя, съм отговаряла за постъпките си. Плащала съм си с лихвите за грешките и съм била безотговорно щастлива с резултатите. Както се случи. Нали трябва да благодариш и за меда, и за жилото, иначе не става... За да извадиш меда от кошера на живота си, ще понесеш къде повече, къде по-малко ужилвания. Битието е кристално ясно, ние го замъгляваме с дъха си – ту учестен от гняв и болка, ту замрял в блаженство и сладостност. А отговорите идват сами, ако правилно си задаваш въпросите. Та „Докога, Маргарито?“ съдържа моите отговори пред живота. Може някой от тях да е дълго търсеният от вас самите.“ – Маргарита Петкова
Изданието е в чест на 70-годишнината на поетесата.
ПРИТЧА
Ще настъпя змията, когато я срещна.Ще размажа главата й със петата си боса.Нямам никаква мания за безпогрешност,нямам общо ни с принца, ни с просяка.Нямам бивши заслуги към бивши режими,ни сегашни към днешни предтечи.Имам своето собствено българско имеи едната чест, дето е речено.А дали се страхувам – няма нужда от отговор:герой мама не ме е родила,нито пъпът ми хвърлен е в огъня –да не си знам ни смелост, ни сила.С бабаити аршин не умея да меря,не предавам бабаитлъци.От безсилие често изпадам в истерия,да си трия сълзите ми служат юмруците.Но ще стисна душицата своя за гърлотои дай Боже, щом срещна змията,ще настъпя главата й – няма отърване,нито избор – зад мен са децата ми.
* * *Хайде тази нощ да се напиемв някоя най-долнопробна кръчма!Все едно с вино или с ракия –дявол взел! – какво да е!Поръчвай!Хайде да строшим във пода чашите!Да запеем стара тъжна песен...Удари дори с юмрук по масата –нека всички да ни гледат стреснато!Нека зад гърба ни да говорят –целуни ме силно пред очите им!Направи скандал на сервитьораи хвърли в лицето му парите!Нека си шушукат укоризнено,че вървиме из града прегърнати!Съблечи насред площада ризата си!На ръце ме изнеси по стръмното!Нещо направи веднъж, за бога!Изкрещи в нощта: „За мен си всичко!“...Иначе не знам дали ще могаутре пак така да те обичам.
