Графика към ревюто: аудиокасета, начертана като техническа схема върху тъмен фон, с мащабна линия и надписи „шпула“ и „лента“, а на етикета пише „Страна A, неозаглавена“.

Какво се крие в касетите от изоставената къща в „Никога не ме лъжи“ на Фрида Макфадън

юли 29 2026, от 359 Книги, 2 минути за прочитане

Снежна буря, изолирана къща в гората и стая, пълна със записи от психотерапевтични сесии. Трилър, който разчита, че ще бързате колкото него: не издържа на бавно четене, но финалът не свършва там, където го очаквате.

Снежна буря, изолирана стара къща в гората и портрет на изчезнала жена с пронизващи зелени очи. Обстановката прави половината работа, а книгата бърза да свърши другата половина. Има моменти, в които героите постъпват така, както е удобно на сюжета, а не както би постъпил разумен човек. Това не е книга, която издържа на бавно четене - тя разчита, че читателят ще бърза колкото нея. Обикновено успява.

Триша и Итън влизат в чужда къща с чуждо минало, а къщата не мълчи дълго. Триша попада на стая, пълна със записи от психотерапевтични сесии, и започва да ги изслушва един по един. Оттам нататък двигателят на книгата е двоен: какво разказват гласовете на касетите и защо чувството, че в къщата има още някой, не си отива. Очакването за обрат е част от уговорката с автора, защото това е запазената марка на Макфадън.

Гласът е по-остър, отколкото жанрът предполага. Първа глава започва с наблюдение, което се помни дълго след като сюжетът е забравен:

„- Как си?
Най-безполезният въпрос във вселената на общуването. Никой, който задава този въпрос, не иска да знае отговора. И никой, който отговаря, никога не казва истината.“

(Сиела, 2024, с. 9, превод: Калин Караиванов)

Най-силното остава финалът. Разкритието не идва веднъж, а два пъти, плътно едно след друго, и второто пристига точно когато читателят е убеден, че вече е разбрал всичко. Реакцията е от онези, които се чуват на глас, дори когато си сам в стаята.

Дотам обаче се стига през отношението на Итън към жена му, и то дразни. Той последователно я кара да се чувства несъстоятелна, включително когато става дума за неща, които наистина са странни и биха накарали всеки да се озърне. Книгата не дава достатъчно за самата нея, за да прецени читателят дали такова отношение стъпва на нещо. Не е невъзможно един мъж да смята жена си за по-слабата страна и да ѝ говори така, но без тази опора въпросът остава отворен: черта на героя ли е, или слабост в писането.

Който е харесал „Прислужницата“ от същата авторка, ще разпознае усещането - до последния момент не е ясно накъде отива книгата. Читателите я поставят и до „Нощта, в която тя изчезна“ на Лиза Джуъл.

Книгата е слушана. Първите минути с четеца са изпитание, после ухото свиква и той престава да пречи.

Ако търсите книга, която да ви задържи до края на един снежен следобед, тази върши работа. Ако търсите книга, която да издържи на въпроси, потърсете друга.

Бележка: рецензентът е слушал английския аудиозапис. 359Knigi предлага българското печатно издание в превод на Калин Караиванов. Впечатлението от четеца не се отнася нито за печатното издание, нито за превода.

Издателство: Сиела.

Превод от английски: Калин Караиванов.