Учителят, от чието име се води повествованието, е влюбен в странната, но завладяваща въображението и съзнанието Сумире. Като негов най-добър приятел тя си позволява да му се обажда в три или четири часа през нощта, за да му зададе реторичен въпрос или да сподели с него нестандартни съображения. Сумире обаче е влюбена в Миу, красива по-възрастна жена, която не откликва на чувствата му.
Копнеещият за Сумире К (само това научаваме за името на повествователя) намира някаква утеха в чисто сексуална връзка с майката на свой ученик. Но утехата е слаба и К е дълбоко нещастен. Миу и Сумирe, които са колежки, заминават в командировка на гръцки остров. Там нещо се случва и К също отпътува за Гърция, за да види с какво може да помогне.
Откъс от романа на Харуки Мураками „Спутник, моя любов“
През пролетта на двайсет и втората година от живота си Сумире се влюби за първи път. Една безумна любов, същинско торнадо, което профучава през равнините и помита всичко по пътя си, подмята във въздуха предмети, разкъсва ги на парчета, прави ги на пух и прах. Силата му не намалява нито за миг, докато трае яростният му пристъп към океана - пристъп, който опустошава Ангкор Ват, изпепелява някоя индийска джунгла, тигрите и всичко останало, превръща се в пясъчна буря в иранската пустиня и погребва цял чуждоземен укрепен град под грамади от пясък. Казано накратко, една величествена любов. Случи се човекът, в когото се влюби Сумире, да е със седемнайсет години по-възрастен от нея. И семеен. Налага се да добавя и това, че бе жена. Оттук започна всичко. И тук и свърши. Почти всичко.
По онова време Сумире - на японски „виолетка“ - с всички сили се стремеше да стане писателка. Каквито и възможности за избор да й предоставяше животът, тя искаше само едно - да бъде или писателка, или нищо. Решението й бе твърдо като многовековна скала. За никакъв компромис не можеше да става дума. Нищо не бе в състояние да помрачи вярата й в литературата.
