Хуан Согьон, най-представителният съвременен корейски писател, завършва "Mater 2-10" на осемдесетгодишна възраст. Зад гърба си авторът вече има турбулентната история на Корейския полуостров, в която е бил пряк участник. Обръщайки се назад, от почти автобиографичен поглед той разказва за японската колониална власт, американския военен режим, разделението на полуострова, Корейската война и последвалата кървава борба за демокрация на Юг. Надеждата за независимост и свобода води героите напред по трънлив и напоен с кръв път, а на края на всеки един исторически период те разбират, че досегашният хомот просто се сменя с нов.
Един от героите в книгата казва: Корея е страна с толкова превратности, че една година тук отговаря на десет години в друга държава. Десет години отговарят на цял век. Всички ние сме остарели с по няколкостотин години.
И наистина, когато читателят затвори книгата, има усещането, че пред очите му е минала историята на Източна Азия. Все едно той сам се е возил във влака, пътуващ от Сеул към столицата на Манджурия, а през прозореца са се изнизали хилядите километри земя, безмилостно поделена в световната борба за надмощие.
„Mater“ е име на планински тип парен локомотив и идва от японското съкращение на английската дума mountain – „планина“. По време на японското колониално управление на Корея по американски образец са произведени петдесет локомотива от серията „Mater 1“. Локомотивите са изработени в завода в Кьонсон (днешен Сеул) и в японския завод „Киша Сейдзо“. По-късно са внесени трийсет и три локомотива от усъвършенстваната серия „Mater 2“. Те са произведени в „Кавадзаки Хеви Индъстрис“ и са използвани главно в северната част на Корейския полуостров. Локомотивът „Mater 2-10“ е един от тях. По време на Корейската война той е пленен от южнокорейските сили при тяхното настъпление на Север, след това известно време е обслужвал линията Кесон–Пхенян, а при отстъплението на силите на ООН е спрян на гара Чандан, южно от Кесон. За да не се върне отново в ръцете на севернокорейците, американските войски го унищожават на 31 декември 1950 г., като от него остава само металното купе. Захвърлен като стара консервена кутия, локомотивът така получава прозвището „Кюнеца“. Десетилетия наред останките ръждясват в Демилитаризираната зона между двете Кореи. През 2004 г. по програма за опазване на съвременното културно наследство локомотивът е преместен и след две години работа, е реставриран. Днес той е записан под номер 78 в списъка с културно наследство на Република Корея и от 2006 г. насам е изложен в Парка на обединението в Имджингак. Ръждясалият корпус на локомотива – с лице на север – носи надписа „Железният кон иска да препуска!“.
Днес „Mater 2-10“ е станал един от символите на Корейската война. Локомотивът е поместван в учебници, вестници и списания, държавни информационни материали и пощенски марки. Ръждясалото желязо има двойна символика: от една страна, напомня ни за Студената война и антикомунистическата борба, а от друга страна, ни насочва към мира и разбирателството. Многопластовото му значение периодично се променя в зависимост от епохата и политическата власт. „Mater 2-10“, подобно на мумия от древна гробница, е химически консервиран и е станал фосил от епохата на разделението на Корея.
Хуан Согьон, автор на „Mater 2-10“
