Разкриват се малкоизвестни и премълчани страници от битието на ПАТРИАРХА и съвременниците му: известното и неизвестното в отношенията със Стамболов и З. Стоянов, „литературната война“ със Славейкови, приятелствата с Тодор и Недко Каблешкови, Иван Гешов, проф. Ив. Шишманов, К. Величков, с издателите и илюстраторите на „Под игото“, „Нова земя“, „Утро в Банки“. Засягат се нелицеприятни теми като „Кои корони не възпява Вазов?“, двойственото отношение на К. Христов към Патриарха; параболите в оценките за него на социалистите и феминистките.
Деликатно се надниква и в частното битие на класика.
Приносни в раздел „РОДЪТ“ са новооткритите архиви за поколенията след Иван Вазов: кинобиографията на режисьора Александър Вазов; главозамайващият „Калейдоскоп“ на Димитър Вазов – актьор в нямото кино през 20-те във Франция, разказите и стиховете му в гротесков стил; спомените на Вера Вазова за строителството на Вазовите кооперации, атентата 1925, бомбардировките 1944. Творбите за деца и възрастни на Бинка Вазова, скиците ѝ за буржоазна и социалистическа София преоткриват художничката като забележителна писателка. Изненадват „романтичните и вулгарни“ изповеди на доц. Григорий Вазов. Избрани текстове са представени в „АНТОЛОГИЯ ВАЗОВИ ПОТОМЦИ“.
Родовите хроники са продължени до наши дни с акцент върху непожаления от „народния съд“ Иван Киров Вазов; разтълкувана е кореспонденцията на Вера Вазова с внука на ген. Г. Вазов – Георги Д. Вазов, емигрант в САЩ.
Изследват се сродяванията на Вазови с Цачеви, Консулови, Бурови, Пулиеви, Добреви (маринистът Кирил Гривек). Националнозначимото битие на Задругата е вписано в европейски контекст: общуването с чешкия президент Томаш Масарик; Вазови в скаутското движение и в масонските ложи; изданията „Беседа“ и „Дом и свят“ на Елисавета Консулова-Вазова. Нейният цветен албум с портрети на представители на Вазовия и
Консуловия родове придава разкош на изданието.
