Първото двуезично издание на Алековия пътепис „До Чикаго и назад“ в което словото на Щастливеца, редом с българските думи от края на XIX в., зазвучава и на съвременен английски.
„Много ми се иска да ти кажа нещо, което не е казвано за тази творба, в която за пръв път в българската литература се изгражда образ на далечния и непознат за българина Нов свят, свързван в съзнанието на наскоро заживелия в своя свободна държава български народ с американското чудо, с небостъргачите, с различния социален ред и с необозримите за балканския човек мащаби и възможности.
Но това вече е казано.
Затова ще се обърна към теб като читател, който има възможността да вижда и да живее в реалния американски свят през 21. в., но иска и може да погледне на своето „днес“ през очите на Алеко „някога“.
Скъпи читателю, който ще прочетеш книгата на Алеко в оригинал,
Припомни си чрез думите в творбата: „Всякой се въоръжил с бинокъл и като че сега ще се открива Америка - всякой ламти пръв да види сушата“ своето първо докосване до непознатата и мечтана американска земя. Виж в текста вълнението на пътешественика, което със сигурност е било и твое. Качи се на някое високо място, погледни към езерото Ми-чиган или към някой от парковете на Чикаго и си помисли, че за мнозинството от българите тези гледки са оживявали единствено през погледа на Алеко. Да, светът днес е различен, но нищо не пречи да откриеш като Колумб през думите на Алеко нещо, което ти е убягнало, нещо, което да ти припомни, че по безкрайните чикагски улици преди повече от век е вървял един българин, европеец и интелектуалец и е бил горд, че малка България се нарежда между всички останали свободни страни в света и се съизмерва с тях.
Скъпи читателю, който ще прочетеш Алековия пътепис на английски,
Добре дошъл в словесното огледало на Алековите думи, в които можеш да видиш своя свят „днес“ през описанието, разсъждението и анализа на един български творец „някога“. Този творец заявява, че „любимата му миризма е на параходите и железниците“ - пътешественик е по душа, но несбъдната остава мечтата му да обиколи цялото земно кълбо, любопитен е към всичко ново и различно, но го приема критично - открива в новото и вдъхновение, и тревога. Може би ще разпознаеш в неговите думи миналото на своя свят, може би ще откриеш и сегашното. Иска ми се през четенето на Алеко да опознаеш и българското, което носи Алеко - българското, което се е съхранило и „днес“ в нашата общност в Америка, доведена в Новия свят в края на 19.в от вярата в сбъдването на американската мечта, но и пазеща връзката със своите български корени.
Мисля си, че ако хубавите книги не остаряват, то „Пътните бележки“ на Алеко, написани „по-плитко“, могат да се окажат вечно млади думи за вечно млади и любознателни души, които търсят истините за човека и света и нямат нищо против да ги видят и през очите на Алеко.
Приятно четене!“
Светослав Станков, генерален консул на Република в България в Чикаго
из предговора
