Открийте богата колекция от поезия в 359knigi — от класически български поети до съвременни автори и преводна световна лирика. Стиховете, които вълнуват, утешават и вдъхновяват, вече са само на няколко клика разстояние.
Разгледайте подбраните заглавия поезия и поръчайте любимите си стихосбирки с бърза и сигурна доставка до всяка точка на Великобритания. Подарете си или на близък човек силата на хубавото стихотворение.
Пояснения от Иван Цанев за изданието: Малина и художничката Яна Левиева се преселиха в друг, необитаван от издатели свят и няма как в тукашните книжарници да се появи книга с оформление като това на отсрещната страница. Но се случи нещо неочаквано, поне за мен. Фотографката Уша Цонкова с помощта на общи приятели издаде ранен вариант на книга, която замисляха с Малина в края на отминалия век: „Слабите места на поезията / Обратната страна на фотографията“. Не можах да присъствам на премиерата на тази книга, но имах съзнание за своя дълг пред паметта на Малина. Вече се бях погрижил да подготвя едно ново, цялостно представяне на поетическото ѝ творчество. След антологичната сбирка „Жизнен опит“ и мемоарно-биографичната „Книга за Малина“, предложени на читателите от ИК „Жанет 45“, дойде ред и на изданието, което държите в ръце. Божана Апостолова, на която дължа огромна благодарност, знае коя годишнина предстои да отбележим на 21 януари 2025 година. Много се надявам пловдивските приятелки на Малина от кръжеца „Метафора“ да си припомнят съхраненото между кориците на книгата „Преселница“. Очаквам да ги последват и съмишлениците ѝ от ЛВ и киното – а защо не и съавторите на видео-клипа „Възхвала на въздуха“… СБОГУВАНЕ С ПРЕСЕЛНИЦАТА МАЛИНА Чета отново отзад напред твоя „Жизнен опит“ на компютъра – оставих „за по-нататък“ книгата от суеверие, когато тръгвах този ден от София, за да не тръгнеш ти. „Денят бе слънчев и не беше петък“. Молих, но не можах да спра смъртта, тя спря за теб с „внимателно усърдие“. Сега, когато си отиде, неразгадала „абракадабрата за щастие“, отдавна отсъстваща за този свят, съставен от бръщолевене, от теб останаха деца, стихотворения и книги. Имаше какво да пишеш още, какво да издадеш, кого да утешиш, да се погрижиш. След толкова раздаване за другите, след денонощния ти труд, дойде и време за почивка.Запомних заръката от теб „не давай непоискано добро“, а ти самата не я спазваше. Ти не отмина ничия болка, събираше я като в съдина. Затова ли липсата ти толкова боли? Кой сега ще ни дава кураж, докато дойде време да се срещнем в небесните Пет Кьошета? Дано си се преселила от „ябълковите градини в някой детски рай“, Малина…Силвия Чолева във в. „Култура“ (2011) Към пощенската кутия Виж, Господ да ме осени със здравеза още малко —дордето вечерта полека се избистряи лъкатуши моята сълза.Земята да е напоена и нахраненаи над разумната зеленинамалиновият храст да аленеекато внезапно разцъфтяло чувство.Прозорците измитида гледат свежо към градината,а книгата прелистенас последната си страница да ми помаха.Да бъде всичко! И животътда идва, без да си отива.Защо ти, толкоз отзивчива, млъкнаот седмици насам —безмълвна чужденко,лишила ме и днес от вест насъщна.С какво надеждата си вечер да приспивам?Но ти се моля: отключиръждясала устаи дай добрата новинана моето човечество от четирима души(което си мечтае да е от петима). Малина Томова
£8.69
„В творчеството на всеки поет може да бъде открито стихотворение, което най-пълно и най-адекватно представя своя автор, изрича неговата „основна дума“, резюмира максимално концентрирано неговото творчество и представлява неговата емблема, неговият – така да се каже – хералдичен знак. Изхождайки от тази (не неоспорима) предпоставка, предложих на няколко десетки съвременни български поети да посочат онова свое едно стихотворение, което ги представя най-пълно и в което те са кодирали същностното си послание. Един „неделен поет“, какъвто без съмнение е съставителят на тази антология, може само да си поеме с облекчение дъх и наслаждавайки се на толкова много наистина прекрасни творби, да заяви, перифразирайки едно популярно изказване, че слуховете за смъртта на българската поезия са силно преувеличени.“ Цочо Бояджиев, съставител
£10.23
Думи, които живеят, дишат и разказват истории. Стихове, които не се побират в рамките на обичайното. Нека ти покажа любовта през един различен и непознат поглед. Далеч от клишетата – необичайна и откровена. Любов, която едновременно може да бъде нежна и сурова, красива и болезнена, с хиляди нюанси и подтонове. Емоцията и поезията невинаги следват предвидими маршрути. Позволи си да се по(о)бъркаш в моята почти нарисувана душа. Нина Багеров е най-новият талант сред ДИГИТАЛНИТЕ ПОЕТИ на „Мусагена“. TikTok профилът ѝ NPoetry е следван от хиляди читатели, а стиховете ѝ събират над 200 000 харесвания в социалната мрежа. „Почти нарисувана“ е нейната дългоочаквана дебютна стихосбирка.
£7.57
„Из душата на едно момче“ е сборник със стихове и кратки разкази от Антон Порязов. Скъпи читатели, всички стихотворения и кратки разкази са написани от мен в моменти на силно и дълбоко чувство на вдъхновение, породено от лични преживявания. Текстовете са писани в период от 30 г. Позволих си да добавя и две стихотворения, които намерих в дневника на моята майка. Благодаря Ви, че четете тези редове. За мен това значи – щастие! Антон Порязов
£4.60
Иван Странджев е роден на 12 май 1953 г. в гр. Пловдив. Учи в СУ „Климент Охридски“ до трети курс Българска филология, а след това завършва Театрална драматургия във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Негови стихове са превеждани на английски, руски, словенски, чешки, немски, унгарски, бурятски, узбекски.
£5.11
Когато реших да събера на едно място цялата си лирика - още от първите опити в ученическите тетрадки, та чак до последните издадени стихосбирки, съвсем не подозирах, че всъщност съм написал повече от хиляда стихотворения. Не се наемам да ги преброя с точност. Защото выпреки трайните ми увлечения в театра, в режисурата, в композирането и пеенето, Поезията е тази, която упорито ме е преследвала и не ме е напускала никога. Докато събирах стихотворенията си от 15-годишен досега, когато съм на 85, аз преживях отново целия си живот. Колко имам още - не знам и не искам да знам. Недялко Йорданов
£51.13
Затворих очи в желанието си да задържа за по-дълго видяното. Знаех, че след кратко време нищо няма да бъде същото. Белотата ще се превърне в спомен… Но по-важното беше преодоляването на съмненията, болката, чувството за безнадеждност. Усетих прилив на свежест, която сякаш избърса праха от нещо излиняло и сега можех да дишам свободно, с пълни гърди. Осъзнах дълбокия смисъл на „същото“– една доза белота! Повече не ми беше нужно! И днес тя ми е достатъчна! Дария Манева продължава да следва пътя на своите дълбоки прозрения, свързани с преоткриването на стари като света истини. Прави го по свой начин – проникновено, искрено, емоционално. След стихосбирките: „Дали ще има“ (2009), „Равновесие“ (2012), „По следите на времето“ (2014), „Пътеки“ (2016), „Пулс“ (2017), „Накъде“ (2018), „Възможното“ (2019), „На разсъмване“ (2020), „Надежда за светлина“ (2021), „Очакване“ (2022), „Може би…“ (2023), „Някой ден…“ (2024), новата книга на Дария Манева, „Преодоляване“, е вече факт. Сега вниманието е насочено както към зримия, изпълнен с колизии свят, така и към преосмислянето на своето „аз“. То е резултат от онова преодоляване, което прави личността по-истинска, по-богата и неповторима. - Доц. д-р Нина Белова Преодоляване Докога ще следваш, човече,своето единствено „аз“,докога ще вярваш, че вечеидва твоят най-звезден час… Отмина залези, изгреви,отиде си от теб любовта,загърбил старите пориви,обрече се на самота. Преди да настъпи мигана твойто ликуващо „аз“,чуй тъжната своя душа,почувствал вина в този час… Със сетната глътка любов,ако тихо `и кажеш: „Прости…“,повярвай, че изгрева нов,ще видиш със други очи… Художник на корицата и илюстрациите: Ася Толедо.
£5.50
…приеми поясненията под черта към някои от „случайните думи от речника“, употребени като заглавия, с доза чувство за хумор и като приложени тук единствено за целта на стиховете – не като съмнение в твоята читателска ерудиция, а като необходим контекст в експеримента на един homo ludens… в играта на думи и смисли (защото всички понякога обличаме костюма на „играещия човек“)…
£7.67
Това е новата (четвърта) книга с поезия на Васил Балев. Васил Балев (роден през 1985 г.) е автор на книгите със стихове Злак (2011), Стихотворения (2014) и Тежест (2019). Печели наградата за поезия на Фондация „Св. Климент Охридски“, както и „Иван Николов“. Пиесата му Свлачище е номинирана за „Икар“ за драматургия. Текстът е поставен в Театрална работилница „Сфумато“. възможно е да се събудиш през нощтаи да откриеш, че едната ти ръка се е загубила да се опиташ да отидеш до прозорецано да не можеш да си спомниш как да видиш, че луната е разляла локва мляко върху подаи мисълта ти като попова лъжичка безпомощно се лута там възможно е да се почувстваш толкова самотенче да поискаш да си бебе, спящо в стара вазакоето смуче уморените цветя в един момент ти вече нямаш правото да казваш „аз“въпросът „кой“ е капка в неизвестно езерочиито концентрични кръгове съвсем естествено заглъхват какво си тиосакатен човешки торс, изровен от съняна който след две хиляди години някой ученби придал комично завишена стойност и въпреки това отнякъде животът стържекато разнежваща съблазън наясно си, че твоята ръка е заживяла под леглоточе в този миг си води записки, напълно независимо от теб и ти почти се умиляваш, като виждашкак нейният ужасно грозен, тенекиен пръстен(кой знае откъде го е намерила)едва-едва проблясва в тъмнината
£10.23
Надя Попова е родена на 1 юни 1952 година в София. Завършила е Московския литературен институт Максим Горки. Работи дълги години в редакция Култура на програма Христо Ботев на Българското национално радио. била е редактор в отдел Поезия и драматургия на изд. Народна култура и в сп. Панорама. От 2004 до края на 2008 г. и от 2013-та понастоящем е главен редактор на в. Словото днес, седмично издание на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките Линия на живота, НМ , 1981; Новолуние, БП, 1987; Къщи за събаряне, Къщи за събаряне , изд. Христо Ботев 1993; Безславни празници, изд. П. К. Яворов, 1996; Рисунки по памет, изд. Захарий Стоянов, 2003; Мними притежания, изд. Славянска литературна и артистична академия, 2011; Всичко се сбъдна, изд. Захарий Стоянов, 2019 и др. За личното си творчество е удостоена с наградата Владимир башев за най-добра дебютна стихосбирка, Летящо сребърно перо на Славянска академия, Националните награди Изворът на Белоногата, Георги Джагаров и Александър Вутимски за цялостно творчество, наградата Сребърен кръст на Съюза на пиасателите на Русия, голямата награда за публицистика Золотой Витязь на едноименния Международен литературен форум и др. Превежда руска класическа и съвременна поезия, проза, драматургия, философия. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, българския ПЕН-център и Славянска литературна и артистична академия.
£12.78
Марина Бартоломеус е родена през 1958 г. в София. Завършва СУ „Климен Охридски“ , специалност немска филология и италиански език. Като преподавател във Висшия икономически институт в София превежда, пише рецензии и критики на преводи, членува в Кабинета на младия преводач. През 1987 г. се установява в Берлин, където три десетилетия преподава немски език и литература. Понастоящем живее и твори в Германия и България, работи като екзаминатор и преводач на филмови сценарии от български автори. Настоящата поетична книга „Орисници“ се явява продължение на дебютната и стихосбирка „Звездица“, изд. Захарий Стоянов 2022 г. Тук темите са свързани с главните аспекти на човешкото съществуване, умело и мъдро обобщени до основополагащи истини, тоналността е оптимистична и жизнеутвърждаваща, стилистиката е прецизно премерена, а искреността на лирическите послания завладяваща.
£7.67
Михаил Григоров е роден през 1951 г. в град Средец, Бургаска област. Завършил е Техническия университет във Варна. Публикува стихове от 1972 г., а като автор присъства в повече от двайсет поетични антологии. Издал е стихосбирките: „Междугария", "Начала на любовта", „Стихопрози“, „Корабна статуя“, „Крила на сезоните" и „Езически празник". Има национални и международни награди за поезия. Негови стихове са превеждани на руски, италиански и английски език, като през 2023 г. в САЩ излиза стихосбирката му „The Blue Flame Poems" („Стихотворенията на синия пламък"). Михаил Григоров е член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Живее в София.
£10.23
"Мислех си, че не мога да пиша, но имах толкова много да кажа. Мислех си, че няма да се справя, но преодолях себе си. Тази книга е емоцията, превърната в слово, и мълчанието, получило глас в самотата, криеща неподозирани светове. Стиховете са начин да изживееш неизживяното, да превърнеш един поглед в история, защото Земята все ще се върти..." - Евгения Чаушева Евгения Чаушева е родена в София, но една част от детството ѝ преминава в Африка. Завършила е УНСС и СУ Св. Климент Охридски, доктор по педагогика. През 2022 г. печели първа награда в Националния конкурс за поезия Горчиво вино, а през 2023 г. става Рицар на книгата. Активист е на Greenpeace. Владее френски, руски и английски език. Майка е на три деца. Вярва в Дядо Коледа.
£7.00
Стихотворенията на Християна са пейзажи от миналото, от които можем да помиришем вишна, да погалим свободата по бузата и да бъдем отново деца. Думите в тази книга са обелени колена, които ни връщат в едно време, в една къща, на една гара, при една баба, които непрестанно чакат нашето завръщане. „Осъзнаване“ е портрет на Великата женска душа, която често болката превръща в морска пяна. Но Християна умело успява да възкреси силата на жената в своите стихове и както тя самата пише: „когато луната спи, тогава силните жени са будни в мрака“ Вярвам, че поезията в тази книга е свещ в ръцете на читателя, която дълго ще свети в мрака и никога не ще угасне. Рене Карабаш
£8.00
"Това е първата ми стихосбирка. В нея са събрани всички стихотворения, които съм написала през годините. Тази книга е една моя сбъдната мечта. Всяка буква, всеки стих в нея отразяват моите чувства - радост, мъка, гордост, трепет, надежда, отчаяние, възхищение, предателства, преклонение в различни периоди от моя живот." - Румяна Влахова-Станоева "О, аз на този свят ще дойда пак!Във всяка нежно дишаща тревица,във чашката на някой кървав макили като перо на горда птица!" Румяна Влахова-Станоева
£7.67
Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1973 г. работи в списание „Съвременник“, като понастоящем е главен редактор там. Владимир Зарев е автор на 18 книги, между които трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“, култовият роман „Разруха“, романите „Лето 1850“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия.
£10.23
В томчето с избрани творби Бреговете на съня поетът Боян Ангелов е събрал свои лирически внушения и видения, създавани в продължение на няколко десетилетия. Идеята на автора е да представи най-знаковите според него творби, които показват един труден, но плодотворен път на търсения и художествени експерименти.
£15.34
Мистерията на металурга се изследва в студии, посветени на новата фаза в развитието на древното изкуство, свързана с откриването и обработката на метала. Това е епохата на халколита, меднокаменната ера. Варненския халколитен некропол предостави първото обработено злато. Анализът на предметната структура в погребенията разкрива, новата представа за света, новата социална йерархия, новото миторитуално мислене, новата естетика на хората от това време. Сравненията на идеологическата система на архаичния ковач с митовете и обредите на металурзите от по-късните епохи показват изключително стабилна представа за ролята на тази професионална прослойка в обществото: наред с поетите, металурзите са били създатели на вторичен, знаков свят. Затова тяхната дейност е винаги тайна, разкривана само в мистериални обреди.
£19.94
В последните години на Инквизицията Каталина, наследница на поколения вещици, израства в Мерло в дома на баба си Елвира, където прииждат страдащи от всякакви заболявания. Младото момиче продължава професията на предшественицата си и овладява знанията за лечебните растения. Но едно събитие я принуждава да бяга и предизвиква радикална промяна в живота ѝ, свързан с едно призвание – спасяването на дете. Лола, жена от ХХI век, преживяваща криза, установява контакт с неразбираеми за нея явления. Раздялата с партньора ѝ, съмненията ѝ, свързани с майчинството, и отключването на забравени спомени предизвикват у нея душевен срив. Съдбите на Каталина и Лола, разделени във времето от повече от два века, се свързват чрез личен апокалипсис. И двете са тласкани от порив да се разбунтуват и да се опълчат на предопределеността посредством тази история, която ще разклати устоите на скептицизма. „Агнешка кожа“ е книга, която си играе с очакванията на читателите, разтърсва ги и ги обърква, защото не знаят какво предстои на следващата страница. Преводът от испански е на Ангелина Димитрова.
£11.00
£9.20
£9.20
Габо: „Всеки човек има три живота: обществен, личен и таен.“ Драги четящи приятели, досега използвахме обръщението „Драги приятели и читатели“, но опитът отдавна доказа, че приятелите ни неизменно са и читатели, а нашите читатели рано или късно се превръщат в наши приятели, затова избрахме ново обръщение. Та ето какво – с радост ви известяваме, че излезе книгата на Родриго Гарсия „Сбогуване с Габо и Мерседес“, чиято корица ви представихме в началото на този февруари. Снимката на Хелмут Нютън, направена в Хавана през 1987-а, която подбрахме за тази корица, има неустоимото притегляне на нещо изплъзващо се завинаги – Мерседес, неизменната муза и спътница на Габриел Гарсия Маркес през целия му живот, с обич и преданост е свела глава на лявото му рамо, а той – леко усмихнат, с вече прошарени коси и мустаци, е вгледан някъде над вторачения в двамата обектив и тъмните му проницателни очи са сякаш леко навлажнени. Сбогуването с тях в текста на по-големия им син Родриго, известен холивудски кинооператор, сценарист и режисьор, е свидетелство за по-късни дни, отдалечени с много години от мига, уловен във фотографията. Последните седмици от живота на прочутите му родители са проследени ден по ден и кадър по кадър в кинохрониката на болезнените спомени, пробистрени от нежна синовна обич. Кратките накъсани изречения на автора, писани на неродния му английски език, са задъхан контрапункт на шеметната, разлята в тропическо пълноводие проза, с чието карибско вълшебство гениалният му баща очарова четящия свят. Към текста е прибавен малък албум от чернобели снимки, неразкриван досега визуален вход в светая светих на двама души, старателно разграничавали приживе публичния си образ от личната неприкосновеност. В своето „Сбогуване…“ майсторът на кинокамерата Родриго Гарсия ни поднася окуляра, през който да надзърнем там, където се сплита възелът на това триединство – в раздвижената картина на един прекаран в творческа самота личен живот, чиято ярка обществена значимост е белязана от магическата реалност на тайнствеността.
£12.27
Екатерина Гаджева е еколог по професия и поет по душа. Стиховете са нейното бягство от сивотата на деня, нейният порив към красотата, към светлото в човека. Казват, че поезията е огледало на душата, а нейната, като фина мембрана резонира с човешката болка и радост, претворявайки ги в изкуство. Издигнала се над злободневието и пошлостта, Екатерина избира да вижда чудото в живота и тихичко ни напомня: Духът е храм и имаме крила. Феникс Не позволявай нищо да те угаси,макар и непрогледен да е мракът,дори да няма никакви звездии тъмна нощ зад ъгъла да чака. Дори и да е трудно, да боли,знай, огънят не бива да догаря.Не давай на света да те сломи,не се превръщай в пепел след пожара. И нека пламъкът, запален в теб,не прегори – угасваща жарава.Човекът става истински човек,когато в мрака светлина раздава.
£7.00
Има различни механики във физиката. Тоест различни подходи да мислим телата, движенията, обстоятелствата, взаимодействията... В поезията механиките са много повече. Упорито клише настоява, че механиката е повторимото, бездушното, унилото, съвпадащото със себе си. Но ето, Калина Лазарова е написала поетическия сборник „Механика на мълчанието“, за да ни убеди, че не е само това. Мълчанието на свой ред не е просто отпуск от речта и бъбривостта, то е сложен антропологичен код, екзистенциален жест. Мълчанието е прибирането ни в себе си, за да видим по-добре Другите и да осмислим какво ни се случва в света. Мълчанието някак знае, че повечето думи са „гъсеници“, за които не е сигурно, че ще се превърнат в пеперуди. Случват ни се сложни и непосилни неща, защото незнайно кога „стълбата към рая е изгнила“ – твърди сборникът. Дебнат ни капани, клаустрофобични кутии, библейски жила, сбръчкани черупки, лабиринти, измами и самозаблуди. Крепят ни утешения, похабени от времето. Фасцинират ни пароли без смисъл и сила. Оттук и напрегнатият диалог с величествените думи и с „безсмъртните мисли“. Преобърнати по гръб, като костенурки, се разчитат репликирани завети от Диоген, Исус, Декарт, Сартр, Фотев... Нито всекидневието е кой знае каква възхита, нито думите са очакваното възвишение. Затова – мълчанието. Схванато като опит да се разбереш – с „лошотията в себе си“, с обичаните донякъде и с обичаните завинаги, със значенията, с жестовете, загубили своята означаваща сила. Поезия, която се опитва да измисли и осмисли тялото на душата. Да разконспирира отвъдното на невидимото. Душата като „концептуално неведомото“, феномен, чиято множественост разстройва способността ни да го видим. Ние виждаме лесно достъпни цялости, но трудно разчитаме противоречиви множествености. Животът на душата, съзрян като предизвикателна задача. Векове наред тя е решавана не само от философи и аналитици, но и от поети. Хора, способни да говорят с мълчаливите камъни и с други смътни неща. Поетите и мечтателите, разпознати като фигури на надеждата в сетивно обеднелия и в мисловно отеснелия свят. Ако поезия все още се пише, то е защото не знаем в коя приказна страна на надеждата ще ни отведе пътеката на тъгата. Недялко Славов
£6.14
„Лоно“ е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. „Лоно“ е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд. - Иван Димитров В „Лоно“ прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. Истински дом за птици. Щом завали, този дом се превръща в кораб, а птиците, свили гнездата си вътре, политат надалеч в търсене на маслинова клонка. - Мирослав Христов
£6.65
Сибила Алексова има самобитен, ярко откроим стил – естествен и прекрасен като живот, горчив и тъмен като смърт. В „Място за крила“ момчетата възмъжават неусетно и хвърлят детските си пъпове във водата, бабите сънуват изгубените си синове, кръвта на агнето не иска да попие в земята, планината издиша като хармоника, а жените остаряват отведнъж – като божури. Книгата на Сибила Алексова оставя белег – нежен, незаздравяващ, носталгичен, истински. Намира място за крилата ни. И бръква в сърцето като в джоб. Дълбоко. – Станислава Станоева
£6.65
Деликатна в силата си книга. Стихотворенията репликират събития, оставили белези, но в репликата няма яд и жлъч, защото Ненужно е да търсиш заместител на насилието. Поезия, която знае, че малките ни думи са недостатъчни да излекуват миналото, но въпреки това не се отказва. - Габриела Манова Всеки носи по една планина в себе си и по един град. От прозорците на къщите в поезията на Емилия Найденова се виждат планините, а от планините се вижда градът, и това е маршрут, който на човек му се иска да измине повече от веднъж. - Албена Тодоровa
£7.16
"Птича тишина" е съставена от фрагменти и миниатюри, в които поезията се преплита с прозата. Авторът цели да покаже незримата свързаност на нашия вътрешен мир с този на природата: светът на птиците, повторяемостта и уникалността на сезоните, слънчевият лъч и бурята, студеният есенен вятър и лятната голота и тяхното отражение върху човешката чувствителност. Ранимостта на човешката душа долавя вибрациите на природата и двете се сливат в един безкраен кръговрат на раждане и смърт, на видимо и невидимо, на време и безвремие. Авторът използва птичия свят като градежен елемент на своя духовен живот, чийто кислород е птичата тишина. Тя е метафора на прилива на сила, на надеждата за добро, вдъхновението за живот и изкуство, на душевната хармония чрез дребните радости и чувството на удовлетвореност от пълнотата на мига. Птичата тишина е един непрекъснат разговор на автора със самия себе си, със силата и топлината на думите, които намират път към белия лист благодарение на нея. Тя носи спасителното щастие от живота и от неповторимостта на човека чрез чувствителността на възприятията му. Така мълчат птиците: с песен и полет.
£10.23
„Непознатият Яворов“ разказва за този момент от живота на Яворов, когато той втори път отива да се бори за освобождението на Македония. Тогава той е войвода на чета от Македоно-одринското опълчение, избран е за първи кмет на гр. Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и заедно с още трима войводи сами превземат гр. Кавала, като се представят за парламентьори на българската войска. Всички документи са ясно датирани – октомври 1912 г. Автентичността им е категорично потвърдена от доц. Милкана Бошнакова, историк и архивист, специалист по история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението (1878) до периода между двете световни войни. Книгата включва историческа студия на Милкана Бошнакова за връзката на Яворов с освобождението на Македония, за случилото се с него там по онова време, за лидерите на организацията, с които общува Яворов, за събитията около превземането на Неврокоп и Кавала. Илюстрирано е с много снимки. Представени са всички документи – като факсимилета, доказващи автентичността на всичко, като разчетен текст от Милка Бошнакова. Има: парче от турско знаме, разсечено от Яворов и с дарствен надпис на свой сподвижник (Григор Белокапов от Коньово), четири писма до близки приятели на поета (съратниците му Тодор Александров – лидер на ВМРО, Таньо Николов и Христо Чернопеев, приятеля, който е ботаник и естественик, Тодор Тодоров (Тодор Николов), разписки, издавани от Яворов като кмет на Неврокоп, и требвания (отчисляване от четата). Всички тези документи са с изключителна историческа стойност и осветляват събитията около този исторически момент. Но най-ценното в сбирката са три стихотворения, две от които, без да се подценява и третото, са с изключителна литературна стойност и въздействат и днес. Те са разчетени от Милкана Бошнакова и подредени графично в стихотворна форма от литературния критик и изследовател Пламен Тотев. Това по всяка вероятност са последните стихотворения, написани от Яворов. В тях има изключително силни строфи: И паднах сякаш поразен от гръм – зарових плачещо лице в земята и чух със сетни сили чуден звън – звънът на бойната тръба и на войната... И тук ще стана бучка пръст, но пак ще съм в теб, Родино! Дори и да не турят кръст, ти, майко, пак ще помниш мойто име!
£10.23
£3.58
Забавна приказка в рими за магията, наречена "живот" - от зачеването, до съзряването
£5.11
Непримиримостта, изгарящата воля на лирическия герой на Въглемир Тъжин, тоест Искрен Веселинов, на моменти има богоборчески характер. Той знае, че може да счупи „стъклото на страха“, да открие „края на кръга“, където достигналите съвършена пълнота се превръщат в „мъдри синове на есента“. Любовното опиянение се трансформира от неудържим копнеж в стоическо страдание. Той усеща, че нощта превръща преплетените тела на влюбените във водопади, чиито безмълвен грохот на страстта оглушава всичко, но е убеден, че по-значима е братската любов на сродните души, любовта към Отечеството и към висшите нравствени ценности, които отделят човека от безсловесното същество. Въглемир Тъжин, тоест Искрен Веселинов поднася на читателите една искрена, честна и талантлива книга с лирически изповеди. В разногласния хор на съвременната българска поезия много малко са книгите, които се открояват с такава цялостност, органичност и талант. Иван Гранитски
£4.09
За малките неща, за ежедневните и не чак толкова обикновените случки в живота. След като прочетете тази книга ще си задате въпросите: „Възможно ли е тази история да е истинска?”. Възможно ли е да разкажеш историята на единадесет човека с различни съдби в тази на двама? Отговорът и на двата въпроса е: да.
£7.06
От началото на 90-те Иван Сухи пише лапидарно, без пунктуация, с ексцентричен синтаксис. От шлака на езика и похабените „лакуни“ на смисъла пробва да възстановява забравени достойнства на поезията, кентавърската ѝ същина, мълчанието на дивите тръстики […] вселява се в електрическото ѝ тяло, вирее по солените крайбрежия на бургаската поетична школа. - Светлозар Игов
£7.20
Книга за края на любовта. И на света. Краища, които сами сме написали преди реално да се състоят. Крехки като паяжина и сурови като скални отломки, едновременно отрезвяващи и апокалиптични, стихотворенията на Димитър Кенаров обръщат очите ни към последните неща. И към идещото след тях. Надежда Радулова Тази книга е толкова пряма, че не се чете лесно. Тя отваря очите ни – за всичко, което сме загубили, докато паметта ни увещава, че то все още е наше. За крушението на сънищата пред погледа, който отказва да бъде излъган. За дивната градина на любовта, засадена с прагматика. И отново, за любовта. Кристин Димитрова
£8.50
Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат – меланхолни като „дългите слънчеви следобеди“ и „лятна рокля покрита с цветя“, мокра от топлия дъжд. - Силвия Чолева Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят – още по- радикален, тежък и категорично безкомпромисен. - Ивайло Иванов
£8.00
Поезията на Райна Консулова-Кацарова е пиршество за човешките сетива. Тя е пътуване извън себе си и обратно навътре, през собствения поглед и погледа на другите, обезсмъртяване на миналото и своевременно сбогуване с него. Тя е вяра, налята във високи, тънкостенни чаши, пълни с червено вино. Тя е целувка, след която следва докосване. Тя е изповед в тиха хотелска стая, където се чува само шум от падаща вода. Тя е шепотът, който се изплъзва между жадните устни, миг преди да настъпи мигът на същинската интимност. И безкрайно изкушение също е. Препоръчвам ви да ѝ се отдадете изцяло.Росен Карамфилов
£6.14
"Рицарски замък" е типична символистична метафора на лелеяното място, където да се уедини човек и там да преживява своето безнадеждно отчуждение от света. Но какъв е животът на този човек? С какво се занимава, за какво размишлява, какво очаква? И защо му е необходимо да бъде в този замък и извън света? Книгата е част от поредицата Език свещен.
£9.71
Чета тези стихове през меланхолния опит на ежедневието и чувствителността на изтичащото време. През характерната за Венелин Бараков почит към живота с приковаваща конкретика. Пътят и извървяването му: думите сега са за след това. Йорданка Белева Търпението да гледаш как сянката на ежедневието постепенно се удължава и се превръща в памет, а сянката на паметта преминава отвъд – това е поетиката на делничния стоицизъм, който пронизва стиховете на Венелин Бараков. Светлината от изгрев до залез. И след това. Петър Чухов
£6.14
СТИХОТИН Искаш ли да си дръпнеш от това стихотворение, което ти свих? Кажи ми, нуждаеш ли се още сега от една бърза доза стихотин, от вдигане нивото на допамин? Хайде, какво чакаш, доближи устни и си дръпни...
£5.11
Поемата “В меката есен” (1960) е не само великолепна социална панорама, своеобразна диагноза на българското общество през 60-те години на XX век, но и безжалостна нравствена равносметка, саморазголване, самоанализ и в личностен план, и като естетико-художествени търсения. Тази поема се появява, когато в обществото ни започва политическо и социално размразяване. След годините на култ към личността и редица трагични деформации в развитието ни, след годините на сектантски залитания, ограничаващи свободата на индивидуално творчество, започва топенето на ледовете. С “В меката есен” Валери Петров улавя с удивителна точност и проникновеност не само мъртвото вълнение в българското общество, което предхожда социалното размразяване, но и полага фундаментално значими щрихи към портрета на Човека, изследван от него вече толкова години… Иван Гранитски Книгата е част от поредицата Език свещен.
£9.71
"Асен Разцветников принадлежи към т.нар. септемврийска поезия. Т.е. към поезията, която възпя и оплака Септемврийското въстание от 1923 г. с неговите жертви и герои. Въстанието дойде малко след преврата от 9 юни, с който бе свалено законно избраното правителство на Александър Стамболийски и поетият от властта на БЗНС път наляво бе променен насилствено. Казвам насилствено, защото това става с военен преврат, а не с парламентарни избори, но по същество такава е логиката на обществено-политическото и икономическото развитие на България след Първата световна война..." Панко Анчев Книгата е част от поредицата Език свещен.
£9.71
ще дойде време на прозрачностот малки ще се учим какпрез кожата да се четемда се разбираме до дънона първозданния езикна тишинатасега все още сме криворазбрани бастионина лична правота на майчиния си език
£5.11
Колко пъти ви се е случвало да се заслушате в шума на дъжда?… В заглушаващия звук на пороя, който удря гневно земята. Или в ромоленето на лекия дъждец, който едва я докосва с нежни капки, като че ли я гали. А може би в жуженето на онези дългоочаквани живителни струи, които се сипят по прашните улици и тракат монотонно по прозорците, сякаш ще се леят цяла вечност… В дъжда са пропити толкова различни емоции, че е трудно да ги обхванеш и пресъздадеш. Но ето че в тази стихосбирка един поет е успял да улови няколко капки от стихията, бушуваща в душата му, и да ги претвори в красиви мигове на белия лист. Там, сред изумителните кадри и думи, несъмнено ще усетите енергия, страст и вдъхновение, с които само природата може да ни зареди.Като разкъсана облачност сега е сърцето ми. Странно, като се има предвид, че минава за каменно.Матей Летисов
£10.74
Първата книга на Дора Габе „Теменуги“ се появява през 1908 година. Но няколко години преди това списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ поместват нейни стихотворни цикли, които са приети радушно от тогавашните законодатели на естетическия вкус около кръга „Мисъл“. Най-благосклонна е оценката на Пейо Яворов, който в редица свои писма до Дора Габе й дава ценни съвети и предлага редакторски поправки, стигащи почти до съавторство.В писмо от 30 юни 1905 година разсъждавайки върху няколко нови стихотворения на Дора Габе, Яворов отбелязва: „Вие се стараете да постигнете съответствие между съдържанието и формата. Това особено личи в стихотворението „Пред мен си днеска пак“. Всяко чувство, ако не и всяка мисъл, е преди всичко една мелодия. Стихотворението най-често се поражда в душата на поета като една песен без думи. И тогава неговата задача е - колко странно! - да търси конкретен факт за поетическа експлоатация - да търси сюжет, в който би могъл да облече настроението си. Но ако музикалността в поезията се постига чрез разпоредбата на речта - и щом музиката предшествува всичко друго - то формата трябва да играе в поетическото творчество безспорно видна роля.“Яворов съзира още в ранните опити на поетесата рядко срещаното качество на богато художествено въображение и тяга към пластическата дълбочина на лирическия рисунък. И затова той й обръща специално внимание, че само истинските художници-поети „могат да установят, съзнателно, оная хармония между външната и вътрешната страна на своите работи, която им придава значение и дълговечност. Защото, да намери човек тъкмо подходящата форма за дадена поетическа работа, то значи да отнеме възможността на други подир него да откриват още един път Америка. Мене ми се иска да видя у Вас един несъзнателен стремеж към нещо такова."Големият поет се впечатлява от свежестта на младото дарование и лъчезарността на нейната непокварена душа. Тя притежава усещането за общност на човешкото и вселенското, за взаимосвързаност на индивидуалните човешки трепети и невидимите вибрации на природата.Разбира се, тук ще видим отзвук от мировата печал на символистите, но вече се усещат кълновете на оригиналния лирически рисунък, който през годините Дора Габе ще избистря и формира.Иван Гранитски Книгата е част от поредицата Език свещен.
£9.71
Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев. Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - „Знамената са гневни" и „Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев поезията трябва да бъде другото име на надеждата. Надеждата, че човекът ще открие действителния път към истината, хармонията и красотата, че ще се прероди поетически пред лицето на бъдещето. Поезията в споменатите книги отразява сблъсъка на противоположни чувства, състояния и настроения, мъчително съмнение, раздвоение и вътрешни конфликти и именно затова неин естетически бог, нейно емоционално слънце е надеждата. И тук се сблъскваме с един парадокс - по своята най-дълбока и съкровена природа Иван Пейчев е лирик, а стиховете му почти винаги са изпълнени с драматично напрежение, заредени са с резки колизии и конфликти. Почти във всяка строфа долавяме дълбоко страдание и вътрешно раздвоение. Поетическото самосъзнание на Пейчев се саморазгръща от конкретната метафора, образ или сравнение, от опредметената лирическа визия в своеобразен порив към абсолютното. На везните между космическата освободеност и по-ривност, и релефната, предметната образност, се ражда магията на лирическото слово у поета. Защо все пак има такова скрито драматично напрежение в поезията на Иван Пейчев? Отговорът на тоя въпрос се крие в противоречивостта на човешкото битие. Лирикът иска да пресъздаде поетически тайната, наречена човек. Но човекът никога не е един и същ, доброто не може да се разбере без злото, любовта не може да се възприеме без омразата, животът не може да се изтълкува без смъртта. Така поетът, като извайва словесните статуи на нежното любовно чувство или ликуващото великолепие на природата, неизбежно нарушава идилията, внасяйки драматични и даже трагични тонове. Понякога той дори вижда себе си като „един невероятен гладиатор", който пада „в мрежите на головата разлика / под ветото на стадионите, / които плюят семки". Но не се предава. Иван Гранитски Книгата е част от поредицата Език свещен.
£9.20
Тази книга ще ви стане най-добър приятел. Ще ви покани на разходка до морето, ще ви предложи питие, ще ви изслуша. Плавен, бавен, уютен разговор, който по-скоро прилича на прегръдка. Поезията на Ралица Генчева ще ви даде смелост да прошепнете всичко онова, което бихте искали да споделите късно вечер на самите себе си, на обичаните от вас.Думи, които ще ви донесат утеха. И ще ви подарят безкрайното синьо.Теа ДенолюбоваИмали ли сте любови без продължение?Неотговорени, неразказани, потънали в морето?А такива, в които летите?Вечни, без начало и без край, без господари и подчинени, с приливи и отливи, но винаги живи. В тази книга ще ви разкажа за погледите, които не можем да забравим, и ръцете, с които искаме да споделим вечността. За любовните истории, които е събрало морето. Не, не знам всички, но те винаги си приличат.Ралица
£7.16
„За първи път в българската поезия срещаме творчество с такава – бих я нарекъл програмна, съсредоточеност в античното митологично, библейско и историческо наследство“…Светлозар Игов„В тази мощна сбирка, мрачна медитация за „катастрофата на постоянството“, българският поет Антон Баев предприема емоционално пътешествие към сърцевината на меланхолията – благодатната меланхолия, за разлика от пробития далак на бунтарството – напомняйки ни, че тъгата е диалектическо допълнение на радостта, а сдвояването на тези противоположности е необходимо за създаването на литература и философия“.Джордж Уолъс, САЩ ****
£7.50
Виждате 336 от 449 products
