Открийте богата колекция от поезия в 359knigi — от класически български поети до съвременни автори и преводна световна лирика. Стиховете, които вълнуват, утешават и вдъхновяват, вече са само на няколко клика разстояние.
Разгледайте подбраните заглавия поезия и поръчайте любимите си стихосбирки с бърза и сигурна доставка до всяка точка на Великобритания. Подарете си или на близък човек силата на хубавото стихотворение.
ТИХО КАТО В ЦЪРКВА Искам да е Тихо. Тихо като в Църква. Да е Тихо - Честно.Да е Тихо - Смело. Тихо - Съкровено. Като във Параклис. И като Причастие. Да се чува само огънят на Свещите. Да разкъсам Старото и да го изхвърля. Да остана гола. После да наметнаи да се завия с Времето Безкрайно. В изповед гореща да склоня главата си. В слепоочието горе да тупти сърцето ми с дишане насечено в ритъм неритмичен. Да простя на другите. Да простя на себе си. Тихо да приседна с Благодарност Свята - С обич и към Другите. С обич и за себе си...
£7.66
ВЪРВЯ С блокирана походка. С тояга здрава във ръка. Вървя... С коляно, счупено на две. Куцукам трудно през света. Вървя... Във дупка черна падам рязко. Заострена стрела във мен –Боли... Проскърцват чарковете мои. Те имат нужда от мехлем. Лечебен... Захапвам волята си здраво. И вярата си - фанатично. За кой ли път... Изправям се полека-лека.И стъпвам смело на инат...и пак вървя... Тоягата - приятел личен. Изритвам с нихилизъм зъл. Вървя... Опъвам аз напред въжето. И то е Пътят Мой. Вървя... Безумен акробат съм аз. С баланс. Напред. Вървя... Походката изправена е вече: Със ритъм нов. И с хъс. Вървя... Живота Живия вървя. Вървейки, аз живея Живо. Вървя... Вървя... Вървя...
£7.66
Това е откривателска и неземна стихосбирка. Тя първо достига до опиянения поток на живото и мъртвото чрез еротично поглъщане на природата в собственото ни тяло и чрез майсторско преобразяване на езика в сетива. От този дзен-поток се пораждат нови и известни същества, нови и остарели думи, нова и позната игра. Захари Захариев умее да отклонява езика, принуждава го да се блъска в себе си, оставя го да протече надолу, настрани, навътре или нагоре в органите на всичко съществуващо. И след това в общуването, желанието и веселието се образува екстатична притча: книгата преминава от множествеността на „архе“ през стремежа-сливане в „ерос“ до бликащото единство „сърцеум“. През цялото стихотворно време ние – като леки и неволни богове – обичаме, пием и пеем заедно и под ръководството на някакво друго „ние“: аморфно, бурно и поетично. Същевременно се учим да бъдем многостранни герои – да възприемаме, поглъщаме, обработваме, отделяме и да творим, – а езикът ни е вече животно-вселена. Да, не е ясно къде минава границата между автор, книга и читател; и какво всъщност непрекъснато се преражда.
£8.69
В тази поезия няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон. Сдъвква думите като ядки, после ги залепя като дъвка върху случайна пейка в парка. Харесвам това тихо говорене, това влизане на пръсти в стъклената витрина на човешката душа. И ако нещо все пак се счупи, родените да се влюбват в парчета ще го съберат. – Димана Йорданова „Самоопределения“ на Цвета Михайлова е разпад на света до тъга и на тъгата до свят. Тиха, почти безшумна, като град под вода, тази поезия ни разпознава и приветства в своята най-вътрешна стая тесеракт, където за безброен път се завръщат светлинните рефлексии на миналото, огряват всички наши азове и се утаяват в междините, в които сме се очаквали. Причинете си нежността ѝ. – Георги Гаврилов
£6.65
На гаснещия ден прощалните зарии аромат от рози, покъсани без жал; на лебед песента, все болен от зори - душата ми самотна и нейната печал... Ах, тихата печал на скорошната нощ и в храсти оголели въздишка на зефир; широките крила, отпуснати без мощ душата вече мъртва и гробният й мир. Книгата е част от поредицата Златна класика.
£10.23
Новата стихосбирка на Иван Гранитски искрометни мигновения ще порази читателя с богатството от теми и образи, с интуитивното вникване в дълбинните тайни на космоса и човешката душа, с неутолимата жажда за познание. И както у Пиндар "жаждата“ е метафора за творчество, така и у Иван Гранитски тази "жажда“ не пресъхва, тя въплъщава кредото на автора: „душата ти в Всемира / е създадена за ga ce труди"/ непрекъснато и неуморно". Иван Маразов
£15.34
Някой пита: Построи ли къщата?и дърво ли посади?Не!Нехранимайко бях!Назадв живота не се връщах.Понатрупах даже грях.Но ти не ме съди.Имах си пътекас много тръни за венец.И вместо къща –небесен домс любов градих,с камъниот синьото небе.С крила на птициго чертах.Това е мойто битие.Там живеемоята душа.
£7.67
Юлия Пискулийска има отчетливо присъствие в българското културно пространство. Журналистка, публицистка, поетеса, общественичка, тя - неудобно е да го кажа, но ще го кажа все пак - почти половин столетие работи неуморно на родната литературна нива и Бог е наспорил усилията ѝ със зрели плодове. Автентична е нейната поезия, не само защото се ражда от неподправени чувства. В стиховете ѝ делничното, битовото, обикновеното някак изведнъж засиява в неочаквана светлина, сгрява и възвисява. Съм е фундаменталният глагол във всички езици, символ на съществованието, на устояването, на пребъдването. Това пребъдване се долавя и в дълбоко човешката, а едновременно по женски нежна и ласкава поезия на Юлия Пискулийска. В това категорично съм е заключена не само поетиката на Юлия Пискулийска, но и цялата ѝ житейска философия. Проф. Симеон Хаджикосев, In memoriam
£8.69
Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина – детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподобявайки ангелите. През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още продължаваме да сричаме езика на живота. Аксиния Михайлова Ако човекът, както твърди поезията на Станислава Станоева, е направен от звезден прах, от божествени атоми, а големият взрив разпилява спомените, създавайки свят, то като неотменност в живота ни остава само носталгията на детето. Тази носталгия е и самотна и уязвима, но и смиряваща, и привързваща. Носталгия, като идваща отдалеч светлина, осветяваща пътя. Иво Рафаилов
£7.67
През годините и като участник в Творческа академия „Заешка дупка“ Лилия Илиева има щастието да работи с някои от най-добрите поети и писатели - Аксиния Михайлова, Иван Ланджев, Петър Чухов, Рене Карабаш, Владимир Зарев, Здравка Евтимова, Калин Терзийски и други. Публикувала е стихове и разкази в различни литературни списания и сборници - „Ах, Мария“, „Роди се автор“, „Сатира 2021“, „Стъпки“ и др.
£7.16
Топли или студени, важното е да ги има светлите нишки, когато те погълне тъмното, за да те поведат по Пътя. Някога иконите наричали куни. Когато застанеш пред избраната, тя те поглежда хрисимо... После виж- Даш колко е строг и питащ погледа й, търси те сякаш, за да те предупреди? За стореното и за молитвата. Затрепти ли ореолът й, значи си получил благосло- вията! Тръгвай и слушай сърцето си! Кунка носи името и силата на божествените из- ображения, които търсим с благодарност и надежда. Когато бях дете рисувах принцеси, след като я срещ- нах, сигурна съм, рисувала съм нея! После търсих различното превъплъщение на нежността и доброто, когато за първи път дойде при нас, разпознах ги! Уве- реността, спокойствието, обичта й те обгръщат като топлия шал, който ми подари. Непрекъснато пътува в невидимия свят. Допуснали са я! За да помага, заради нас е! "Ангелите имат свои ангели“, „видя" една малка чародейка Ясмина! Кунчето е сред тях, а ще ми се и ние да си посветим заедно с нея! Чрез поезията си ще ни поведе, за да потърсим себе си някъде там, между реалното и нереалното. Ще ни поведе по единствения, избран от Кунка път, този към доброто, който следва през целия си живот! Меся и наричам: „Нека тази стихосбирка, дарена от милата ми приятелка, за каузата „За да се роди едно българско дете!“, да трогва и вдъхновява хората, за да пребъде Родината ни! Хлябът порасна до небето... Златка Тихолова - Краевед
£4.09
Това са моите „Шест етажа без асансьор“, за пръв път в пълната им версия. Много ги обичам, защото съм ги изкачвала (и продължавам) стъпало по стъпало, с почивки, с устрем, летейки нагоре, без да докосвам перилата, с бавно слизане и томителни въздишки. Изкачването на тези етажи ми бе изпратено сякаш свише по време на затворен, враждебен, застинал в ням ужас свят. И разбрах, усетих с кожата и ума си колко е хубаво да си Малката. Така животът ми стана цял и пълен, изживян дотук без никакви пропуски. Позволих си да бъда слаба. Слаба до силния. И достатъчно силна да понеса слабостта му към мен. Жената е жена, само когато мъжът до нея е на мястото си и не се налага тя да доказва как може да му изземе функциите. За любов става дума, за доверие, за грижа и загриженост, за споделено всекидневие и живот. Имайте си високите етажи, дори на партера на битието. Имайте си любов – каквато и да е и към когото и да е! Без нея за какво ви е всичко останало? Маргарита Петкова
£9.20
„В понеделник ще е късно“ е книгата, която изстреля Добромир Банев във висините на съвременната българска поезия. В нея ще разпознаете много от знаковите му стихотворения. Много читатели нямаха възможност да се докоснат до книгата, тъй като преди десет години тя се изчерпа в книжарниците за съвсем кратко време. Веднъж написани, думите вече имат собствен живот, но е прекрасно да можеш да се докосваш до тях, когато поискаш. Затова сега, в ново издание, „В понеделник ще е късно“ предоставя тази възможност за онези, които някога са пропуснали да я направят част от личната си библиотека. Книгата започва с нещо ново – акростих, носещ нейното заглавие. Той е откровеното послание на Добромир Банев към читателите, напомняйки, че любовта празнува неделите, но няма търпение да посреща понеделниците. Времето е съдник за всичко, но дори то остава подвластно на силата ѝ.
£7.67
ДВЕ Двойната сферичност на безкраяСътворението разполовяваБитие и небитие играятиз Вселенскатав дъбрава. Нощта в Деня узряваЖивота във Смъртта покълваСветлината мрака обладаваЕдинното Нищото изпълва Два са полюсите на ЖивотаДвуполово е СътворениетоИграят Злото и Добротокакто думите в стихотворение Затуй Аполон и Артемидаса близнаци на ХармониятаОт тях прозрението идебезсмъртието двойно е Тъмната материя нни наблюдавабди за вселенската симетрияИ в образа на Дао съзерцаваразцъфващото цвете на безветрието Иван Гранитски „Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само за естетически, но и за политически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересьт на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обрыца към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните „корени" у Парменид и Емпедокьл. Количественият принцип на космогонията заменя качествения,телесния.” Иван Маразов
£15.34
Този творец владее мащабите на духовните пространства. Неговото пътешествие в есхатологическите глъбини на библейските тестове ни убеждава, че той е от безстрашните пътници „които търсят“ небесните врати „на Спасението“ според точното наблюдение на Светлин Русев. Художникът е открил и преминал през тези небесни врати – чрез педелна концентрация и съзерцание, чрез пределна концентрация и съзерцание, чрез саможертва и смирение е прозрял, че противоречието в душата на мислещия човек ражда всесъздаващата болка на самотата. И както самият Николай Майсторов подчертава, тя е стъпало в две посоки: „Първата посока е в безличната пустота на материалната граничност на земния ми път като съблазън на сетивната преситеност. Втората е борбата ми за Вяра, раждаща силата на вътрешния поглед или животът като отдръпване, като жертва, за да се роди творящата човешка енергия“. Акад. Иван Гранитски
£12.78
Иван Давидков не е достатъчно оценен от критиката, но в съзнанието на събратята си се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите. Желанието му да загребе колкото се може повече от тях го е накарало, мисля, да изостави в последните си книги традиционното стихосложение с неговите ограничения. Неговият стих, който сега се развива свободно, акцентуван само от ритъма, е като голяма мрежа, натегнала от улова на образи и красота. Атанас Далчев
£10.23
„Солено синьо“ е концептуална арт книга, родена от вдъхновяващия досег между изкуствата и от взаимодействието на хора с различни таланти. В нея пресечна точка си дават трима самостойни творци. Книгата е пестелива на думи, но е богата на образи. Това е книга за съзерцание, книга за четене, за пътуване и среща с морето, водата, океана, природата на нещата, книга за навлизане навътре в дълбините, в себе си… Авторът Татяна Явашева е поетеса и журналистка. „Солено синьо“ е петата ѝ поетична книга след „По ръба на чадъра“, „Смеха на огледалото“, „Чуй тишината“ и „вСЪЩНОСТ“. Доц. д-р Регина Далкалъчева е преподавател в катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ в Националната художествена академия. Художник. Концептуалист. Създател на арт книги. Д-р Бояна Павлова е преподавател в катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ в НХА. Художник в територията на изкуството на книгата и графичния дизайн. „Солено синьо“ изглежда като монолог със себе си. Но това са диалози с необятното, със стихиите, чрез тях читателят попада в епицентъра на енергиите, на онова, което те кара да се усетиш много малък. А същевременно и голям, тъй като Човекът не е по-малък Космос от една Стихия. Всеки, който се докосне до тази книга, ще я почувства по различен начин. Личната Съдба на всеки дава отражение и върху способността му да възприема и да разбира текста, книгата, авторовото послание“. Христо Славов
£10.23
Поезията на Даниела Найберг предлага деликатни отражения – на времена и пространства. Поезия, която наблюдава света с тиха, утешителна вдълбоченост. Но няма как да бъде измамен погледът на този, който е изкатерил планината. Защото е вдишал от същността ѝ. Тези стихотворения знаят за трансцендентното, тихомълком спотайващо се наоколо ни – шума на вълните, параклиса, чая, снега, улиците без изход, децата. Всичко е знак. Ина Иванова *Даниела Найберг е с докторска степен по етнохореология от Института за изследване на изкуствата – БАН. Възпитаник е на СУ „Св. Климент Охридски“, където завършва българска филология, философия и културология (1988-1997). Специализира фолклористика.Пише статии, есета и стихотворения. Има публикации в „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Любослов“, „Отвъд кориците“ и други издания.Автор е на стихосбирките: „Мирис на вода“ (2005/2004); „Последната неделя на септември“ (2011); „В ухото на раковината“ (2016); „Избрах да запиша“ (2018) – „Издателско Ателие Аб“; „Ако е стих“ (2021), Издателство „Лексикон“. През 2020 в екип с джаз-китариста Людмил Крумов, художничката Мария Апостолова и редактора Ирен Петрова подготвя музикално-поетичния албум „В града на спасението“ (Filmabee).Монографичното й изследване „Съставът за народни танци като културно явление в България“ („Марс 09“) е издадено след спечелен конкурс на Министерството на културата (2011) и е подкрепено допълнително от любители на българската култура в САЩ.Основател е на „Глаголницата“ (от 2014 г.) – Обществото за поезия и литературна проза при Българския културен център в Сиатъл. Носител е на наградата на BgFACE (Bulgarian Foundation for Arts, Culture, and Education) – статуетка на скулптура Брони Ликоманов за популяризиране на българския език, литература и култура в САЩ (2022).
£6.14
„Как ни спасяват природните закони“ събира стихове, писани през последните единадесет години, в които става дума и за чудото на науката, и за вглеждането в миналото, но и за куража да се продължи напред. Стихотворения, които разказват истории колко е трудно понякога да се пази равновесие. Но и ни разказват за хората, които продължават да пазят равновесие и да крепят света. Тази книга не търси ефектни изрази, защото е силна, не пищи за внимание, защото е дълбока, не се прави на авангардна, защото времето не я интересува. Това, което ни поднася, е вглеждане, емпатия, тишина. Припомня ни важното. Погрижва се за невидимите. Разхожда ни по света, за да ни върне към човешкото в нас. И все пак, как ни спасяват природните закони? Не ни спасяват. Но ниприпомнят, че сме свободни да се спасим сами. Кристин Димитрова
£7.67
„Лично“ е поредното късче от творчество на Илия Михайлов. В изданието авторът представя стихотворения и импресии. Напоследък все по-често се улавям, че мисля за всички онези „малки“ истории, много лични и откровени, на които съм ставал неволен свидетел или са ми били доверявани по една или друга причина. Ако беше възможно, дори бих си направил нещо като хербарий от тях, защото споменът, както е доказано, е жив, докато някой го пази някъде в себе си. Тези малки откровения, подарени ми през годините, съм съпреживял по свой начин, докоснали са ме и са ме развълнували. Те ме връщат към точно определени места, моменти и хора, които са ги споделили с мен. Водят ме към онзи слънчев есенен ден, в който три млади дами от пети клас ме спират в училищния двор. Поздравяваме се, а аз ги питам: – Всичко наред ли е? Някакви проблеми? Едната от тях ме поглежда и отговаря с тъга в гласа си: – Да, има проблем, но е лично. После добавя: – Извади се крачето на куклата ми. Вземам пластмасовата госпожица и намествам крачето. Получавам награда – три малки прегръдки. Или пък се пренасям в студения следобед, когато пътуваме в автобуса и си говорим с нея – моята непозната. Тя ми разказва за съпруга си, който е с деменция; за проблемите; за това, че вече не познава нито нея, нито децата им; че не помни онези повече от 30 години семеен живот. Въздъхва тежко и преглъща сълзите си: – Аз ще помня и за двама ни. Помня и него, който живее в Дома за стари хора. Седи на спирката срещу павилиона, подпрян на бастуна си. От време на време приглажда косите си – бели като сняг. Отвътре се показва продавачката и го пита: – Искаш ли нещо за пиене? Гладен ли си? Възрастният човек поглежда нея, а след това мен и отговаря тихо: – Не искам нищо. Дойдох да погледам хората. Може би именно такива малки лични истории ми дадоха кураж да споделя своите. Опитах се да го направя по малко по-различен от предишните си книги начин. Дали и доколко съм успял – не зная, но съм сигурен в едно – всичко в тази малка книжка е лично, защото е минало през центрофугата на душата ми. Илия Михайлов
£5.11
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката „Черно хайку“ фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения – геологично, историческо, биологично – като експеримент, храна и изпитание, красотата на умственото оголване и физическият отпечатък на паметта върху тялото са сред темите, които книгата разглежда. „Черно хайку“ има тройна премиера на български от Жанет 45, Пловдив, на гръцки от Икарос, Атина и на английски като част от сборното издание “Notes of the Phantom Woman”, Ugly Duckling Presse, NY в превод на Джон О`Кейн и Екатерина Петрова. Това е музика, която свършвакапка по капка.Зъб, който го вадиш всяка сутрин. Както някой, когото много обичаш,да ти разказва някаква история, която не те интересува,но не искаш никога да спираи наричаш това щастие. Или снимка от градския площад, някои къщи и църквата, и на заден план вулканът, който изригва, и наричаш това вид ежедневие. Било е някога един порядък, който се взривил.Така започнало всичко.Стръвта на придобитата инерция. Джордано Бруно вярвал, че звездите са населени далечни светове, и във всяка има по един процес, и във всяка има по една клада,и наричаш това: да не бъдеш сам във Вселената.
£6.65
На Едвин Но след поредната война Читалнята отново ще е пълнаи хората, макар и слепи,ще ровят в книгите с наивната увереност,че ще открият в тях Причината. Борис Христов Едвин Стефанов Сугарев е роден на 27 декември 1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ Св. Климент Охридски. До 2010 г. е научен сътрудник в Институт за литература при БАН. Бил е народен представител във 7-то ВНС, 36-то и 37-то НС, посланик на България в Монголия и Индия, генерален консул в Ниш, Сърбия. Редактор е на самиздателския алманах Мост (1989), един от основателите и дългогодишен главен редактор на седмичника Литературен вестник, директор на в. Демокрация, главен редактор на в. Седем, доцент в департамент Нова българистика към Нов български университет. От април 2020 г. е писател на свободна практика. Носител е на наградата за роман на годината на Фонд Развитие (2004), на голямата награда за SMS-поезия (2005), на специалната награда от конкурса Биньо Иванов. Сред номинираните е за литературните награди Иван Николов, Христо Фотев, Портал, Култура, Перото. През 2024 г. е удостоен от Министерството на културата с наградата Златен век-звезда за цялостната си литературна дейност. Автор е над тридесет стихосбирки, от които четири издадени в САЩ, една в Унгария и една в Сърбия, три книги с проза, също на четири книги с приказки, три от които издадени във Франция, на осем публицистични книги, на стотици статии в периодичния печат. Редактор е над тридесет стихосбирки, от които четири издадени в САЩ, една в Унгария и една в Сърбия, три книги с проза, също на четири книги с приказки, три от които издадени във Франция, на осем публицистични книги, на стотици статии в периодичния печат. Редактор и автор е на предговорите към Архипелагът Гукак на Александър Солженицин (2015) и Колимски разкази на Варлам Шаламанов (2010). Негови текстове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, каталунски, унгарски, чешки, сръбски, турски, японски, хинди и други езици.
£7.67
Какво му стана на този свят? Какво му стана на този свят?Малко хора си държат на думата.Извърта се и беден, и богат.Всичко зависи от сумата. Какво му стана на този свят?Политиците ни искат война.Продадоха и последния танк,но нямат нищо общо с това. Какво му стана на този свят?Тука се търгува с правосъдие!Крадат се бизнеси, прибират се дела,простотията стана оръдие. Владимир Гюров Владимир Гюров е роден на 21 март 1970 г. в град София. Завършва фотография през 1989 г. в ССУПФ Юлиус Фучик град София. Стажува като фоторепортер във вестник Земеделско знаме. Завършва школата за запасни офицери Христо Ботев град Плевен като артилерист. Завършва магистърска степен по география в Софийския университет през 2002 г. Работи в Националната следствена служба (от 1992 до сега) като криминалист.
£7.67
Празник Колко хубаво и ведро стана тук,улиците станаха тихи и празни,няма ги убийците омразни,прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро стана тук,хората по улиците оцелявати усмихнати се поздравяват,прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро стана тук,състезателите не се състезават,катаджиите гладни си остават,прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро беше тук,сега със двеста жънат се житата,търкаля се във своята кръв раята,прасетата се върнаха от юг. Владимир Гюров Владимир Гюров е роден на 21 март 1970 г. в град София. Завършва фотография през 1989 г. в ССУПФ Юлиус Фучик град София. Стажува като фоторепортер във вестник Земеделско знаме. Завършва школата за запасни офицери Христо Ботев град Плевен като артилерист. Завършва магистърска степен по география в Софийския университет през 2002 г. Работи в Националната следствена служба (от 1992 до сега) като криминалист.
£7.67
Чест и достойнство Какво означава думата чест?Изглежда съм забравил и не зная.Навярно тя не ни е нужна днес.Защо ли питам, вместо да си трая? Какво означава думата достойнство?Изглежда не мога точно да кажа.То е обратното на притворство.По-добре с пример да го покажа. Както кремъкът не прилича на глината,чест и достойнство не прилягат на сипай.Чест и достойнство е да браниш родинатас упорство и увереност на самурай. Казано просто, казано ясно,с думите на един мечтател...Чест и достойнство са нещо прекраснои то е да не си предател. Владимир Гюров Владимир Гюров е роден на 21 март 1970 г. в град София. Завършва фотография през 1989 г. в ССУПФ Юлиус Фучик град София. Стажува като фоторепортер във вестник Земеделско знаме. Завършва школата за запасни офицери Христо Ботев град Плевен като артилерист. Завършва магистърска степен по география в Софийския университет през 2002 г. Работи в Националната следствена служба (от 1992 до сега) като криминалист.
£7.67
£12.78
£10.23
£6.14
БЛУС Съмнения, възторзи, страх –съдбата просто се развлича.А теб след век те разпознах!И само век ще те обичам.Оттатък залеза, отвъднощта тъмнеят бариери.Не иде прошка, нито съд...Любима, събуди ме вчера!В дълбочините земетръспредвкусва свойта премиера.Животът е опасно къс...Побързай, целуни ме вчера!Пропуква се безкрайността.С греха ни ангел ще вечеря.Подай стиха ми на свещта!Не чакай: забрави ме вчера...
£9.20
Втората стихосбирка на Ненко Кирилов надгражда "По-сурово" и поставя сериозния въпрос какво може да предстои след нея. Завършена в разпада си, книгата постулира липсата на път като единствения истински път и го следва до самия му край.
£7.46
Поезията на „Вселената в очите ти“ започва там, където науката изнемогва. Тези стихове са родени в подземията на полузабравения сън; в дома на съпреживяната болка; в лабoраториите на колективното неосъзнато. До второ нареждане не съществува по-велико събитие от човешкото съзнание с цялата му ужасяваща правдоподобност. Чрез човека Вселената мисли за себе си. Заради човека жълтото е жълто и звездите намигат. В лицето на тази почти безкрайна отговорност не ти остава нищо друго, освен да се родиш в смъртно тяло и да го осъзнаеш твърде рано. Ако това те утешава, било е писано да стане. Сега опитай да отречеш физическата реалност на болката. Опитай да я обикнеш със силата, с която тя пълзи по тръбите на всяко същество. Обещавам – аз ще те чакам от другата страна на тези стихове. В каквато и форма да завариш съзнанието ми, знай, то още вярва в човека и в приказки, създадени по негов образ и подобие. Марио Савчев
£8.00
Димитър Гачев e създал поетичния си глобус не защото е обиколил целия свят, а защото целият свят се е приютил в очите му. Не защото е прекосил паралелите и меридианите, а защото е стоял в пресечната им точка. Не защото е разбрал какво е да си жив, а защо трябва да се живее. Не защото търси мястото, което ще стигнем във вселената, а защото знае мястото, където ще се приберем. И където ни чакат майките и бащите. Тази ведра в стоицизма си книга е орех, в чийто зелен глобус живее надеждата.Книга, която лекува.Александър Секулов
£6.65
"Непредвидимо" е поетична книга, съдържаща около 50 стихотворения. Авторът майсторски съчетава публикувани в предишни издания любими творби с немалко новосъздадени през последните години поетични произведения. Стихотворенията са на различни теми: смисъла на живота, паметта, мечтите, достойнството, любовта, родния град и др. Войната лежи мъртва след тежкото раждане на близнаците Победители и Победени. Мирът като хиена ще я разкъса. Паметта му е къса и от жертвите, от техния брой, ще произведе герой след герой и ще ги обкичи със слава. Не войната, мирът е, който го прави. Разравя кости, дълбае пропасти, руши мостове. Марширува, облечен в мундир от история, сред неподозиращите хора, в които на всичко отгоре събужда без грешка един инстинкт, толкова нечовешки, че междувременно или съвсем своевременно друга война вече е бременна.
£9.20
Новите стихове на Венцеслав Николов ме убеждават в нещо, за което по-скоро съм се догаждал. Често в мигове на униние съм си казвал, че ако умеех да свиря на някакъв инструмент, много по-ефективно бих надмогвал житейските несгоди. И ето, един виртуозен музикант посяга (не за пръв път) към словото, за да ни увери, че светът край нас е велико чудо, че независимо от всичко този живот е увлекателно приключение, че щастието е достъпно за всички хора и че имаме право да се стремим към него. Тази поезия е автентична, тя е поезията на този автор. Когато чета стихотворенията от новата книга, виждам Венци, който излиза спокоен и ведър на сцената, за да ни каже – със звуци или думи – че има смисъл. Проф. Цочо Бояджиев
£6.14
Многолика книга, в която няма закономерности, освен тези на дълбоката зашифрованост. В стиховете е вписан смисълът на живота за младия автор. Има любовна, философска, по-емоционална, дори обществено ангажирана и най-вече неподправена поезия. Редакторка на стихосбирката е поетесата Маргарита Петкова, а книгата включва 74 стихотворения. "Богослав-Тервел Тодоров и поезията му са прекрасни, талантливи до невероятност! За мен е чест да се докосна до такова явление, до такава енергия и талант до безкрайност... От страниците на дебютната поетична книга на Богослав-Тервел Тодоров усещам чувствителността на поет, гласа на мъдрец и бунтарството на младото вино, а ТОЙ – ПОЕТЪТ е само на 21 години!" - доц. д-р Пенка Илиева-Балтова
£8.95
„Краят на думите“ е книга с поезия и диалог между текстовете на Мила, и картините на Галина Димитрова – художник, който също дебютира, но в ролята на илюстратор.Думите са премислени, но и дръзки, събрани отвън, от пропътуваното и видяното, но изтръгнати и отвътре, от дълбокото на болката, затова ни заразяват с автентичността си.“
£7.67
Живеем във време, което с лекота слага етикети и зачерква всичко. Дори националните празници са повод за разединение, вместо да ни обединяват и сплотяват. Тази книга събира 66 поетични творби, които интерпретират по различни начини темата за Освобождението и ролята на Русия в него. Целта ѝ не е да възпламенява огъня между русофили и русофоби. Нито да провокира дискусии кой поет има място в нея и кой – не. Нито да става повод за ново разделение и охулване, докато в крайна сметка се лишим и от последния реален авторитет или национална светиня. Тази книга иска да припомни вярата, която ни е помагала в трудни мигове. Да възкреси образите, които са сплотявали бащите и дедите ни. Да издигне идеалите, които са ги вдъхновявали за саможертва, без която страната ни нямаше да я има на съвременната географска карта. Тези идеали, увековечени в стихове, са истински словесен паметник на нашето минало и си струва да си ги припомним, за да съхраним България в душите си.
£6.14
£7.57
„Пойни птици” събира 77 текста, писани от автора през последните 3 години. Това е седмата поред поетична книга на Владислав Христов, затвърждаваща името му като eдно от най-значимите в съвременната българска лирика. Текстовете в книгата засягат широк кръг от проблеми, свързани със заобикалящата ни реалност – от опазването на птичия и животински свят до войната в Украйна и живота на човечеството в условията на пост ковид периода. Поезията на Владислав Христов разкрива изострената чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас – рефлексия, провокирана и съпътствана от (само)ирония, изненадващи послания, вдъхновени метафорични образи, неочаквано подсказващи как проблемът да бъде трансформиран в решение и препотвърждаващи по този начин предназначението на самата литература: да умиротворява, да облагородява, да бъде пътеводител в духовния ни живот.
£7.16
На Майка България е сборник от поетични опуси, посветени на България, българския народ и българската нация. Включва творби като На Иван Вазов, На Свети Княз Борис Първи, На Христо Ботев, На Цар Симеон Велики, На Свети Климент Охридски, На Димчо Дебелянов, заглавното На Майка България и още четиринадесет стихотворения - посвещения на бележити личности от българската история и литература. Стихотворението На Майка България печели първо място на Международния литературен конкурс Небесни меридиани, Израел, а в Италия е издадено в сборника L'attesa / Очакване. "Седя сред Родопите, гледам към Рила -в слънце окъпани снежни била,какви ли съкровища други стаилае моята родна, вечна земя?! Поглеждам встрани и съзира ме Пирин -далечен, изправен и горд, и велик,мощен Балканът зад мен се издига,Аз съм във Рая!, напира в мен вик!" Георги Връбчев
£5.11
Най-космополитната поетеса в историята на българската литература с общо 35 книги, издадени на 5 континента, и поезия, преведена на 13 езика, включително японски, арменски и арабски. Ваня Петкова (1944–2009) остава единствената поетеса в света, изнесла два авторски рецитала по време на полет в самолет през 1983 г., за което е предложена за Рекордите на Гинес. Става доктор по испанска филология в Университета „Хосе Марти“ в Хавана, Куба, където живее от 1974 до 1978 г. по време на дипломатическата си кариера като културен представител на България в страната. Преводач от украински, английски, руски, сърбохърватски, немски, арабски и испански език. Ваня Петкова заедно с Елисавета Багряна и Блага Димитрова са единствените български поетеси влезли в Световната трансконтинентална енциклопедия за жените поетеси и писатели през 1991 г. Носителка на Националната награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“ и на званието „Обединител на култури“. Сред притежателите на нейни книги са световни личности като Джони Деп, Уилям Сароян, Мириам Макеба, Булат Окуджава, Евгений Евтушенко, Джоко Росич, Ясер Арафат, Индира Ганди и др.
£12.27
Каквото имах – на забравата го казах. Йордан Велчев
£6.65
Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е „ние“. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта – а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облаците се подават ръце – утешителен свят, в който можеш да вярваш. Едновременно хтоничен и милостив, свят, който няма нужда да идеализира, за да продължи да обича. Зорница Христова Това е книга за същностните основания на човека и отстоянията му. Книга, чиито особени стихотворения реквиеми оголват до внезапната му сърцевина смисъла. Безпощадна книга, която създава – в белезите от лични загуби и обгрижвана памет – усещане за съшиване на рани без упойка. Книга, в която смъртта и отсъствията не отнемат, а прибавят, обичайки без отстъп всеки един от нас и милионите като нас, „забодени в живота“. Йордан Велчев
£6.65
Васил Славов е роден в София. Завършва английска филология в СУ "Климент Охридски". Първата му стихосбирка излиза от печат през 1989 г. Същата година заминава за САЩ, където специализира литературна критика и креативно писане.До заминаването си публикува поезия, преводи и критически материали в повечето литературни издания в България. Представян е с авторски стихове на английски в САЩ и Великобритания. Автор на няколко поетични и белетристични книги. Автор на няколко поетични и белетристични книги между които белетристичните сборници "Фургоните на Адамсбърг" (1998 г.), "Записки на препарирания" (2001 г.), поетичните книги "Бич Божи" (1992 г.), "Американа" (2010 г.), "Звяр" (2014 г.), "Следверие" (2017 г.), "Ням" (2021 г). През 2023 г. излиза от печат автобиографичният му роман "Строфи на кръвта".
£10.23
Книгата съдържа 90 стихотворения и хайку, разпределени три дяла. И ако първият цикъл е своеобразен дом на любовта, където интимната изповедност достига крайния предел на пълното отдаване на мисълта за любимата, вторият цикъл очертава небесното измерение на личния свят – високата метафизична цена, която всеки човек неизбежно заплаща, за да удържи високия на смисъл на съществуването си. Третият дял на книгата не просто е посветен на войната срещу Украйна, а осъществява най-трудното – сливане с болките и надеждите на воюващите за свободата си украинци и изживяване чрез българското слово на украинската участ като българска съдба. Книга, в която поезията служи на любовта, вярата и добротата, за да бъде даден шанс на човешкото достойнство.
£7.67
В този внушителен по обем и времеви обхват литературен труд, който авторът е нарекъл „Моите истории“, а някои биха го определили като своеобразен „дневник на писателя“, Георги Борисов представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета и мемоарна проза, литературни портрети и свидетелства, сценки и житейски истории, белязали неговия път в продължение на половин век. Сред най-любопитните от разделите в настоящия том е първият – и като форма, и като тематика, – който препраща към Далчевите „Фрагменти“ и представлява особен принос с „опитите“ на поета да разгадае същността на поезията и творческия процес, многоликите маски на битието и холограмите на словото, безкрайните възможности и измамната нищета на българската рима. Богатството от мисли и впечатления и нахвърляните под влияние на моментното вълнение стихове, предназначени единствено за личния бележник и незаслужено пренебрегвани от поета като недовършени или недостатъчно „добри“, пръснатите в движение образи и сюжети, спонтанното и метафорично възприятие на света и природата в тази книга са златно находище за всеки ценител на изкуството и литературен изследовател – а защо не и за неизбежните в такива случаи „литературни джебчии“, както ги нарича Кирил Христов в своите дневници.
£15.34
Малцина са днес у нас служителите на Словото, които съумяват да устоят на суетата и да не се отклонят от пътя, по който ги е повел талантът. А на този път, ако останеш верен на природата си и безучастен към изкушенията на времето, ще срещнеш и разпознаеш хората, които са твои събратя по кръв, ум и перо. Кои са те в този втори том от „Моите истории“ на Георги Борисов? Константин Павлов, Борис Христов, Радой Ралин, Йордан Радичков, Петър Увалиев, Миряна Башева, Вера Мутафчиева, Никола Радев, Алек Попов и Деян Енев, Севда Севан, Божана Апостолова, Красимир Дамянов и Влади Киров, Кирил Кадийски и Георги Господинов, Румен Леонидов, Светлин Русев и Георги Чапкънов, Юлия Огнянова, Катя Паскалева и Иван Росенов, Пламен Масларов и Стефан Димитров, Георги Трифонов, Руси Чанев, Павел Васев и Ал. Морфов, съпругата на Георги Марков – Анабел, и братовчед му Любен, дъщерята на Албер Камю – Катрин, легендарният правозащитник Владимир Буковски, нобеловият лауреат Томас Транстрьомер, американските поети Роланд Флинт и Джон Балабан, руските писатели Юз Алешковски, Виктор Ерофеев, Евгений Попов, Пригов, Лимонов, Владимир Шаров, Анатолий Корольов, Михаил Шишкин. И след цялата тази необикновена галерия от образи и характери – широко отворените врати към един богат на пътешествия, срещи и приключения живот в последния раздел на този том, озаглавен „Минах много земя“: от големите европейски столици до пясъците на Сахара и Мексиканския залив. Природа и история, бит и нрави, улични сценки, музеи и театрални представления – какъв шеметен калейдоскоп от многоцветни изображения, през който всеки може да види онова, което търси.
£19.43
Книга за непреходното в преходността (казано по пенчославeйковски), за намереното равновесие чрез поезията в неравновесието ни. Първата от двете части умиротворява самотното и временно съществуване на човека сред огромния космос, сбогува се с илюзиите. Втората част поетически изследва творческия акт и завършва с читателя творец, наречен от Людмила Балабанова „незнайния поет“, вдъхновен да споделя духа на поезията.Светлана Стойчева
£9.20
Виждате 288 от 449 products
