Издателство Леге Артис

Книгата „Бременната девица“ е за борбата за осъзнаване. Тя е за преодоляване на зависимости – към храна, наркотици, работа и т.н. Тя е за мъдростта на тялото, ритуалите за посвещение, мечтите. Тя е за взаимоотношенията и търсенето на лична идентичност. Тя е празник на женското начало, както у мъжете, така и у жените. Тя е за това да станеш свободен. Използвайки концепцията за процеса на психологическа бременност (девственицата завинаги девствена, завинаги бременна, завинаги отворена за възможности), Уудман изследва начините за възстановяване на единството на тялото и душата, предполагайки, че безсмъртието е реалност, съдържаща се в смъртността. Опирайки се на своята юнгианска аналитична практика с нейния анализ на стотици сънища, тя изследва търсенето на лична идентичност и взаимоотношения, включително честване на женското както при жените, така и при мъжете. Тя започва със символиката на какавидата, след което обсъжда изоставянето при творческата жена, осъзнаването на психосомата, ритуалното пътуване, допълнителни размисли за пристрастяването, както и ин, ян и Юнг. Книгата е част от поредицата К. Г. Юнг и последователи на издателство Леге Артис.

Прочетете повече по-малко

Ан живее в Брюж в епохата на Ренесанса, Анна в имперска Виена в началото на ХХ век, а Ани Лий в днешен Лос Анжелис. Три съдби, три изпълнени с премеждия животи, три жени, безкрайно близки в усещането на своята различност и в желанието да избягат от собственото си отражение, което огледалото на техните епохи им препраща, от решенията, които обществото, обкръжението и мъжете са взели вместо тях. Фламандката Ан усеща мистични пориви, които я привличат към бегинажа, Анна, една от първите пациентки на ученик на Зигмунд Фройд, престъпва всички семейни и морални кодекси на своето време. Ани, чийто актьорски талант предвещава бляскава кариера, се бунтува срещу холивудския модел. Еднакво непокорни бунтарки, коя ли от тях и на цената на какви ли борби ще стигне до своята истина и своята свобода?  Всъщност, по най-неочакван начин и по силата на поредица от обективни случайности, навързани от автора с невероятна умелост, тези жени ще се превърнат, отвъд границите на времето, в героини на един и същ роман.

Прочетете повече по-малко

Пети том от поредицата Пътуване през времето на Ерик-Еманюел Шмит. Когато боговете искат да погубят един народ, те първо го правят суетен. Какво ли не сме видели! На земята й е все едно за нашите дрязги. Реките попиват кръвта от кланетата. Полята възкръсват там, където жестокостта е опустошила всичко. И звездите продължават да блестят, равнодушни към нашите лъжливи идоли. – От какво се боиш?– Че този свят върви към катастрофа. Опитвам се да разбера историята на хората, а значи и нашата история. Не империите са вечни, а нуждата от империя.

Прочетете повече по-малко

Повестта „Съперницата“ излиза във Франция през 2023 г. по случай 100-годишнината от рождението на оперната дива Мария Калас, прочута както с изключителния си глас и сценичните си превъплъщения, така и с ярката си личност и съдбовни любови. Шмит намира необичаен подход към обрисуването на Калас и възприема гледната точка на нейната съперница – измислената героиня Карлота Берлуми. Така образът на изцяло отдадената на изкуството Калас се разкрива на езика на завистта и озлоблението: Берлуми надживява преждевременно прекършената от житейските несгоди своя съперница, но не успява да преживее превъзходството ѝ на оперната сцена. Авторът представя с чувство за хумор и ирония жлъчните критики на посредствената Берлуми, предлагайки оригинален прочит на биографията на великата певица. В своята книга писателят отдава почит както на Калас, така и на оперното изкуство. Както споделя пред „Радиофранс“, за него Калас е „преди всичко отлична музикантка, но освен това и олицетворение на Операта“. Интересът на Ерик-Еманюел Шмит към оперната легенда се вписва в литературно-музикалния дял от прозата му. След творбите си, посветени на любими композитори, по-конкретно на Моцарт, Бетовен, Шопен и Бизе, авторът решава да даде израз на дългогодишното си възхищение към Мария Калас, изпълнение на която чува за първи път по радиото през 1977 г. във връзка с новината за нейната кончина. Така едва 17-годишен, бъдещият писател и меломан открива света на италианската опера посредством съприкосновението с неподражаемия глас на трагично загиналата певица.

Прочетете повече по-малко

Къщата на улица Санто Доминго в Сантяго де Чили, скрита зад трите си лимонови дървета, приветства няколко поколения от семейство Лонсоние. Пристигайки от хълмовете на Юра с лоза в единия джоб и няколко франка в другия, патриархът пуска корени там в края на 19 век… Много години по-късно кървава драма ще връхлети семейство Лонсоние. Отнесени от бурята, те ще летят заедно към съдбата си с едно-единствено наследство, мистериозната легенда за един изчезнал френски чичо… В тази ослепителна фамилна фреска, която се разгръща от двете страни на Атлантическия океан, в рамките на 100 години и на около 200 страници, чак до преврата и хунтата в Чили, Мигел Бонфоа рисува портрета на един род от изкоренени хора, чиито ужасни дилеми, белязани от раните на великата история, разкриват тяхната дълбока човечност. Герои и събития от съдбата на неговия род. Авторът споделя: „искам да отдам почит на баща ми, а също и да проследя тази много специална семейна история“…Авторът увлича със стегнатото, красиво писане, с изумителни, сякаш оспорващи реалността детайли и със забележителни персонажи, особено женските – Терез с нейната обсебеност от птиците; Марго със страстта й към летенето и авиацията. Творбата напомня магическия реализъм, който препраща към Изабел Алиенде и Габриел Маркес.

Прочетете повече по-малко

Най-тайната памет на хората За романа авторът получи наградата Goncourt за 2021 г. Той е първият носител на наградата от Субсахарска Африка и изобщо най-младият в историята й. Романът на Сар беше номиниран също за наградите Prix Femina и Prix Renaudot и в дългия списък за Prix Médicis. Най-тайната памет на хората (La plus secrète mémoire des hommes) е издаден през 2021 г. съвместно от Éditions Philippe Rey, Париж и Éditions Jimsaan, Дакар ). Книгата разказва историята на млад сенегалски писател на име Диеган Латир Фей, живеещ в Париж, който открива роман от 1938 г. на измисления африкански автор Т.Ш. Елиман, наричан от критиката “Черния Рембо “. Историята отразява живота на малийския писател Ямбо Уологуем, който печели наградата Renaudot през 1968 г., но по-късно е обвинен в плагиатство, напуска Франция и изчезва от обществения живот. Действието се развива предимно в Сенегал и Париж, но се мести също и в Амстердам и Буенос Айрес. Роман за желания край на литературата, за идолите и за нейната суета, за сблъсъка на култури, нации, раси.

Прочетете повече по-малко

Малкият герой Момо (съкратено от Мохамед), живее в дом за изоставени деца на проституки, създаден от колоритната мадам Роза, някога преследвана еврейка, претърпяла ужасите в Аушвиц, след дълги години работа по улиците, когато красотата на тялото вече я е напуснала, а тя постепенно губи разсъдъка си и очаква смъртта. Но какво ще прави без нея Момо, който не познава родителите си, нито дори истинската си възраст? Двамата имат затрогваща връзка и любов помежду си. Съвременното общество е устроено така, че милиони хора са отхвърлени, презрени. Гари разкрива тяхната човечност. В мизерията на Белвил можем да открием повече доброта, съчувствие и великодушие, отколкото в богаташките квартали. „Животът пред теб” – каква ирония и надежда… Цялото повествование съдържа тънка социална критика, отражение на реални социални и политически събития от 70-те години на ХХ век, даже с предчувствия за онова, което е днес. Много явни и скрити препратки към свещените писания на християнството, юдаизма и исляма насочват към главната тема – както във всички свещени писания – любовта. Последните думи от книгата са „човек трябва да обича“, защото „може ли да живее без любов?“

Прочетете повече по-малко

В Мрачно слънце Ерик-Еманюел Шмит отвежда читателите в Древен Египет, цивилизация, която ще процъфтява повече от три хиляди години. Този път Ноам се събужда от дълъг сън на брега на Нил през 1650 г. пр.н.е. и тръгва на вълнуваща обиколка из Мемфис, столицата на двете царства на Египет. Времената определено са се променили. От публичните домове до дома на мъртвите и от еврейските квартали до двореца на фараона, той открива невероятна цивилизация, описана върху папируси; цивилизация, която обожествява река Нил, откъдето е възникнала, която мумифицира мъртвите, изобретява задгробния живот и строи храмове и пирамиди, за да получи достъп до вечността. Но сърцето на Ноам бушува, умът му е зает от една идея: да се разправи със своя враг и най-накрая да постигне щастливо безсмъртие с любимата си Нура. Ноам, Нура и Дерек, безсмъртните герои от том I и II, срещаме отново и в тази книга. Едновременно прекрасен пътеводител за Древен Египет и пленителна фреска, този роман навлиза в темата за любовта, която е представена във всичките ѝ безброй форми. Другите основни теми са смъртта и раждането на религиите. Но Шмит умело вплита в сюжета и неотложните проблеми на нашето време. Страхотно! Le Berry Какво е Пътуване през времето освен детска мечта, детска игра, която се състои в това да си представиш една отминала епоха и да изобретиш вселена? Но както всички игри, човек трябва да знае кога да спре. Неслучайно Изход от Египет е заглавието на заключителната глава на книгата.

Прочетете повече по-малко

След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия „дневник“, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в „Нощта на огъня“) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение – семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен – смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на „дълга за щастие“, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, възрастният Шмит ни позволява да надникнем в неговия свят, в който преобладава силната свързаност на едно дете с Мама – която пише с голяма буква, както и спасителното творчество, което го извежда от кладенеца на скръбта… Както и в „Нощта на огъня“, авторът успява чрез лична и интимна изповед по време на траура по една изгубена обич да предаде универсалното, в което всеки, който чете, припознава себе си. Ключовото е, че животът е прекрасен и продължава. От петдесет и шест години, когато се срещнехме и закрачехме един до друг, се чувствахме силни, изпълнени с покой, в центъра на един свят, чиито картини се подреждаха под нашите стъпките. Мама озаряваше мен, аз озарявах нея, ние сияехме непобедими и мракът се отдръпваше, изтласкван от нашата светлина.

Прочетете повече по-малко

Атина беше спряла да процъфтява, тя гаснеше…Тази цивилизация отказваше да приеме упадъка, на който са обречени всички неща… След потопа, строежа на Вавилонската кула и Египет на фараоните, Ерик-Еманюел Шмит продължава своето възхитително и лудо прекосяване на времена чрез тримата си безсмъртни герои: Ноам, Нура и Дерек. Как да се излекуваме от насилието на света и любовта? Трябва ли да изберем самотата или да рискуваме да изгорим в светлината на щастието? Едно пророчество от Пития от Делфи, среща с пленителна атинянка… – това предопределя съдбата на Ноам, който пристига в Гърция през V век пр.н.е. Люлка на демокрацията, философията, театъра и Олимпийските игри, Република Гърция позволява на Ноам и Нура да се срещнат с очарователни исторически личности, които Шмит изпитва удоволствие да сваля от пиедесталите им, за да ги представи в цялата им сложност. В изложението участват поетесата Сафо, лекарят Хипократ, стратегът Перикъл, пълководецът Алкивиад и преди всичко неговият наставник, философът Сократ. Ще успее ли Ноам, този чужденец, да завоюва мястото си в този град на всички чувствени и любовни възможности, където се раждат демокрацията, театърът и философията, за да участва пълноценно в живота на града, в празненствата, в състезанията по красноречие, дори в Олимпийските игри, които започват няколко месеца по-късно? От името на пишещия Ноам, авторът показва блестяща ерудиция в бележките под линия, където преплита връзки между епохите, а с това романът става по-завладяващ и придобива пълния си размах.

Прочетете повече по-малко

Сънят на ягуара е семеен епос и този път авторът е бил вдъхновен от венецуелския си произход по майчина линия. Историята се развива в продължение на три поколения в страната Венецуела, преживяла диктатура, демокрация, държавни преврати и революция в рамките на един век. Когато една няма просякиня от Маракайбо, Венецуела, намира новородено бебе на стъпалата на църква и го приютява, тя няма представа за необикновената съдба, която очаква сирачето... Израснал в бедност, Антонио става последователно продавач на цигари, портиер на доковете, слуга в публичен дом, преди да се превърне, благодарение на кипящата си енергия, в един от най-прочутите хирурзи в страната си. Ще го вдъхновява една изключителна спътница, Ана Мария - първата жена лекар в региона. Двамата ще създадат дъщеря, която ще кръстят на собствената си нация: Венецуела. Свързана с Южна Америка с името и произхода си, тя мечтае за Париж, но никога не изоставя истински любимите си хора. Нейният син, Кристобал, последната брънка в рода, най-накрая затваря кръга, обединява закотвени хилядите истории на този удивителен род. През 2024 г. Сънят на ягуара от Мигел Бонфоа спечели не само Голямата награда за роман на Френската академия, но и наградата Фемина. "Мигел Бонфоа е несравним разказвач, който жонглира с истории и герои. Всяка дума е прецизно избрана и всяко изречение полирано и изпипвано, докато не бъде изваяно до съвършенство. Енергия, жажда за живот и непоклатима любов към свободата бележат членовете на това семейство. Роман-гъмжило, изпълнен с живот, цветове и музика, обагрен от с поезия, пламтящ и буен, Сънят на ягуара успешно съчетава любовта на автора към Венецуела и семейната сага."Bulles de culture Книгата е част от поредицата Безкрайна проза на издателство Леге Артис.

Прочетете повече по-малко

Една страна. Един човек. Едно пътешествие без карта. Кроткият, неграмотен Октавио напуска своя малък свят, повлечен от съдбоносна среща с една жена и от поредица загадъчни събития. Така започва едно пътуване през сърцето на Венецуела – страна, разкъсвана между легенда и реалност. В него хората се превръщат в митове, езикът е сила, а миналото – в нещо живо и вездесъщо. „Пътуването на Октавио“ е роман, който съчетава лекотата на омагьосваща приказка със силата на обективен социален коментар и в който всеки ред носи поезия и загадка. Със своя поетичен стил Мигел Бонфоа създава магическа фреска, в която личната история се преплита с тази на цял един народ. Малък по обем, но огромен по въображение, романът говори на езика на сърцето. Той е високо оценен заради оригиналния стил и магическия реализъм, който съчетава латиноамериканската чувственост с френската литературна традиция.

Прочетете повече по-малко

Дванадесетгодишният Феликс е отчаян. Майка му, прекрасната Фату, която управлява уютно и цветно малко бистро в Белвил, е изпаднала в неизлечима депресия. Тя, която някога е въплъщавала щастието, сега е нищо повече от сянка. Къде е отишла скитащата ѝ душа? Дали се крие в Африка, близо до родното ѝ село? За да я спаси, Феликс предприема с нея и с внезапно появилия се негов баща едно пътешествие, което ще го отведе до невидимите извори на света и истината. В духа на „Оскар и розовата дама“ и „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ , във „Феликс и незримият извор“, осмата повест от цикъла „Кръговрат на незримото“ Ерик-Еманюел Шмит изследва мистериите на анимизма, силата на вярванията и обредите, произтичащи от дълбоко поетична духовна мисъл. Книгата е нежна любовна песен на едно момче към неговата майка…

Прочетете повече по-малко

Елиас Алмейда, роден в Ангола, ще стане професионален революционер, ще мине през Куба, СССР, САЩ и ще се върне отново в Африка. Анна, родена в Сибир, ще стане достойна съпруга на съветски дипломат. Ще ги делят години и континенти, но те ще бъдат винаги заедно, свързани от човешка любов, която се разиграва на фона на големите политически сривове в света през Втората половина на XX веК. Читателят ще разбере горчиви истини за легендарния Че Гевара, скритите политически и икономически машинации на великите сили зад т. нар. освободителни движения на черния континент; ще си припомни рухването на комунизма, развенчаването на непоклатими до неотдавна ценности. И в цялото това море от разруха оцелява единствено обичта между две сърца. Романът „Човешката любов" е безпощадна политическа хроника и вълнуваща човешка драма. „Любовта връща на света цялата му значимост, без която ние бихме се превърнали в насекоми, знаещи само да изпитват плътска наслада, да хапят и да умират... При все това вече предусещах, че да повярвам в такава любов, би било последната възможна вяра в моя живот, отвъд която нищо повече тук на земята не би имало смисъл."

Прочетете повече по-малко

Книгата разказва, как една „банда на четирима“, съставена от фотограф-натуралист, неговата приятелка, един философ и автора тръгват на път към висините, като основната им цел е да снимат, да удостоят с внимание природата, да събудят надеждите за нейното съживяване, да припомнят колко мимолетна е възхитата от нейната красота. На тези стойности С. Тесон набляга, към тях неотклонно се връща, мечтаейки за отказ от извратения според него прогрес.Пантерата, както езическата мисъл, снове из лабиринта. Неуловима тупти, настроена на вълната на света, празнично накичена. Красотата й светва и угасва в студа. Опъната сред мъртвите неща, тиха и опасна, мъжествена въпреки женското си име, двусмислена като върховна поезия, ненадейна и непридирчива, пъстра, меденозлатиста: такава е пантерата.На противоположния полюс на консуматорското общество Силвен Тесон отдава чест на самонаблюдението, бавния ритъм, радостта от общуването с природата. Теми в духа на времето. За този географ по образование екологията – като начин на живот, а не като политически лозунг – е единственият възможен начин за борба срещу загрозяването на света. Така Тесон ни предлага учебник по съпротива, настолна книга за живота в съвременния свят.Силвен Тесон е от авторите, които с всяка своя поредна книга печелят все повече съмишленици, но този път «успехът е действително зашеметяващ. „Снежната пантера“ е преиздадена пет пъти. Как да обясним успеха на един писател движещ се против течението, обикалящ от двайсет години света? Безумен мечтател, луда глава, самият той отдавна се е превърнал в герой от роман. Макар че неведнъж се е подвизавал по покривите на катедралите, един ден пада, катерейки се в Алпите по къщата на близък приятел. Със строшен гръбнак, само на 42 години, едва се възстановява и отново поема по света. Цитати:Ненадейното никога не идва само, налага се да излезем насреща му. Движението опложда вдъхновението. Скуката върви по-бавно от бързащия.Молитвата, отправена към Бога, се издига във висините. Дали ще отговори? Съществува ли изобщо? Дебнейки от засада, знаем какво очакваме. Зверовете са богове, които вече са се появявали. Никой не оспорва съществуването им. Ако дойдат, това ще е наградата. Ако не, ще прекратим засадата, с намерение да продължим на следващия ден. Тогава, ако звярът се появи, ще празнуваме. Ще приветстваме този другар, чието съществуване е действително, но чието появяване е несигурно. Дебненето е крехко вероизповедание.Може да се скъсаш да кръстосваш света – и да не забележиш обитателите му.Животът е име, дадено на избиването, а също и реквием за слънцето. Ако действително някакъв Бог е водещото начало на тоя карнавал, би трябвало да има по-висша съдебна институция, за да го даде под съд. Това, че е дарил живите създания с нервна система, е върховно изобретение по скалата на извращенията. То ръкополага болката като принцип. Ако Бог съществува, неговото име е „страдание”.Всяко животно представляваше блещукане на изгубения първоизточник.Зверовете въплъщават чувствеността, свободата, независимостта: всичко, от което се бяхме отказали.Ние, човеците сме осъдени само да минаваме по тия места. За нашата раса по-голямата част от земното кълбо е недостъпна. Слабо пригодени, без специализация за нищо, единственото ни смъртоносно оръжие е разумът. Той позволява всичко. С интелигентността си можем да подчиним света и да си изберем естествената среда, в която да живеем. Разумът прикрива нашето слабоумие. Нещастието ни се състои в това, че не съумяваме да решим къде да бъдем.Дефиниция за човека: най-преуспялото създание в историята на живата природа. Като вид не е заплашен от нищо: изсича горите, строи, разпростира се. След като се е разпрострял, се струпва да живее на едно място. Градовете му се издигат до небето. “Да живееш на света като поет”, бе казал един немски романтик от XIX век. Красив проект, наивно пожелание. Не се беше сбъднало. В тия кули човек от XXI век обитава света като съсобственик. Бе спечелил играта, грижеше се за бъдещето си, с бинокъл се взираше в най-близката планета, която да поеме излишъка. Още малко и “безграничните пространства” ще станат отпадъчна зона.Зверовете съжителстват едни с други, понасят съседите си, но не дружат с тях. Не бива да бъркаме едното с другото: добро правило за съвместен живот.Птиците не пеят от суета.Носеше хералдиката на тибетския пейзаж. Козината й, мозайка от злато и бронз, принадлежеше на деня, на нощта, на небето и земята. Бе насъбрала в себе си хребети, ледников сняг, сенки от теснината и кристал от небето, есента по склоновете и вечния сняг, трънаци по стръмнините и храсти пелин, златото на степите и плащеницата на ледовете, агонията на дивите овни и кръвта на дивите кози. Тя живееше в руното на света. Беше облечена с представи. Пантерата, снежният дух, бе с рокля от Земята.Бе искал времето да му предостави онова, за което пътешественикът се моли, тръгвайки на път: основание за живот.Задачата на човека: „Да живее достойно в несигурното“.Зверовете от долината и по света живееха отвъд доброто и злото. Те не утоляваха каквато и да било жажда за превъзходство и власт.Тяхното насилие не беше бяс, тяхното ловуване не беше заграбване.Смъртта за тях беше просто храна.Напрегнатостта, с която се стремим да се насладим на нещо, е молитва, отправена към отсъстващите. Те биха били доволни да са тук.Ако от нашето съществуване на Земята се очаква да остави своя дял красота, и ако животът е игра, устроена във вълшебна градина, изчезването на дивите животни е ужасяваща новина. Най-лошата от всички новини. Посрещната с безразличие. Железничарят защитава железничаря. Човек има грижата за човека. Хуманизмът е профсъюзно движение, като всяко друго.Много от нас, в пещерите и в градовете, не мечтаят за свят с увеличени възможности, а за свят на справедлива подялба, за родина прославяща хубостта на света.Никой извор не знае на какво е способен.Очакването е молитва. Нещо ще дойде. А ако не дойде, значи че не умеем да гледаме.

Прочетете повече по-малко

"Аз изследвам, изучавам личността на този персонаж, и едновременно тази на майка му, която е негова противополжност в идейно отношение". Истинският сюжет на книгата е спасяването на една жена, която е загубила силата и желанието да живее. Психологическо, екзистенциално, дори религиозно, във всеки случай, духовно спасение.Оказва се, че има и друг път за това. Друг живот. В него вярват т.нар. "дигъри". Нима всеки няма право на свое "алтернативно", "трето раждане" отвъд границата на биологичното и социалното, която ни поставя нашата човешка участ?

Прочетете повече по-малко

На 25 години Ноам избягва човешката участ, удивен, недоверчив, шокиран. Тази способност се оказва едновременно подарък и проклятие. Той вижда как хората, които обича, отслабват и изчезват, страхува се да обича, не вижда изход от своите съмнения, страданията, изпитанията, преживява в една крайна – безкрайна – самота. Принудителен пътник, вечен пилигрим, това е кръстът на Ноам – постоянно нови места, нови езици, нови общества, нови духовности... „Защо се беше „събудил“? За какво да се връща в подобен свят?“ Виждайки, че светът е на ръба на изчезване, пренаселен и замърсен, той решава да разкаже своята история от раждането си. А тя е завладяваща, информативна, с естествен език и любов към героите, вълнуваща до последната страница. Започва с „Изгубеният Рай“, в края на неолита, преминава през Потопа... Един от акцентите е силното и ужасно привличане между мъж и жена, Ноам и Нура, които първо се познават като простосмъртни, но чиято любовна история ще припокрива много хилядолетия...

Прочетете повече по-малко

В романа „Ще се нарека Гантенбайн“, както е типично за Фриш, водещо е намирането на собствената идентичност, този път дори по-интензивно, отколкото в другите романи.„Изпробвайки“ във въображението си различни ситуации като един от тримата действащи лица в романа, лирическият Аз търси собствената си идентичност. Но той е разделен на ролите на Гантенбейн, Енделин и Свобода. Отправната точка е преживяването на една неуспешна любовна връзка. Най-яркото разцепване на лирическото его във въображаема личност изглежда е въплътено в образа на Тео Гантенбейн, който под прикритието на престорената си слепота успява да запази брака си с актрисата Лила.

Прочетете повече по-малко

Действието в романа „Тераса над Рим“ се развива в XVII век. Младият гравьор Мом обича лудо една жена. Тя обаче е определена за друг мъж, който от ревност залива лицето му със сярна киселина. Обезобразен, Мом е принуден да се откаже от любимата, която обича до края на живота си. Паскал Киняр се вдъхновява и от една нова форма на гравюра – „черна гравюра“, появила се през 1642 година. Тази техника се противопоставя на традиционната гравюра, защото при нея „бялото идва от черното“. „Черно“, „тъмно“ са сред най-често срещаните думи в романа. Къси глави, кратки фрази, афористична недоизказаност… Героят обикаля градовете в търсене на изплъзващата се любов и неуловимата светлина, поддържа несигурно равновесие на ръба, което възпроизвежда върху плаките и което е образ на съществуването му. Сянка и меланхолия причакват на всеки завой, около предметите, телата. Изпълнен с съмнение, в творчеството си Мом предлага една хармония, съвършено противоположна на всекидневните му преживявания. Макар и съсипан, той се присмива на ограниченията и предразсъдъците чрез смелите си еротични гравюри, много от които биват унищожени по заповед на светските и религиозни власти. Нали талантливият художник винаги предизвиква съмнението на невежите, на празноглавците, хранени от държавата, и на властимащите…

Прочетете повече по-малко

Надеждата? Един свят, където всеки ще бъде видим. Имената на героите и на техните градове и села, на реките, на животните в гората, са записани и изречени, видими и обичани в тази книга… “Картините не са като паметта – те не могат да се връщат назад във времето… Лицата, телата, всяка бръчка, всяка следа, малката гънка в ъгълчето на устата, под устната, сухожилията на врата, трите резки на врата, близо до тила, ключиците, скулите, резката между гърдите. Ръцете, понякога толкова красиви, а друг път толкова обикновени, китките, жестовете. Ръцете, които се схващат, пръстите, увредени от работа, от сапунената вода. Само аз ли описвам, преглеждам, запаметявам, и за кой опис, за коя наука? Кой ще прочете моята памет?” - Льо Клезио

Прочетете повече по-малко

След роман за героиня нимфоманка, награда Гонкур за роман по истински случай, адаптиран за големия екран, и между два тома на семейна сага, Лейла Слимани приема ново предизвикателство. Макар да предпочита писането в усамотение, тя приема предложението на своя издател да пренощува в Пунта дела Догана, старата митница във Венеция, в художествената колекция на фондация Пино, чиито модерни експонати не ѝ говорят почти нищо. Защо все пак приема? Че и да напише книга за това. Всъщност, съблазнява я идеята за затвореността, към която е пристрастена... В тишината на залите, освободена от погледите на другите, тя постепенно се оставя да бъде завладяна от емоциите, възприятията и спомените, които определени творби й внушават, изгражда мост между изкуството и литературата. Съзерцанието на някои от тези произведения насърчава една интроспекция в професията писател. Тя разсъждава също върху своя произход и двойна култура между Мароко и Франция. Извиква миналото, пълно с емоции и с интензивното ухание на жасмин, цветето на нейното детство. Разказва за своя някога несправедливо хвърлен в затвора баща и за яростта да пише като акт на отмъщение и същевременно като форма на съпротива, заради скъпо придобитата свобода, защото никога не забравя затворничеството на жените в Мароко... Текст, толкова богат, колкото и ценен, който още веднъж потвърждава таланта и блестящата личност на Лейла Слимани. Авторката беше председател на журито, което присъди наградата Международен Букър на Георги Господинов. "Това е най-добрата ѝ книга, защото за първи път тя постига лекота и свобода, разказва, доверява с истинска освободеност и искреност. Сякаш изведнъж Лейла Слимани се роди и се превърна в писател."Фредерик Бегбеде "Ароматът на цветя през нощта е интелигентност, интензивност и сила. Химн на свободата и литературното творчество. Страхотна книга."Goodreads Лейла Слимани получава награда Гонкур през 2016 за Нежна песен. Книгата е част от поредицата Безкрайна проза на издателство Леге Артис.

Прочетете повече по-малко