Издателство Гута-Н

На 1. Май 1907 г. в София се ражда в изключително бедно семейство Иван Симеонов Дуйчев. Със своето невероятно ученолюбие и интелигентност Иван завършва работейки и учейки Софийския университет, защитава докторска дисертация във Ватикана, и със своите над 600 научни публикации и знанието на множество стари и нови езици се издига до висините на световно известен учен. На него дължим събирането на изключително ценните писмени паметници на нашата история и култура публикувани в два тома. В настоящия том той публикува през 1943 г. следните писмени паметници възникнали между 681 – 1018 г.: I. Именник на първобългарскитe ханове  1–2II. Първобългарски надписи 3–7III. Из житието на св. Кирил 7–22IV. Из житието на св. Методий 22–31V. Похвала на св. Кирил 31–35Съчинения на епископ КонстантинVI. Проглас на Евангелието 36–39VII. Азбучна молитва 39–41VIII. Предисловие към Поучителното Евангелие  42–43IX. Беседа 42 43–44X. Историкиите на еп. Константин 45–50XI. Из посланието на патриарх Фотий до княз Борис 51–59XII. Житието на св. Наум Охридски  60–62XIII. Второ, житие на св. Наум 62–65XIV. Черноризец Храбър 65–69XV. Чудото на св. Георги и българинът 70–73XVI. Писма на цар Симеон 74–75XVII. Приписка към превода на словата на св. Атанасий Александрийски 76XV111. Похвала на цар Симеон 77–78XIX. Из Шестоднева на Иоан Екзарх 78–83XX. Книги за шестте дни 84–86XXI. Из словото за шестия ден 86–98XXII. Служби на св. цар Петър 98–102XXIII. Из беседата на презвитер Козма 103–117XXIV. Извадки из хрониката на Симеон Логотет  118–140XXV. Надпис на цар Самуил от 993 година 141XXVI. Солунска легенда 142–143XXVII. Видение Исаево 144–153XXVII. Апокрифна българска летопис 154–161 Книгата съдържа и Бележки към паметниците 162–240Показалец на по–важните имена 241–247 Изключителните повратности на неговия живот ще намериш в неговата биография. Надявам се тази книга да стане ценно допълнение към твоята историческа библиотека. 8.7.2026Д-р Николай Иванов КолевХерцогенаурах

Прочетете повече по-малко

Дълго време човечеството се блъскаше със заблуждението, че най-ефективния способ за самоуправление е този, при който властта е в „ръцете на мнозинството“. Стигаше се до такива ексцесии в историята, че една доктрина сменяше друга и добилите се до надмощие унищожаваха носителите на съперничещата идеология. Това унищожение беше в дълбока древност физическо, по-късно премина в психологическо в управляваната територия – което между впрочем доведе до небивала теоретично-идеологическа поляризация. Последиците бяха ужасяващи – стигна се едва ли не до самоунищожаване на света, тъй като никоя от идеологиите не признаваше правото на другата да съществува. Но в по-ново време просто лишаваха съперниците от правото да упражняват каквато и да е професия, а до неотдавна подаваха в централизираните информационни мрежи забрана за достъп на тези групи до всеобщия информационен фонд…

Прочетете повече по-малко

Драги читателю, На 1. Май 1907 г. в София се ражда в изключително бедно семейство Иван Симеонов Дуйчев. Със своето невероятно ученолюбие и интелигентност Иван завършва работейки и учейки Софийския университет, защитава докторска дисертация във Ватикана, и със своите над 600 научни публикации и знанието на множество стари и нови езици се издига до висините на световно известен учен. На него дължим събирането на изключително ценните писмени паметници на нашата история и култура публикувани в два тома. В настоящия том той публикува през 1943 г. следните писмени паметници възникнали между 1185 – 1396 г.: I. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от 1202 г.  1–3 стр.II.  Писмо на търновския архиепископ Василий до папа Инокентий III от 1202 г. 4–5 III. Писмо на княз Белота до папа Инокентий от 1202 г. 5–6 IV. Писмо На цар Калоян и на архиепископ Василий до папа Инокентий от края на май и средата на август 1203 г.  6–9V. Златопечатник на цар Калоян с тържествена клетва за преминаване под върховенството на римската църква 9–11VI. Писмо на търновския архиепископ Василий до папа Инокентий от края  на 1203 г.  12–14 VII. Писмо на велбъждския митрополит Анастасий, преславския митрополит Сава, скопския епископ Марин, призренския епископ Авраам, нишския епископ Кирика, видинския еп. Климент до папа Инокентий от края на 1203 г.  15–16VIII. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от 1203 г. 16–20IX. Клетва на търновския архиепископ Василий за подчинение под върховенството на римската църква 20–22X. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от ноември 1204 г. 22–24XI. Писмо на архиепископ Василия до папа Инокентий III от ноември 1204 г. 25–26XII. Надпис на дука Врана 27XIII. Печат на цар Калоян 27XIV. Църковен събор против богомилите при цар Борил през февруари 1211 г. (Извадка из Синодика на цар Борила) 27–29XV. Сигилий на деспот Алексий Слава от 1220 г. 30–35XVI. Приписки _по Болонския псалтир 36XVII. Из Битолския триод 36–38XVIII.  Станимашки надпис на цар Иван  Асен II (възстановен) 38XIX. Търновски надпис на цар Иван Асен II 38–39 ХХ. Кричимски надпис на цар Иван Асен П  40XXI. Ватопедска грамота на Иван Асен II  40–42 XXII. Дубровнишка грамота на Иван Асен II  42–43 XXIII. Възобновяване на българската патриаршия  (из Синодика) 43–46XXIV. Договор на цар Михаил Асен с дубровничаните от юни 1253 г. 40–54XXV. Боянски надпис от времето на цар Константин Асен  54–55XXVI. Виргинска грамота на цар Константин Асен 55–63XXVII. Приписка от времето на цар Котантин Асен и деспот Яков Светослав  64XXVIII. Приписка върху Търновското евангелие от 1272/3 г. 65ХХIХ.  Приписка върху Свърлишкото евангелие от времето на цар Ивайло – 1278/9 г.  65–66XXX. Преписка върху Хлудовия паремейник 66–67XXXI. Преписка от времето на Георги Тертер II от 1322 г. 67XXXII. Приписка на Средецкото евангелие от 1328/9 г.  68XXXIII. Приписка от Ловчанския сборник преди 1331 г.  68–69XXXIV. Възхвала към цар Иван Александър (1337 г.)  69–72XXXV. Зографската грамота на Иван Александър от 1342 г.  72–76XXXVI. Из Манасиевата хроника 77–96  XXXVII. Преписки и добавки към Манасиевата хроника 97–102XXXIII. Троянската притча 103–127XXXIX. Надгробен надпис от Боянската църква 127XL. Преписка от 1346 г. върху Висарионовия патерик 127-129XLI.  Приписка на поп Филип върху препис на Манасиевата хроника 129–130  XLII. Мрачка грамота на цар Иван Александър от 1347 г. 130–134   XLIII. Приписка на инока Лаврентий от 1347/8 г. 134–135  XLIV. Приписка на поп Теотокий Псилица от 1347/8 г.    135–136 XLV. Дарствена грамота на цар Иван Александър за венецианците  136–137 XLVI. Писмо на цар Иван Александър до венецианския дож Андрея Дандоло  137–139XLVII. Из Лесновския перенесис (1352/3 г.) 139XLVIII. Грамота времето на цар Иван Александър за манастира св. Богородица Елеуса при Месемврия   140–143XLIX. Дарствена грамота на цар Иван Александра (?) за манастира св. Никола при Месемврия  142–147L. Грамота на цар Иван Александър (?) за манастира Елеуса при Месемврия 146–149LI. Ямболски надпис от времето - на цар Иван Александър  149 LII. Послесловие към Лондонското Евангелие на цар Иван Александър (1355/6 г.)  150–152 LIII. Из Зографския апостол от 1358/9 г. 152–153LIV. Приписка от Бдинския сборник (1359/60 г.) 154LV. Приписка от Лествицата от 1363/4 г.  154–155 LVI. Из Синодика на българската църква  155–169 LVII.  Приписка от Евангелие за цар Иван Страцимир    169–170  LVIII. Писмо на Търновския патриарх Теодосий до монасите от Зограф 171LIX. Приписка от Видин 1365–70 г.  172LX. Приписка от времето на цар Иван Александър 172–174LXI. Приписка върху миней от времето на цар Иван Александър 174LXII. Приписка на инона Исая от 1371 г.   174–176LXIII. Приписка от 1368 г. 176LXIV. Надпис на икона от Месемврия от времето на цар Иван Александър  177   LXV. Рилска грамота на цар Иван Шишман от 1378 г.  177–182LXVI. Витошка грамота на цар Иван Шишман 183–185LXVII. Договор на добруджанския княз Иванко с генуезците от 1387 г.   185–197LXVIII. Брашовска грамота на цар Иван Страцимира 197–198LXIX. Поменици на български царе и царици 198–201  LXX. Из житието на св. Иван Рилски от патриарх Евтимий 201–211  LXXI. Из житието на св. Теодосий Търновски (откъси)  212–228LXXII. Из житието на св. Ромила Видински 229–238   LXXIII. Из похвалното слово на Григорий Цамблак за патриарх Евтимий  239–250   LXXIV. Из похвалното слово на митрополит Иоасаф за св. Филотей  250–259 LXXV. Житие на Климент от Димитрий Хоматиан 260–265 LXXVI. Безименна българска летопис 265–275 LXXVII. Надпис на Мартин в Преслав (ХII–ХIII в.) 276 LXXVIII. Надпис на старобългарско блюдо от ХII–ХIII в. 276 LXXIX. Приписка върху триод от ХIII в.  276 LXXX. Надпис от Беренде от времето  на цар Иван Асен II 276 LXXXI. Приписка от времето на цар Калиман Асен – 1242/3 г. . 277 LXXXII. Надпис от Костур от времето  на цар Михаил II Асен (1246– 1257) 277 LXXXIII.  Батошовски надпис от времето   на цар Михаил II Асен  278LXXXIV. Приписка от времето на цар Константин Асен от 1276/7 г. 279–289LXXXV. Приписка в Радомировия псалтир 280LXXXVI. Надпис на протосеваст Хрельо  от 1334/5 г.  280LXXXVII. Приписка на тълковно евангелие от  времето на Иван Александър -1337 г.  281LXXXVIII. Приписка върху пролог от 1337/8 г.  282–283  LXXXIX. Надгробен надпис на протосеваст Хрельо от 1342 г.  283–284 XC. Надпис от времето на цар Иван Александър 285XCI. Приписка на Четвероевангелие от 1360/1 г. 285XCII. Надпис на Беловската църква край Струма     285–286XCIII. Приписка от времето на цар Иван  Шишман 286     XCIV. Приписка от Рилски сборник (XIV в.) 286–287XCV.  Приписка на преписвач от XIV в.  287XCVI. Надгробен надпис на видинската  болярка Станислава (XIV в.) 288    XCVII. Надпис от с. Калугерица (Шуменско) (XIV в.) 288XCVII I. Боженишки надпис 289XCIX. Приписка за княз Александър, син на цар Иван Шишман 289–290C. Надгробен надпис от Беловската църква (XIV в.) 290 CI. Надпис от крепостта Козяк (XIV в.) 291 Книгата съдържа и Бележки 293–422Съкращения 423–424Показалец на по-важните имена 425–430 Изключителните повратности на неговия живот ще намериш в неговата биография. Надявам се тази книга да стане ценно допълнение към твоята историческа библиотека. 8.7.2026Д-р Николай Иванов КолевХерцогенаурах

Прочетете повече по-малко

Извадка от книгата …Според изчисленията на княз Черкаски (1877 год.), на официалната гръцка статистика от 1878 год., на официалната турска статистика от 1881 год., на сръбския учен Стефан Веркович (от 1889 год.), на немския учен проф. Г. Вайганд (1898 год.), на гърка Кл. Николаидес (1899 год.) и на редица други безпристрастни изследвани, в Македония не бе имало никакво сръбско население. Напротив, посочваше се съществуването на известен брой гърци, румъни, турци и албанци. Преобладаващото мнозинство, обаче, винаги бяха българите. Така например, броят на българите според княз Черкаски бе 872 700 души, срещу 124 250 гърци и 516 220 турци; според Ст. Веркович, българите бяха 1 317 131 души, срещу 222 740 гърци и 240 264 турци. Според по-нови изчисления, именно от 1920 год., в Македония имаше при общ брой на населението 2 342 524 жители, 1 103 111 българи, срещу 267 862 гърци и 548 225 турци. Според данните на един американски изследвач (Леон Доминиан), обнародвани през 1917 год., броят на българите по това време е бил още по-голям - 1 172 136 души. Естествено това многобройно и калено във вековни борби за отстояване на своята народност българско население в македонските земи не можеше да бъде унищожено или претопено дори и при най-страшните мъчения и преследвания, които поробителите на тия земи бяха в състояние да измислят…

Прочетете повече по-малко

Предговор Драги читателю, В ръцете си държиш едно произведение на световната класика, а именно: „De bello civili“ („За гражданската война“) или, в пълен вариант, „commentariorum libri tres de bello civili“ („Три книги със записки (коментари) за гражданската война“) на римския военачалник и политик Гай Юлий Цезар. След като Цезар вече е описал войната в Галия в своето произведение De bello Gallico , в това произведение той разказва за войната, която е водил срещу мнозинството в Сената под ръководството на своя бивш съюзник Гней Помпей Магнус в Италия, Испания, Северна Африка и Македония започнала на 10 януари 49 г. пр.н.е. с пресичането на река Рубикон от XIII легион и завършила със смъртта на Помпей на 28 септември 48 г. пр.н.е. в Пелузий в Египет. Книгата е писана вероятно около 48-44 г. пр.н.е. Произведението обхваща три книги; започва със заседание на Сената в Рим и завършва с решаващата битка при Фарсала през 48 г. пр.н.е. Началото не е запазено. Освен това книгата не е завършена, тя прекъсва внезапно, което говори за това, че вероятно неочаквана смърт на Цезар на 15 март 44 г. пр.н.е., е прекъснала работата над тази книга. Продълженията на произведението, които описват хода на гражданската война до окончателната победа на Цезар (Bellum Alexandrinum, Bellum Africum, Bellum Hispaniense), са дело на други автори. Настоящето издание е превод от английското издание: C. Julius Caesar, Commentaries on the Civil War, Caesar's commentaries of the civil war. The supplement of Dionisus Vossius to Caesar's first book of the Civil war.  Липсващото Цезарово начало е заменено с „Допълнението на Дионисий Восий“. Стилът на Цезар е образец за лаконичната красота на логиката. Цезар е тънък познавач както на военното дело, така и на психологията на хората, било то сенатори, пълководци или обикновени войници. Той ни разкрива механизмите движещи събитията с хладен разум и желязна логика. Същественото в неговите победи, като и тези на Александър Македонски , е, че без щателно разузнаване, без изненада на противника, без огромен и непрекъснат войнски труд, без непрекъсната грижа за логистиката и снабдяването на войската, победи не се печелят. Текста е написан в трето лице, което подвежда читателят, че Цезар не е автор на текста. Даже в един пасаж разказвачът се разграничава от Цезар. Но който познава книгата Галската война, вижда, че стилът е уникален, Цезаров стил.  При войната около Марсилия се споменава българския народ болги, кн. 1 § 35 със столица Ним. „Според изчисленията на Авентин още през 225 г. пр. Хр. се е случило така, че един отряд от българския народ, който принадлежал към баварското племе, се отделил от него и заминал. Крал Тезел и братовчед му Балгер изпратили „много народ (с името Булгарн, както се казва в немските баварски хроники), които отишли в страната, която сега се нарича Франция, построили град Toles и заселили всички там“, Карл Фритцлер , 2.1. Това се е случило след нахлуването на галите на Балканите, за което говорят нашите народни песни, и след разграбването на храмовете в Делфи през 273 пр. Хр. След тази война има придвижване на българи обратно към Галия. Интересно е, съвпадението на имената Тил и Толес във Галия, днешния Тулуз. В България днес има селище с име Тулово.  Ирландските предания говорят за заселване на болги на острова по времето на цар Кир (559 – 530 г. пр. Хр.). В района на Марсилия Цезар споменава и галските тектосаги, които ще видим и завърнали се в Мала Азия, част от които служат в армията на Цезар кн. 3 § 4 с предводител Теодар, което означава и Божидар. Част от текстосагите, след времето на Александър Велики, остават и на територията на днешна България.  Забележително е, че реката разделяща Галия и Италия по времето на Цезар носи българското име Вар, кн. 1 § 83. От гледна точка на тракийската история текста съдържа също някои сведения. Дебаркирането на войските на Помпей и тези на Цезар става по крайбрежието на днешна Албания. Крайбрежието на Илирия бива ограбвано от войските на Помпей, по специално ограбени биват трако-илирийците наричани партинци. Военните действия се развиват в планинските части и се пренасят към Хераклея Синтика и след това в посока Лариса. Решителното сражение се състои в Тесалия при притока на река Пеней (пенеща се река) наричан Енипей. Споменава се, че тракийският народ на одрисите предвождан от Котис (Сапейски) (ок. 57–48 г. пр. Хр.)  е изпращал войски в помощ както в началото на Помпей, така и при решителната битка – на Цезар. Котис I умира през същата година. И други тракийски народи участват в тази война: (1) на страната на Цезар: „Двеста бяха от Македония, командвани от Баскиполис, офицер с голяма слава; … Имаше също така голям брой дардани и беси, отчасти доброволци, отчасти наемници; заедно с други от Македония, Тесалия и съседните държави и провинции; които всички заедно съставляваха споменатия по-горе брой.“, кн. 3 § 4; и (2) на страната на Помпей: „… Лагерът (на Помпей) беше смело защитен за известно време от кохортите, останали да го охраняват, и по-специално от голям брой траки и други варвари, които оказаха много силна съпротива.“, кн. 3 § 88. И така драги читателю, надявам се тази книга да стане ценно допълнение към твоята историческа библиотека. Д-р Николай Иванов КолевХерцогенаурах1.6.2026  

Прочетете повече по-малко

"Уважаеми читатели, Нека припомним думите на родения в Охрид Григор Пърличев, че "да се преведе Омир би било едно от най-знаменателните дела, което би доказало, че народът ни напредва". Именно този напредък дължим на Александър Милев и Блага Димитрова, които след многогодишен труд през 1969 г. ни предоставиха на модерен български език тази уникална творба на древността, културно наследство на модерната цивилизация. Преводът, освен с точността си, е със спазена ритмика и изключително художествено достойнство, предизвикващ художествена наслада у читателя. Той ни потапя не само в море от събития около Троянската война, но и чрез своите сравнения с флората, фауната, мистериите, легендите и митовете на тогавашния свят той ни представя начина на живот на тогавашните хора, тяхната чувственост и жестокост, техните ценности и недъзи. Той ни запознава и с географията и народностите на тогавашния свят, материалната култура и много други аспекти на тогавашния живот. Затова този превод заслужава да живее в българската култура, като се преиздава. Освен това, както ще видим след малко, Троянската война е и част от българската история." Д-р Николай Иванов Колев, 28.11.2024 година, Херцогенаурах

Прочетете повече по-малко