Сега за първи път на български език излиза и последното голямо произведение на Лорънс Дърел, цикълът „Авиньонски квинтет“. Пенталогията се състои от романите „Мосю, или Принцът на мрака“, „Ливия, или Погребан жив“ – които ще намерите в този том, – „Констанс, или Самотни занимания“, „Себастиан, или Водещи страсти“ и „Квинкс, или Историята за изкормвача“.
В „Авиньонски квинтет”, често определян като литературна мистификация, се разказва за група хора, които прекарват едно лято в запустяло имение край Авиньон. Някои от тези хора са истински, а други са герои от роман, написан от един от истинските герои. Но след известно време всичко това спира да има значение. Измислицата и реалността се сливат в едно. Избухва Втората световна война и тези хора са разпръснати в различни посоки от вятъра на съдбата, а ние ги следваме. Някои израстват, други умират, трети полудяват, а тези, които преживяват войната, накрая се връщат… в Авиньон.
„Мосю, или Принцът на мрака“ и „Ливия, или Погребан жив“ са първите две части от пенталогията на Лорънс Дърел „Авиньонски квинтет“.
В „Мосю” героите живеят откъснати от света в полуразрушения замък „Верфьой“ в покрайнините на Авиньон, въвлечени в мистериозния заговор на гностически клуб на самоубийци, чието седалище е в оазиса Макабру, недалеч от Александрия. Египет, Прованс и Венеция са фонът на сюжетни нишки, които по неочаквани пътища се сливат в загадъчната история на рицарите на Храма и на странна секта от агностици.
„Ливия, или Погребан жив” е роман, представящ ни литературната биография на писателя Бланфорд. Още в началото ще разберем, че това е една илюзия, литературна мистификация, и ще открием новите лица, новите съжаления и новите мечти на познатите ни герои. Събитията в „Ливия” се развиват в атмосферата на надигащата се заплаха от предстояща война, като групата млади приятели се наслаждават на последното си мирно лято сред градините на стар малък замък.
Любов и сласт, катари, готика, съкровища на тамплиери, нацизъм, двойни шпиони, психоанализа и викториански приказки… Лорънс Дърел ни предлага не картина, а изложба на един цял енигматичен свят. Самият той обобщава творбата си чрез думите на един от своите герои:
„Смисъл няма и ние фалшифицираме истината за реалността, като добавяме такъв. Вселената си играе, Вселената само импровизира!“.
Прочетете
повече
по-малко
