Колийн Хувър публикува първия си роман през 2012 г. От тогава всичките ѝ произведения оглавяват класациите на „Ню Йорк Таймс“ и се превръщат в международни бестселъри, преведени на повече от 15 езика.Три поредни години (2015, 2016 и 2017) книги на Колийн Хувър са избирани от читателите за РОМАН НА ГОДИНАТА (категория „Романтика“) в Goodreads Choice Awards.
РАЗПИТЗалепих два слоя тиксо върху устата на Лейла, преди да сляза на долния етаж, но все още чувам приглушените й викове, докато детективът сяда до масата.Той има някакъв стар касетофон, каквито можете да видите във филмите от осемдесетте. Дълъг е около двайсет и пет сантиметра и широк осем сантиметра, с голям червен кръг върху левия бутон. Мъжът натиска бутона за запис и плъзва касетофона към средата на масата. Колелцата на касетката започват да се въртят.– Моля, кажете името си – започва той.Прокашлям се.– Лийдс Гейбриъл.Гнездото на батерията е облепено със старо тиксо, обикалящо стените на касетофона. Намирам го донякъде за смешно.Тази старомодна машинария ще запише всяка дума, която се каня да изрека. И как ще помогне всичко това?Понастоящем всяка надежда ме е напуснала. Няма светлина в края на този тунел. И въобще не съм сигурен, че този тунел има край.Как мога да се надявам да се измъкна от цялата тази история, когато всичко излезе от контрол? Разговарям с детектив, с когото се запознах в интернет, докато гаджето ми е на горния етаж, губейки проклетия си разсъдък.Тя сякаш разбира, че мисля за нея, и шумът отново се надига.Дървената табла се удря в стената на горния етаж и в голямата празна къща отеква зловещо ехо.– И така – подхваща мъжът, – откъде искате да започне те? – Изглежда, той може да работи въпреки шума, но аз не съм сигурен дали ще го издържа. Да знам, че Лейла страда заради моите действия, не е нещо, което мога с лека ръка да пренебрегна. Всеки звук, идещ от горния етаж, ме кара да потръпвам.– Защо за начало не ми разкажете как се запознахте двамата? – предлага мъжът.Колебая се да отговарям на въпроси, за които знам, че няма да доведат до отговори, но в момента предпочитам да слушам собствения си глас, отколкото приглушените викове на Лейла.– Срещнахме се тук миналото лято. Това беше къща за гости.Аз свирех на бас китара в бандата, наета за сватбата на сестра й.Мъжът нищо не казва. Обляга се назад в стола си и мълчаливо се втренчва в мен. Не знам какво друго да кажа. Дали да опиша подробно нашето запознанство?– Каква връзка има срещата ми с Лейла с това, което сега се случва в тази къща?Той се навежда напред и клати глава, скръствайки ръце върху масата.– Може би няма. Но нали тъкмо заради това съм тук, Лийдс. Всичко може да бъде следа. Искам да се върнеш към първия ден от пребиваването си тук. С какво бе облечена Лейла? Защо и двамата бяхте тук? Кое бе първото, което тя ти каза? Дали някой от вас двамата забеляза нещо необичайно в къщата през онази нощ? Колкото повече информация можеш да ми дадеш, толкова по-добре. Нито една подробност не е маловажна.Отпускам лакти върху масата и закривам ушите си с длани, за да заглуша стенанията на Лейла от горния етаж. Не понасям да я чувам толкова разстроена. Обичам я страшно много, но не знам дали ще мога да се върна назад във времето и да обясня защо, след като любовта ми към нея е толкова силна, я заставям да преживява всичко това.Опитвам се да не мисля колко съвършени бяха нещата в началото.Когато го правя, това още повече затвърждава убеждението ми, че най-вероятно аз съм виновен, задето всичко се провали.Затварям очи и си припомням първата ни вечер заедно.Пренасям се в миналото, когато животът беше много по-лесен.Когато незнанието беше истинско блаженство.– Тя беше ужасна танцьорка – казвам на мъжа. – Това бе първото, което забелязах в нея...
Прочетете
повече
по-малко
