Сякаш времената на „Приказки от хиляда и една нощ“ пак са дошли – така разбунва въображението новата книга на Бианка Белова. Една от най-успешните чешки писателки днес, тя се гордее със своя български произход. Предците ѝ са от Родопите – приказна земя, родила много легенди.
А именно на легендите е посветена „Островът“ (издание на „Изида“, превод Деница Проданова). Любовта на Изар и Нурит е необикновена… Той идва от далечни земи, а тя е по неволя владетел на скован от бедност и предразсъдъци остров.
Но Изар знае как да разцъфне шепата земя накрай света… И заразказва своите магични истории. В тях се смесват баснословни съкровища и необикновени геройства. Смъртта дебне на всяка крачка, а накрая невинаги побеждава доброто.
Бианка Белова започва да пише романа си „Островът“ в началото на пандемията, когато често прави паралели с чумния мор. Тя споделя, че с книгата си отдава почит на разказвачеството и историите, изследва в стила на големия Умберто Еко как в културата ни са се формирали възприятията за добро, етика, естетика и смърт. Пък и с намигване допълва, че имала голямо желание да напише творба, в която да използва думичката „кервансарай“.
В „Островът“ Белова наистина успява да създаде място, в което историите са по-правдиви от действителността. Тя превръща сюжетната линия на романа си в нещо като носеща конструкция, върху която „закача“ безброй микроистории – някои са познати притчи и легенди, други са реални исторически събития, а не са малко и тези, които се раждат във въображението ѝ. По страниците дефилират вестготи, казаци, викинги, персийски шахове, венециански дожове, приказни същества от средновековните бестиарии и… лайносъбирачи. Вплетените истории постепенно се сливат с реалността и идва момент, в който вече не знаем кои от тях са действително преживени от главния герой – сладкодумния разказвач Изар, и кои са силно украсени или пък напълно измислени. Книгата е изтъкана от мистерии, загадки и ориенталска приказност. Паралелите с „Хиляда и една нощ“ са неизбежни, но „Островът“ е същевременно и житейската изповед на вярващ християнин, на чиито плещи тежат много грехове. Нуждата да се намери по-висш морален принцип, въпреки осъзнаването на собственото несъвършенство, е една от централните теми в книгата.
И макар критиците да казват, че „Островът“ е коренно различен от познатите вече и в България книги на Бианка Белова – „Езерото“ и „Мона“, дори родните ѝ почитатели ще бъдат пленени от огромното богатство на романа, от необузданата радост от разказването. Защото, по думите на главния герой, „нали историите ни предпазват от нищетата и грозотата на тоя свят“.
Легенда за двата острова, разказана от Изар на дворяните.
Далеч отвъд Атлантида има море, в което се намират два острова, напомнящи за Рая; пълни са с всякакви животни и птици – цветни и пойни, а райски плодове висят ниско от клоните на дърветата, достатъчно е само пътьом да протегнеш ръка и да си откъснеш. Горският дивеч отива сам при хората и им дава да го милват. Единият остров се нарича Женски и обитателите му са само жени и еднорози. Другият пък е населен с мъже. На Женския остров цари равноправие, предводителката се нарича Талестрис и всяка година се избира нова. Жените са си самодостатъчни, умеят да боравят и с мотика, и с лък. Мъжете трябва само да им посеят зърното. Веднъж в годината те пристигат от своя остров, засяват полетата и даряват и жените със семето си. Има и един ритуал, който започва при пълнолуние, когато новата предводителка Талестрис оковава и измъчва техния предводител; но после го пуска, защото го обича. Предводителят опложда предводителката, останалите мъже още месец извършват прелюбодеяния с останалите жени. Всеки храст там се тресе. След това мъжете отплават и взимат всички момчета, които тази година са прехвърлили четиринайсет. Първият изпит, на който ги подлагат, е да стигнат до Мъжкия остров с гребане в тесни канута. Така жените и мъжете живеят в разбирателство – всеки на острова си, вовеки веков.
Читатели за „Островът“
Прочетете
повече
по-малко
