Оз стигна до извода, че просто всичко е измислица. Всяка система е продукт на въображението. Тая работа с религията, футбола, комунизма.Тази страна поддържаше ред, в който беше много трудно да се вярва (ако изобщо някой вярваше). Въпреки това настояваха, че това е обективната действителност. А всъщност не съществува ред, който не може да бъде заместен от друг. Десетте заповеди можеха да са дванайсет, футболните врати - квадратни, мечтаното равенство между всички - високо ценено различие на отделния. Един съществуващ ред може да се промени, като просто се измисли нов. Имаше човек, по-добър в измислянето от всеки друг.Синът на слънцето обичаше народа си. Толкова силно го обичаше, че го пазеше от седемте смъртни гряха. Предпазваше хората от опасността да се възгордеят, като им спестяваше нуждата да имат собствено мнение. Алчността просто беше невъзможна заради недостига на стоки. Бурканите мармалад и сухото мляко по рафтовете (добре разпределени, за да не изглежда празно) не предизвикваха алчност. Похотта, порочността, гневът и отмъстителността бяха прегрешения само на някои функционери - те се отдаваха на поквара и удоволствия, докато народът праведно се беше отправил към златната мечта на човечеството. Чревоугодничеството беше невъзможно, при положение че основното ястие беше пропагандата. Завистта и зложелателството бяха изключени, в крайна сметка нищо не принадлежеше на никого и всеки имаше каквото и ближният му. Само мързелът не подлежеше на контрол. Мързелът, малодушието и невежеството - тези грехове трудно можеха да се предотвратят.Геният на Карпатите живееше скромно. Онази работа с палата беше само между другото. Можеше и по-малък да излезе, но като имаш заседателна зала, ти трябва и бална. Без съмнение, ако си толкова обичан, имаш нужда и от безброй стаи за гости. Ако си женен, но и държиш на независимостта си, добре е да разполагаш с две отделни стълбища. А когато човек обича народа си, то обича и изкуството му и са му необходими архиви, изложбени зали, театрален салон. Колко хубаво, че от време на време капиталистите бяха склонни да разменят пари срещу религиозни артефакти.Вождът се интересуваше от изкуство. Беше чувствителен, задълбочен, състрадателен, толерантен. Беше човек на думата и делото, държеше на семейството. Какво по-логично тогава да раздаде всички важни постове на членове на семейството си? И защото очевидно обичаше народа си, му позволяваше да го боготвори на всякакви плакати и картини. Единствената благодарност, която очакваше, бяха децата. Жени, които се опитваха да направят аборт, влизаха в затвора, получеха ли инфекция вследствие непозволено прекъсване на бременността, нямаха право на лечение. Който обича и иска да има наследници, трябва да бъде строг, тази неумолимост показа на Оз колко незначителни са за лидера на страната, в която бе принуден да живее, неговите поданици. Който оставя другите да страдат, навярно не цени особено себе си, но това размишление не беше достатъчно обяснение за смъртта на майка му.Титанът имаше нужда от титанка. Обикновено момиче от предградията не би било подходящо. Трябваше да е научна работничка от световна величина. Толкова добра в колекционирането на бижута, колкото и в колекционирането на докторски титли. Положението на нацията се обсъждаше в брачното ложе. Оттам прибавяха нещо (нов закон), премахваха нещо (стар закон). И най-хубавото - нищо от това нямаше осезаем ефект! Неговата Елена разбираше от макромолекулни съединения. Колко практично, като се вземе предвид, че в комунизма всички, подобно макромолекулни вещества, по природа са еднакви.Избраният живееше простичко. Не личеше ли скромността му най-малкото от това, че за цял живот, още като чирак обущар, се беше отказал от парите? Хората все се оплакваха, че нямало какво да купят. Самият той никога не беше купувал нещо от магазин. В крайна сметка партията се грижеше за него. Заедно с другарите успяваха да заработят нещо и от продажбата на германци, които в книжата на "Секуритате", за негово забавление, фигурираха с кодовото име "pădureni" (слезли от гората). Това обаче противоречеше на убеждението му - Румъния не е страна за напускане, който е роден тук, трябва да остане тук. Всички националности се зачитаха и имаха равни права. Като лек за копнежа по далечното беше наредил да окачат в Националния музей в Букурещ карта на света, на която разноцветни маркировки бележеха неговите пътувания.Великият навигатор беше мъдър. Искаше народът му да се гордее със своята роля в историята, да осъзнае уникалната си идентичност. Непонятно защо другите все се бъркаха в курса, който беше поел. Решеше ли да пресуши част от делтата на Дунав, Горбачов се оплакваше. Налагаше ли се заради палата му да изчезне един квартал на Букурещ, ЮНЕСКО веднага повдигаше въпроса. Разчуеше ли се, че иска да заличи незначителния брой от седем хиляди села, да пресели жителите им в специално издигнати за целта, отговарящи на стандартите на времето нови постройки (ключова дума - систематизация), западната преса надаваше вой. Но общо взето го оставяха да действа.В измислената игра на диктатор участваха мнозина. Войници, полицаи, лекари, съдии, надзиратели, журналисти, те никога, при никакви обстоятелства, не биха признали, че редът, в който живеят, е продукт на въображението. А дотогава, знаеше Оз, щеше да има наблюдателници и затвори, обувки с извадени връзки. Щеше да има безсмислени закони и причинено от тях, неоправдано от нищо страдание. Щеше да го има страха, и по-лошо, страха от страха.
Прочетете
повече
по-малко
