Съставител на изданието: Остап Сливински
Автори на текстовете: Костянтин Васюков, Юлия Вротна, Оксана Давидова, Лариса Денисенко, Янина Дияк, Катерина Йегорушкина, Андрий Жолоб, Йевген Климакин, Оксана Курило, Арина Лепетюх, Свитлана Мелник, Олександър Моцар, Лесик Панасюк, Олена Прилуцка, Анна Процук, Богдана Романцова, Юлия Романюк, Виолета Терлига, Дмитро Ткачук, Станислав Турина, Виктория Черняхивска
Предговор
Докато се намира в окупираната от нацистите Варшава през 1943 година, полският поет Чеслав Милош пише поетичен цикъл, който нарича „Свят: наивни поеми“. Повечето от стихотворенията в него са своеобразни интерпретации на простички думи като „Тревога“, „Любов“, „Надежда“, „Вратичка“, „Веранда“, „Път“ и др. Защото войната не само коренно променя живота на онези, които е застигнала. Тя променя значението на думите. Някои значения се притъпяват и трябва да се наточат като нож в камък. Някои пък обратното – стават толкова остри, че човек може да се нарани. Някои думи отмират и окапват като листа. Някои изникват от полузабравеното минало и започват отново да означават, стават важни.
Когато през февруари 2022 година започна пълномащабната руска агресия срещу Украйна, аз се опитах да съставя речник на войната. Това не са стихове, или по-точно, не са текстове, които съм написал аз. В речника няма нищо, което да е продукт на моята или на чиято и да е друга фантазия. Всички речникови „статии“ са действително преживени, премислени и усетени. Това са фрагменти от чужди монолози, чути през дните на войната.
На лвивската гара, на която в първите седмици и месеци на войната като вълна от изток на запад прииждаха потоци от хиляди принудителни преселници, хората разказваха – във временните убежища или просто на улицата, или около будките за кафе. Понякога започваха да говорят сами, понякога трябваше да ги подкачиш деликатно, да им зададеш няколко прости въпроса и тогава се отприщваше поток, който беше трудно да бъде спрян.
Сред хората, с чийто глас говори „Речникът на войната“, има такива, които са били принудени да напуснат домовете си и да се впуснат в неизвестното, доброволци и лекари, военни, обществени активисти и артисти – най-различни хора, обединени от общото преживяване и импулс, чийто живот е променен от войната.
Понякога тези истории са само леко обработени, толкова, колкото откъсът от един по-дълъг фрагмент да придобие значението на самостоятелна цялост. Някои са преведени от руски.
Много от тях не съм записал аз, а моите съавтори и съавторки, самите те – участници и свидетели на войната. Тук са както техните лични размисли, така и сюжети, чути от други хора. По този начин „Речникът на войната“ се превърна в река, в която по различни пътища се стекоха истории за думите.
Остап Сливински
Прочетете
повече
по-малко
