Това е авторска детска книга с пространствен елемент и цялостно усещане за режисура в книжното тяло. През простички думи и силен графичен визуален език, тя разказва за сътворението на света, неговите поредности, съставности и смисъл – като най-големият е Паузата. Паузата като присъствие чрез отсъствие, като формообразуваща, даваща ритъм и почивка.
Ако вземем за пример музиката, всички се сещат за нотите – ми, ре, ла. Но безкрайното редене на ноти е просто шум. Паузите придават смисъл на шума и го превръщат в музика. А коя е най-голямата и известна пауза в света? Без много да му мисли, всеки я очаква с нетърпение – сега я наричаме уикенд, но в началото беше: „И в седмия ден Бог завърши Своите дела, които направи, и си почина от всичките дела, които беше извършил.“.
Самата Пауза е и пространственият елемент в книгата – абсолютната липса, дупка, която разлиствайки страници променя значенията и образите. Там където трябва да назова Господ, поставям дупчица в текста – визуален израз на смисъла, който носи паузата. Книгата не е натрапчиво свързана с вярата – сюжетът е поетична приказка. Дискретната преработка на библейския текст и това, че никъде не назовавам името на Бог, отваря диапазона на възможните читатели.
Възрастовата група, към която е насочена книжката, не е определена – за детето прочитът на редовете днес може да е прочит между редовете утре.
