Описание
За пръв път на български – роман на Абдулразак Гурна, носител на Нобелова награда за литература за 2021 г. Номинация за „Букър“, 2001
Абдулразак Гурна майсторски преплита темите за отчуждението, за предателството и отчаянието в разказ за двама политически емигранти, които в залеза на живота си, далеч от топлите родни морета, намират разбиране и прошка.
Салех Омар пристига на лондонското летище „Гетуик“ от Занзибар, далечен остров в Индийския океан. Багажът му се състои само от малък сак, където той е скътал най-ценното си притежание: махагонова кутийка с тамян. Навремето е притежавал магазин за мебели, имал е дом и семейство. Сега търси убежище от „рая“ и единственото, с което може да се защити, е мълчанието. Не след дълго Салех ще се срещне в малък английски град край морето – този път северно, студено – със сънародника си Латиф Махмуд, университетски преподавател, човек, с когото съдбата го сблъсква не за първи път, и двамата се връщат към спомените и миналото, към безпощадните вихрушки на бурното време, в което им е писано да живеят, не само за да разчистят сметките си с тях и помежду си, но и за да намерят пътя към изкуплението.
"Това, което знаем, непрестанно ни тласка обратно към невежеството ни, кара ни да видим света, сякаш все още клечим в плиткото топло езерце, познато ни още от кошмарите на детството."
"Говоря на картите. И понякога те ми отвръщат. Не е толкова странно, колкото звучи, нито пък е нещо нечувано. Преди картите светът е бил безграничен. Именно те са му придали форма и вид на територия, на нещо, което можеш да притежаваш, а не просто да рушиш и грабиш. Картите са превърнали областите в крайчеца на въображението, във видими и разбираеми места. А по-късно, когато се е родила нуждата, географията е станала биология, за да изгради йерархия и да вмести в нея хората, които в своята недостъпност и първобитност са живеели по други места на картата."
