Описание
Това е новата (четвърта) книга с поезия на Васил Балев.
Васил Балев (роден през 1985 г.) е автор на книгите със стихове Злак (2011), Стихотворения (2014) и Тежест (2019). Печели наградата за поезия на Фондация „Св. Климент Охридски“, както и „Иван Николов“. Пиесата му Свлачище е номинирана за „Икар“ за драматургия. Текстът е поставен в Театрална работилница „Сфумато“.
възможно е да се събудиш през нощтаи да откриеш, че едната ти ръка се е загубила
да се опиташ да отидеш до прозорецано да не можеш да си спомниш как
да видиш, че луната е разляла локва мляко върху подаи мисълта ти като попова лъжичка безпомощно се лута там
възможно е да се почувстваш толкова самотенче да поискаш да си бебе, спящо в стара вазакоето смуче уморените цветя
в един момент ти вече нямаш правото да казваш „аз“въпросът „кой“ е капка в неизвестно езерочиито концентрични кръгове съвсем естествено заглъхват
какво си тиосакатен човешки торс, изровен от съняна който след две хиляди години някой ученби придал комично завишена стойност
и въпреки това отнякъде животът стържекато разнежваща съблазън
наясно си, че твоята ръка е заживяла под леглоточе в този миг си води записки, напълно независимо от теб
и ти почти се умиляваш, като виждашкак нейният ужасно грозен, тенекиен пръстен(кой знае откъде го е намерила)едва-едва проблясва в тъмнината
